Как жените са губили девственост в древността? (+18)

| от |

При древните скандинавски племена е съществувал следния обичай: при настъпването на нощта, преди първата брачна нощ, влъхва води девственицата в гората, пали огън и прави жертвоприношение на богинята Фрейе.

Обреда се изпълнявал с жертвоприношение на предварително уловен лос или глиган. Чак след това отбран от влъхвите човек извършвал с девойката ритуалното сношение. Ако половия акт не е бил съпроводен с разкъсване на девствената ципа (химена) и последвало кръвотечение, тогава жертвоприношението на животното и актовия ритуал не са били признавани. Истина е, че при подобни случаи се е допускал и втори опит.

Е, бихте попитали – ами ако и втория е бил неудачен? Тогава девойката е била обявявана за отхвърлена от боговете и това по само себе си я е обричало на вечно и безнадеждно самотничество. В такива случаи и уговорката за брак е обявявана за недействителна. Сега бихте попитали – а какво правим с разочарования съпруг?
Еми за него…. веднага са започвали да търсят нова жена.

В Древен Египет, Саудитска Арабия и много от другите мюсюлмански държави и досега се е съхранил обичаят за тържествена дефлорация, когато девствената ципа се разкъсва с показалеца на дясната ръка, обвита със специална бяла тъкан, чието единствено предназначение е да придобие ален цвят.

При древно-руския брачен обред е имало народен обичай най-старшия боярин (аналог на нашата дума „болярин“, заможен, богат човек) да остане заедно с младоженците през цялата тяхна първа брачна нощ. Ако жениха не се справи със съпружеските си задължения, тогава бояринът е бил длъжен да го замести. Което ми напомня за английския виц със слугата държащ фенер, с който обаче не свети правилно до беглото на господаря и жена му.

В крайна сметка, господарят е недоволен и се разменя с прислужника за да му покаже как трябва да се свети, докато той пък ляга при жена му. „Ето така се свети Джон, разбра ли?“ – ще пита господарят, докато Джон се поти с съпругата на лорда.
Вероятно при руския обред, някой боярин не е успявал да се справи в качеството си на заместител, поради изпитото количество алкохол, пък и не знаем кой и дали някой им е светил изобщо както трябва.

Някога, на Изток са живели специални хора, с единственото професионално задължение да дефлорират девойки. Това трябвало да стане непосредствено преди да встъпят в законен брак. Лишаването от девственост се е считало за отговорна и опасна работа.

В Северна Словакия, в Босна, Черна Гора невестите (символически днес, а преди известни времена вероятно и наистина) са лишавани от невинността си от ……близък приятел на младоженеца. Изпълняващия длъжността се е считал за главен и най-почетен гост на младоженците по време на сватбата.

Интересно как е минавал ритуалът в Тибет: взимането на девствена жена се е считало за нарушение на закона.
Ако в селото са разбирали за такова нещо, са имали правото дори да прогонят младите. И не само това: считало се е, че до сватбата момичето трябва да се отдаде на не по-малко от двадесет мъже. Като си дадем сметка, че Тибет никога не е бил пренаселен, а дори напротив – слабо населен, това означава, че отдаването на тялото на минимум двадесет юнака си е един вид особен издирвателски екстрийм. Впрочем, съобщаването на съпруга за количеството на предбрачните партньори се е считало за неетично.

В Океания по принцип и по традиция младоженецът е пращал булката да ощастливи предварително няколко свои приятели. Идеята е – те да изкарат с нея няколко незабравими нощи извън населеното място и чак като се върнат в селото се пристъпвало към сватбените тържества.

При племена от остров Суматра, бащата на булката е длъжен да я дефлорира преди сватбата. Задължително му помага ……чичото на невестата, независимо от възрастта му. Случвало се е за ритуалната процедура, около леглото на нещастната младоженка да се съберат до 25 мъже на възраст от 10 до 70 години.

Известния културолог Мирча Елиаде отбелязва за „архаичните техники на екстаза“ в книгата си „Шаманизма“ и разказва за процедурата по отнемането на невинността в момента на посвещаване на девойка в шаман.

„Момичето го разсъбличат, слагат го на легло застлано с овчи кожи, покриват го с ароматни листа. През това време шаманите постоянно изговарят молитви и извършват с ръце специални магически движения. След това над бъдещата шаманка се накланят две възрастни и опитни шаманки и……започват да смучат гърдите, корема и гениталиите й с такава сила, че младото момиче достига до транс и степен на върховен екстаз. Едновременно с това я дефлорират“.

В древна Индия: процедурата по дефлорация се изпълнява от наети срещу заплащане хора, специално обучени на това „майсторство“. Решението за отвеждането на девойката към такъв специалист се взимало единствено от майката. Отнемането на девствеността ставало с помощта на специален фалос от камък, дърво или друг материал. След това във влагалището на момичето се слагал специален набор от целебни листа и билки.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.

 
 

Амелия Еърхарт: „Не бях смела. Просто нямах време да бъде уплашена.“

| от chronicle.bg |

Амелия Еърхарт е жена, променила курса на историята, идеен водач на милиони авиатори по света и икона. Тя е първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан и е могла да бъде първата жена, направила околосветски полет, ако самолетът й не изчезва мистериозно от радарите през 1937 г.

И до днес никой не знае какво се е случило някъде над Тихия океан. Тялото на Еърхарт така и не е открито.

Амелия Мери Еърхарт е родена в Канзас през 1897 г., шест години преди братята Райт първи да полетят във въздуха. През 1932 г. в книгата си „Последен полет“ пише, че първият път, в който вижда самолет е през 1910 г. на панаир в Айова, но по онова време е била по-заинтересована от кошницата с праскови за 15 цента.

През 1920 г. тя лети за първи път с авиатора Франк Хоукс, а година по-късно става една от малкото жени, посещаващи училище за авиация. През 1923 г. става 16-тата жена пилот. През 1927 г. Чарлз Линдбърг се завръща от първия си самостоятелен полет над Аталнтическия океан. Следващата година Еърхарт прелетява Атлантика над борда на самолет, но мисълта, че е била само пътник не й дава покой. Въпреки това, след завръщането си, вече е знаменитост.

През 1930 г. Амелия Еърхарт купува самолетът, който ще я постави в историята – червеният Lockheed 5B Vega, който кръщава „Старата Беси“. Две-години по-късно, на 20 май 1932 г., отпътува от Америка към Париж с последния брой на Telegraph Journal в себе си. Почти 15 часа по-късно се приземява в Северна Ирландия и става вторият пилот и първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан.

Undated picture taken in the 30' s of American fem

Към 1937 г. Еърхарт вече е известен автор, лектор, знаменитост и модел на подражание за всички жени.

Същата година тя решава за втори път да опита да стане първата жена, направила околосветски полет. Първият зачършва с неуспех, но без сериозни наранявания. На 2 юли тя и единственият член на екипажа, Фред Нунан излитат от площадката на остров Лае в Папуа Нова Гвинея и трябва да се насочат на изток. Последният сигнал от самолета е получен малко преди 9 часа сутринта. Амелия Еърхарт изчезва безследно и се превръща в легенда.

Теориите са много, нито една не е доказана до край. Думите и делата на Еърхарт обаче са тук и са неоспорими. Ето някои от посланията й.

„Да си самотен е плашещо, но не толкова, колкото това да си самотен във връзка.“

„Подготовката, често пъти съм казвала, е две трети от цялото начинание“

„Най-трудното нещо е решението да действаш. Останалото е обикновено постоянство. Страховете са тигри от хартия. Можеш да направиш всичко, което решиш. Можеш да промениш и контролираш живота си. И този процес сам по себе си е награда.“

„Реши дали целта ти си струва рисковете. Ако да, спри да се тревожиш.“

„В живота си съм осъзнала, че когато нещата вървят прекрасно, точно тогава трябва да очакваш бедата.“

252469main_GPN-2002-000211_full

„Никога не прекъсвай някого, който прави нещо, което ти самия си казал, че не може да бъде направено.“

„Най-ефективният начин да направиш нещо, е да го направиш.“

„Смелостта е определената от живота цена на покоя.“

„Колкото повече човек прави, вижда и чувства, толкова по-способен е да прави тези неща.“

„Искам да разбереш, че няма да те впримчвам в средновековен кодекс на вярността, нито ще се чувствам прикачена към теб по същия начин.“ (към своя съпруг, Джон Путнам, в деня на брака им)

VKQLNH3WTND37A2FZYAYR253FU

„Искам да го направя, защото искам да го направя.“

„Приключението е полезно само по себе си.“

„Съществуват два вида камъни, както всички знаят, единият просто се търкаля.“

„Не бях смела. Просто нямах време да бъда уплашена.“

„Не си виждал дърво, докато не си зърнал сянката му от небето.“

 
 

Любопитни факти за сандвичите!

| от chr.bg |

По случай текущата Британска седмица на сандвича в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за едно от любимите изделия на жителите на Острова:

– Освен домашно приготвените изделия от този тип, британците купуват над 3,5 милиарда сандвича годишно.

– Над 300 000 души във Великобритания работят в бизнеса със сандвичи.

– Около 31 процента от всички продавани в страната сандвичи включват пилешко. Следващата най-популярна съставка сред британците е сиренето.

– Сандвичите са кръстени на Джон Монтагю, четвърти граф на Сандвич (Сандуич) (1718 – 1792) – запален картоиграч, който поръчвал да му бъдат сервирани парчета студено говеждо месо между две филии хляб.

– Най-ранната документирана употреба на думата „сандвич“ в този смисъл датира от 1762 г. Преди това с нея са били назовавани вид шнур от 15-и век и птицата гривеста рибарка, кръстени на град Сандуич.

– Американецът Джоуи Честнът, известен с прякора Челюстите, държи няколко рекорда за бързо ядене на сандвичи. Сред тях е поглъщането на 47 грил сандвича със сирене за 10 минути.

– През 2011 г. от данъчни съображения щатът Ню Йорк постановява, че ястието бурито е сандвич.

 
 

Военният театър предлага билети на половин цена срещу дарена книга

| от chr.bg |

Билети на половин цена срещу дарена книга предлага Театър „Българска армия“ (ТБА). Второто издание на кампанията „Дари книга, ела на театър“ започва днес и ще продължи до 28 май, съобщават от трупата.

Целта е да се съберат книги за деца в неравностойно положение и за читалището в с. Долна Малина. Който дари книга на касата на ТБА, получава талон с 50 на сто отстъпка от цената на един билет за постановка през май или юни. При дарение от три или повече книги се получава втори талон. Намалението не важи за гостуващи спектакли.

През седмицата, когато честваме 24 май, ТБА ще приема книги както за деца, така и за възрастни. Препоръчително е изданията да са нови, а по-старите да са запазени. От трупата ще занесат събраните книги на деца в неравностойно положение и в читалището в с. Долна Малина. Инициаторите приемат и други предложения за места и хора, на които да бъдат предоставени книги.

В първата кампания – през миналия театрален сезон, бяха събрани над 3750 тома. Книги бяха дарени на Отделението по детска кардиология на Националната кардиологична болница и на читалище „Георги Димитров“ в с. Ковачевци. Поради големия брой дарени книги ТБА зарадва също малките пациенти на клиниката по ушни, носни и гърлени болести на Военномедицинската академия, припомнят от трупата.