shareit

Изповедта на един хотелиер

| от |

Да си хотелиер е като да си акушерка – постоянно посрещаш нови хора.

Хотелиерите изглеждат за невъораженото око като мафиоти, мутри, измамници и прочее. Това е вярно – поне за малцината късметлии, които всъщност са мутри и мафиоти. Другите трябва да бачкаме.

Можеш да се занимаваш с нещо дотолкова дълго преди да грохнеш, да го ненавидиш и да зажаднееш за почивка. При хотелиерите обаче е малко по-различна ситуацията. Чували ли сте парадоксалния реторичен въпрос „Кой ни пази от полицията?“. При нас тази шега е „Къде почиват хотелиерите?“ Защото вие където си го вадите, аз там си вадя хляба. И не искам да почивам в нечий друг офис. Не искам и да плащам на конкуренцията, която продава от онези разгъваемите хотели или пък хотелите на колела.

Затова проявете разбиране, когато ви споделям греховете си.

Простете ми, защото съгреших!

Понякога не пера чаршафите. Виждам ви, че отивате да пиете и знам, че ще се приберете вързан. Няма за какво само да хабя вода и препарати, и ток за изпълненото ви с поквара и алкохол, обременено тяло. Честно казано ще съм изненадан, ако въобще си легнете в леглото.

Мразя т. нар. Къщи за гости! Къща за гости си е хотел, бе! И какво значи „Къща за гости“!? Вижте ме – аз не съм такси, аз към „кола за пътници“! Ще си хвана органа за пикане и ще им го пратя в мидите за чуване!

С бабичките, дето дават квартири под наем обаче не сме във война, защото те взимат хората, дето един ден ще станат мои клиенти. Разни ученици и студенти, хора с все още прохождаща кариера, хора, чиято завист към по-успелите е толкова голяма, че ще дадат мило и драго догодина да са на хотел. Съветвам ви обаче да накарате някоя от тези бабички също да се изповяда. Тези бабички са грешни!

Мразя и хипита, защото са безотговорни и си мисля, че всички в тоя живот са им длъжни.

Чужденците са ми доста по-ценни от вас. И не разбирам как може цяла година да се държите зле с циганите, които идват да просят от вас (повечето от които са деца), но като дойдете в хотела ми изведнъж е проблем, че чужденците ги обслужваме първи. Те просто изкарват повече. Това е. Но вие не сте третирани по-зле от тях – посоката на събитията не е такава. Те са третирани по-добре от вас – далеч по-мили сме с тях, имаме далеч по-голям толеранс към глупостите им, макар и те да са далеч повече. Така е от години и честно казано нямам обяснение защо българите просто не се представят за чужденци.

Картините, които виждате по стените в хотела, са от Левчето. Най-артистичното нещо в хотела е начинът, по които са сгънати хавлиите в банята.

В почти всеки един момент сте под някаква форма в досег с мой пряк роднина. Дали племенникът ми ще готви, дъщеря ми ще бъде на рецепцията, или любовницата ми, която не ми е роднина всъщност, ще ви разтребва стаята. Племенникът ми е тук не за да изкара пари през лятото, а за да се научи на труд. Храната ви се приготвя от човек, който в момента се учи на труд. Дъщеря ми работи на рецепцията, защото знае английски и разбира от компютри. Всъщност тя е доста очарователно и добро момиче. Любовницата ми е за пред хората само. Давам ви я. Ако искате, давам ви и племенника.

 
 
Коментарите са изключени