shareit

От местопрестъплението Норвегия: Из записките на един български преводач

| от Вучето |

Настоящият текст се базира на личните записки на оторизиран преводач от реално проведени полицейски разпити на български граждани, престъпили закона, в полицейското управление на град К., Норвегия. Заради конфинденциалния характер на преводаческата професия, имената на участниците, както и друга информация за тях, умишлено не е спомената.

22 август (миналата година)

–     Зрррррр.

–     Да?

–     Аз съм Ранхилд от преводаческото бюро.

–     Да?

–      Ще можете ли да поемете превод от български език утре, между 12 и 14 часа? Разпит в полицията.

–     Момент да проверя дали съм свободна. (Разцъквам си календара с ангажиментите на телефона.) Става, свободна съм,  ще дойда.

–     Чудесно.

Хванали са на летището наше момче с два презерватива с наркотици в стомаха. Казват ми, че е изхвърлил единия и сега чакат да изкара другия. От стрес обаче се запекъл и се мъчел вече втори ден. Госпожа, вика ми, кажи им да ми дадат круши, кисело млеко̀ и некаква супичка, за да ускорим процеса, че ше пукна.  Полицайката го пита как се е сдобил с наркотиците.

–     Както си се разхождах из Рим и седнах да си почина на Испанските стълби, ме заговори един негър. И станахме приятели. Пихме биричка, а после как неговата дрога се е оказала у мен, нямам представа.

30 септември

Днес превеждам на нашенец, който живее в града и работи в пекарна. Хванали го да кара пиян с превишена скорост.

–     Подпийнал, не пиян! – с почти обиден тон уточнява той. В норвежки няма конкретна дума за “подпийнал”, затова казвам “lett beruset”, т.е. “леко употребил”.

Инспекторът: Колко изпихте преди да се качите в автомобила?

Нарушителят: Еми… пихме с девера по една-две ракии. Той имаше рожден ден и нямаше как да откажа.

Наум си отбелязвам, че полицаят с лека ръка пренебрегва количеството на изпития алкохол. Сигурно защото мислено го измерва в класическите бармански разфасовки от по 30 мл. за едно “малко”.  Но само ние с арестувания си знаем, че според българската понятийна и питейна измервателна система, “една-две ракии” отговарят приблизително на 300 до 450 мл концентрат.

Инспекторът: Всеки ден ли употребявате алкохол?

Нарушителят: Много ясно, салатата на сухо ли да я ям!

Превеждам само с “да”. Въпреки обаче усилията ми да евфемизирам изказванията на сънародника си колкото е възможно повече, уви, езиковите ми познания не са достатъчни, за да преведа етно-културна концепция на над 1300 години.

Човекът ще трябва да плати глоба, която изчисляват въз основа на надвишената скорост в километри в час километри и месечните му доходи. Сумата е толкова голяма, че човекът започва да се моли да си излежи наказанието вместо да плаща. Което всъщност е реална опция в случай, че закононарушителят е неплатежоспособен. Освен това е осъден да посещава вечерен курс за разясняване вредите от алкохола. Човекът казва, че ги знае, при което полицейският инспектор му хвърля поглед, изпълнен с професионална строгост, но и с филантропско съчувствие.

12 ноември

Оставям си мобилния в клетка за съхранение, минавам през металния детектор и в следващия момент вече се запознавам с един наш “турист” и адвоката му, който също присъства на разпита. Осведомяват ме, че става въпрос за Бони и Клайд от Стара Загора, които се специализирали в инсталирането на скиминг устройства на банкомати. Бизнесът вървял много успешно цяло лято, обаче един ден котенце им минало пътя и при рутинна пътна проверка, открили устройствата в багажника на колата им.

Полицейският инспектор показва на моя човек снимки от охранителни камери в мол, на които се вижда как монтират едно от устройствата. Фотосите са толкова ясни,  че направо  стават за фейсбук.

Инспекторът: Вие ли сте на тези снимки?

Скимърът: Не.

Инспекторът: Изобщо ли не мислите, че лицето прилича на вас?

Скимърът: Да, има някаква прилика, но аз съм с по-изразителна брадичка.

Инспекторът: Каква е целта на вашето посещение в Норвегия?

Скимърът: Туризъм. Да се поснимам малко за спомен по фиордите, нагоре-надолу. Ако може да видя кит…

Инспекторът: В тези води китове няма. Те са по̀ на север.

Скимърът: Е добре де, сигурно има други животни, дето ги нямаме в България.

В една от почивките за кафе, скимърът ме дръпва настрана и съзаклятнически ми шепне в ухото:

–     Вие сигурно тука живеете отдавна и ги знаете тия неща. Та дали не можем да се разберем нещо със служебното лице… евентуално. Ние с колежката разполагаме с доста средства… И вас ще ви почерпим, ако станат нещата, то се знае…

Тъкмо отварям уста да му обясня, че в Норвегия няма корупция или поне не под формата и в размерите, познати в България, когато инспекторът влиза и плясва папката с документите по делото на бюрото. Забелязвам прясно петно от кафе на вратовръзката му и чак ме става яд, че няма начин да вземе подкуп и да си купи нещо на Армани. Нова вратовръзка, например.

14 февруари (тази година)

Докато пътувам към полицията, се чудя какво ли ще предложи днешното меню. Скимъри на кредитни карти, участници в ПТП с 2,5 промила алкохол в кръвта, “мулета” на африканска дрога или обикновени джебчии. Настанявам се на стол от дясната страна на полицейската инспекторка и тя ми обяснява, че са заловили двама мои сънародници, 40-и-няколкогодишни, с крадена стока за над 90 хиляди крони (18 хиляди лева). Викам си наум, бре, сигурно телефончета нещо са гепили тия юнаци. Ченето ми увисва от изненада, когато разбирам, че става въпрос за … ножчета за бръснене. В процеса на разпита става ясно, че феновете на Жилет дошли в Норвегия заради обещание от братовчеда на техен приятел, че ще им намери квартира и работа. Само че братовчедът така и не се появил и нашите решили поне да си избият пътните като овършеят запасите от ножчета в над 20 магазина и бензиностаниции. И това само в рамките на два дни. Полицайката ги пита защо са им толкова много ножчета.

–     За нас си и за подаръци на роднините като се приберем.

След два дни пак превеждам на единия от задържаните, този път разговор с лекар по телефона. Реве и иска да му дадат ксанакс за успокоение на нервите, че го хващала клаустрофобия от арестантската килия. И, ако може, свещички за хемороидите. А, и самобръсначка, че да се обръснел най-после!

 
 
Коментарите са изключени

Чудните военни машини: Странният морски камуфлаж

| от |

То не е точно военна машина, а начин за маскиране на корабите по време на Първата световна война, който смятаме вся пак за чудноват. Британците наричат този камуфлаж „Dazzle Painting“, а американците „Razzle Dazzle“. Той трансформира корабите от просто сиво корито в ярки, цветни шедьоври на кубизма. Британците, американците и французите използват този камуфлаж и той става доста популярен сред военноморски сили през ПСВ. Очевидците често остават без коментар пред крещящите цветове на корабите, които, минавайки в конвой, сигурно са създавали доста живописна гледка.

Olympic WWI

Олимпик, сестриният кораб на Титаник, в камуфлаж, докато служи в ПСВ от септември 1915

Целта на това пребоядисване обаче не с артистичен характер. През годините се правят множество опити за маскиране на корабите, така че да не се забелязват от немските „подводни лодки“ (u-boat), които потапят съдовете на съюзниците в неочаквани количества и с тревожна скорост. Но въпреки постоянното изпробване на нови и нови методи за прикриване на корабите, никой от тях не е успешен заради постоянните промени в небето, водата и въздуха.

EB1922 Camouflage Periscope View

Сравнение между два еднакви кораба: единият с камуфлажа, а другия – без

Един остроумен британски офицер на име Норман Уилкинсън обаче предлага различен подход: да се използват линии с различни дебелини, дължини, ъгли и така нататък, не за да се прикрие кораба, а за да е по-трудно на противника да определи посоката му на движение, скоростта и размера. По време на Първата световна торпедата след изстрелване са плували само по права линия, така че капитаните на подводниците трябва да се прицелят в корабите, преценявайки на око разстоянието, скоростта и посоката им, за да попадне торпедото в целта. Рисунките по корабите правят курса им труден за определяне и съответно работата на командирите ставала по-трудна.

За съжаление… не са известни цветни снимки на камуфлажираните военни кораби. Тази практика спира, когато подводниците започват да получават адекватна помощ от въздуха, а по-късно – и с развитието на радарните технологии.

 
 
Коментарите са изключени

Шаварш Карапетян – да замениш златния медал за 20 човешки живота

| от |

Да спасиш човешки живот е може би най-голямата награда, която може да съществува. С тази мотивация тръгват и стотиците хиляди лекари, борейки се редовно с природата за още миг живот. За тях срещата със смъртта е призвание, но за обикновените хора е върховно предизвикателство. Историята на арменския плувец Шаварш Карапетян е достойна не само за филмиране, но и като основен пример за безграничната човешка добродетел.

Арменецът е роден през 1953 г. в Кировакан (днешен Ванадзор). През 1964 г. семейството му се мести в Ереван, там завършва техническо училище, а след това следва отбиване на военната служба в съветска военновъздушна база в Баку. В много ранна възраст, семейството на Карапетян е получило съвет от приятел, че синът им трябва да се запише на плуване. Физиката на момчето позволявала успехи във всеки спорт, но спортното плуване с шнорхел се оказало основополагащо за бъдещите му изяви. В спортната си кариера, той ще счупи 10 пъти световния рекорд в тази дисциплина, а като бонус ще бъде и майстор на спорта в СССР. Количеството медали е само една страна от личните успехи на арменеца, подвигът му през 1976 г. е може съвсем спокойно да надскочи всяка спортна награда.

Screenshot_1

На 16 септември Шаварш и брат му правят редовната си тренировка – 20 километра пробег около Ереванското водохранилище. Вниманието им е привлечено от странен шум. Никой от тях не е подозирал следващата гледка – тролейбус натъпкан с хора потъва бавно и сигурно в язовира. Шофьорът е изгубил контрол и по всичко личи, че 92-ма души ще бъдат погълнати в бездната. Опитният плувец се хвърля в ледената вода, а брат му чака на повърхността, за да извежда на безопасно място пострадалите.

След 20-километров крос, Шаварш е изтощен, но няма време за умора, тя остава далеч на заден план пред отчаяните погледи на удавниците. С първото си потапяне, олимпиецът чупи стъклото на тролея и започва да вади хората един по един. Септемврийското утро е все още тъмно, а под водата липсва светлина, паниката е друг фактор, който пречи за спасяването на още хора. При едно от гмурканията си, опитният плувец вади и една седалка – объркал я за човек. Години по-късно ще признае, че именно проклетата седалка е и повод за неговите кошмари – вместо нея можел да извади поне още един човек.

Screenshot_4

Геройският подвиг позволява на 20 човека да продължат живота си, извадени са 46. Останалите издъхват на брега в следствие на премръзване. Самият Карапетян е приет по спешност в болницата. Диагнозата е двойна пневмония, усложнена от сепсис. За подвигът си, той ще прекара цели 45 дена с температура от 40 градуса – безкрайното мъчение е вгорчено допълнително от болки в гърдите при всяко вдишване. Друг проблем са раните от стъклата, водоемът събира предимно отпадни води. В следствие на белодробни усложнения, плувецът никога повече няма да може да се състезава. Не е ясно дали съдбата няма пръст в цялата история. Подводният шампион признава, че не е бил допуснат от спортната федерация да отиде на поредния световен шампионат. Думите на председателя на ЦК ДОСААФ СССР Покришкин са:
Откъде в безводна планинска Армения се появи гмуркач?“

Очевидно се появява, при това на правилното място. Това е причината Шаварш да прави своята тренировка на 16 септември. За подобно геройство всяка медия щеше да избухне и да превърне обикновеният спортист в герой, но времето е различно и властта преценя, че няма нужда от герои в момента. Историята се потулва и цели 6 години няма никаква информация. Първата информация за този случай се появява през 1982 г. в „Комсомолска Правда“ със заглавие „Подводната битка на шампиона“.

Screenshot_5

Ако попитате Карапетян дали е герой, той ще отвърне „Аз съм просто човек“. Това не е мнението на всички останали. Едва след публичното разкритие на героизма, той получава медал за храброст, както и награда от UNESCO за „Феър плей“. Астрофизикът Николай Черних кръщава астероид на името на героя, решението е одобрено през 1986 г. Арменецът днес притежава обувна фабрика наречена „Втори дъх“. През 2014 г. получава олимпийския огън два пъти за зимните олимпийски игри през 2014 г. и добавя „Носих огъня за Русия и Армения.“.

Снимки: YouTube/Screenshot – https://www.youtube.com/watch?v=RiO96Qrtkn4

 
 
Коментарите са изключени

Милан и Интер освещават новия Сан Сиро с приятелски мач преди 93 г.

На 19 септември 1926 г. Милан и Интер ще влязат в приятелски двубой на новооткрития стадион Сан Сиро. На този ден Интер печели с резултат 3-6. До този момент Милан държи футболната крепост в града, но едно добро решение позволява на феновете на двата отбора да ползват едно и също спортно съоръжение.

Макар и днешната футболна култура да се разделя на фракции и враждуващи групи, отборите тогава са имали друга идея. Президентът на клуба на Милан Пиеро Пирели дава идеята за обединение, както и допълнителни 5 милиона лири за построяването. Архитектът Улис Стакини е натоварен с проектирането, но отказва да следва модела на традиционните модели и не строи писта около терена.
По този начин феновете ще имат възможност да бъдат по-близо до зелената покривка, а също така се увеличава и количеството – 35 000 души.

Първоначалното име е „Новият Сан Сиро“, кръстен на квартала, където се намира. И докато феновете имат високи надежди за летящ старт на Милан, отборът успява да изгуби и своя първи мач в лигата. Съоръжението е продадено на град Милан през 1935 година, но Росонерите остават основен ползвател до 1947 г. В същата година Интер решават да плащат наем и също да се възползват от възможността, вместо да строят нов стадион. През 1980 г. Сан Сиро ще бъде преименуван на Джузепе Меаца – звезда от редиците на Милан и на Интер. В следващите години ще има допълнителни ремонти, които ще позволят събирането на близо 80 000 запалянковци. В този момент стадионът е приютил спортните страсти на 3 игри от световното през 1934 г. и още 6 игри от същия формат през 1990 г. Публиката на Милан е ставала свидете и на 4 финала на Шампионска лига през 1965, 1970, 2001 и 2016 г. Да не говорим, че съоръжението е предпочитан избор за всеки музикант през последните години, списъкът с гости е много дълъг.

 
 
Коментарите са изключени

Марадона се готвеше да тръгне за Шефийлд, а лошото време провали трансфера на Кройф в Дъмбартън

| от |

Парите тотално промениха футбола. Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед… От десетилетия тези клубове разполагат с огромни бюджети за привличането на нови играчи, модернизация на стадионите и базите по последния вик на модата и технологиите и т.н. Но вече има и клубове като Манчестър Сити и Пари Сен Жермен, които са с още по-неизчерпаем ресурс от споменатите в началото колоси. Нужно ли е да припомняме, че преди две години парижани платиха 222 млн. евро за Неймар и дадоха тон на новата трансферна лудост.

А Манчестър Сити? Само допреди две десетилетия и половина клубът бе затънал в жестока криза. Огромни дългове задушаваха „гражданите“, а отборът се свлече до третия английски ешелон. Отделно Сити загуби и правата върху търговската марка и в продължение на няколко години не продаваше атрибути с емблемата си. Тренировките се провеждаха в спортния комплекс в Мос Сайд – не най-приветливата част в южен Манчестър. И докато играчите тренират, около тях се шляеха бездомници и алкохолици, чието най-голямо забавление бе да сипят обиди срещу играчите. Агрономът на клуба от онези времена в средата на 90-те си спомня, че често нямало пари дори за бяла боя, за да се разчертае полето…

Но днес Сити и Пеп Гуардиола водят футболната революция в Англия и налагат световните стандарти. Каталунецът често блести с гениална тактика в мачовете на тима, а зад себе си има ръководство, което е готово да отговори на всяко негово желание. Резултатът ли? Погледнете таблицата с крайното класиране през миналия сезон. Срещу името на Сити са 98 точки и голова разлика 95:23. Година по-рано, през пролетта на 2018-а, пък отборът на Гуардиола завърши със 100 точки в актива си и 106 отбелязани гола. Изумително!

Изумителни обаче са и числата, които стоят зад тези успехи. Съвсем наскоро Манчестър Сити стана първият клуб в историята, който е платил над един милиард евро за футболистите, които притежава в състава си. Ако трябва да сме пунктуални, сумата е 1,014 млрд. евро. И отлично илюстрира новите порядки в съвременния футбол. „Тези пари не стигат и за пет като Неймар“, вероятно би пресметнал някой от по-младите почитатели на играта, но си заслужава да припомним няколко истории като доказателство, че не всичко е пари. Понякога нещата опират до чист късмет, а и прищявките на съдбата често си казват думата.

Пари, късмет, съдба – всяко от тях се намесва при проваления трансфер на Диего Марадона в… Шефийлд Юнайтед през 1978 г. Мениджърът на „остриетата“ вижда 17-годишния номер 10 на Архентинос Хуниорс и предлага 200 000 паунда за него. Офертата е приета, но англичаните не успяват да съберат сумата накуп, както иска Архентинос. Трансферът пропада, въпреки че Марадона има дори самолетни билети за Острова. Вместо него Юнайтед взима Алехандро Сабея за 160-те хиляди, които успява да набере. И изпада в четвърта дивизия… Нататък пътят на дон Диего е легендарен. Бока Хуниорс, Барса и Наполи, където и до днес е със статут на божество.

Шотландският Дъмбартън пък подготвя божествено посрещане на Йохан Кройф през 1980-а. Холандецът вече е на 33 и признава, че е бил изкушен от заплатата, която му давал малкият клуб. Но преговорите приключват неуспешно, след като съпругата на Кройф изтъква аргументи като например лошото шотландско време. Семейството избира Вашингтон Дипломатс в Щатите.
Малко повече от десетилетие по-късно мениджърът на Шефийлд Уензди Тревър Френсис взима Ерик Кантона на проби от Ним през 1992-ра, но иска инатливият виртуоз да остане поне седмица. Ерик отказва и заминава за Лийдс, където са готови да подпишат с него веднага. Останалото е история, следва трансфер в Манчестър Юнайтед и се ражда Крал Ерик.

Алфредо ди Стефано е кралят на Реал Мадрид в средата на миналия век. Но митът на мадридистите почти става каталунски идол. Барса го договаря, но разбира, че той е притежаван едновременно от Ривер плейт и Милионариос (Колумбия), което по испанските закони носи главоболия и евентуални санкции. Така Барса се отдръпва, но Реал се договаря с двата клуба и взима играча, който носи пет поредни европейски купи за „белия балет“. А колко по-различно можеше да е всичко…

През 1983-та, когато е на 19, датският талант Михаел Лаудруп пътува до Ливърпул и дори разглежда „Анфийлд“, преди преговорите да приключат с неуспех. „Мислех, че ще играя в Ливърпул, всичко бе уредено – спомня си Махаел. – Две седмици по-късно те се обадиха и поискаха договорът да е за четири години, а не за три. Бях разочарован и блокирахме трансфера.“ Така Лаудруп отива в Ювентус, а Ливърпул взима Ян Мьолби, друг датчанин.

Soccer - World Club Championship - Toyota Cup - Real Madrid v Vasco da Gama, Tokyo, Japan

Интересна е и случката на Раул отпреди десетина години. През 2008-а легендата на Реал се бе договорил с Тотнъм, а ако Хуанде Рамос не бе уволнен, великият нападател щеше да носи екипа на лондонските „шпори“. Сделката бе готова, но шефовете на клуба уволниха испанския мениджър и голмайсторът отказа трансфера.

Зинедин Зидан пък бил на крачка от трансфер в Блекбърн, но вече покойният директор на Роувърс Джак Уокър отсякъл: „За какво ни е този французин, имаме си Шърууд.“ Зизу спечели две титли на Италия с Ювентус, а с Реал Мадрид – трофея от Ла Лига, Шампионската лига и Суперкупата на Европа. А колко по-различно можеше да бъде, ако бе станал футболист на Роувърс, нали? И за него, и за английския клуб. Но така е в живота, така е и във футбола. Понякога не всичко опира до парите, въпреки че без тях отбори като Манчестър Сити, ПСЖ и Челси никога нямаше да бъдат това, което са днес.

 
 
Коментарите са изключени