Как времето ще повлияе на празниците

| от |

Ситуацията с времето, знаете, стана страшна. Но това е положението – понеже дремуцахме, когато беше време и си карахме колите и се пръскахме с дезодоранти, сега трябва да се адаптираме.

Есенцията на съществуването ни са празниците. Ако те са добре, всички сме добре и всичко е наред. Но заради новите обстоятелства трябва да видим как ще стане.

Ежегодното тричане на кучета се заменя със спасяване на щъркели. Тези в Айтос обаче закъсняха – само щъркелите, дошли между Прошка и Тодоровден, се спасяват, съжалявам.

Спасяваме щъркелите, за да може на Великден да има яйца да се чукаме, че кокошките отлетяха на юг. На обикалянето около църквата всеки си е взел от най-големите свещи по три – иначе и ние ще излетим на юг.

На 24 май, когато празнуваме Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, можем да организираме Национални игри по надписване на имена в снега! След това може да снимате написаното и да изпратите снимката в Министерството на образованието (priemna@mon.bg). Няма награден фонд, няма да спечелите нищо – нищо освен неимоверен кеф.

На 1 ноември, Денят на народните будители, ще колим прасе. Времето е превъзходно, овошките тъкмо са цъфнали. Прасето не подозира нищо. Децата са в почивен ден, няма да ни занимават. Господата по физическо и география ще свършат работата, ще го провесят после в двора на кошовете, следва пърлене. Историчката и българичката да разшетат, а ако им се пърли прасе, могат и да излязат, в 21 век сме. Всеки случай, чудесен 1 ноември ще е. Само ще викнем и знаменосеца на училището да държи знамето отстрани до масата, че нали е празник.

На Коледа и Бъдни вечер със семейството е хубаво. Първо на Бъдни вечер ядем постни сарми, питка, череши, ягоди. След това на Коледа намираме подаръци под коледното дръвче вишна – по това време на годината е разлистило красивите си цветове и няма нужда да го украсяваме. А и никой няма нищо против изсичането на вишните.

Нова година на Батенберг няма никой – много напича. Зарята не е много ефектна, защото дните са дълги и по светло не се вижда. Не се и питаме кой къде ще е на Нова година – то си се вижда.

 

 
 

Има ли смисъл от дизайнери

| от |

Дизайнерите – хората, които правят глупавата ви идея за супер успешен сайт да изглежда поне малко приемлива. 

Не всички обаче приемат тази отговорна задача насериозно и в резултат стават невероятни произведения. Дотолкова, че трябва да имат собствен жанр.

Днес събрахме няколко примера, които да разведрят почивния ви ден. Разгледайте ги, нищо че имате нещо за вършене. То може да почака.

На нас лично любимите ни дизайнерски неудачи са от сватби. Там с кича като пряк път към естестиката се злоупотребява изключително добре. Когато имате повече време, окуражаваме ви да си пуснете нечия сватба в YouTube и да я загледате. Обещаваме ви страхотно преживяване!

 
 

Скрити тайнства от сърцето на Родопите

| от Дарио Диониси |

Напоследък си задавам въпроса „Кой има нужда да ходи на море, когато имаме такива красиви планини?“. Чрез дълги разсъждения със себе си, послушах вътрешното си Аз и отидох в любимите ми Родопи, да търся отговора на този въпрос и да презаредя душата под сянката на вековните гори.

Така прекарах два невероятни дни в сърцевината на Родопите и ще ви разкажа за три различни места, които имах удоволствието да снимам.

P1000181

Смолянски езера

От ранни зори се запътихме към първата ни дестинация преди да стане пълно с хора, които са дошли на почивка. Тръгнахме първо към Смолянските езера или по-точно към най-високо разположено от тях, защото в последствие разбрахме, че сме се объркали и изпуснали другите езера.

P1000272

След обиколките ни по родопските пътеки се озовахме пред Мътното езеро, едно от осемте останали езера в днешно време (преди са били повече от 20). То е най-високото, разположеното на 1500 м, и най-дълбокото – 4,5 м. Трябва да призная, че мигновено ни хипнотизира с красивите си синьо-зелени цветове, които се вписваха невероятно в природата около нас. Придаваха нотка спокойствие, придружена с мириса на иглолистни гори, през които минаваха лъчите на лятното слънце.

P1000312

А, и да не забравя, тук се намира едно от най-фотогеничните дървета, които съм виждал, „Лирата на Орфей“ – едно истинско наследство на българската природа и поредното доказателство, че природата е истинският сътворител на всичко.

IMG_2156

Лирата на Орфей се намира по пътеката за Мътното езеро. Внимавайте и следете малката маркировка, която са поставили (в моя случай беше жълти парчета плат). Не подценявайте това място, а го посетете, защото всяка прекарана секунда тук си заслужава.

орфей

Пещера Ухловица

След приятната разходка се насочихме към пещера Ухловица, която се намира малко преди село Могилица, близо до границата с Гърция. Като всяка пещера и тази притежава уникална красота. Гордостта на Ухловица са многобройните образувания на дендрити, или както повечето ги оприличават на корали. Те са наистина много в разнообразни форми и създават усещане, че се намираш на дъното на океан.

Мястото е наистина загадъчно и красиво, цялата структура на пещерата е изградена на няколко етажа, като те се придържат към четирите пропасти, които водят към долния етаж. Дължината на пещерата е 470 метра, като по-голямата част е пригодена за туризъм – 330 метра.

P1090239

Но като най-впечатляваща част от пещерата, като образувание, може да обявим получилия се голям каменен, искрящ в бяло, водопад, който води и към 7 малки езерца, които се образуват всяка пролет, при топенето на снеговете.

Агушеви конаци

Това е едно невероятно място, намиращо се в южната част на Родопите в село Могилица. Агушеви конаци звучи интересно, когато го чуеш за първи път, но дали имаме реалната представа какво представлява? Това е архитектурен и художествен паметник, най-големия запазен феодален ансамбъл. Той е бил построен през 1840 г., на площ от 3000 кв. м. и представлява две големи жилищни помещения с три вътрешни градини, разделени с високи стени една от друга. Но по – внушителните цифри са, че структурата разполага с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.

P1000454

От каменната настилка, през различните стаи и тавани, всичко е изпипано до съвършенство, за онези времена. Но един от най- интересните факти за мястото е, че там е била една от най-богатите библиотеки на Балканския полуостров, като е доказано, че са имали повече от 400 тома ръкописи, като повечето от тях се помещават в наши дни в библиотеката на град Пловдив.

P1000433

 
 

Какъв си ти според рекламите, които ти пускат

| от |

Рекламите са белите конци, които съшиват цялата икономика на света.

За да работят добре, им трябва детайлно дефиниран таргет. Няма смисъл да продаваш играчки, докато гледат майки. Играчките са ексклузивно таргетирани към деца и бащи. Те по-късно с фина манипулация ще убедят майката, че това е правилна покупка и че ако се цупи, е против най-доброто за семейството си. Или нещо от тоя сорт; в такива моменти традиционният страх от чувство за вина е най-често експлоатиран. Както и да е.

Ето една изключително ненаучна разбивка на рекламните публики. Към какви хора са отправени рекламите за:

Лекарства 

Предаването се гледа от най-социално екзотичната прослойка на обществото – средната класа. Само тя има пари за глупости. Бедните нямат пари за глупости, а богатите не си знаят парите. Само средната класа едновременно би имала гъбички и пари за крем против гъбички.

Кредити

Най-вече около риалити предаванията, рекламите за кредити казват: „Оо, виждаме, че се разсейвате от полуробския си живот като гледате резила на другите хора. Искате ли да се почувствате като тях за има-няма една седмица? Чудесно! Вместо да пестите и да покажете воля, отговорност и силен характер, вземете заем.“ Тези реклами са насочени предимно за хората от провинцията или както я наричат някои – Старата София.

Мобилни оператори

Публиката на тези реклами е, или поне Операторите се надяват да е, като публиката на Кредитите, само че вече изтеглила кредит.

Лотария

Лотарията на практика е  българската Коледа, когато не е Коледа – тя също взима по 1-3-5-10 лева от много и накрая ги дава на малцина. За разлика от българската Коледа обаче, лотарийните реклами не таргетират хора с добри сърца, а хора с празни джобове.

Храна

Рекламите на храна таргетират хората, за които храната е единственият лукс в живота.

Алкохол

„Хората от рекламата са на практика хората, които ние си мислим, че вие си мислите, че сте след като се напиете. Затова ви ги показваме.“ Ето защо рекламите на бира обикновено показват свободни млади хора хора сред природата. Защото бира се пие предимно след работа – след като като си бил заключен в един офис за пореден ден за поредна година. Рекламите за водка показват мъже с достойнство. Рекламите за ракия показват семейно щастие на мъжете, които не бият жените си… И така нататък.

Има страхотен шанс фирмите да ни познават по-добре от нас самите. Затова нека поиграем една забавна игра. Всеки път, когато в някоя реклама се появи човек, който някак си прилича на вас, забележете за какво е рекламата. Направете това и след една седмица ще сте много по-наясно със себе си, със своите демони и мечти. Приятно хоби само за 9.99 лв.

 
 

Ах, този джаз на Катрин Зита-Джоунс!

| от chronicle.bg |

 Катрин Зита-Джоунс е от онези актриси, които доказват, че не е необходимо да имаш десетки добри роли една след друга – достатъчно е да имаш няколко, но да са право в десятката.

Уелската актриса е една от най-характерните в киното. Играе от ранна детска възраст, прави пробива си в киното през 1998 г. Във филма на Мартин Кампбел, „Маската на Зоро“. Получава световна слава след тази роля, която обаче идва със съответните „странични ефекти“. А именно – физическият облик като основна характеристика. Колко грешно предполагане, защото само след 4 години на екрана се появява Велма Кели – жената от „Чикаго“. Наричаме я жена понеже Зита-Джоунс прави от един персонаж жив човек, който и до днес е сред най-запомнящите се не само в жанра на мюзикълите, но и в киното като цяло.

Не, Катрин Зита-Джоунс никога не е била и никога няма да бъде просто красив секссимвол, който пробива с помощта на външен вид. Дали е съблазнителката от „Маската на Зоро“, убийцата от „Чикаго“, бременната съпруга готова на крайности от „Трафик“ или дори Оливия де Хавиланд от „Вражда: Бети и Джоан“ Катрин Зита-Джоунс е неотразима – като жена и като актриса.

Вчера тя навърши 48 години. Само можем да й се възхищаваме (а жените да й подражават). По този случай събрахме любимите ни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.