Добре дошли на Балканите! За счупената ръка на Лепа Брена и теориите на конспирацията

| от |

ШОК! Лепа Брена пострада в тежка катастрофа, прочетох заглавие слизайки в Ню Йорк след 8 часов полет. 8 часа, през които се беше появило и разсмялото ме заглавие „Сърбия: Лепа Брена не е пострадала в катастрофа, а се е подхлъзнала“…

Признавам си, че щях да си остана само с това по темата, въпреки че почти нямаше балканска медия, която да не отрази и фалшивата новина, и корекцията. Плъзнаха и първите конспирации. Винаги съм си мислел, че хората, които пишат тези теории не вярват в тях, толкова абсурдни ми звучат. А и в прегледа на печата имаше далеч по-интересни неща. „Племенницата на Фидел отрече да е била в разбилия се самолет“, „Кобилата на кралицата с положителен допинг тест“, „Риана коментира конфликта между Израел и Ивицата Газа“ и „Антония Петрова вее цици в Тел Авив“…

Днес обаче на 7 часа разлика от Балканите, където Ванга все още е фактор, а Костов има намеса във всяка една злина, докато консумирахме разни вкусотии от барбекюто и се лееше най-различен алкохол, имах едно невероятно запознанство. Със Зоран. От Крагуевац, живее в Ню Джърси от 15 години и работи като IT консултант. Зоран е доволен, че сред разнородната компания намира ‘оооо, брате’, на който може да сподели нещата, които го вълнуват. А именно Лепа Брена и нейният инцидент. „Знаеш ли коя е“, пита ме плахо. „Знам“, отговарям аз и губя шанс да взема думата в близкия час.

„Има нещо гнило“, започва Зоран. Кимам утвърдително, свикнал съм от срещите с роднините в България и Гърция. На Балканите винаги има нещо гнило. Този хотел в Хърватска бил строен от една фирма, дето била на мъжа на една певица, дето Лепа Брена ѝ взела песен през 1992… Лично отмъщение. Дотук добре.

Това е и отмъщение от феновете на Партизан за футболния клуб на мъжа ѝ, продължава Зоран. Тук поправям. Тази с футболния клуб е Цеца (разбирам ги и аз, нищо, че съм от село)… Това ни най-малко не смущава „леле, брате!“. „Е, да, ама те са приятелки…“ е бързият отговор.

Не възразявам, къде от любезност, къде заради пилешкото бутче, с което се боря. И тук замалко да се задавя. Идва ред на Зоран Джинджич. Защото в деня на убийството тя пяла на участие някъде. Дали това е отмъщение или божие възмездие не разбрах, но докато аз вече чаках намесата на Костов някъде в събитията, дойде ред на лошият ЕС. Защото Лепа Брена била за ЕС, за да взема по-висок хонорар като пее в Германия, без да мисли за клетия народ…

Тук обаче строга канадка, изпълняваща ролята на съпруга на Зоран от няколко години реши, че е време да си ходят и не можах да разбера дали някоя сръбска врачка е предсказала за това падане, дали това е Лепа Брена или нейна двойничка и прочие други варианти. И докато се смея през сълзи на тази поредна история, хрумнала незнайно как, се замислям… Защо? Кому е нужно това. Не можем ли просто да приемем едно събитие като такова, без да виждаме илюминати, ЦРУ или извънземни зад него. Пък било то и падане на балканска фолк звезда в хотел. ШОК! Ужас! Не можем.

 
 

Трейлър на The Aftermath: къде още ще гледаме Кийра Найтли?

| от chronicle.bg |

Докато гледаме как се представя Кийра Найтли в ‘“Колет“ (в програмата на CineLibri 2018), насочваме погледите си към следващия интересен проект на тази страхотна актриса.

Продуцентската компания Fox Searchlight пусна първия трейлър на филма „The Aftermath“ – драма, развиваща се в периода след Втората световна война, която разказва за любовния триъгълник между персонажите на Кийра Найтли, Александър Скарсгард и Джейсън Кларк.

Филмът е базиран на романа на уелския писател Ридиан Брук и е режисиран от Джеймс Кент. Сценарият е на Джо Шрапнъл и Ана Уотърхаус, екипът зад „Race“ и „Frankie & Alice“.

Ето какво гласи официалният синопсис: „В следвоенна Германия през 1946 г. Рейчъл Морган (Найтли) пристига насред руините в Хамбург, за да се събере със съпруга си Луис (Кларк), британски полковник, отговорен за възстановяването на разрушения град. Когато се нанасят в новия си дом, Рейчъл е поразена от решението на съпруга си: да делят къщата с предишните й собственици – немски вдовец (Скарсгард) и травмираната му дъщеря. В тази нажежена атмосфера емпатията и скръбта отстъпват място на страстта и предателството.

Очакваната премиера на филма е за края на април 2019 г. Сега спираме с приказките и ви оставяме в компанията на прекрасната Кийра и нейната приятна мъжка компания.

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.