От местопрестъплението Норвегия: Из записките на един български преводач

| от Вучето |

Настоящият текст се базира на личните записки на оторизиран преводач от реално проведени полицейски разпити на български граждани, престъпили закона, в полицейското управление на град К., Норвегия. Заради конфинденциалния характер на преводаческата професия, имената на участниците, както и друга информация за тях, умишлено не е спомената.

22 август (миналата година)

–     Зрррррр.

–     Да?

–     Аз съм Ранхилд от преводаческото бюро.

–     Да?

–      Ще можете ли да поемете превод от български език утре, между 12 и 14 часа? Разпит в полицията.

–     Момент да проверя дали съм свободна. (Разцъквам си календара с ангажиментите на телефона.) Става, свободна съм,  ще дойда.

–     Чудесно.

Хванали са на летището наше момче с два презерватива с наркотици в стомаха. Казват ми, че е изхвърлил единия и сега чакат да изкара другия. От стрес обаче се запекъл и се мъчел вече втори ден. Госпожа, вика ми, кажи им да ми дадат круши, кисело млеко̀ и некаква супичка, за да ускорим процеса, че ше пукна.  Полицайката го пита как се е сдобил с наркотиците.

–     Както си се разхождах из Рим и седнах да си почина на Испанските стълби, ме заговори един негър. И станахме приятели. Пихме биричка, а после как неговата дрога се е оказала у мен, нямам представа.

30 септември

Днес превеждам на нашенец, който живее в града и работи в пекарна. Хванали го да кара пиян с превишена скорост.

–     Подпийнал, не пиян! – с почти обиден тон уточнява той. В норвежки няма конкретна дума за “подпийнал”, затова казвам “lett beruset”, т.е. “леко употребил”.

Инспекторът: Колко изпихте преди да се качите в автомобила?

Нарушителят: Еми… пихме с девера по една-две ракии. Той имаше рожден ден и нямаше как да откажа.

Наум си отбелязвам, че полицаят с лека ръка пренебрегва количеството на изпития алкохол. Сигурно защото мислено го измерва в класическите бармански разфасовки от по 30 мл. за едно “малко”.  Но само ние с арестувания си знаем, че според българската понятийна и питейна измервателна система, “една-две ракии” отговарят приблизително на 300 до 450 мл концентрат.

Инспекторът: Всеки ден ли употребявате алкохол?

Нарушителят: Много ясно, салатата на сухо ли да я ям!

Превеждам само с “да”. Въпреки обаче усилията ми да евфемизирам изказванията на сънародника си колкото е възможно повече, уви, езиковите ми познания не са достатъчни, за да преведа етно-културна концепция на над 1300 години.

Човекът ще трябва да плати глоба, която изчисляват въз основа на надвишената скорост в километри в час километри и месечните му доходи. Сумата е толкова голяма, че човекът започва да се моли да си излежи наказанието вместо да плаща. Което всъщност е реална опция в случай, че закононарушителят е неплатежоспособен. Освен това е осъден да посещава вечерен курс за разясняване вредите от алкохола. Човекът казва, че ги знае, при което полицейският инспектор му хвърля поглед, изпълнен с професионална строгост, но и с филантропско съчувствие.

12 ноември

Оставям си мобилния в клетка за съхранение, минавам през металния детектор и в следващия момент вече се запознавам с един наш “турист” и адвоката му, който също присъства на разпита. Осведомяват ме, че става въпрос за Бони и Клайд от Стара Загора, които се специализирали в инсталирането на скиминг устройства на банкомати. Бизнесът вървял много успешно цяло лято, обаче един ден котенце им минало пътя и при рутинна пътна проверка, открили устройствата в багажника на колата им.

Полицейският инспектор показва на моя човек снимки от охранителни камери в мол, на които се вижда как монтират едно от устройствата. Фотосите са толкова ясни,  че направо  стават за фейсбук.

Инспекторът: Вие ли сте на тези снимки?

Скимърът: Не.

Инспекторът: Изобщо ли не мислите, че лицето прилича на вас?

Скимърът: Да, има някаква прилика, но аз съм с по-изразителна брадичка.

Инспекторът: Каква е целта на вашето посещение в Норвегия?

Скимърът: Туризъм. Да се поснимам малко за спомен по фиордите, нагоре-надолу. Ако може да видя кит…

Инспекторът: В тези води китове няма. Те са по̀ на север.

Скимърът: Е добре де, сигурно има други животни, дето ги нямаме в България.

В една от почивките за кафе, скимърът ме дръпва настрана и съзаклятнически ми шепне в ухото:

–     Вие сигурно тука живеете отдавна и ги знаете тия неща. Та дали не можем да се разберем нещо със служебното лице… евентуално. Ние с колежката разполагаме с доста средства… И вас ще ви почерпим, ако станат нещата, то се знае…

Тъкмо отварям уста да му обясня, че в Норвегия няма корупция или поне не под формата и в размерите, познати в България, когато инспекторът влиза и плясва папката с документите по делото на бюрото. Забелязвам прясно петно от кафе на вратовръзката му и чак ме става яд, че няма начин да вземе подкуп и да си купи нещо на Армани. Нова вратовръзка, например.

14 февруари (тази година)

Докато пътувам към полицията, се чудя какво ли ще предложи днешното меню. Скимъри на кредитни карти, участници в ПТП с 2,5 промила алкохол в кръвта, “мулета” на африканска дрога или обикновени джебчии. Настанявам се на стол от дясната страна на полицейската инспекторка и тя ми обяснява, че са заловили двама мои сънародници, 40-и-няколкогодишни, с крадена стока за над 90 хиляди крони (18 хиляди лева). Викам си наум, бре, сигурно телефончета нещо са гепили тия юнаци. Ченето ми увисва от изненада, когато разбирам, че става въпрос за … ножчета за бръснене. В процеса на разпита става ясно, че феновете на Жилет дошли в Норвегия заради обещание от братовчеда на техен приятел, че ще им намери квартира и работа. Само че братовчедът така и не се появил и нашите решили поне да си избият пътните като овършеят запасите от ножчета в над 20 магазина и бензиностаниции. И това само в рамките на два дни. Полицайката ги пита защо са им толкова много ножчета.

–     За нас си и за подаръци на роднините като се приберем.

След два дни пак превеждам на единия от задържаните, този път разговор с лекар по телефона. Реве и иска да му дадат ксанакс за успокоение на нервите, че го хващала клаустрофобия от арестантската килия. И, ако може, свещички за хемороидите. А, и самобръсначка, че да се обръснел най-после!

 
 

Как, за бога, се появява овчарският скок?

| от chronicle.bg |

Въпреки че проучването е малко трудно, изглежда че хората са се изстрелвали s пръти във въздуха още от древни времена. Всъщност описания на спорт като овчарския скок датират още от 400 година пр. Хр.

Първоначално, разбира се, дългият кол помагал много удобно (и в известна степен забавно) да се прескочат заблатени места и затова често се използвал на Острова – в Кеймбриджшър, Линкълншър, Норфолк и Хънтингдоншър, както и в Холандия. И в двете държави мочурищата и естуарите са нещо типично, така че хората бързо свикнали да си помогата с някоя тояга при разходките си навън.

Étienne-Jules_Marey_-_Movements_in_Pole_Vaulting_-_Google_Art_Project

Но скоковете по овчарски не били полезни само на местата с повече природа. Гондолиерите във Венеция използвали този метод, за да се прехвърлят от гондолата на тротоара. 

През годините овчарският скок прераства от практичен начин за преодоляване на препятствия в спорт. През 1843 година се появява за първи път идеята надпреварите да се провеждат за височина вместо за дистанция в Клуба по футбол и крикет в Ланкашър. И ето ни модерният овчарски скок. До 1850 година състезания по спорта в този формат вече се провеждат редовно в Германия, а до средата на 19 век и техниката на скачачите се развива до тази, която наблюдаваме днес.

maxresdefault

Първоначално прътите са били от алуминий или бамбук, но през 50-те години вече се използвали модерни материали като фибростъкло – така те станали по-здрави без да се добавя тежест, което позволило на състезателите да се изстрелят на по-голяма височина (защото могат да огънат пръта повече).

Съвсем скоро, през 80-те, се появява още една значителна промяна в спорта. Дейв Волц, който със своите 83 килограма e едър за скачач, успява да хване напречния лост, докато е във въздуха, и да го стабилизира на място, за да не падне. По този начин през 1982 година той подобри рекорда за САЩ два пъти до 5,75 метра.

Заради контузия в левия си глезен обаче не участва на олимпиадите през ’84 и ’88 (през 1987 година чупи десния си крак на няколко места). Въпреки това Волц изненадва всички като се появява на Олимпийските игри през 1992 година и печели 5 място.

Не всички са развълнувани от методите му и някои негови колеги дори заявяват, че е развалил спорта, дори на фона на това, че изначално техниката е трудна и малцина успяват да овладеят.

В крайна сметка обаче всякакво пипане на гредата по време на скок се забранява: „Опитът ще се счита за неуспешен, ако по време на скока състезателят закрепя или смени лоста с ръце.“

 
 

Тайните оръжия на Архимед

| от Радослав Тодоров |

През 213 г. пр.н.е. римска флотилия под командването на пълководеца Марк Клавдий Марцел напада гръцкия град-държава Сиракуза, разположен на остров Сицилия. Според разчетите на Марцел, градът трябвало да падне за пет дни, но изобретателността на един старец успява да отложи това с повече от година.

Този старец се нарича Архимед и е един от водещите учени в античния свят.

Архимед е запомнен най-вече с това, че докато бил във ваната извикал „Еврика”, след което хукнал да бяга гол на улицата, разгласявайки на всички за новооткритият от него Закон на Архимед за плаваемостта. Както и с постиженията си в областта на математиката, геометрията, физиката и изключително остроумните си и полезни изобретения използвани в строителството, земеделието и др. Като например архимедовия винт – свределовидна водоподемна машина, която до изобретяването на помпите е единственият способ за механично качване на вода на по-високо ниво. Той изобретява дори и прост одометър (нещо като предшественик на километража) – пускащ в съд по едно топче при изминаването на определена единица разстояние.

архимед

Това обаче далеч не е всичко. Освен вече изреденото, Архимед се оказва гений и като военен инженер. В качеството си на военен съветник на царя на Сиракуза за защитата на крепостта той конструира един куп машини, невиждани дотогава на бойните полета. Някои изглеждащи толкова фантастични според описанията на древните автори на фона на тогавашните времена, че съвременните историци се съмняват в реалното им съществуване.

Освен, че Архимед внася значителни подобрения в точността и силата на тогавашните катапулти, той изглежда увеличава и размерите им. Когато римската флота приближава града, гигантски катапулти се извисяват над крепостните зъбери и започват да изстрелват по тях каменни канари, големи колкото каруци. В действие са вкарани и по-малки модели наречени „скорпиони”, които засипват римляните с порой от стрели.

архимед

Описан е и друг удивителен механизъм който влиза в действие по време на обсадата. Това е така наречената „Архимедова лапа”, представляваща огромни по размери клещи, които успяват да сграбчат и повдигнат римските кораби с механичните си челюстите, след което ги пускат от високо и те с трясък се разбиват върху крайбрежните скали. Според друго становище, Архимедовата лапа е приличала по-скоро на товароподемна кранова стрела, завършваща с метална кука, чрез която е ставало „сграбчването”. Екипи от съвременни реенактори правят опити да построят вариант на „Архимедова лапа“ през 2006 г. и достигат до заключението, че ефективното й функциониране е възможно.

Наред с това, подобни на капан за мишки механизми, издигат тежести и ги стоварват върху катерещите се римски легионери по подпрените на стените стълби, сривайки ги обратно към морската бездна.

архимед

Накрая идва ред и на най-смайващото оръжие – „Архимедовия лъч“. Според някои летописци, Архимед конструира сложна система от огледала, която чрез концентриран мощен слънчев лъч успявала да запали римските кораби.

Хроникьорът от II в. от н.е. Лукиан от Самосата пише, че по време на обсадата на Сиракуза Архимед разрушава вражески кораби с огън. През VI в. от н.е. Антимий от Трал обаче нарича оръжието на Архимед „изгарящи стъкла“.

И този похват многократно е опитвано да бъде пресъздаден от съвременни учени, като много от опитите са завършвали с успех. Различен брой огледала, с различно полиране и в различни конфигурации са успявали да фокусират слънчев лъч така че той да успее да подпали дървен макет на кораб. Но въпреки това учените са скептични, че това тогава се е случило, тъй като за целта са необходими идеални атмосферни условия, продължителна неподвижност на обекта, в който се целят, както и операцията да се случва рано сутринта, когато слънчевите лъчи са най-силни и при най-подходящ ъгъл спрямо източното изложение на Сиракуза. Тоест по-лесно би било корабите да бъдат запалени по някой от стандартните начини съществуващи и тогава, отколкото по този тип.

архимед

Каквито и да са били оръжията на Архимед и доколко са били истински, навярно никога няма да стане напълно ясно. Факт е обаче, че накрая Марцел установява, че е практически невъзможно да превземе тази крепост с щурм. Поради което в крайна сметка му се налага да прибегне към другата възможна тактика – пълна блокада и чакане докато ресурсите на обсадените се изразходят. Това продължава с месеци на изтощение на защитниците преди римляните да намерят начин да проникнат в крепостта.

Определено обаче въпросните оръжия всяват паника и респект у римските войници и явно представляват за тях нещо чудновато, което дотогава те не са виждали. Според авторите, те всеки път изпадали в ужас, когато над стените на Сиракуза се появявал силует на нова непозната машина. Отчаянието им от безбройните безуспешни атаки е толкова голямо, че „римляните започнали да си мислят, че се бият срещу боговете”, както разказва Плутарх.

Пълководецът Марк Клавдий Марцел пък възкликва: „Архимед използва корабите ми за да налива морска вода в чашите си за вино”.

В крайна сметка Архимед загива в хаоса при опожаряването на Сиракуза, убит от ръката на случаен римски легионер. Но не и преди да покаже на света как гениалността на един човек е в състояние да възпира цели армии, както и да даде наука, познание и цивилизационен тласък за хилядолетия напред.

 
 

Тези симпатични гадинки скорпионите

| от chronicle.bg |

Скорпионите са забележителни животинки. От тях има около 2000 различни вида на шест от седемте континента (без Антарктика) като някои са се адаптирали да издържат на изключително агресивни условия. Някои видове могат да прекарат под вода до 2 дни, а други да издържат на температури до 47 градуса.

Скорпионите могат да забавят значително метаболизма си и въпреки че много от животните, които хибернират, правят това, малко от тях могат и да го забързват при нужда. Те също така могат и да изяждат огромни количества храна – има случаи, в които поглъщат до 1/3 от собственото си тегло на едно сядане. Това в комбинация със забавянето в обмяната на веществата им позволява да останат без храна до 12 месеца. Повечето видове се хранят между 5 и 50 пъти годишно.

Думата „скорпион“ произлиза през 1200 година пр. н. е. или от френската дума „skorpiō „, или от италианската „scorpione“. И двете думи обаче идват от гръцката „skorpíos“. Най-старите скорпионски вкаменелости са на около 430 милиона години – някои от тях показват, че първоначално те са имали хриле вместо дробовете, с които разполагат днес.

Всичките 25 вида скорпиони, които са смъртоносни за човека, са от семейство Buthidae, което е и най-голямото с общо над 800 вида. Те произвеждат невротоксин, който причинява конвулсии и нарушава сърдечния ритъм като по-късно настъпва смърт, която може да се избегне с приемане на противоотрова.

Скорпионите светят на ултравиолетова светлина, защото външният им скелет е направен от кръстосани протеинови вериги. Колкото по-голям става един скорпион, толкова по-силно свети. Химикалът, от който е направен екзоскелетът им – хитин – се използва като лекарство, както и като съставна част на други лекарства, а също и за подздравяване на хартия.

Scorpion (Hadruus arizonensis) under a black light. Image shot 2004. Exact date unknown.

Отровата на скорпионите от своя страна може да се използва за болкоуспокояващо. Към много от сегашните препарати като морфин и викодин се развива зависимост и учените търсят алтернативи. Ако успеят да разберат как токсините в отровата си взаимодействат с нервната система, те биха могли да създадат безопасен медикамент, който прекъсва сигналите на болка към мозъка.

Centruroides3-M

Малките гадинки имат между 6 и 12 очи, но въпреки това не могат да виждат много ясно. Централните им очи обаче са едни от най-чувствителните на светлина в животинския свят. Така те много добре могат да се ориентират през нощта по сенките, които стават от светлината на звездите.

Заради огромното разнообразие на места, които обитават скорпионите, краката им са най-различни. Видът Psammophilic, който се разхожда из пясъците, има четинести „плавници“, за да не затъва. Hadogenes Troglodytes имат извити нокти, за да се захващат по-добре за скалите, дори когато са надолу с главата.

Отново според вида, скорпионите могат да имат между 2 и 100 деца. Средното количество от всички видове обаче е 8. Когато се родят, малките се качват върху майка си, докато не си сменят външния слой на обвивката. След като това стане, заживяват самостоятелно. Малкият им размер обаче не трябва да ни заблуждава – младите могат да произвеждат същото количество отрова като възрастните.

4VGgp

 
 

Истинската история за Пинокио е доста по-забавна

| от chronicle.bg |

Сигурно вече знаете за навика на Дисни да взима тъмни и тегави детски приказки и да ги превръща в весели и сладурски хитови филми. „Спящата красавица“, например, е базирана на история, в която женен цар намира спящо момиче и след като не успява да го събуди, го изнасилва.

„Пинокио“ не е изключение. Филмът е по „Приключенията на Пинокио“ – серия от разкази, отпечатани във вестник през 1881 и 1882, с автор Карло Колоди.

Джими за първи път се появява в глава 4, за да накара дървеното момче да се прибере вкъщи:

„Когато чува тези думи, Пинокио побесня, взе един чук от масата и го хвърли право към говорещия щурец. Може би не вярваше, че ще го уцели. Но, колкото и тъжно за казване да е, скъпи деца, той уцели Щуреца право в главата. С последното си дихание Щурецът падна мъртъв.“

pinocchio-smoking-700x370

Въпреки че не изглежда да му е тъжно за шурчето (дори по-късно казва на Джепето: „Негова вина си е, аз не исках да го убивам“), той все пак съжалява, че не го е послушал след като си навлича все повече и повече неприятности. Накрая кармата го застига и Пинокио изгаря краката си:

„И след като вече нямаше сили да се изправи, той седна на малко столче и сложи мокрите си крака в печката, за да ги изсуши. Там и заспа и докато спеше, дървените му крака започнаха да горят. Бавно, много бавно те почерняха и се превърнаха в пепел.“

Но не се притеснявайте – Джепето му пощава и му прави нови крака, което изглежда като жест, който Пинокио не заслужава. Когато за първи път става „жив“ и се научава да ходи, той бяга и по-късно казва, че Джепето се е държал лошо него, заради което старецът се озовава в затвора.

Момчето не си научава урока и когато духът на Щуреца се връща, за да го предупреди да не се забърква с едни измамници, вместо да се извини, Пинокио го пренебрегва още веднъж. Това отново се обръща срещу него:

„Те ме гониха и аз бягах и бягах, докато не ме хванаха. Вързаха ме за врата с въже, провесиха провесиха от едно дърво и казаха: „Утре ще се върнем тук и ти вече ще си умрял, и устата ти ще е отворена, и ще вземем златните монети, които криеш под езика си.“

Тази сцена по първоначални планове трябва и да е и края на историята. Целта на Колоди е да покаже на децата, че ако не слушат, последствията може да са страшни. Редакторът на вестника обаче иска Колоди да продължи да пише – може би защото самият той иска щастлив край – и така се появява синята фея, която спасява Пинокио.

5acbb2b3facba849008b45af-750-563

В последвалите текстове Колоди прави така, че Пинокио да си вземе поука и да се погрижи за баща си вместо да седи безотговорен. Накрая Щурецът има шанс за отмъщение, но е го прави:

„Бащата и синът погледнаха към тавана и там стоеше Щурецът.

- О, скъпи Щурчо – каза Пинокио като се поклони дълбоко.

- О, сега ме наричаш „скъпи Щурчо“, но помниш ли, когато хвърли чук по мен и ме уби?

- Прав си, скъпи Щурчо. Хвърли ти сега чук по мен. Заслужавам го! Но не пипай скъпия ми баща.

- Няма да пипам никой от двама ви. Исках само да ти напомня за номера, който ти отдавна ми скрои, за да те науча, че в този жесток свят трябва да се добри и мили един с друг, ако искаме да са добри и мили с нас, когато на нас ни е трудно.

- Прав си, малки Щурчо, повече от прав дори. И аз ще запомня този урок, на който ме научи…“