Честно ли е да си трансджендър футболист?

| от Георги Андонов |

Алба Паласиос (доскоро – Алваро Паласиос) дебютира на 33 години като първия трансджендър футболист в Испания. Вярно, дебютира в местната трета лига на женския футбол, та лесно можем да се побъзикаме на тема “Колко пък слаб футболист трябва да си, за да си в трета дивизия на първенството за жени?!”, но въпросът може да стане и малко по-сериозен, защото Алба не е първият спортист с желание да се изявява при жените, макар че… нека си го кажем – не е съвсем жена, пък дори и след операцията и хормоналната терапия.

Така де, ако 30 години си бил мъж, развивал си тяло на мъж, имаш структурата на мъж и всички биологични особености на мъж, няма как с 2 години хормонална терапия да те превърнат в жена. Не можем да изхвърлим учебниците по биология на боклука и да кажем “Не, не е задължително жената да има функционираща полова система и способността да се размножава”. Вярно, всеки е в правото си да върши каквото си иска с живота, да си маха и слага полови органи, да минава хормонални терапии – нека! Чувстваш се затворен в тялото на другия пол? Давай, промени го, ако това ще те накара да се чувстваш добре. Никой не трябва да те дискриминира за избора ти, но… не можеш и да изискваш от обществото да те приема като пълноценен представител на въпросния пол.

Приемането на трансджендър хората ексклузивно като представители на “новия” им пол е никому ненужно самозалъгване и пренебрегване на фактите. Толерантни или не, фактите са си факти и нито се променят от нечии мнения или възгледи, нито се вълнуват от чувствата и житейските терзания на определени хора. Подобно залъгване е сходно на това, с което родителите лъжат децата си, че има Дядо Коледа (съжалявам, ако някое 6-годишно дете чете тези редове и ридае върху екрана, сполетяно от новината), защото точно както няма Дядо Коледа, така няма как един мъж не може просто да се превърне в жена и обратното. Защо? Защото полът не е променлива величина, колкото и операции да си направим и колкото и да си се бъзикаме с хормоните си.

Futbol-Deportes-Transexualidad-Transexuales-Futbol_339228986_97840662_1024x576

Точно затова май не е много честно да се дава на хора, “сменили” пола си, да бъдат приравнявани с хора, запазили своя пол. Елементарен пример – ако Кличко утре реши, че е жена, махне си мъжкото достойнство, мине двегодишна хормонална терапия, пусне си коса, облече рокля и отиде да се боксира с жените, той пак ще е двуметрова нокаут машина, просто вече ще бие мадами, които не са имали шанса да развиват мъжка мускулатура цял живот.

И ако си мислите “Е, няма как такова нещо да стане”, нека ви припомня за новозеландската тежкоатлетка Лоръл Хъбард (до 2014-а – Гавин Хъбард), която взе да чупи рекорди при жените след операция за смяна на пола. Можем да си поговорим и за Фалън Фокс – първият транссексуален ММА боец, с пет победи в категория до 66 кг при жените. Фокс обаче има и една загуба от Ашли Евънс-Смит, с която, ако не друго, се доказва, че има дами, които без проблем могат да ступат някой мъж, а определени изключения сред тях могат да постигнат и завидна мускулатура. Идеален пример в случая е бодибилдърката Наташа Кузнецова, която има 100 кг мускулна маса при 170 см ръст и кляка с по 200 кг за по 10 повторения.

Само че изключенията са си изключения и транссексуалните хора нямат място в спорта при “приетия” пол, особено пък на професионално ниво. Алба Паласиос вкарва гол още при дебюта си и това не е случайност, защото, каквото и да си говорим, мъжете са по-добри във футбола от жените. И преди някой да е скочил да вика “Сексизъм!”, пояснявам – не казвам, че няма жени, които са по-добри от мъже на футбол, но ако сравните два отбора от двата пола, които играят на едно и също професионално ниво в съответните си лиги, ще ме разберете.

Предимството да си мъж (пък бил той и с операция и хормонална терапия) в среда на женска конкуренция, е повече от нечестно спрямо жените, независимо дали говорим за футбол, бокс, ММА, вдигане на тежести, волейбол, лека атлетика, или който и да е друг такъв спорт. С риск да се потретя – не говоря мачовски глупости за “нежния пол”, “слабия пол” и прочие – говоря за обективни, фактически разлики между биологичните устройства на двата пола – мъжете разчитат не само на тестостерон, но и на повече мускулна маса, по-висок ръст, по-обемни бели дробове, по-плътна костна структура и куп други физически характеристики, които не се изменят с хормонална терапия или отстраняване на мъжките полови органи. Затова просто не е честно.

Не е дискриминация. Не мисля злото на транссексуалните хора. Нямам нищо против житейските избори на хората и никой не ми пречи с тях. Не злобея срещу тях, не ползвам като идиот думата „джендър” като обида, не се правя и на мачо. Но това, че един мъж не може магически да се превърне в жена, не е мнение, породено от моята неприязън към политическата коректност, а факт. Точно както е факт, че Дядо Коледа не съществува и че не е честно мъже без топки да се състезават на професионално ниво редом с жените.

 

От SportCafe

 
 

Забраняват на Тръмп да ползва музиката на Принс

| от chr.bg |

Семейството на покойната звезда Принс поиска официално от президента на САЩ Доналд Тръмп да престане да използва музиката на изпълнителя по време на митингите си и други политическите мероприятия.

Искането от името на роднините на Принс отправи Омар Бейкър, негов полубрат. Хитът „Purple Rain“ често звучи на митингите на Тръмп, включително и миналата седмица в Саут Хейвън.

Много музиканти или техни наследници изразиха несъгласие Тръмп да използва хитовете им. Сред тях са „Ролинг стоунс“, Адел, Нийл Йънг, Ар И Ем, „Аеросмит“, „Куин“, наследниците на Джордж Харисън, както и семейството на Лучано Павароти.

Американските политици могат да получават лиценз от дружествата за авторски права и да не искат изрично съгласие от самите изпълнители, когато решат да използват музиката им за подобни събития.

 
 

Меган Маркъл е бременна

| от chr.bg |

Днес, чрез акаунта на двореца Кенсингтън в Туитър и Инстаграм херцогинята и херцогът на Съсекс съобщиха, че Меган Маркъл е бременна. Двамата се ожениха в средата на май, а в момента двойката е на обиколка в Австралия.

 

„Техни кралски височества херцогът и херцогинята на Съсекс с радост съобщават, че херцогинята на Съсекс очаква бебе през пролетта на 2019 г.“  

Меган и Хари „оценяват цялата подкрепа, която получиха от хора по света от сватбата си през май, и с удоволствие споделят тази щастлива новина“.

Детето на Меган и Хари ще бъде седмо по линията за наследяване на трона.

 
 

По-добре бягай

| от Антония Антонова |

Мама винаги казваше, че за да продължиш напред, трябва да оставиш миналото зад себе си. Мисля, че бягането ми беше точно заради това. Бягах три години, два месеца, четиринадесет дни и шестнадесет часа.

Форест Гъмп

Отиди в парка в неделното есенно утро и обърни внимание на бягащите. Те са всякакви. Сред тях има скъпо екипирани като за модна брошура атлети, хора, които видимо не са спортували в живота си, но се опитват сега, голи до кръста пенсионери от онези, които вечно са по шорти някъде на Витоша, хора в дънки и такива, които тичат с торби и чанти. Двойки, тройки, единици. Слушащи музика, запъхтяни, сериозни, усмихнати, секси, млади, стари. Амбицирани или преодоляващи мързела си. Доволни от себе си или вечно критични и можещи повече. Бързи и бавни.

Бягането приютява кого ли не.

Професионални спортисти и медицински лица са изговорили и изписали тонове слова за ползите му. Но бягането е много повече от грижа за тялото. То е време, което прекарваш сам с мислите си или сам с кучето си. То е и предизвикателство да издържиш още само 5 минути, още само един километър или поне до хей онова дърво там, след пейката. Бягането е отдушник. Потушител на напрежения и неутрализатор на злото. На онова – тихото и незабележимо зло, което се трупа по светофари и подлези, пристига по имейли и устройства, загнездва се в гърдите вътре, лепне катранено тежко и пречи на кислорода да стигне докъдето трябва, защото те кара да притаяваш дъх.

Преди 4 месеца смятах, че ако избягам един километър, ще легна и ще издъхна доброволно на студения асфалт пред някоя трамвайна спирка от онези, към които хората обикновено се придвижват по този начин. Хем съм активен иначе човек.

Оказа се, че съм грешила. Сега изминавам любителски между 5 и 10 километра 2-3 пъти седмично, бягайки. Това просто е единственият начин да се държа като дете или като луда пред хората, без да има проблем.

Възможно е да не виждаш прогрес в себе си и в живота, в човечеството и в тези неща изобщо, но започнеш ли да бягаш, дори да не си от онези – вечно доказващи се пред някой друг и постигащи постижения хора, ще видиш прогрес в бягането и това ще е супер.

Все ще изминеш, без да искаш дори, малко повече, малко по-бързо, въпреки цялата пот, изтощение и въображаеми пици, които валят от небето по алеята в парка върху фонтани от барбекю сосове. И това ще те накара да си доволен от свършената работа.

А когато свършиш нещо, от което си доволен, ставаш по-спокоен и по-приветлив човек, държиш се по-добре с другите и допринасяш за хубавото под това небе повече. В тоя живот на непрекъсната и спонтанна агресия, човек никога не знае в кой момент ще вземе сопата, както е казал поетът фийчъринг Белослава още в зората на хилядолетието. Затова е добре да се бяга.

Бягането е занимание за откриватели, за хора, които обичат да газят в калта, които умеят да се губят успешно и да охлузват коляно с финес, да се движат потни и негримирани сред другите хора, дори в близост до някой мол. Да са рошави, почервенели и изнемощели, да са усмихнати, стегнати и влюбени в музиката.

Бягането върви с агресивен рап, в който се казва как аз съм си аз, а другите са някакви други там, може би с тежък рок с лирики за битки и победи над лами и змейове, с разнообразен метъл или някаква зацикляща електронна музика, с която да държиш равномерно темпо.

Бягането върви също така със срещи с непознати, с нови приятелства, с нови хрумки, заради по-големия приток на кислород в мозъка, с нов външен вид, с нов живот.

Върви с нощта на наближаваща Нова година, когато, някъде между руската салата и третата ракия, идва времето за равносметка, която е супер яка, защото включва констатацията: „Тази година започнах да бягам„.

А бягането се спира трудно, почне ли се веднъж. Като цигари през пубертета е. Само пробвай няколко пъти. Уж на шега. И ще видиш.

 
 

Джони Деп ще участва и във „Фантастични животни 3″

| от chronicle.bg |

Докато очакваме втората част от поредицата „Фантастични животни“, „Престъпленията на Гринделвалд“, Джони Деп съобщи новината, че ще повтори ролята на злия магьосник Гелърт Гринделвалд в следващ филм на спинофа на Хари Потър.

Това е съобщил актьора по време на кинофестивала в Цюрих преди няколко дена, предава Collider. След като разказва за влизането в ролята на Гринделвалд, Деп добавя: „Беше страхотно и очаквам следващата част от поредицата, която мисля, че трябва да се снима в средата на другата година.“

Напомняме, че когато ролята на Гринделвалд беше дадена на Джони Деп, феновете на поредицата инициираха петиция изборът на актьор да бъде променен.

В началото на 2016 г. Амбър Хърд, обвини съпруга си, че бил емоционално и физически нестабилен. Година по-късно двамата се разведоха, а Деп трябваше да й изплати 7 млн. долара. При избухването на скандала в Холивуд с обвиненията в сексуален тормоз, режисьорът Дейвид Йейтс защити актьора, въпреки че към него не бяха отправени сериозни обвинения.

Към момента публиката очакваме втория филм „Фантастични животни“, където Деп е в главната роля. И въпреки недоволството, което се е надигнало срещу него в последните години, бихме се радвали да го видим още веднъж в ролята на Гелърт Гринделвалд.

Премиерата на „Фанстастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ е на 16 ноември.