Хейтът вече не е на мода. Ето как да се носим през 2019 г.

| от Вучето |

 

А защо не е? То е все едно да питаш “Защо бомбърите няма да са на мода и този сезон?” А бяха. Цялата минала година. И малко от по-миналата. И особено в края на 80-те (заради Том Круз в култовата лента “Топ Гън”). Но след това бяха в немилост за цели 30 години. Кой знае, възможно е след десет години някой известен дизайнер пак да ги изтупа от прахта и да ги представи в нова светлина на дефиле по време на модната седмица в Париж или Милано.

Та същото с хейта на родно ниво. Той продължава да си е тук и да сковава мислите и сърцата ни като в капан за дребни хищници, само че в момента не е модерно да го “носим”. И затова сме си го прибрали в гардероба. Вместо това извадихме от нафталина всичко българско и родно, що любим, тачим и милеем, минахме го през една вода и сега сме се пременили като за празник.

Ето какви ще са модните тенденциите през новия сезон на българския анти-хейт.

Функционален шик за цялото християнско семейство

Мантата и тренчкотите ще бъдат в строги цветове и кройки, съобразени с канона на Православната църква. Такива са най-търсените връхни дрехи ( и най-копираните!) през последните няколко години. Подходящи са за носене преди и по време на всякакви празници от религиозния календар. Изконните християнски ценности под формата на щамповани надписи на старобългарски ще украсяват по-леките летни блейзъри и сака, с които ще дефилираме на анти-гей демонстрациите по време на София Прайд 2019. Както традицията повелява.

Цветен сексапил за модерната жена

Българската майка отдавна вече не е размъкнатата повлекана, която само тича до детската градина и обратно и хваща тромбофлебит от висене край готварската печка. Съвременната жена, която вече е родила една до две “принцеси” с екзотични чужди имена, има нужда да даде израз на променения си светоглед. След като е станала майка, тя най-после се чувства пълноценен човек, съответно жена. Затова и дизайнерите залагат на мотото “Flower power” при изработката на облекла за нея. От едри и ярки до миниатюрни и пастелни, цветята печелят първенството сред принтовете в актуалните тенденции. А и петната от повърнато по̀ не се забелязват, когато са на фона на цъфнали макове и жълти рози.

Халатът излиза на улицата

Хитът на сезона определено ще бъде халатът, който ще наложи неповторимия си силует не само при дрехите за домашна употреба, но и при официалните облекла. Разбира се, новият тренд е инспириран от успехите и международна слава на родната Кобра – боксьорът, който бие подред, но го прави винаги с името на България на уста. Ето защо халатът, извезан с канатица, е абсолютен must-have елемент в гардероба на всеки българин и не само заради асоциацията с шампиона ни в тежка категория. Съществува и чисто утилитарна причина – точно тази конкретна композиция от традиционни български шевици пази от зли сили, уроки, а както някои твърдят, и от глоби за неправилно паркиране.

Обувки за всеки пол и всяко време

За дамите любителки на елегантни чехли на висок ток и всички онези, които обичат да носят еспадрили на Баленсиага и Ферагамо и конвърски в различни цветове, настъпват недобри времена. Понеже този тип обувки са символ на упадъчното западно общество. А последното, както разбираме, освен пари, не носи нищо друго на българина-емигрант, а само много, много, много носталгия към филиите с лютеница и екзистенциална неудовлетвореност. Всички онези наши сънародници с американски паспорти, които заявяват, че биха стъпили на червения килим на “Оскарите”, само за да извикат на целия свят, че са българи, както и онези, които си тръгнаха от Швейцария и Англия, за да градят черкви по родните си родопски села, успяха да прокарат тренда на здравата унисекс обувка от телешка кожа тип “Трудът е песен”. Тя е предназначена за българите, които разочаровани от живота на Запад, се връщат в родината, за да реставрират дядовите си съборетини и сами да си правят урда и туршия от био продукти.

Екстремна хип-хоп мода за тийнейджъри (с патриотични елементи)

Понеже, както се разбрахме още в началото, това е мода за анти-хейтъри, затова през следващия сезон няма да се залага на предложения, които да заклеймяват пошлия стил на тийн изпълнителки като Сузанита, Гери-Никол и Диона. Напротив! Новите тенденции повеляват бе-ге подрастващите, точно като своите своите хип-хоп идоли, с гордост да демонстрират разкрепостеност, сексапил и липса на задръжки. Дизайнерите предлагат интересни, непредвидими и разнообразни модни предложения за възрастовата група 13 – 18. Логоманията ще продължи господството си. Освен това ще се залага на къси шорти и оувърсайз пуловери върху бюстиета на капси в комбинация с ефектни оувърсайз устни. Разбира се, класическите суичъри също са застъпени повсеместно, само че за по-голям патриотичен ефект, те са щамповани с образите на български революционери: Hristo Botev, Vasil Levski и евентуално Kiril i Metodii.

И така, да обобщим. Не само през новия есенно-зимен сезон, но и през цялата следваща година анти-хейтът ще бъде на мода. И ако нямате пари, за да си накупите дрехи по направените по-горе фешън предложения, добре преровете гардеробите у дома. Все отнякъде ще изпадне малко гордост българска. А ако не, то поне със сигурност шише ракия, скътана “за черни дни”.

 
 

Кевин Харт ще играе във филма по играта Монополи

| от chronicle.bg |

Комикът и актьор (но не и водещ на Оскарите) Кевин Харт е подписал с Lionsgate за роля във филма по класическата игра Монополи, режисиран от Тим Стори. В момента Харт си партнира с Брайън Кранстън в драмата „The Upside“, която успя да детронира „Aquaman“ в боксофиса.

Монополи за първи път излиза през 1935 година и става една от най-популярните игри за всички времена с 250 милиона продадени бройки. Идеи за филм по играта се появяват още през 2008 година, когато Universal и Ридли Скот проявяват интерес към евентуален проект. Той обаче не се случва и през 2012 Lionsgate купуват правата за екранизиране и наемат Андрю Никол да напише сценарий.

Проектът този път явно е сериозен, щом имаме новина за участието на Харт в главната роля. Стори освен режисьор ще е и продуцент. Двамата не се срещат за първи път – те работят заедно по „Think Like a Man „, „Think Like a Man  Тоо“, „Ride Along“ и „Ride Along 2″. Стори, заедно с Лесли Смол, режисираха и три комедийни представления на Харт.

Историята с Оскарите изглежда не е разклатила имиджа на Кевин и той продължава да бъде търсено лице в Холивуд. Най-големият проблем остава да видим как въобще Монополи ще се превърне във филм.

 
 

Гръмотевицата на Хари Потър не е точно гръмотевица

| от chronicle.bg |

Последната книга за хари Потър излезе преди 12 години. От тогава би трябвало да сме наясно с всички малки факти и фактчета около вселената на малкия магьосник. Но не е така.

Оказва се, че звестният белег на челото на Хари, който е под формата на гръмотевица, всъщност не е точно гръмотевица. 

Той само е с такава форма, но не символизира гръм. Тя прозихожда от самото заклинание Авада Кедавра. Когато хари е още бебе, през 1981 година, Лорд Волдемор идва в къщата на родителите му в Годрик Холоу, за да ги убие. След като приключва с баща му, Джеймс, той се отправя към майка му, Лили, и самия Хари. Тя успява да го спаси като жертва собствения си живот и след като смъртоносното заклинание се връща към Волдемор, Хари остава невредим освен блега му.

Той е под формата на гръмотевица, защото такова е движението с магическата пръчка, при изпълнение на заклинанието Авада Кедавра.

Може би Хърмаянитата сред Потър феновете вече знаеха този факт, но той със сигурност не е популярен. И честно казано предпочитаме такива неща да идват от Pottermore вместо новини като тези от миналата седмица.

 
 

Верни ли са вицовете за чукчите?

| от Радослав Тодоров |

Чукчите са ни известни най-вече от вицовете, където винаги са представяни като недодялани, прости или в най-добрия случай крайно наивни персонажи. Поредицата от анекдоти за тях с времето се е превърнала едва ли не в жанр. Трябва ли обаче непременно да й се доверяваме?

Тяхната изключително сурова родина, Чукотка, определено не е място, където един глупав и нескопосан човек би оцелял.

„Чукча” всъщност е прозвище, с което местното население е станало известно на запад. То идва от туземното „чаучу”, означаващо „собственик на огромни еленови стада”. Така са се представили вождовете на номадските племена от вътрешността на Чукотка пред първите руски пътешественици, стигнали дотам.

В същото време обитателите на крайбрежните райони занимаващи се предимно с лов на морски животни са носели названието „анкалу”. Така се получило, че и двете групи били обединени под общото наименование „чукчи”, както по подобен начин и племената от групата на евенките били кръстени „тунгуси”. Самите чукчи се самоназовават „ораветлат”, означаващо „хора”, като в миналото са предпочитали да се именуват с по-горделивото „луораветлат” – „истинските хора”. А всички останали племена, те едва ли не считали за хора едва и ги търпели единствено в ролята на взети във война пленници. Затова техните съседи не знаели покой, освен в редките години, когато чукчите пропускали да се отправят на военен поход поради някакви причини. По отношение на появилите се там през 17 век руснаци, чукчите в крайна сметка се съгласили, че и те са „истински хора”, които може да бъдат уважавани, но докато се стигне до това били необходими 150 години непрестанни руско-чукотски войни.

Като цяло колонизацията на Сибир от руснаците протекла сравнително гладко и с доста по-малко битки и оказана съпротива отколкото колонизацията на Америките от европейците.

чукчи

Казаците – паравоенно формирование служещо на руския цар, се били като сибирския еквивалент на американските конкистадори и трапери. Те се придвижвали из тайгата предимно с лодки по реките и пристигайки на територията на някое ново племе тържествено му предлагали да „паднат под ръката на великия бял цар”. След което от туземците се изисквало единствено да произнесат някаква клетва на развален руски и да се съгласят да плащат налог за да станат руски поданици. Руснаците искали от тях да плащат налога в животински кожи. Именно това изискване станало и една от основните причини за толкова лесното и бързо завземане на Сибир. Ценните кожи от белки, самури, видри, мечки и друг дивеч, били конвертируема валута за руснаците още от княжеските времена. Но докато в европейската част дивите животни вече били доста изтребени, то в Сибир и най-бедните туземци се разхождали целите в кожи, поради което плащането на въпросния данък не представлявало никакъв проблем за тях.

Така за близо половин век казашките отряди преминали почти целия Сибир, в повечето случаи туземците веднага склонявали на условията им, ако някъде се случело някое войнствено племе да откаже и да ги нападне, бързо го склонявали само с няколко пушечни изстрела да се разбяга. В този дух протичала колонизацията докато казаците не достигнали до Чукотка. Чукчите се оказали изключително корави воини, дори и на фона на това, че били на съвсем примитивно материално и технологическо ниво спрямо новопоявилите се европейски врагове. Техните щитове и доспехи били единствено от кост и дърво, а в бой те влизали под звуците на тъпани направени от изпъната човешка кожа. Всеки мъж чукча от малък преминавал през невъобразимо тежки тренировки, като например трябвало да свиква да отбягва редовно внезапен замах към главата му с горяща цепеница и въобще да изгради светкавични рефлекси против всякакви опасности.

Подрастващият чукча вече трябвало да може да дочува полета на пусната в гръб по него стрела и да отскача от пътя й. Ако издържел всички тези опасни изпитания той ставал воин, ако загинел при някое от тях, то баща му дори не си спомнял повече, че е имал някога такъв недостоен син. Въпреки че чукчите били сравнително малък народ, едва около 10 000 души, те успявали да всеят голям смут и страх на доста обширна територия. Освен страх, те предизвиквали и огромна ненавист у съседните им племена, поради което и не било трудно за руснаците да ги склонят да се бият на тяхна страна против омразните си врагове. В средата на XVII век дотам за първи път достигнали казашки военни подразделения със задачата да покорят чукчите под скиптъра на руския цар.

чукчи

Нищо обаче не се получило.

Още при първия сблъсък, чукчите обсипали казаците с дъжд от стрели, след което се пръснали из тундрата, откъдето периодично се появявали само за да им нанасят изтощаващи удари и да ограбват обоза им, след което отново изчезвали. Новината за крахът на тази операция не се харесала в Кремъл и през 1727 г. оттам решили да изпратят нова експедиция от 400 души редовна войска и казаци, която окончателно да покори този войнствен народ. Отрядът пътувал цели две години през дивия Сибир докато успее да се добере до Анадирски Острог, където да попълни редиците си със съюзници от жадните за мъст към чукчите племена на якутите и коряките.

Започнала Голямата Руско-чукотска война продължила близо 30 години, през която из пустошта на Крайния Север се водели битки от по няколко хиляди души и от двете страни. Руснаците се оказали в невъзможност да противодействат на партизанската война, която чукчите предприемат против тях с внезапни набези, ограбвания на обозите им и разрушаване на фортовете им. Тази война била не по-малко мащабна и ожесточена от знаменитите „индиански войни” в Дивия Запад, но за разлика от своите американски събратя, чукчите я спечелили.

През 1763 г. руснаците окончателно свили знамената, изоставяйки фортовете си в този район, и напуснали Чукотка. Веднага след това победоносните чукчи се нахвърлили на поселенията на руските съюзници – коряките, и нанесли страшни опустошения на селищата им. Те заграбили всичките им еленови стада, което принудило коряките занапред да се препитават от лов на морски зверове.

Чукчите не били глупави и с времето започнали да оценяват предимството на стоките, пристигащи покрай руснаците, като железни сечива, пушки, кибрит, водка и накрая сами преценили, че присъединяването им към Русия не е чак толкова лоша идея. Така през 1778 година решили да приемат предложението за поданичество, но при условие че и занапред разполагат с пълно самоуправление и не плащат никакви данъци и налози. Подобни условия никое друго племе не е успявало да договори. С това проточилият се близо век и половина конфликт приключил.

Чукчите формално станали поданици на империята, но реално не признавали никаква власт чак до ХХ век и се срещали с руснаците само за да търгуват. Дори и по времето на Сталин, когато цели класи и народи били жестоко репресирани от властта, чукчите останали напълно незасегнати и от колхозите и от лагерите. Нещо повече, руснаците даже им плащали да отстрелват избягали от ГУЛАГ затворници из тайгата. Интересен факт е, че през 1947 г. те едва не забъркали международен скандал между СССР и САЩ, когато нападнали ескимосите от съседните Алеутски острови, които са част от щата Аляска. На практика тогава въоръжени съветски граждани нахлуват на територията на САЩ, в момент в който вече е започнала Студената война и при огромно напрежение покрай течащото ядрено превъоръжаване. Цяло чудо е, че и тази тяхна лудория остава безнаказана и за щастие на всички нас, не води до фатални последствия.

Та с няколко думи, за да отговорим на въпроса от заглавието, най-добре е да го направим с въпрос… Дали са верни вицовете за чукчи? 

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.