Изповедта на един грешен шофьор

| от |

Да въртиш геврека е занаят още преди гевреците да са измислени. Хората си мислим, че е лесно, но не е. „Автобусът е като музикален инструмент, а шофирането е изкуство“, ще ти кажат шофьори. Това, разбира се, са някакви шарени глупости и честно казано не са единствените, които шофьорите казват или правят. Ето изповедта на един от тях такава, каквото ние си я представяме. Тоест, напълно реално. Поне за нас.

 

От 12 години карам автобуса. Нито едно произшествие.

Причините за това са няколко и само една от тях е, че съм добър шофьор. Другите са, разбира се, че карам хора и не мога да беснея по пътя без някой да снима с мобифона и после Господари на ефира да ми държат сметка все едно те са ме раждали. И че карам автобус – всички се пазят от мен, нали съм автобус. В крайна сметка обаче изтъквам като основна причина тази, че съм добър шофьор, защото все пак карам от колко време вече. Другия месец ще станат 20 години.

Някои от по-младите читатели сигурно си мислят, че е много яко работата ти да е свързана с пътуване. На тях ще кажа следното: Сексът и наркотиците са най-яките неща на света, нали? Както казваше един комик – наркотиците са толкова яки, че ще съсипят живота ти. Ако сега ви поставя на диета от наркотици и секс по 8 часа на ден, колко време ще издържите според вас? Години? Не, максимум месец. Пътуването в по-голямата си част е пейзаж от дървета и храсти. Не е никак яко, особено ако карате вече 27-8 години някъде.

Не можете да пиете в автобуса не защото ще стане кой знае какво – пиян човек лесно се набива. Не може да пиете в автобуса, защото и на мен ми се допива. А най-мразим ем да седим, ем да не съм на маса. Даже в последно време понеже карам много и като вечеряме с жена ми я карам да седне на разгъваемо столче до мен, и двамата да сме с лице към прозореца. Ама то така става след 35 години зад волана.

Ако ви се пикае – кажете, ще спра. Естествено, че ще спра, какво ще правя. В автобуса има тоалетна, която обаче не работи, а не искам да си веете карантиите пред всички и да се опитвате да уцелите празно шише от минерална вода, докато аз правя гигантски слалом между дупките по пътя. Ако ви се пикае – кажете, ще спра.

Освен ако преди това не сте ме питали за къде съм. Отпред на предното стъкло на автобуса, на метър от лицето ви, пише за къде съм. На билета ви пише автобуса ви на кой номер ще ви чака. Всеки ден, всеки божи ден идва някой „дали съм за някъде“, за където очевидно не съм! Ей! Някой ден ще ти кажа „Да“, че да се качиш, че да те закарам някъде, да се чудиш после тоя къде ме закара. Вече 40 години съм в бранша и всички сме вдигнали ръце от такива, дето те карат да се чудиш като го оставиш на гарата после как ще се оправят.

 

Всъщност да си призная – карам автобус от година и нещо, преди бях такси. Ама бях такси към 50 години някъде. И за тия 52 години – познайте! Нито едно произшествие!

 
 

Най-странните контрацептиви в историята

| от chr.bg |

Добре, че е глупостта ни, за да не изчезнем.

Днес през 1951 година, когато мексиканският химик Луис Ернесто Мирамонтес Карденас е едва на 26, той регистрира последния етап от синтезирането на норетиндрон. Така се дава началото на противозачатъчното хапче.

До края на живота си през 2004 година Луис ще запише повече от 40 национални и международни патента в областта на фармацевтичната химия, органичната химия, нефтохимията и атмосферната химия. През 1964 година хапчето е избрано от патентното ведомство на САЩ за едно от най-важните изобретения от 1794 до 1964. Името на Луис се нарежда до това на Пастьор, Едисън, Бел и братята Райт в „Залата на славата“.

За да подчертаем важността на това събитие в галерията ни днес ще ви покажем само няколко от най-странните контрацептиви, които човечеството е използвало преди хапчето и модерният презерватив.

Приятно разглеждане!

 

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Най-голямата загуба за Сол Гудман не беше на екран

| от chr.bg |

Сезон 4 на „Better Call Saul“ все повече ни доближава до отговора на въпроса как Джими Макгил (Боб Оденкърк) става адвокат на престъпниците. Вече ни е ясно, че това ще стане след много трупове.

Има известна логика „Better Call Saul“ да не е толкова кървав, колкото „Breaking Bad“, поне в началото, преди персонажите да станат част от наркокартела на Албакърки, който погълна и Уолтър Уайт. Има обаче и изветна логика нещата постепенно да ескалират. Сезон 4 ни дава повече от братовчедите на Саламанка – Лало и Начо, които правят наркобизнеса още по-брутален. Виждаме Майк да убива за първи път, както и, за съжаление, нещо, което се предполагаше от края на сезон 3 – смъртта на Чък Макгил.

Въпреки всичкото насилие, най-важната за Джими смърт не се случи на екран.

Better-call-saul-episode-105-jimmy-odenkirk-8-sized-935

Става въпрос за клиентката и звезда в първата голяма реклама на адвоката – Джералдин Щраус. Тя умира преди събитията от епизод 6 „Пинята“.

В същото време вече сериозната му връзка с Ким не прави Макгил по-добър човек (всъщност може би дори го тласка по-навътре в престъпните среди). Истината е, че Джими е най-добър, когато се занимаваше с право за възрастни, не най-престижния юридически бранш. Това занимание потискаше дребните му измами и помагаше на една прослойка на обществото, която често е забравяна.

Както можеше да се очаква, и тази страна на практиката му е поругана – когато манипулира Айрийн да приеме споразумението на Сандпейпър. Като компенсация и заради съвестта си по-късно призна на всички в старческия дом каква е била целта му и така губи доверието на възрастните хора там завинаги.

Между сезоните има 13 месеца, така че ни е лесно да забравим добронамерения аспект от кариерата на Джими. Със смъртта на г-жа Щраус като че ли и тази добронамереност умира и се бележи старта на новия тъмен живот на Джими Макгил и смъртта на стария.

До края на сезона Джими поддържа вид, че иска разрешителното му за практикуване на право да му бъде върнато и епизодът „Пинята“ заедно със смъртта на Щраус са повратен момент в сезона. Доста неща се променят до края, но най-много самият бъдещ Сол Гудман.

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.