Интервю с много голям български инфлуенсър и диджитъл гуру

| от Антония Антонова |

Петкан ИванOFF е много голям български инфлуенсър и диджитъл гуру. Той също така е супер известен филммейкър, ивент мениджър, дизайнер, водещ, писател, онлайн предприемач, модел, певец и спекулант.

ИванOFF e aвтор на бестселър поредиците „108 начина да продадеш лайно на снимка” и „Как да бъдеш крайно самоуверен човек без особени качества”.

Срещаме се в любимия му фюжън гурме скандинавски ресторант в Бургас, за да поговорим за пътя към успеха, предизвикателствата в кариерата, диджитъла, джендъра, джибрите и други пълни изгъзици.

Как стана велик инфлуенсър и диджитъл гуру?

Всичко започна с един сън. Сънувах как повръщам в клозета на Марк Зукърбърг, докато Стругаре и Тони Стораро изнасят концерт с много внушителен 3D Mapping в хола му. Реших, че това е знак, който ми подсказва да впрегна своето вече натрупано ноу-хау в публикуването на безсмислени и тъпи, но пък много много харесвани статуси, в планирането на успешна стартъп бизнес стратегия.

Едва на 28 години имаш 7-8 стартъпа зад гърба си, Instagram профил с 59043860496804 последователи, организирал си множество семинари, обучения и работилници, съдружник си в коуъркинг спейс за хора без работа, а това е петото ти интервю за днес. Въпреки това никой не знае с какво точно се занимаваш. Защо?

Много е просто. Аз съм човек, който не държи на точните дефиниции и определения, на крайните срокове, на ясните неща и прочее. Те само вкарват в рамки човешкото същество, което е родено да бъде каквото си поиска. В работата си се придържам към това убеждение. Ето защо не работя нищо конкретно.

Какво имаш предвид?

Ами ето – другата седмица съм решил да съм френска алпийска коза и абсолютно никой не може да ме спре. Следете биото ми в Instagram за първото видео от поредицата, посветена на този нов проект.

Кога за първи път разбра, че си известен?

Когато слязох за зрънчо до магазина под блока на приятелката ми в Меден рудник по анцуг с три черти и децата на съседите започнаха да ме снимат. Никога няма да забравя този момент. Казах си: „Boy, you made it! You made it, son of a bitch!”

Добре, но защо на английски?

Why not?

Каква е формулата на успеха?

Аз лично залагам на публикуване на една и съща снимка в Instagram всеки ден. Никой не може да докаже, че това е същата снимка, защото, така или иначе, в Instagram всичко в същността си представлява горе-долу следното:

Селфи на около 30-годишен човек, който изглежда на 7 по кожа, облечен в oversize дрехи и застанал на осемдесетарски фон по избор – може да е стара кола, може да е дървена ламперия или фототапет с палми, все тая. Не виждам кое му е сложното… Баси…

И аз не виждам. Може ли човек спокойно да се лашка в избора си на професия в България до 40 години, а защо не и до края на живота си, ако баща му не притежава фабрики и апартаменти?

Разбирам накъде биеш. Никога не съм крил, че родителите са ми солиден гръб. Благодарение на бизнеса с кренвирши на баща ми, успях да получа свободата, с която сега разполагам, да се развивам творчески, да имам шанса да откривам непрекъснато нови хоризонти, както в себе си, така и в света.

Така е, да. Родителите ми ме издържат. Да, така е. Трябва да знаете обаче, че не всяко синче на подозрителни бизнесмени може да се похвали с минимум по 120 лайка дори под най-тъпия си Facebook статус.

Да, бе? Честно ли?

Ок, да кажем, че леко преувеличих. Много хора по цял ден броят лайкове. Но това съм аз – такъв, какъвто хората ме харесват. Аз съм себе си. Казах ви, че не мога да се вписвам в рамки. Да говоря истината е рамка, която не приемам. Който има проблеми с това, те са си негови.

Какъв е смисълът на живота?

Нямам идея, чуек, calm down малко, в смисъл, какви са тез въпроси, нещо напрегна ли се? Дай го по-чил, а? Ийзи, лек. Стига ся.

Защо живеем в свят, в който всички го играят супер непукисти, докато се тресат от панически разстройства?

Продължаваш. Аз си тръгвам.

Не, бе. Стой! Стой, бе… Аре, стой, бе… Аре, бе…

Очаквайте видео продължението на тази среща в YouTube канала на Петкан ИванOFF съвсем скоро и следете новите епизоди на „Меден рудник ден и нощ“, където той е ексклузивен гост в няколко поредни епизода този март.

 
 

Бърни Сандърс отново ще застане срещу Тръмп на изборите през 2020

| от chronicle.bg |

Американският сенатор Бърни Сандърс заяви, че ще се кандидатира отново в изборите за президент през 2020 година. На изборите през 2016 той е беше независим кандидат, асоцииран с Демократичната партия в страната.

Сандърс вярва, че последователите му са с него заради либералните му виждания, които включват безплатно университетско обучение и централизирана здравна система.

За Тръмп той казва: „Живеем във важни и много опасни времена. Трябва да се справяме с президент, който е патологичен лъжец, измамник, расист, сексист, ксенофоб и човек, който подкопава американската демокрация като ни води към авторитарен режим.“

Бившият вицепрезидент Джо Байдън и Хилари Клинтън загатнаха, че също може да се присъединят към кандидатите. 

Политиката на Бърни Сандърс включва съпротива срещу икономическото неравенство и универсален достъп до здравеопазване, платено майчинство и бащинство.

Дори самият Доналд Тръмп изрази адмирациите си за Сандърс като каза, че би предпочел да се изправи срещу него, отколкото срещу Хилари през 2016 година. През ноември 2017 Тръмп написа в Twitter: „Феновете на Бърни Сандърс имат пълното право да са ядосани след като Хилари го ограби. Винаги съм си мислел, че ще се зиправя срещу Сандърс, а не срешу нея.“

 
 

Пилот нарисува неприлични знаци със самолета си от скука

| от chronicle.bg |

Работата понякога може да ни доскучае, колкото и интересна да е тя. 

Австралийски пилот изписа в небето, „Скучно ми е“, докато тества новия двигател на самолета си. Но това не е единственото което направи, както можете да видите от снимката.

pilot-spells-out-i-m-bored-in-air-during-test-flight-1098157574246014977

Самолетът, модел Diamond Star, собственост на летателната школа Adelaide, летя 3 часа – между 9 и 12 сутринта във вторник.

Питър Гибсън, говорител на местния орган за контрол и безопасност на полетите, каза пред ABC Australia, че рисуването със самолет е „рядко, но не и нечувано“.  „Докато пилотът управлява самолета безопасно и изпълнява всички изисквания и правила, не ни интересува особено как изглежда пътят му на радара.“

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.

 
 

Майк Тайсън предложил $10 000, за да набие горила

| от chronicle.bg |

Майк Тайсън е животно и тази история не е никак изненадваща. 

Бившият професионален боксьор разказа как е предложил $10 000 на служител в зоологическа градина, за да се бие с една от горилите. Причината била, че горилата тормозела другите себеподобни и Тайсън искал да я накаже. Служителят, разбира се, отказал офертата.

Майк Тайсън е известен, освен със спортните си постижения, и с любовта си към животните. Той дори снима предаване за Animal Planet, посветено на първата му любов. „Първото нещо, което някога съм обичал, е гълъбите. Те много приличат на хората.“ Затова и „иска да й разбие зурлата“.

Боксьорът е на романтична разходка в зоологическата градина с вече бившата му съпруга Робин Гивънс някъде в края на 80-те като парка отваря специално за него. „Платих на един от работниците да отвори парка само за мен и Робин“, казва шампионът пред The Sun.

„Когато стигнахме до клетката на горилите, имаше една горила, която биеше всички други. Те бяха толкова мощни, но очите им бяха невинни като на малки деца.“