Реър вместо уел-дън?! Нещата, които ще преживеете, в кулинарното предаване

| от chronicle.bg |

Ако сте човек в зрялата възраст, имате някаква професия, която обаче не упражнявате (или упражнявате, но искате да усъвършенствате), фотогеничен сте, изпълнителен сте и най-важното – имате интересна лична история, която е смесица между „Портокал с часовников механизъм“ и „Историята на прислужницата“….

Честито! Вие сте идеалният кандидат за кулинарно риалити предаване. Готов сте да застанете под прожекторите в студиото пълно с лъскави готварски уреди, тонове авокадо, миди „Сен Жак“, казани с бульон консоме и продуктово позициониране.

Постъпвайки в такъв формат, със сигурност няма да скучаете. Дали ще ви е хубаво или лошо, зависи от това какво очаквате и на какво сте готов в замяна на още една седмица в предаването. Но скука няма да има. Нито за ас, нито за зрителите.

Уви, в някои от форматите готвенето прилича повече на претекст за създаването на скандал, отколкото на приготвяне на храна, но всичко е точно. На война, в любовта и в телевизията всичко е позволено.

Ето няколко съвета какво да правите, след като попаднете в бляскавото студио на кулинарното предаване (освен, че ще ви дават по телевизията).

Най-напред се пригответе да разкажете историята си. Тя е вашият ключ към задържането в състезанието. Може да готвите уникална разтривунка, но от тежката лична драма по-добро не е измислено в телевизията. За да си гарантирате задържането в ефир, изкачете Еверест, летете поне веднъж в космоса и уредете да ви отвлекат и да ви държат затворени в продължение на дни в земна яма в пустинята Атакама. След като оцелеете, ставате интересни за продуцентите и за аудиторията и ще носите рейтинг… накратко, ще се задържите едно стабилно време.

Другата алтернатива на драматичната лична история са крайностите. Все в някоя може да залитнете. Тук са нужни ярки, различни и многообразни персонажи, така че си намерете нещо което да ви отличава от всички други 7 млрд. души на планетата. Заложете на ексцентричен навик (например да правите лицеви опори докато режете лук). Крещете, крещете глупави неща, бъдете многознайко, интригант, смешник, свръхинтелигентен познавач – тези етикети много се харесват. Не забравяйте обаче и мантрата на 21 век – „Просто бъди себе си“, без нея също не може.

Вярно, че сте отишли там да готвите, но паралелно с това, ще станете обект на неконтролируемо крещене. Понякога дори само това ще ви се случва. Нищо. Няма страшно. То само за пред камерите. Не се сърдете и ако не приготвите ястието навреме – то и това е само за пред камерите. Не се напрягайте, когато някой ви се развика, мятайки плюнки по лицето ви, за пореден път – никой от зрителите не се впечатлява. Знаете ли защо? Ами защото (колкото и да не е за вярване) някои от тях наистина гледат тези предавания заради кулинарията. Тези хора повече се дразнят, че освен едни крясъци и кадър на пържещи се неща в тиган, не са видели нищо друго на екрана.

Но те не са прави. Никоя рецепта не може да е по-интересна от смъртния грях да изпечеш стека реър вместо супер мега гига ф*кин’ крейзи уел дън, след което да те направят на пастет.

Участието в такъв формат ще ви донесе последно, но не на последно място, нови контакти и запознанства. Те могат да варират от нова любов до спречкване, скандал или кръвна омраза до края на живота ви.

Освен този привлекателен развой на събитията, има и друг: ако сте готин човек, който не се появява по телевизията само за да го дават на телевизора, имате шанс едно такова участие да ви се отплати щедро. Със сигурност, ако искате да си изкарвате хляба с готвене, ще научите много нови неща, ще можете да стартирате собствен бизнес или кулинарен сайт/блог, ако сте просто любител. С две думи – дали ще излезете сух след гмуркането в родните кулинарни предавания, си зависи от вас.

 
 

Духът на есента: приказка за големи

| от Гост-автор |

Ако снощи сте спели непробудно, вероятно не сте го видели, но в нощта срещу деня на есенното равноденствие, духът на есента се надигна, слезе от Витоша и бавно прелетя над София. Огледа заспалия, поопразнен град, стресна няколко котки, които се изпокриха под колите, духна в пазвите на няколко заспали пияници около Народния театър и се настани на кубетата на Александър Невски да планира какво да прави тази есен.

Повечето хора не го видяха, но много от тях сънено придърпаха одеяло върху чаршафа си за първи път, децата се размърдаха неспокойно, а уличните кучета завиха срещу луната, разтревожени от невидимото присъствие на новия господар в техния град.

Духът на есента се настани удобно по турски на върха на храм-паметника, извади златния си тефтер, и взе да прави списък на задачите си през този сезон. Ако можехте да надзърнете в страниците му, направени от кестеново листо, щяхте да видите следното:

– Да ги пазя от Зимата, която пак ще се събуди по-рано, за да скове пръстите на краката им до синьо и да затрупа булевардите със сняг, така че никой да не се сети, че под снега отново е мръсно

– Да подсетя другия месец Циганското лято да намине поне за седмица, защото има хора, които още не са ходили в Гърция на море, а има и такива, които не са готови за Зимата и надеждата им за няколко последни, откраднати топли дни е онова, което ги поддържа да не си сложат на очите черна превръзка

– Да разпръсна навсякъде миризмата на печени чушки и варени кестени

– Да им припомня да си наредят кратунки по первазите и да запалят камините, лампите, свещите – да вземат светлината у дома си, защото колкото по-тъмно е навън, толкова по-светло е вътре

– Да ги подсетя колко е вкусна печената тиква с мед и пресни орехи

– Да им кажа, че не е толкова важно, че Хелоуин е американски празник. Не пречи на 31 октомври да се маскират, да раздадат бонбони на хлапетата и да се замислите как да бъдете страшни за злото

– Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод

– Да им припомня, че…

Хоп. Духът на есента усети зад себе си леко тупване и се обърна назад. Мамка му, знаеше си, че няма да се размине без среща с този наперен, дребен невротик.

Духът на Лятото беше много по-млад, макар че по челото му вече си личаха издайнически бръчки, ако някой можеше да ги види от аполоновския, нагъл загар.

– Пак ли пишеш в тоя тефтер, брат? – попита го духът на Лятото.

– Не е твоя работа какво пиша. – отвърна духът на Есента.

Младият надзърна в тефтера и издекламира подигравателно:

–  „Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод„. Не разбра ли вече, че хората не се усмихват без да имат повод? Усмихват се през лятото, защото ги забавлявам, защото пият по цяла нощ, откриват и преоткриват кратката любов, пътуват, снимат се, слънцето не се скрива за повече от ден…Ти не можеш да ги направиш щастливи.

Духът на есента обаче не беше съгласен.

– Ти ги караш да правят всички тези неща, дори когато имат нужда от покой. Ти си нервен, натискаш ги, превръщаш забавлението в задължителност, а почивката – в тревожност. След твоите месеци онова, от което имат нужда, е облекчение и въздух. Осъзнаване, че не е подсъдимо да си меланхоличен, че не е непростимо да си тъжен и мълчалив, че не си смотан, ако не си отишъл на три морета само през август.

– Нищо не разбираш. Забавлението Е задължително! Затова имаме младостта, за да се се забавляваме. Тя трябва да бъде едно безкрайно удоволствие и забавление. Иначе от нея няма смисъл. Хората, които я проспиват в тревоги и глупости и директно се гмурват в твоето прехвалено спокойствие, само съкращават пътя си към Зимата и Края.

– А онези, които са болни? Които преживяват загуба? Или които са объркани или просто нямат желание да се забавляват?

– Отпадат по естествен път. Такъв е животът.

Духът на есента поклати глава. Всяка година лекуваше рани, които духът на лятото нанасяше на хората с егоцентризма и диващината си. Повечето искаха да го запазят, за да им свети, когато дойде Зимата: складираха мъртвите миди в аквариуми, пазеха спомена за плажните следобеди в безвъзвратно изстинал пясък в буркани.

За някои обаче лятото не беше топъл спомен. Тези души с радост приемаха есента с нейните тихи, умиротворени вечери. Както онези, в които омаломощеното слънце се разпадаше като шепа мед на пара върху градовете и селата, така и онези, в които вятърът започваше да съска като уплашен котарак в преждевременния мрак на октомври.

Духът на есента всяка година се грижеше да напомни на всички, че неговият сезон не е само прелюдия към зимата, която, без да искат, навяваше на хората мисли за Края. Тази година също ще го направи.

Ще видите ли знаците, които ни оставя?

 
 

Сериалът „Свърталище на духове“ може да е следващият хит на Netflix

| от chronicle.bg |

Чели ли сте романът на Шърли Джаксън „Свърталище на духове“? А помните ли филма със същото заглавие от 1999 г.? И двете са повече от добри произведения на изкуството, така че е нормално да гледаме новия трейлър на „The Haunting of Hill House“ – екранизация на романа на Джаксън за телевизията, оригинална продукция на Netflix.

Новият сериал е с участието на Карла Гуджино, Мишел Хюсман, Тимъти Хътън и Елизабет Рийзър. Историята разказва за семейство, което влиза в една от най-ужасяващите къщи в страната – Хил Хаус. Трейлърът показва как след като един от семейството се самоубива, останалите трябва да се върнат в къщата, за да разберат какво се е объркало по време на първите им години.

The Haunting of Hill House“ идва точно преди да се навършват 60 години от публикуването на романа на Джаксън, в комплект от 10 епизода. Всичките епизоди са режисирани от Майк Фланаган („Oculus“), който е работил и върху адаптацията на „Doctor Sleep“ на Стивън Кинг. Всичко дотук подсказва, че се задава обещаващ мрачен сериал, който ще дойде точно на време за Хелоуин.

Премиерата  на „The Haunting of Hill House“ е  на 12 октомври. Ето и най-новият трейлър.

 
 

Вече имаме премиерна дата за „Имението Даунтън“, филма

| от chronicle.bg |

Тазгодишният награден сезон дори не е започнал още (чакаме януари и февруари), а вече имаме причина да поглеждаме към следващия. Защото имаме първи проект за тогава, който да наблюдаваме. През юли най-накрая стана ясно, че ще има филм „Имението Даунтън“.

Днес вече е ясно и кога точно ще го видим за първи път. „Имението Даунтън“, филмът, ще излезе на 13 септември 2019 г., а дистрибутори са Focus Features.

Тази дата предполага премиера на някой от големите фестивали и потенциално кандидатиране за кинонаградите след тях.

Все още не разполагаме с никакви детайли около сюжета на бъдещия филм, но знаем, че отново ще видим на екран Хю Боневил (лорд Грантъм), Лора Крамайкъл (Лейди Грантъм), Джим Картър (Карсън), Брендан Койл (Том), Мишел Докъри (Лейди Мери Кроули), Джоан Фрогат (Изабел Кроули), Маги Смит (Вайълет Кроули) и повечето от участващите в сериала на PBS , който спечели множество награди „Еми“ и се превърна в един от най-успешните британски телевизионни продукции.

Носителят на „Оскар“ (най-добър сценарий за „Госфорд парк“) Джулиан Фелоус, който е създател на сериала, продуцира, режисира и пише сценария на новия филм. Режисьор е Майкъл Енглър.

 
 

„Вероника Марс“ се връща на екран с нов сезон

| от chronicle.bg |

Добри новини за феновете на култовият сериал „Вероника Марс“: цяло десетилетие след спирането му, сериалът се завръща на екран.

Радостта на почитателите на Кристен Бел и самата Вероника идва от Hulu: твърди се, че стрийминг компанията е поръчала цял нов сезон от осем епизода.

Hulu са взели от Warner Bros. Television правата за първите три сезона, които ще пуска преди излизането на четвъртия. В допълнение, пак по Hulu ще може да е гледа и едноименният филм от 2014 г., който бе реализиран след триумфална кампания в Kickstarter.

Кристен Бел обяви новината в своя Instagram профил. Всеки епизод ще бъде дълъг по един час, а действието отново ще се развива в океанското малко градче Нептюн.