Интервю с много голям български инфлуенсър и диджитъл гуру

| от Антония Антонова |

Петкан ИванOFF е много голям български инфлуенсър и диджитъл гуру. Той също така е супер известен филммейкър, ивент мениджър, дизайнер, водещ, писател, онлайн предприемач, модел, певец и спекулант.

ИванOFF e aвтор на бестселър поредиците „108 начина да продадеш лайно на снимка” и „Как да бъдеш крайно самоуверен човек без особени качества”.

Срещаме се в любимия му фюжън гурме скандинавски ресторант в Бургас, за да поговорим за пътя към успеха, предизвикателствата в кариерата, диджитъла, джендъра, джибрите и други пълни изгъзици.

Как стана велик инфлуенсър и диджитъл гуру?

Всичко започна с един сън. Сънувах как повръщам в клозета на Марк Зукърбърг, докато Стругаре и Тони Стораро изнасят концерт с много внушителен 3D Mapping в хола му. Реших, че това е знак, който ми подсказва да впрегна своето вече натрупано ноу-хау в публикуването на безсмислени и тъпи, но пък много много харесвани статуси, в планирането на успешна стартъп бизнес стратегия.

Едва на 28 години имаш 7-8 стартъпа зад гърба си, Instagram профил с 59043860496804 последователи, организирал си множество семинари, обучения и работилници, съдружник си в коуъркинг спейс за хора без работа, а това е петото ти интервю за днес. Въпреки това никой не знае с какво точно се занимаваш. Защо?

Много е просто. Аз съм човек, който не държи на точните дефиниции и определения, на крайните срокове, на ясните неща и прочее. Те само вкарват в рамки човешкото същество, което е родено да бъде каквото си поиска. В работата си се придържам към това убеждение. Ето защо не работя нищо конкретно.

Какво имаш предвид?

Ами ето – другата седмица съм решил да съм френска алпийска коза и абсолютно никой не може да ме спре. Следете биото ми в Instagram за първото видео от поредицата, посветена на този нов проект.

Кога за първи път разбра, че си известен?

Когато слязох за зрънчо до магазина под блока на приятелката ми в Меден рудник по анцуг с три черти и децата на съседите започнаха да ме снимат. Никога няма да забравя този момент. Казах си: „Boy, you made it! You made it, son of a bitch!”

Добре, но защо на английски?

Why not?

Каква е формулата на успеха?

Аз лично залагам на публикуване на една и съща снимка в Instagram всеки ден. Никой не може да докаже, че това е същата снимка, защото, така или иначе, в Instagram всичко в същността си представлява горе-долу следното:

Селфи на около 30-годишен човек, който изглежда на 7 по кожа, облечен в oversize дрехи и застанал на осемдесетарски фон по избор – може да е стара кола, може да е дървена ламперия или фототапет с палми, все тая. Не виждам кое му е сложното… Баси…

И аз не виждам. Може ли човек спокойно да се лашка в избора си на професия в България до 40 години, а защо не и до края на живота си, ако баща му не притежава фабрики и апартаменти?

Разбирам накъде биеш. Никога не съм крил, че родителите са ми солиден гръб. Благодарение на бизнеса с кренвирши на баща ми, успях да получа свободата, с която сега разполагам, да се развивам творчески, да имам шанса да откривам непрекъснато нови хоризонти, както в себе си, така и в света.

Така е, да. Родителите ми ме издържат. Да, така е. Трябва да знаете обаче, че не всяко синче на подозрителни бизнесмени може да се похвали с минимум по 120 лайка дори под най-тъпия си Facebook статус.

Да, бе? Честно ли?

Ок, да кажем, че леко преувеличих. Много хора по цял ден броят лайкове. Но това съм аз – такъв, какъвто хората ме харесват. Аз съм себе си. Казах ви, че не мога да се вписвам в рамки. Да говоря истината е рамка, която не приемам. Който има проблеми с това, те са си негови.

Какъв е смисълът на живота?

Нямам идея, чуек, calm down малко, в смисъл, какви са тез въпроси, нещо напрегна ли се? Дай го по-чил, а? Ийзи, лек. Стига ся.

Защо живеем в свят, в който всички го играят супер непукисти, докато се тресат от панически разстройства?

Продължаваш. Аз си тръгвам.

Не, бе. Стой! Стой, бе… Аре, стой, бе… Аре, бе…

Очаквайте видео продължението на тази среща в YouTube канала на Петкан ИванOFF съвсем скоро и следете новите епизоди на „Меден рудник ден и нощ“, където той е ексклузивен гост в няколко поредни епизода този март.

 
 

K-POP звезда пристига за концерт в София

| от |

Така нареченият K-POP (кей-поп) набира все по-широка популярност особено сред по-младите. Южнокорейският музикален жанр черпи вдъхновение от английския поп, регето, джаза, ритъм енд блуса, кънтрито, класическата музика и др.

Роденият на 4 юли в Брисбън, Австралия, Jang Han Byul, e не само световноизвестен K-POP изпълнител и бивш член на рок-бандата LEDApple, но и телевизионна звезда от корейски риалити-формати като Code: Secret Room и Society Game.

Jang Han Byul, пристига за първи път в България. За концерта си на 19 юли маестрото на K-POP стила заложи на Honda CR-V Premium със затъмнени стъкла. Съвсем наскоро представителството на Honda у нас възобнови услугата си „рентакар“ под този бранд.

 

 
 

Бъбренето с колегите е полезно за здравето

| от chr.bg |

Бъбренето с колегите, със съседите или с родители на детската площадка, е полезно за здравето като приятелството, съобщи в. „Дейли мейл“, позовавайки се на американски учени.

Редовното общуване с чужди хора предотвратява намаляването на функцията на белите дробове по същия начин като общуването с близки.

Функционирането на белите дробове е показател за здраве и дълголетие.

Резултатите показват колко е важна широката социална мрежа за здравето. Подобно неангажиращо общуване предпазва от стрес и насърчава хората да водят здравословен живот.

Учените от университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг са работили с 4000 души на възраст от 52 до 94 години. Те са измерили как функционират белите им дробове в началото на изследването и след четири години. Участниците всеки месец са разказвали с кого общуват.

С колкото повече хора общува човек, независимо дали близки или не, толкова по-добре функционират белите дробове.

 
 

„On the Basis of Sex“ трейлър: Фелисити Джоунс и компания са страхотни

| от chronicle.bg |

Америка наистина държи да ни покаже, че в историята си неведнъж е заставала зад правата на жените и ще продължи да застава. Киното е най-рентабилният инструмент, посланието да достигне до максимум хора и само тази година вече очакваме значителен брой обещаващи филми, в които женските персонажи ще са на фокус. „On the Basis of Sex“  е едно от тези заглавия. Трейлър на филма по действителен случай излезе вчера и ни вдъхна надежда, че това няма да е поредната фалшива, но  бляскава манифестация на борбата за равенство между половете. Главната причина за това е Фелисити Джоунс, която помним от брилянтното си изпълнение в „Теория на всичко“.

On the Basis of Sex“ изглежда като потенциален претендент за „Оскар“. В него се разказва истинската история на Рут Бейдър Гинсбърг – млад адвокат, който се опитва да промени закона в страната. За да се случи това обаче, тя трябва да промени първо законите на професията, доминирана изцяло от мъже. Гинсбърг влиза в екип със своя съпруг, също адвокат, Мартин Гинсбърг. В неговата роля влиза Арми Хамър. Задачата е почти непосилна, но залогът е голям – двамата трябва да поемат дело, което ще преобърне представите на САЩ за половата дискриминация. В групата на поддържащите актьори се открояват имената на Кати Бейтс, Джъстин Теру, Сам Уотърстън и Джак Рейнър. Бейтс също играе реална личност – адвокат Дороти Кениън.

Режисьор на филма е Мими Ледър, за която това е първи пълнометражен филм в последните 10 години. Тя е позната като режисьор на филмите „The Peacemaker“ и „Deep Impact“ на сериала на HBO „The Leftovers“. Сценарист на „On the Basis of Sex“ е племенникът на Рут Гинсбърг, Даниъл Стипълмън, а световната премиера е на 25 декември тази година.

 
 

Как да реагираме, когато други хора имат постижения или качества

| от Антония Антонова |

На никого не му е приятно, когато някой друг се изявява, прави готини неща или хване, че блесне с нещо. Какъв българин сте, ако в такива кофти ситуации не се опитате максимално много да омаловажите чуждия успех, докато бодете пресолен домат на пейката пред блока и коментирате международното положение с нормални хора като съседите? Така де – те пият ракия всяка вечер с вас, а не се правят на интересни да имат кариери, амбиции и постижения.

“ – Глей го па тоя, к’во като е учИл езици и к’во ходи да изхвърля разделно, все едно не знаеме откъде е.“

Ясно е, че няма как някой да е по-умен, по-хубав, по-кадърен и по-голям разбирач от вас. Освен това правенето на готини неща като това да имаш професионална реализация, образование, хоби, да се занимаваш с благотворителност, спорт и да общуваш с умни хора в същината си няма никакъв смисъл, ако човек не изкарва пари от тях и няма кола, и пари в сак в багажника на колата. То успехът се измерва в пари, не в някакви изгъзици.

Тоест, какво ще се прави толкова тоя на много отворен и интересен, като само се развива и усъвършенства? Ето как да реагираме, в случай че около нас хора вземат, че постигнат нещо в тоя живот или пък блеснат за момент:

Никак. Не реагираме никак. Все едно нищо не се е случило. Просто си пием мастиката и си качваме холестерола с бирени пръчки, както във всеки друг нормален ден. Това е най-доброто.

Ако все пак стане дума за постиженията им, защото някой е дръзнал да ги коментира, игнорираме чутото или рязко сменяме темата. Все едно не чуваме какво се говори, дори това да не изглежда логично и адекватно. К’во ти пука?

Опитваме се се да омаловажим фактите, колкото и трудно да е това. Обясняваме, например, че стипендията от „Харвард“ не е лошо нещо, но и лято на Слънчака, вместо учене и потене залудо, не е за изхвърляне и ние залагаме на второто. Защо да се мъчи човек, веднъж се живее? Иначе който, както си прецени, разбира се.

Заявяваме, че само арогантни и егоцентрични хора имат такива успехи, останалите нормални хора сме скромни и добри. Обясняваме им, че не може така да имат постижения, защото това наранява чувствата на околните, кара ги да изпитват негативни емоции. Все едно по този начин ги обиждат като правят някакви неща, които те не могат или не желаят да правят. Откъдя накъдя всички ще правят едно и също, а някой ще прави повече и ще се отличава? Откъдя накъдя?

Започваме с „А ПЪК АЗ, КОГАТО…” и разказваме история за себе си. В случай, че някой около нас е срещнал любовта на живота си, умира от щастие и ще се жени, например, обясняваме, че бракът е отживелица и е за хора, които си нямат доверие, след което разказваме история за себе си, без значение дали тя има някаква смислова връзка с контекста на разговора в момента или не.

Хвалим случаен човек или животно за нещо съвсем различно в присъствието на човека, който изпъква с разни неща. Изпробвана стотици пъти в човешкия опит дотук и доказано работеща тактика. Пример: Диди идва във компанията, облечена в невероятна и шармантна мега секси рокля на цветя, която събира всички мъжки погледи, женските също. Няколко хора ахват. Сега е перфектният момент да надигнем глас и да кажем: „Жоро, много ми допадат очилата ти, откъде си си взел, искам същите“. Така сменяме темата още преди да има тема. Висш пилотаж.

Държим се се сякаш сме лично обидени от случилото се. Нека осанката ни издава, че просто не е редно някакви хора около нас да са по-изявени от нас в който и да било отрязък от време, в каквато и да било област. Така не може.

Директно заявяваме, че това е тъпо. Ако ще да става въпрос за спасяване на деца от гладна смърт. Казваме, че това е супер тъпо и е по-яко това, което НИЕ правим в момента. И край. Или че самият човек е тъп и за нищо не става, и да не се прави на интересен. Почваме да го обиждаме за външния му вид, напомняме му, че и той ходи до тоалетната, казваме му, че каквото и да направи, за нищо не става и да не се прави.

За по-възвишено се подиграваме на човека, да не звучи като директно заяждане. Няма какво да го щадим и да се офлянкваме. Директно му се присмиваме, че се занимава с някакви неща и че изобщо е жив.

И така. Тъпаци, ще се различават те…