Писмо до приятел

| от Николай Крижитски |

Винаги е вълнуващо да намериш нещо неочаквано.

Например между страниците на книга. Която си давал на приятел да прочете преди девет или десет години. Или повече.

Той я е прочел, после на откъснато парче хартия от ненужен календар ти е написал нещо и го е сложил между страниците.

За да те изненада.

Ти си взел книгата, но не си забелязал посланието. Не си разлистил страниците, не си погледнал какво има вътре. Че кой прави така?

Прибрал си я на новото и място и толкоз…до днес.

Книгата ненадейно пада точно в краката ти, избутана под тежестта на останалите нейни съквартиранти от рафта. А листчето хвръква.

Ти се чудиш какво ли е пък това. Навеждаш се, взимаш го. Четеш. Не прилича на обикновено листче, което си ползвал за да отбележиш докъде си стигнал, има цял чертеж. Има послание. Рисунки с молив. Дебело очертани кръгчета.

И тогава осъзнаваш, че е до теб. И до любимата ти.

Отдолу се мъдри: „От Па“.

А Па си отиде преди десетина години. Тихо, в съня си. Ей така – с поставена в скута недопита чаша и изгаснал до леглото фас.

Пустата му ракия.

Прозорецът е бил леко отворен, вероятно избутан от Варварския, октомврийски вятър. Искал е да се промъкне тихо и да вдигне във въздуха я самотен лист, я някоя бележка. В стаята на Па имаше стотици такива. За какво ли не: рецепти, стихчета, приумици, драсканици.

Пакостният вятър може би е искал да задигне и пердето. Пердето обаче се закучило и заплело на отдавна изскочил от черчевето стар пирон. Вятърът-поганец обаче не се отказал, продължил да упорства. Подло духнал пепелта в пепелника. Опитал се дори да събори снимките, подпряни на шкафчето. И ……след това взел Па за да го отнесе незнайно накъде.

Знам Па, знам, че вече си прочел всичко това. Знам и как си се усмихнал под мустак. По същия начин, както си се хилил, докато драскаш с молива: “ Гергелек и Земперик !!!!“

Посланието е за мен и за любимата ми.

Па е нарисувал нещо като резе за порта. Едра халка от кован метал, захваната на вратата.

По-надолу е надраскал с два-три дебели щриха друг детайл и указания – как в прикованата халка да влезе едно ченгелче, забито на рамката от портата. Двете железа се захващат плътно и не пропущат никой и нищо. Нито навън, нито навътре. Освен ако земперико и гергелеко не искат да се разделят, за да може да влезе или излезе някой.

Но според тях и Па това няма да стане. Те не искат да отварят на никого. Те ще седят заедно, впити едно в друго, докато напълно ръждясат. Накрая ще вземат да се срастнат. И повече никой и нищо няма да може да ги раздели.

Това е то – любов до ръжда!

А Па разбираше от тия работи.

 

Благодаря ти!

И прощавай!

 
 

Какво да сготвим набързо, когато гаджето на съквартиранта е в кухнята

| от chronicle.bg |

За някои хора е трудно да си сготвят, когато има непознат в кухнята им. Ако съквартиранта ви си води непознати хора вкъщи през ден или пък един конкретен човек, с който обаче никога не сте се запознавали, ситуацията лесно може да стане неловка. Особено ако завземе „ничията земя“, която обикновено е кухнята.

Галерията ни може да си приложи и за всякакви други моменти  – прекалено зает ден, прекалено много мързел, досада от готвенето…

Събрахме няколко бързи ястия за ваше удобство, а и за това на госта ви. С тях контактите и неловкото мълчание се свеждат до минимум, което е добре и за двете страни.

Имайте предвид, че непознат в кухнята означава военно време. Това пък означава, че предложенията ни може и да не са от най-здравословните. После може да се наложи една разходка, за да свалите поне срама от гастрономичното злодеяние. Вие решавате.

 
 

Джони Инглиш се завръща с нов Aston Martin V8

| от chronicle.bg |

Роуън Аткинсън се завръща като най-забавният агент на Нейно Величество в „Johnny English Strikes Again“! 

В третия филм от поредицата Джони се завръща от пенсия, за да преследва кибер престъпници, които искат да завладеят света. Когато дългът зове, Великобритания звъни на най-добрите! Когато те не могат, звъни на Джони Инглиш.

Освен Аткинсън, във филма участва и Ема Томпсън като министър-председателя на Обединеното кралство, Олга Куриленко като хубавицата и Джейк Лейси като бизнес магнат от Силиконовата долина. 

Понеже филмът малко (едвам-едвам) напомня на „Агент 007″, Инглиш също кара Aston Martin. И е невероятно як!

Както Аткинсън сам обяснява във клипа, той върши повечето от шофирането. А също така, колата, този „доматено червен Астън“, е негова. Чудно защо Роуън би имал кола с ракети на предния капак.

Johnny English Strikes Again“ излиза в САЩ на 26 октомври и вече направи повече от 82 милиона долара в страни като Япония и Германия, благодарение на гигантската маса фенове на Мистър Бийн.

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.