Изповедта на един грешен шофьор

| от |

Да въртиш геврека е занаят още преди гевреците да са измислени. Хората си мислим, че е лесно, но не е. „Автобусът е като музикален инструмент, а шофирането е изкуство“, ще ти кажат шофьори. Това, разбира се, са някакви шарени глупости и честно казано не са единствените, които шофьорите казват или правят. Ето изповедта на един от тях такава, каквото ние си я представяме. Тоест, напълно реално. Поне за нас.

 

От 12 години карам автобуса. Нито едно произшествие.

Причините за това са няколко и само една от тях е, че съм добър шофьор. Другите са, разбира се, че карам хора и не мога да беснея по пътя без някой да снима с мобифона и после Господари на ефира да ми държат сметка все едно те са ме раждали. И че карам автобус – всички се пазят от мен, нали съм автобус. В крайна сметка обаче изтъквам като основна причина тази, че съм добър шофьор, защото все пак карам от колко време вече. Другия месец ще станат 20 години.

Някои от по-младите читатели сигурно си мислят, че е много яко работата ти да е свързана с пътуване. На тях ще кажа следното: Сексът и наркотиците са най-яките неща на света, нали? Както казваше един комик – наркотиците са толкова яки, че ще съсипят живота ти. Ако сега ви поставя на диета от наркотици и секс по 8 часа на ден, колко време ще издържите според вас? Години? Не, максимум месец. Пътуването в по-голямата си част е пейзаж от дървета и храсти. Не е никак яко, особено ако карате вече 27-8 години някъде.

Не можете да пиете в автобуса не защото ще стане кой знае какво – пиян човек лесно се набива. Не може да пиете в автобуса, защото и на мен ми се допива. А най-мразим ем да седим, ем да не съм на маса. Даже в последно време понеже карам много и като вечеряме с жена ми я карам да седне на разгъваемо столче до мен, и двамата да сме с лице към прозореца. Ама то така става след 35 години зад волана.

Ако ви се пикае – кажете, ще спра. Естествено, че ще спра, какво ще правя. В автобуса има тоалетна, която обаче не работи, а не искам да си веете карантиите пред всички и да се опитвате да уцелите празно шише от минерална вода, докато аз правя гигантски слалом между дупките по пътя. Ако ви се пикае – кажете, ще спра.

Освен ако преди това не сте ме питали за къде съм. Отпред на предното стъкло на автобуса, на метър от лицето ви, пише за къде съм. На билета ви пише автобуса ви на кой номер ще ви чака. Всеки ден, всеки божи ден идва някой „дали съм за някъде“, за където очевидно не съм! Ей! Някой ден ще ти кажа „Да“, че да се качиш, че да те закарам някъде, да се чудиш после тоя къде ме закара. Вече 40 години съм в бранша и всички сме вдигнали ръце от такива, дето те карат да се чудиш като го оставиш на гарата после как ще се оправят.

 

Всъщност да си призная – карам автобус от година и нещо, преди бях такси. Ама бях такси към 50 години някъде. И за тия 52 години – познайте! Нито едно произшествие!

 
 

Проектът FISHLOVE идва в България с фотографска изложба

| от FISHLOVE |

Серията от снимки, в които известни личности позират с морски обитатели, ще бъде представена в галерия Credo Bonum от 26 юли до 27 август, със сътрудничеството на

д-р Атанас Грозданов от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и помощта на WWF-България и БАКБ. Инициативата е част от световно движение, посветено на опазването на моретата и океаните от разрушителните риболовни практики.

Oколо 33% от световните запаси на риба са подложени на свръхулов, а годишната консумация на риба нараства два пъти по бързо от нарастването на населението на Земята, показва доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Европа потребява много повече морска храна, отколкото може да улови в своите води или да отгледа в рибни ферми. Към днешна дата Европа вече е изконсумирала запасите си от риба за годината и започва да разчита само на внос на риба и рибни продукти, за да посрещне потребителското търсене.

JEAN MARC w MAKO SHARK_photo DENIS ROUVRE

През 2009 г. Никълъс Рол, съсобственик на японския ресторант MOSHIMO и актрисата Грета Скаки, създават благотворителната организация FISHLOVE. Тяхната основна цел е да насочат обществено внимание към неустойчивите риболовни методи, които с бързи темпове унищожават морските екосистеми на планетата.

GILLIAN ANDERSON w EEL_DENIS ROUVRE

Предстоящата изложба FISHLOVE-България беше включена официално и в поредицата събития, посветени на Европейския ден на морето, координирани от Европейската комисия. По време на откриването ще бъде представена важна информация за проблемите, свързани с морските ресурси и начините, по които можем да въздействаме за тяхното опазване.

ASLI BAYRAM w Thresher Shark_photo JOHN SWANNELL

Впечатляващите фотографии, които предизвикаха значителен обществен интерес в кампании на множество световни организации – Marine Conservation Society, OCEAN2012, Deep Sea Coalition, The End of the Line, and Blue Marine Foundation ще бъдат показани за първи път в България.  Oфициалното откриване e на 26 юли в 18:30 ч. с вход свободен.

 
 

Как кралят на Англия, Хенри VІІІ, се оказа първият измамен с Фотошоп

| от Радослав Тодоров |

Всички знаем как текат виртуалните запознанства на по-непривлекателно изглеждащите младежи из социалните мрежи. Снимките, които показват на „жертвите“ си, са затъмнени или кропнати и най-вече фотошопнати.

Но ако си мислите, че тази социална тактика се е пръкнала със социалните мрежи в последните десетина години, жестоко се лъжете. По абсолютно същия начин през ХVІ в. е бил изигран и самият крал на Англия!

Когато Хенри VІІІ решава да се жени за четвърти път (а дори ще му предстоят още два), по политически причини изборът пада върху дъщерята на Йоан ІІІ, херцог на Клеве, който също като Хенри е подръжник на Реформацията и Еразъм Ротердамски.

За сключването на замисления съюз най-вероятно краля е бил убеден от канцлера Кромуел. Хенри обаче е твърде придирчив, за което говори и броя на браковете му, докато този на любовниците му пък е направо неизчислим. Така че той иска да е сигурен, че няма да се прекара и решава да се информира за външния вид на бъдещата си съпруга.

Скоростта и качеството на нета през 1539 г. обаче били отчайващи. За да се изпрати еквивалента на един съвременен файл тип .jpg от Германия до Англия е било нужно да изпратиш на кораб биологична единица снабдена с бои и платно, тя да вземе данните от мястото и да бъде върната по същия начин обратно. Като времето за извършването на тази операция е било няколко месеца. В днешно време всички мрънкат ако тегленето на видео или изображение вземе, че се забави с някоя и друга секунда повече, Хенри обаче чака стоически.

2
Картина на Хенри VІІІ от 1537 г.

Въпросната биологична единица, която трябва да пренесе изображението е придворния художник Ханс Холбайн младши. Краля изрично му казва да не пести никакви детайли и да нарисува Ана точно така както тя действително изглежда, без да се притеснява, че някой може да го обвини за качеството на портрета.

Художникът обаче явно е минал и втора консултация при Кромуел впоследствие, който, така да се каже, му е разбърникал настройките. Дали с подкупи или заплахи не е ясно, но успява да го убеди да излъже със своята картина.

Кромуел успява да консултира и пътуващия хроникьор на пратеничеството Едуард Хол, така че и той в хрониката си да опише Ана с възможно най-хвалебствени думи за външния й вид:

„Her hair hanging down, which was fair, yellow and long … she was apparelled after the English fashion, with a French hood, which so set forth her beauty and good visage, that every creature rejoiced to behold her“

Колкото до Холбайн, ето как той изобразява Ана фон Клеве:

1

Жената гледаща от портрета се харесва на Хенри и той се съгласява на брака. Когато обаче в Англия пристига истинската Ана, усмивката бързо угасва от лицето на Хенри.

Достатъчно показателно е че дори първата им брачна нощ така и не била консумирана. Гневното обяснение на Хенри към Кромуел за това е, че „тялото и миришело лошо и имала остри гърди“. В резултат на това няколко месеца по-късно бракът е разтрогнат.

Как точно е изглеждала в действителност Ана фон Клеве, никога няма да узнаем. И слава Богу.

 
 

Порно актьор иска да го погребат в ковчег във формата на пенис

| от chr.bg |

Британският порно актьор Джони Рокард си е поставил за цел да събере 5 хиляди британски лири, за да може да бъде погребан, когато умре, в ковчег по поръчка под формата на пенис.

Дългият 180 сантиметра ковчег ще бъде оборудван и с тестиси и ще може да бъде управляван с дистанционно. Джони обяснява, че иска да се раздели с този свят по възможно най-стилния начин. Именно поради тази причина той привидял в пенис-ковчега най-вярното решение.

И тъй като никой от гробарите не би желал да го изпрати в последния му път, носещ на рамо „дървен костюм“ под формата на мъжки член, Джони предвидил монтирането на хидравличен механизъм, който ще постави в ерекция ковчега по време на траурната церемония. Той ще бъде задействан с дистанционно.

Истинското име на г-н Рокард е Джони Ленгли и преди време той се включи в кметската надпревара за град Бристол. Бившият порно идол е сигурен, че събере нужните му средства, защото никой досега не е бил погребван във вътрешността на подобие на мъжки полов орган.

 
 

Робин Уилямс и най-хубавите му бързи шеги

| от chr.bg |

Човекът беше гений!

Обикновено правим подобни галерии, когато някой има рожден ден или годишнина от кончината му. Робин Уилямс се ражда на 21 юли 1951 година и почива на 11 август 2014 г. Глаерията ни няма нищо общо с датите на живота му.

Има общо с хумора му. От шегите, които събрахме, няма да отворите херния от смях. Ние не можем да предадем с преведен текст, каквото Уилиямс правеше на сцената. Но шегите са за да вкарат малко от Робин в живота ви.

Защото „всички имаме по една искра лудост и не трябва да я губим“!