Къде ни се денаха мечтите!

| от chr.bg |

Най-напред имайте предвид, че единствено игрите на Българския спортен тотализатор са организирани от държавата. Всички други „игри на късмета“ са частни. Като подписвате петицията на Захари Лотари, се подписвате за частни интереси. Това не е лошо нещо, не казваме, че е лошо, в никакъв случай – добре е гражданите да застават зад други граждани за разнообразие. Казваме ви, че това са частни интереси, за да имате предвид за какво се борите.

В законопроекта на Валери Симеонов пише талончетата да се продават само в лицензирани пунктове, казина и игрални зали, да се забрани рекламата им и да не се показват спечелилите хора и спечелените суми. В отговор „Националната лотария“ направи петиция против законопроекта и видео, в което Захари Бахаров обяснява плюсовете на търкането, като един от тях е, че хората сбъдват мечтите си така.

Първо на първо – не. Хората, които печелят много пари от лотария, ги набиват за нещо – къща, кола, екскурзии, родата – и после пак остават без пари. Това не са мечти, това е отпадък от клетата пазарна интелигентност на работника.

Освен това КАКВИ МЕЧТИ БЕ, ЗАХАРИ! Бай ти Живко като вземе 15 736,34 лв, мислиш ли, че ще спи с Мелания Тръмп! Щото той за това мечтае.

Ако ви харесва да търкате талончета – моля. Но ако разчитате на парите от тия талончета, за да сбъднете мечтите си, имам кофти новина. Няма да сбъднете нищо. Едно, защото нямате мечти, и второ, защото няма да спечелите… Това всъщност е идея! Вместо законопроекти, Валери може да пусне по СКАТ видеа с хора, които само набиват пари за търкане без да печелят нищо. Захари Бахаров има брат – Явор Бахаров, той може да е водещ.

Захари Бахаров всъщност няма никаква вина в случая – той това работи, актьор е. И някои хора действително печелят от лотарията. Ние не сме за забрана на никой хазарт, не и преди тютюнопушенето. Мечтите, захранвани от хазарт, обаче прекалено често са напразни надежди. Може би не трябва да продаваме напразни надежди по будките и да ги рекламираме.

 
 

Джони Деп се помири с мениджърите си, които го обвиняваха в разточителство

| от chr.bg |

Джони Деп постигна съгласие с мениджърите си след шумния юридически спор, който го противопостави на компанията „Мениджмънт груп“, управлявала доскоро финансите му, съобщиха световните агенции.

Двете страни се договориха, преди да бъде гледано делото, насрочено за август. Джони Деп даде на съд своите бивши мениджъри през месец януари 2017 година. Той ги обвини, че са харчили шестцифрени суми от сметките му, без негово разрешение. В иска си Деп настояваше за компенсации в размер на 25 милиона долара.

Мениджърите от своя страна подадоха жалба, в която се твърдеше, че актьорът и музикант сам носел отговорността за своите финансови затруднения, тъй като харчел разточително състоянието си за скъпи вина, разкошни недвижмимости, заплати за персонала, за картини, частни самолети, за охрана и оръжия.

Условията по постигнатото споразумение между Деп и бившите му мениджъри не бяха разгласени.

 
 

Бъбренето с колегите е полезно за здравето

| от chr.bg |

Бъбренето с колегите, със съседите или с родители на детската площадка, е полезно за здравето като приятелството, съобщи в. „Дейли мейл“, позовавайки се на американски учени.

Редовното общуване с чужди хора предотвратява намаляването на функцията на белите дробове по същия начин като общуването с близки.

Функционирането на белите дробове е показател за здраве и дълголетие.

Резултатите показват колко е важна широката социална мрежа за здравето. Подобно неангажиращо общуване предпазва от стрес и насърчава хората да водят здравословен живот.

Учените от университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг са работили с 4000 души на възраст от 52 до 94 години. Те са измерили как функционират белите им дробове в началото на изследването и след четири години. Участниците всеки месец са разказвали с кого общуват.

С колкото повече хора общува човек, независимо дали близки или не, толкова по-добре функционират белите дробове.

 
 

„On the Basis of Sex“ трейлър: Фелисити Джоунс и компания са страхотни

| от chronicle.bg |

Америка наистина държи да ни покаже, че в историята си неведнъж е заставала зад правата на жените и ще продължи да застава. Киното е най-рентабилният инструмент, посланието да достигне до максимум хора и само тази година вече очакваме значителен брой обещаващи филми, в които женските персонажи ще са на фокус. „On the Basis of Sex“  е едно от тези заглавия. Трейлър на филма по действителен случай излезе вчера и ни вдъхна надежда, че това няма да е поредната фалшива, но  бляскава манифестация на борбата за равенство между половете. Главната причина за това е Фелисити Джоунс, която помним от брилянтното си изпълнение в „Теория на всичко“.

On the Basis of Sex“ изглежда като потенциален претендент за „Оскар“. В него се разказва истинската история на Рут Бейдър Гинсбърг – млад адвокат, който се опитва да промени закона в страната. За да се случи това обаче, тя трябва да промени първо законите на професията, доминирана изцяло от мъже. Гинсбърг влиза в екип със своя съпруг, също адвокат, Мартин Гинсбърг. В неговата роля влиза Арми Хамър. Задачата е почти непосилна, но залогът е голям – двамата трябва да поемат дело, което ще преобърне представите на САЩ за половата дискриминация. В групата на поддържащите актьори се открояват имената на Кати Бейтс, Джъстин Теру, Сам Уотърстън и Джак Рейнър. Бейтс също играе реална личност – адвокат Дороти Кениън.

Режисьор на филма е Мими Ледър, за която това е първи пълнометражен филм в последните 10 години. Тя е позната като режисьор на филмите „The Peacemaker“ и „Deep Impact“ на сериала на HBO „The Leftovers“. Сценарист на „On the Basis of Sex“ е племенникът на Рут Гинсбърг, Даниъл Стипълмън, а световната премиера е на 25 декември тази година.

 
 

Защо харесваме леопардовия принт? Заради тях!

| от chronicle.bg |

След приключването на модните седмици в четирите модни столици – Париж, Ню Йорк, Лондон и Милано – тенденциите за есен-зима 2018 са ясни и едни от тях са добрите стари животински принтове, или по-конкретно противоречивите леопардови щампи. И макар някои да смятат този тренд за нискокачествено художествено средство, той има дълга, богата история. А освен това има такива знаменитости, които доказват, че той не е олицетворение на евтиния кич. Доказват също една друга неприятна за мнозина истина – че леопардовата щампа може да стои добре само на жени, които по принцип изглеждат добре.

На една фотография от 1950 година певицата и актриса Ърта Кит е облечена от главата до петите в рокля с леопардов принт. Изглежда секси, уверена, а до нея кротко седи леопард на каишка. Снимката е култова и през 80-е именно тя вдъхновява танцьорката Джо Уелдън да проучи историята на леопардовия принт като модна тенденция и да го опише в книга.

Нейните проучвания доказват, че леопардовите мотиви (изобщо мотивите със животни от Семейство Котки) са използвани в миналото, за да предадат идеята за властта, независимостта и увереността.  В книгата си авторката пише, че леопардите са почитани в миналото като безстрашни и силни животни. Още през древността връзката между човека и тях е била силна и има стенописи, датиращи от 6000 години пр. Хр., на които се вижда как жена гали леопард.  Египетската богиня на мъдростта, Сешат, често е изобразявана с леопардова роба. А китайската Кралица майка на Запада е рисувана със зъби на тигър и опашка на леопард. По-късно, през 18-ти и 19-ти век леопардовите кожи са смятани за индикатор на богатството и висок обществен статут. С идването на ХХ век и масовото производство, тенденцията се разраства все повече.

От тогава до днес, леопардовият принт е бил поставян почти навсякъде в скалата на стила – наричан е нискокачествен, пошъл, провокативен, дори опасен. Носен е от старлетки и съответно е смятан за „евтино облекло“. В популярната култура жените, облечени в леопардови мотиви, са виждани като зли, повърхности и разпуснати.

Независимо от всичко, леопардовите принтове са били вдъхновение за едни от най-големите моделиери в историята. Смята се, че пионерът, който пръв използва леопардовия принт (не естествената кожа) на свой тоалет е Кристиян Диор. После тази тенденция е приета от звезди като Джоузефин Бейкър, Елизабет Тейлър, Джаки Кенеди и други. Днес сред знаменитостите, които използват този мотив са Ана Уинтур, Бионсе и Мишел Обама. А компании като „Балмен“, „Армани“ и „Живанши“ периодично използват животинските принтове.

Според Уелдън леопардовият принт е приемал толкова различни статути именно защото предразполага към множество интерпретации. Може да изглежда неутрално, комбиниран с по-смели цветове, а може и самостоятелно да започва и завършва образа. Значение тук има и връзката на човека с животните, и по-специално с котките, чийто образ независимо дали допада на всички, е безспорно интересен.

Ще се повторим – леопардовият принт не е нито пошъл, нито евтин. Зависи от човека, който го носи. Разгледайте галерията горе, защото тези жени доказват твърдението ни.