Как да предпазим личните си данни в интернет

| от |

По принцип никой не го интересува конкретно вие къде живеете и какво правите. Никой не го интересува персонално вашата информация, дори ако му я изкрещите в лицето. Представянето на реклами е автоматизирано и Марки няма да седне да ви гледа на колко години сте и къде точно в „Надежда“ живеете. Ако не искате реклами, дръпнете си адблокър. Ако обаче ще гледате реклами, по-добре да са таргетирани, за да ви инетерсуват. Иначе все едно гледате телевизия със сенилната си баба и тя е господар на дистанционното.

След като изяснихме тези неща и старателно не ви разказах за егоцентричната си колежка от университета, която си закриваше камерата на лаптопа с лисче, да не би някои да я гледа, време е за няколко практически съвета как да не злоупотребяват демоните на интернет с личните ни данни.

Да не споделяме личните си данни в интернет

Така и на Лари и Сергей ще им е трудно да разберат къде сме и съответно да решат какви реклами да ни покажат – на Русенско варено или на Тутраканска сливова. Ще е трудно обаче и на момчето от пицарията да уцели точно къде да направи доставката. Но когато искаш да си анонимен, трябва да се правят жертви, като това да не ти донесат пицата навреме (или въобще някога). Или когато колегите на новата работа те питат за фейсбука ти, да им кажеш съвсем друго име към акаунт без аватар и About информация, засрамен осъзнавайки локвата от параноя, в която се къпе сърцето ти. Но пък руските хакери няма да могат да купят балистични ракети от китайската мафия на името на Елинчо от Долна Диканя.

Да излъжем за личните си данни

Да, защо просто не излъжем? Не, сериозно, защо като ви питат за личните ви данни, не кажете невярна информация. Като малки не сте ли били в сайт, който ви пита на колко години сте? Още тогва можеше различиш педантичните деца от по-творческите – едните прилежно кликваха „18“, а другите „90“ и нагоре. Съвсем естествено, ако кажете, че сте на 90 години някъде, може да ви се появят реклами на разни хапчета и апаратчета, но това е цената ФБР, Мосад и Путин да не знаят на колко години сте реално, когато сутрин ви четат личните данни, докато си пият кафето.

Да не бъдем в интернет въобще

Познавах едно момче, което си теглеше цялата заплата, за да не седи при тези мошеници в банката. Познайте дали имаше нокия с фенерче. Разбира се, че имаше нокия с фенерче – човекът си тегли парите от банковата сметка, за да не му ги откраднат от банката…

Интернет винаги е бил опасно място. От това да кликнеш на грешното копче „Download“ в торент сайта и да заразиш компютъра си с интернет грип. До това хората да разберат как се казваш, къде живееш, колко пари печелиш, как изглеждаш, за да може да те таргетират с фейк нюз, че да гласуваш после за Тръмп, който евентуално, живот и здраве, да започне Трета световна война. Това са опасностите на интернет.

Много хората си мислят обаче, че има човек някъде там, който всъщност гледа тази информация. Това са същите хора, които си мислят, че като ти напишат номера на стената в някоя тоалетна и всички ще се счупят да ти звънят. Искам да им кажа, освен горните три алтернативи, че никой, НИКОЙ, на този прекрасен свят не се интересува от личните им данни. Никой.

 
 

НАСА отглежда растение с вкус на пържола

| от chr.bg |

Когато НАСА прати хора на Марс, тези хора ще имат нужда от много храна. Предварително пакетираните сухи ястия за две години и половина напред могат да заемат прекалено много място, а и тежат доста.

НАСА естествено разработва решение.

Космическата агенция се опитва да изгради меню за астронавтите си само от растения, които могат да се отглеждат в космоса или на други планети. Семената са значително по-малки и леки от готовата суха храна, с която разполагат астронавтите. В момента се правят експерименти с различна светлина и температура, за да се определят най-добрите условия за растенията. НАСА също така се опитва да разбере как да отглежда растения с възможно най-малко пръст чрез методите хидропоника и аеропоника. Хидропониката доставя вода и хранителни вещества на растенията под формата на течност като я впръсква в почвата, а при аеропоника корените на растенията живетя сред мъгла от тази хрантелна течност. И двата метода спестяват доста почва, което отново спестява място и килограми.

Интересно е да се отбележи, че в среда с ниска или без никаква гравитация водата не се разлива, което прави напояването на растенията малко трудно. НАСА обаче успешно е отглеждала зеленчуци на Международната космическа станция (МКС).

Нужна е и „космическа пръст“, за да се отглежда зеленина извън Земята. Почвата на Луната всъщност не е точно почва, а не особено питателен вулканичен прах и чакъл. Тази на Марс пък съдържа потенциално токсични съединения.

„Мислех, че най-много ще ми липсват чийзбургерите и пиците, но всъщност исках само една свежа салата.“ Тези думи често се чуват от астронавтите, казва Гиоя Маса, учен, който се занимава с добива на храна в космоса. За сега НАСА имат много идеи и разработки в посока храна в космоса.

Растението, за което става въпрос в заглавието е т. нар. етиопско зеле (ethiopian kale).

 
 

Мъжкарите от едно време, които се превърнаха в карикатури

| от Стефан Генадиев |

Имах един съученик в гимназията – приятно момче беше, може би днес все още е. Типичният изряден ученик. Имаше химикалки във всички цветове, гумичка, коректор, чертожни инструменти, кърпички и беше пълен отличник. Поне на оценки. А в останалото време членуваше в БНРП – Българска националнo-радикална партия.

Питах го много пъти с какво се занимава там, а той все отговаряше нещо в духа на: „Пазим България“. Повече така и не пожела да ми сподели, но често идваше на училище с насинено око. Това момче мразеше гейовете, изпитваше истинска омраза към евреите, в тетрадките си пишеше „На сабя, на бой за народа свой!“, казваше, че защитава традиционните (каквото и да значи това) български ценности и отказа да го снима фотограф за випускника на класа. А, и си пускаше т.нар. хигиенен нокът (т. е. не си режеше нокътя на малкия пръст на ръката). Не знам какво прави днес – записа нещо в областта на медицината.

Тези случки се разиграваха преди 6-8 години. Тогава всичко това беше що-годе приемливо, макар и ретроградно. В САЩ, Люксембург, Германия, Австралия, Финландия, Малта и Колумбия още бяха забранени еднополовите бракове. Никой не подозираше, че ще се появят #MeToo и Time’s Up. Airbnb и нискотарифните полети набираха популярност у нас. А Тръмп като президент беше смехотворна фикция. С няколко думи – за толкова кратък период се промениха много неща. И ако онзи съученик и подобните нему субекти тогава смятахме за ретроградни, то днес те са карикатури. Смешни, остарели, неадекватни на случващото се в света, а от всичко това – жалки.

Защо ви разказвам за тях?

Защото родният национален ефир все още държи да ни показва този тип мъже. Двама такива са актуалните зрелища на риалити предаванията този сезон. Единият е участник във VIP Brother 2018, застаряващ бивш рапър и сводник, с прошарена коса, който очевидно още си мисли, че да си тежкар в стил рапа-през-2001-ва е вървежно. Другият е малко по-различен – бивш кандидат за депутат, участва във „Фермата“ и обяснява, как ако станел депутат, първата му работа ще е да „избие всички гета“. Самият той е ром, но иска да махне стигмата от ромите като ги накара да работят. Постепенно обяснява цялата си схема и зрителят вижда, че тя има своите достойнства, макар и да са малко. Но всякакво доверие към твърденията бива безвъзвратно загубено в момента, в който той започне да набъбва от емоции и да показва истинска злоба към въпросната етническа група. В този момент той, бившият сводник, и съученикът от първия абзац попадат в една и съща категория – на мъжете, които се превърнаха в карикатури. Всеки от тях има различен проблем, но ги обединява едно нещо – загубата на връзка с нашия свят, който се променя ежедневно. И именно пламенното защитаване на каузите им, ги превръща в карикатури.

Тези карикатури обаче носят трафик. Открояват се със своята неадекватност към днешната епоха. Затова ще ги видите в две от трите най-големи телевизии у нас, и то в праймтайма. Без пояснение. Без контрапункт.  А дори понякога да се появи такъв, то той е показва сутрешния ефир, когато значително по-малко хора гледат – и е ясно кое послание надделява. Затова и у нас все още има хора, които вярват в ценностите на Ванко 1 и Цветан.

Но има и нещо хубаво в цялата история. Макар телевизията да погазва всички правила и норми, давайки трибуна на бивш престъпник, показвайки го в праймтайма, когато гледате визитката му на фона на останалите участници, можете видите колко неадекватен е целият мачовски поведенчески модел.

Фигурата на верния на „майка България“ патриот все повече избледнява. И нормално. Живеем в свят, в който се водят битки (кога успешно, кога не, но ги има) за равноправие между половете, за сексуална свобода, за глобализация, за съхраняване на културните белези на всяка нация, но не и за натрапването им в очите на другите нации. Да биеш жена си, да съдиш за някого въз основа неговия пол, сексуална ориентация, да играеш хоро, за да докажеш, че обичаш страната си вече може да предизвика само смях и съжаление в очите на все повече хора. Особено за тези, които следят какво се случва не само у нас, но и по света.

Пишейки това, трябва да се отбележи, и че нито една крайност не е хубава. Нито тази на мъжете – карикатури, нито тази на либерализма отвъд океана. И двете „идеологии“ са по своему изродени и няма да доведат до нищо добро. Но неадекватността на едната не е причина да се обърнем към другата. Затова трябва да търсим златната среда.

За щастие, всяка карикатура е интересна, докато е актуална. В мига, в който времето й мине, тя става просто образ от едно отминало време. И като всички карикатури, и тези скоро ще отминат.

 
 

Трейлър на Beautiful Boy: задава ли се „Оскар“ за Тимъти Шаламе?

| от chronicle.bg |

„Имах такива големи планове. Да завърша колежа. Да направя нещо невероятно. А сега… просто искам да не умра.“

Киното си има ново любимо момче. Беше ясно, че това е така още миналата година. Тази обаче, вече ще е сигурно. Той се казва Тимъти Шаламе и неколкократно сме ви разказвали за него. Думите горе ги произнася той в ролята на Ник от филма „Beautiful Boy“, която, съдейки по трейлъра, ще изпрати 22-годишния Тимъти отново на първите места за „Оскар“ (само  че този път за най-добра поддържаща роля). Поне така говорят критиците, гледали вече филма на  кинофестивала в Торонто.

Младият актьор участва заедно със Стийв Карел в първия англоезичен филм на белгийския режисьор Феликс вон Грьонинген.  „Beautiful Boy“ е базиран на мемоарите на Ник Шеф и баща му, Дейвид Шеф. Първият (в ролята е Шаламе) е тийнейджър, попаднал в капана на наркотичната зависимост. Стийв Карел влиза в ролята на баща му, който се опитва всячески да помогне на сина си в битката с наркотиците. В състава влизат също и Ейми Раян и Маура Тиърни.

След триумфът на Шаламе в „Призови ме с твоето име“ сега му предстои следващо голямо заглавие, а в бъдеще очакваме „The King“ и адаптацията на романа „Малки лъжи“ от Грета Гъруиг.

Премиерата на „Beautiful Boy“ е на 12 октомври.

 
 

10 филма с Джеръми Айрънс, които да гледате по случай рождения му ден

| от chronicle.bg |

Той може да ви заведе навсякъде. В огромното имение на свой приятел, където приятелството приема най-различни форми. В Шекспировия свят на скъперничеството. При 12-годишната Лолита. Джеръми Айрънс е всепризнат гигант и можем само да се отдадем на влиянието на тъмния и поглъщащ поглед.

За дългата си кариера е спечелил почти всяка възможна награда – „Оскар“, „Златен глобус“, SAG, „Еми“, „Тони“, наградите на редица асоциации на филмови критици, и има и номинация за „Грами“. Играл е почти всичко – от злодей в екшън, гостуваща звезда в сериали, Шекспиров герой и роля, достойна за „Оскар“.

Като повечето велики актьори, Джеръми Айрънс започва кариерата си в театъра. Дебютира в Лондон в пиесата „Godspell“ (1973), а 11 години по-късно вече има награда „Тони“ за бродуейската постановка „The Real Thing„. Дебютът му в киното е във филма „Нижински“ (1980), а големият успех идва с две следващи заглавия – филмът „Жената на френския лейтенант“ и сериала „Завръщане в Брайдсхед„, по романа на Ивлин Уо. Оттам нататък той не спира да приема предизвикателства и да подбира ролите си. Затова и го обожаваме – защото в най-върховите си години прави най-малък брой филми и приема само прецизно избрани роли – винаги сме твърдели, че това е по силите само на наистина големите.

В чест на един от любимите ни мъже от екрана, който днес става на 70 години, подбрахме 10 прекрасни негови филма – вижте ги в галерията горе.