shareit

От местопрестъплението Норвегия: Из записките на един български преводач

| от Вучето |

Настоящият текст се базира на личните записки на оторизиран преводач от реално проведени полицейски разпити на български граждани, престъпили закона, в полицейското управление на град К., Норвегия. Заради конфинденциалния характер на преводаческата професия, имената на участниците, както и друга информация за тях, умишлено не е спомената.

22 август (миналата година)

–     Зрррррр.

–     Да?

–     Аз съм Ранхилд от преводаческото бюро.

–     Да?

–      Ще можете ли да поемете превод от български език утре, между 12 и 14 часа? Разпит в полицията.

–     Момент да проверя дали съм свободна. (Разцъквам си календара с ангажиментите на телефона.) Става, свободна съм,  ще дойда.

–     Чудесно.

Хванали са на летището наше момче с два презерватива с наркотици в стомаха. Казват ми, че е изхвърлил единия и сега чакат да изкара другия. От стрес обаче се запекъл и се мъчел вече втори ден. Госпожа, вика ми, кажи им да ми дадат круши, кисело млеко̀ и некаква супичка, за да ускорим процеса, че ше пукна.  Полицайката го пита как се е сдобил с наркотиците.

–     Както си се разхождах из Рим и седнах да си почина на Испанските стълби, ме заговори един негър. И станахме приятели. Пихме биричка, а после как неговата дрога се е оказала у мен, нямам представа.

30 септември

Днес превеждам на нашенец, който живее в града и работи в пекарна. Хванали го да кара пиян с превишена скорост.

–     Подпийнал, не пиян! – с почти обиден тон уточнява той. В норвежки няма конкретна дума за “подпийнал”, затова казвам “lett beruset”, т.е. “леко употребил”.

Инспекторът: Колко изпихте преди да се качите в автомобила?

Нарушителят: Еми… пихме с девера по една-две ракии. Той имаше рожден ден и нямаше как да откажа.

Наум си отбелязвам, че полицаят с лека ръка пренебрегва количеството на изпития алкохол. Сигурно защото мислено го измерва в класическите бармански разфасовки от по 30 мл. за едно “малко”.  Но само ние с арестувания си знаем, че според българската понятийна и питейна измервателна система, “една-две ракии” отговарят приблизително на 300 до 450 мл концентрат.

Инспекторът: Всеки ден ли употребявате алкохол?

Нарушителят: Много ясно, салатата на сухо ли да я ям!

Превеждам само с “да”. Въпреки обаче усилията ми да евфемизирам изказванията на сънародника си колкото е възможно повече, уви, езиковите ми познания не са достатъчни, за да преведа етно-културна концепция на над 1300 години.

Човекът ще трябва да плати глоба, която изчисляват въз основа на надвишената скорост в километри в час километри и месечните му доходи. Сумата е толкова голяма, че човекът започва да се моли да си излежи наказанието вместо да плаща. Което всъщност е реална опция в случай, че закононарушителят е неплатежоспособен. Освен това е осъден да посещава вечерен курс за разясняване вредите от алкохола. Човекът казва, че ги знае, при което полицейският инспектор му хвърля поглед, изпълнен с професионална строгост, но и с филантропско съчувствие.

12 ноември

Оставям си мобилния в клетка за съхранение, минавам през металния детектор и в следващия момент вече се запознавам с един наш “турист” и адвоката му, който също присъства на разпита. Осведомяват ме, че става въпрос за Бони и Клайд от Стара Загора, които се специализирали в инсталирането на скиминг устройства на банкомати. Бизнесът вървял много успешно цяло лято, обаче един ден котенце им минало пътя и при рутинна пътна проверка, открили устройствата в багажника на колата им.

Полицейският инспектор показва на моя човек снимки от охранителни камери в мол, на които се вижда как монтират едно от устройствата. Фотосите са толкова ясни,  че направо  стават за фейсбук.

Инспекторът: Вие ли сте на тези снимки?

Скимърът: Не.

Инспекторът: Изобщо ли не мислите, че лицето прилича на вас?

Скимърът: Да, има някаква прилика, но аз съм с по-изразителна брадичка.

Инспекторът: Каква е целта на вашето посещение в Норвегия?

Скимърът: Туризъм. Да се поснимам малко за спомен по фиордите, нагоре-надолу. Ако може да видя кит…

Инспекторът: В тези води китове няма. Те са по̀ на север.

Скимърът: Е добре де, сигурно има други животни, дето ги нямаме в България.

В една от почивките за кафе, скимърът ме дръпва настрана и съзаклятнически ми шепне в ухото:

–     Вие сигурно тука живеете отдавна и ги знаете тия неща. Та дали не можем да се разберем нещо със служебното лице… евентуално. Ние с колежката разполагаме с доста средства… И вас ще ви почерпим, ако станат нещата, то се знае…

Тъкмо отварям уста да му обясня, че в Норвегия няма корупция или поне не под формата и в размерите, познати в България, когато инспекторът влиза и плясва папката с документите по делото на бюрото. Забелязвам прясно петно от кафе на вратовръзката му и чак ме става яд, че няма начин да вземе подкуп и да си купи нещо на Армани. Нова вратовръзка, например.

14 февруари (тази година)

Докато пътувам към полицията, се чудя какво ли ще предложи днешното меню. Скимъри на кредитни карти, участници в ПТП с 2,5 промила алкохол в кръвта, “мулета” на африканска дрога или обикновени джебчии. Настанявам се на стол от дясната страна на полицейската инспекторка и тя ми обяснява, че са заловили двама мои сънародници, 40-и-няколкогодишни, с крадена стока за над 90 хиляди крони (18 хиляди лева). Викам си наум, бре, сигурно телефончета нещо са гепили тия юнаци. Ченето ми увисва от изненада, когато разбирам, че става въпрос за … ножчета за бръснене. В процеса на разпита става ясно, че феновете на Жилет дошли в Норвегия заради обещание от братовчеда на техен приятел, че ще им намери квартира и работа. Само че братовчедът така и не се появил и нашите решили поне да си избият пътните като овършеят запасите от ножчета в над 20 магазина и бензиностаниции. И това само в рамките на два дни. Полицайката ги пита защо са им толкова много ножчета.

–     За нас си и за подаръци на роднините като се приберем.

След два дни пак превеждам на единия от задържаните, този път разговор с лекар по телефона. Реве и иска да му дадат ксанакс за успокоение на нервите, че го хващала клаустрофобия от арестантската килия. И, ако може, свещички за хемороидите. А, и самобръсначка, че да се обръснел най-после!

 
 
Коментарите са изключени

Патерностерът – най-якият асансьор на света

| от |

На Патерностерът му липсват повечето основни части, които стандартният асансьор има. Той, например, никога не спира да се движи и не разполага с врати или копчета. Всъщност кабинките му дори не се забавят, за да дадат възможност на пътниците да се качват и да слизат. Въпреки ексцентричните си характеристики, Патерностерите имат голяма фенска база, което до голяма степен обяснява защо тези необичайни асансьори продължават да съществуват.

Како виждате, този вид асансьори не е сложен по конструкция. Две ленти с кабинки, които постоянно са в ход – едната нагоре, другата надолу. И хората си се качват и слизат без чакане, без врати, без нищо…

Paternoster animated

Тези асансьори обаче са по-бавни от нормалните асансьори. Те обикновено се движат с между 30 до 40 сантиметра в секунда, за да имат възможност хората да се качват и слизат по-безопасно.

Тяхното бавно, но непрекъснато движение е основната съставка за ефективноста им: с толкова много кабинки и без нужда от спиране пътниците никога не трябва да чакат за нищо. Освен това, заедно, всичките по-малки кабинки на патерностера могат да поберат повече хора, отколкото по-голямата, но пък една кабина на обикновените асансьори.

Идеята за дизайна на този асансьор се реализира за първи път в Ливърпул от Питър Елис през 1868 г. (само пет години след като Елиша Отис решава много тежък проблем със спирачките в стандартните асансьори). Първоначално наречен „циклични асансьори“, името „патерностер“ (paternoster) се появи от приликата на системата с броеница с мъниста, които се въртят в ръцете молещите се католици. Съответно първите думи в латинската версия на молитвата „Отче наш“ са „Pater Noster“.

И въпреки че патерностерите стават популярни в Европа, не са широко приет по целия свят. През последните десетилетия много от тях дори бяха заменени, но няколкостотин все още съществуват, главно в Германия и Великобритания.

В Германия те, разбира се, са кръстени с абсурдна за нас дума „Personenumlaufaufzüge“ и са били също и в използвани в театрални представления, циркови спектакли, арт филми и други.

 
 
Коментарите са изключени

Спортни хроники: Пророческият кошмар на Шугар Рей Робинсън, който се сбъдна

Шугар Рей Робинсън е може би религия в боксовите среди. Атлетът може да се похвали с третата най-дълга боксова кариера, в която изкарва около 91 мача без загуба. Преди това има още 85 мача в аматьорската категория и отново нито една загуба – успява да завърши 69 срещи с нокаут. Робинсън има впечатляваща кариера и също така може да се похвали с голямата любов на публиката.

Според различни източници става ясно, че Шугар Рей е един от първите боксьори, използващ услугите на антораж. Визията му е достатъчно скандална всеки път и той самият обича светлината на прожекторите. Както се досещате, той не прави изключение в правилото, когато заговорим за финансова култура. Малко след пенсионирането ще се опита да стане телевизионен водещ – опитът на Майк Тайсън в тази сфера се оказа успешен – и любовта на публиката не е достатъчна, за да оцелее в този жесток свят.

На финала умира в бедност, както всички останали добре познати боксьори през годините. Можем да подозираме, че Робинсън е взел малка част от лошия късмет на Джо Луис, след като и Луис също умира в бедност, работейки до последно като портиер.
Историята на Робинсън не е от най-леките. Той е принуден да се бори много често и понякога дори не остава време за почивка. Към 1946 година вече е изиграл повече от 75 мача и съответно има 73 победи, 1 една загуба и едно равенство. Все още обаче не получава шанс да се бори за титла, след като боксът е все още в ръцете на мафията и за достигане на подобна титла се изискват много сериозни връзки и симпатии от организираната престъпност.

Когато боксьорът получава своя шанс за изява, опонентът Томи Бел е имал време да си почине. Датата е 20 декември, 1946 г. и Робинсън е победил само месец по-рано друг опонент на име Арти Ливайн. За 15 рунда, макар и да е повалян, той успява да издържи и да спечели с анонимно решение, печелийки своята първа титла. И това не е единствената вълнуваща история около боксьора. Срещите му с боксьора Джейк Ла Мота получават най-различни и разнообразни коментари, включително и „Касапницата на Св. Валентин“. Няма статистика, която да потвърди колко мъже са пропуснали да закупят подарък на своята любима и са предпочели да гледат този мач, но истината е, че срещите са впечатляващи. Макар и в 6-те срещи да успява да спечели само един път, двубоите са толкова чести, че самият той ще заяви, че ако е имало още една, най-вероятно е щял да получи диабет. Но не разказваме тези истории, за да говорим за великите боксови срещи на Рей Робинсън, посоката е малко по-различна.

Sugar_Ray_Robinson_1966

Снимка: By New York World-Telegram and the Sun staff photographer: Orlando Fernandez – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c36661.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5803477

През 1947 г. Робинсън се подготвя за мач с Джими Дойл. 22-годишният претендент може да се похвали със завидни спортни качества и за скромната си кариера има изиграни около 53 мача и 43 от тях са победи, докато останалите 7 са загуби и 3 равни мача. Във въпросната година трябва да се изправи срещу друго толкова известно име, което би позволило невероятни успехи в бъдеще. Джими бил добър боксьор и много искал да се закичи с титлата „Победител Шугар Рей Робинсън“. Малко преди мача, Робинсън сънува много страшен сън. Отново е на ринга, защитава титлата си и след серия удари убива Джими. Близо три дена преди мача, шампионът не се чувства добре и визията от този сън не му позволява да се отпусне или да мисли трезво. Когато крещял на Джими да се изправи, Робинсън не подозирал, че крещял всичко на глас – страховити викове.

Тук историята се разминава и има няколко вариации. Според историята Робинсън много се притеснявал за този мач и бил готов да се откаже в полза на Джими. Този мач сякаш бил предречен. В опитите си да намери някакъв покой, шампионът дори решил да говори с отец и да потърси съвет дали това видение не е предсказание. Отговорът бил отрицателен. Междувременно дори мениджърите отказвали да повярват, че точно тази фатална вечер Шугар е успял да се сдобие с пророчески умения. И така достигаме до заветната вечер на мача.

Началото на срещата е сравнително уравновесено. Боксьорите разменят удари, успяват многократно да пуснат тежки удари и още в 6-я рунд става ясно, че Робинсън изпитва сериозни затруднения. В 9-я рунд идва фаталния удар, който изпраща Джими на земята и това е неговия 3-и път, в който пада. Дойл се опитва да се изправи но след това се залепя и лекарите бързо се намесват. Няколко часа по-късно в болницата съобщават, че Дойл е починал в следствие на тежките нанесени удари.

Sugar Ray Robinson Looking Over Doctors

Още по-смразяващата новина е, че според близки на починалия, единствената причина, поради която този мач е трябвало да се състои е с една единствена мисия – Дойл искал да закупи къща на майка си. Робинсън дарява всичките си приходи от следващите четири срещи, за да изпълни желанието на своя опонент. Едва по-късно, след като семейството все пак иска да съди Робинсън за убийство, комисията успява да разкрие и още малко подробности. Джими Дойл е изгубил своя лиценз в Калифорния, след като е получил тежки наранявания и няколко пъти пада жестоко след тежки размени на удари. Лекарите са категорични, че не трябва да се бие, но за жалост санкцията важи само в Калифорния. Мачът се провежда в Кливланд.

 
 
Коментарите са изключени

Колко бързо всъщност е електричеството

| от |

Електроните преминават през една стандартна медна жица много по-бавно от скоростта, например, на една костенурка.

Всяка жица, която е проводник на поток от електрони и съответно дава ток, е съставена от милиарди атоми (сигурно повече). За да се движат по него, електроните трябва да преминават през тези атоми, да лъкатушат между тях, както могат, в резултат на което скоростта на потока, наречена „скорост на дрейф“, в дадена посока е доста бавна.

Колко бавна? Има си формула, с която да я измерим: I = n*A*v*Q

където:

I е токът, n е броят на електроните на кубичен метър, A е напречното сечение на проводника, Q е зарядът на един електрон и v е скоростта на дрейфа на електроните.

Тъй като броят на електроните в една медна жица (n) е 8,5 * 1028  на кубичен метър, а зарядът на електрон (Q) е 1.6 * 10-19C, ако знаем също площта на напречното сечение и тока, можем да изчислим скоростта на отклоняване на електроните.

Например, да предположим, че имате ток от 14 ампера и меден проводник с напречно сечение 3 * 10-6 м2. Заместете всички числа и ще получите, че електроните се движат със скорост 3.4 * 10-4 м/с.

Това странно число означава около една трета от милиметъра в секунда. В нормални числа това означава около 1,2 метра в час – скорост, далеч по-бавна от тази на средната костенурка, която може да извърви около 240 метра за същото време.

„Но, Хроникъл! Как тогава?..“

Чуваме въпроса ви. Ами с верижна реакция.

Атомите в жицата са натъпкани плътно един до друг и така електроните повече или по-малко се удрят един към друг. Когато ключът на лампата, например, е включен, благодарение на разлика в електрическата потенциал, създава се сила, която придвижва електроните, като всеки натиска съседчето си, което от своя страна бута своето съседно електронче и така нататък през проводника.

И така, макар никой от електроните да не хвърчи през проводника, за да поддържа лампата включена, както сме предполагали, изглежда, че се случва тази верижна реакция. Това не е много по-различно от когато врътнем крана на водата – тя моментално излиза, въпреки че източникът може да е много далече.

 
 
Коментарите са изключени

Мъжкото его с добавена стойност от 33%

| от |

Тайната на всеки продукт е в добрата реклама. Ако искате да получите най-високата печалба, възползвайте се от рекламистите. Тези хитри лисици много добре знаят човешките слабости и със сигурност ще завъртят колелото в правилната посока. И както се досещате, няма нищо по-добро от една хубава манипулираща реклама. Тя е способна във всеки един момент да накара потребителя да влезе в ролята на кучето на Павлов.
И така достигаме до един от най-продаваните консумативи – презервативите. Излишно е да се търси феноменална реклама за подобно средство, но когато бюджетът го позволява, компаниите се възползват и печелят сериозно. Една американска компания е успяла да спечели грандиозни суми, използвайки мъжкото его.

Говорим за компанията Magnum – дъщерна фирма на легендарните Trojan. През 2001 г. се отчита 4.6% ръст на продажби, а само 9 години по-късно статистиката бележи сериозен скок от 18.8%. Каква точно е тайната?
Самият презерватив никога не се е променял значително, за да повиши своите качества или да предостави по-добро преживяване на потребителя. Редица фирми обаче говорят за своите премиум продукти така, сякаш наистина биха предоставили незабравимите преживявания. В този случай, американската марка използва мъжкото его. Рекламният слоган на Magnum е:
„По-големи от повечето презервативи, създадени за онези, които смятат нормалните презервативи за твърде ограничаващи. Обикновените продукти са по-малки и по-тесни от Magnum XL.“

Когато дошло времето за реклама, експертите трябвало да помислят с какво се гордее най-много техния потребител. Отговорът е повече от ясен – достойнството. Удоволствието да се закупи този продукт е практически изявление, че потребителят е достатъчно надарен. Когато поставите двама души и единият купува обикновен продукт пред премиум линията ще се породят тихи войни и конкуренция, която човек не иска да вижда. По тази причина започва една грандиозна и специална игра с цената. Обикновеният троянец коства на потребителя 5.99 долара за 12 броя. Кутия Magnum се оценява на 10.99 долара, при това само за 10 броя. С други думи имате около 33% разлика в цената. Нито едно его не може да направи разумната математика, а и никой не би пожелал да бъде скъперник, когато трябва да изяви своето либидо пред околните. Размерът има значение, но само за тези продукти.

Чифт ръкавици изобщо не се различава ценово. Можете да изберете малки, средни или големи – цената не се променя. В един момент нататък, компанията майка дори не прави повече реклами, нейната работа е приключила. Те имат правилния слоган, разполагат с гръмката визия на продукта си и печалбата е факт. И ако алгебрата не е вашето приключение, експертите обясняват, че единствената разлика е в минималната ширина в средата на продукта им. Изчисленията показват разлика в 8 милиметра, което едва ли би било забележимо за когото и да било. А разликата между още по-големите XL е едва половин милиметър. И така маркетинг отдела доказва, че мъжкото его може да струва повече – около 33% повече. Впрочем и други марки, използващи смели имена и съкращения като ориентир в размера печелят по този начин. Единствената разлика е в допълнителните суми, които средностатистическият американец заплаща. Ако това не е достатъчно, много често певци и рапъри трябва да вмъкнат думата „Magnum“ в своите лирики. И по тази линия някои популярни лица се възползват, но следващия път, когато слушате рап песен, замислете се дали не присъства думичката „Magnum“.

 
 
Коментарите са изключени