Le livre sans titre
"Той беше млад и красив. Надеждата на майка си."
"Скоро той се изкуши. Тялото му оставя преждевременно. Прегърби се."
"Започва да страда от нечовешки глад."
"Вижте очите му, техния блясък и чистота. Тях вече ги няма. Червени кръгове ги ограждат."
"Вече не може да ходи. Краката му го предават."
"Ужасни сънища мъчат покоя му. Той не може да спи."
"Зъбите му изгниват и падат."
"Гърдите му изгарят. Той започва да кашля кръв."
"Косата му, някога толкова красива, сега пада като на стар мъж. Оплешивява преждевременно."
"Гладен е и иска да яде, но никоя храна не се задържа в стомаха му."
"Дробовете му се давят и той започва да повръща кръв."
"Цялото му тяло се покрива с обриви. Той е ужасна гледка."
"Бавно треската го поглъща. Цялото му тяло гори."
"Цялото му тяло изтръпва. Крайниците му не могат да се движат."
"Той стене и се моли смъртта да дойде по-бързо."
"На 17 години, той издъхва в ужасни мъки."
„Книга без заглавие“ или наръчник за мастурбацията от 1830 г.
„Той беше млад и красив, гордост и радост на майка си – но умря в мъки, ослепял, болен и парализиран на 17 години. Само ако съзнаваше вредите от мастурбацията, може би щеше да води по-добър живот.“
Това е накратко предупреждението към младите французи, публикувано в Le livre sans titre (от фр. „Книга без заглавие“) през 1830 г. По това време мастурбацията се възприема като грях от моралистите, а от лекарите – като болест с летален изход.
През 1716 г. Доктор Балтазар Бекер публикува памфлет за този „непростим грях“ на „себезамърсяване“, озаглавен „Онания“. Неговата цел е да предупреди читателя за евентуалните последствия от мастурбацията.
„Стомашни смущения и нарушено храносмилане, загуба на апетит или свръхглад, повръщане, гадене, отслабване на функцията на органите или затруднения в дишането, кашляне, паралич, импотентност, отслабване на либидото, болки в гърба, влошаване на очите и ушите, пълно изтощение на тялото, бледост, слабеене, обрив по лицето, загуба на интелект, загуба на памет, пристъпи на гняв, лудост, идиотизъм, епилепсия, треска и накрая самоубийство.“
Малко по-късно, през 1745 година, доктор Робърт Джеймс казва, че онанизмът е отговорен за „най-необратимите и нелечими заболявания“.
В Друга медицинска книга, L’Onanisme, от лекарите Самюел-Огюст Тисо се твърди, че спермата е натурално телесно олио, което при похабяване причинява:
„…постоянна загуба на сила, на памет и дори на мотивация за живот; размазано зрение; всички видове нервни разстройства; ревматизъм; отслабване на половите органи; кръв в урината; нарушен апетит; главоболие и голям брой други заболявания.“
И това не е казано от шарлатани, а от едни от видните медици на епохата. Едва ли е изненадващо, че тези „обосновани“ възгледи ще станат вездесъщи и към 19 век ще бъдат включени в историята за момчето от Le livre sans titre.
Вижте как е описано всичко във въпросната книга в галерията ни горе.
