shareit

Честно ли е да си трансджендър футболист?

| от Георги Андонов |

Алба Паласиос (доскоро – Алваро Паласиос) дебютира на 33 години като първия трансджендър футболист в Испания. Вярно, дебютира в местната трета лига на женския футбол, та лесно можем да се побъзикаме на тема “Колко пък слаб футболист трябва да си, за да си в трета дивизия на първенството за жени?!”, но въпросът може да стане и малко по-сериозен, защото Алба не е първият спортист с желание да се изявява при жените, макар че… нека си го кажем – не е съвсем жена, пък дори и след операцията и хормоналната терапия.

Така де, ако 30 години си бил мъж, развивал си тяло на мъж, имаш структурата на мъж и всички биологични особености на мъж, няма как с 2 години хормонална терапия да те превърнат в жена. Не можем да изхвърлим учебниците по биология на боклука и да кажем “Не, не е задължително жената да има функционираща полова система и способността да се размножава”. Вярно, всеки е в правото си да върши каквото си иска с живота, да си маха и слага полови органи, да минава хормонални терапии – нека! Чувстваш се затворен в тялото на другия пол? Давай, промени го, ако това ще те накара да се чувстваш добре. Никой не трябва да те дискриминира за избора ти, но… не можеш и да изискваш от обществото да те приема като пълноценен представител на въпросния пол.

Приемането на трансджендър хората ексклузивно като представители на “новия” им пол е никому ненужно самозалъгване и пренебрегване на фактите. Толерантни или не, фактите са си факти и нито се променят от нечии мнения или възгледи, нито се вълнуват от чувствата и житейските терзания на определени хора. Подобно залъгване е сходно на това, с което родителите лъжат децата си, че има Дядо Коледа (съжалявам, ако някое 6-годишно дете чете тези редове и ридае върху екрана, сполетяно от новината), защото точно както няма Дядо Коледа, така няма как един мъж не може просто да се превърне в жена и обратното. Защо? Защото полът не е променлива величина, колкото и операции да си направим и колкото и да си се бъзикаме с хормоните си.

Futbol-Deportes-Transexualidad-Transexuales-Futbol_339228986_97840662_1024x576

Точно затова май не е много честно да се дава на хора, “сменили” пола си, да бъдат приравнявани с хора, запазили своя пол. Елементарен пример – ако Кличко утре реши, че е жена, махне си мъжкото достойнство, мине двегодишна хормонална терапия, пусне си коса, облече рокля и отиде да се боксира с жените, той пак ще е двуметрова нокаут машина, просто вече ще бие мадами, които не са имали шанса да развиват мъжка мускулатура цял живот.

И ако си мислите “Е, няма как такова нещо да стане”, нека ви припомня за новозеландската тежкоатлетка Лоръл Хъбард (до 2014-а – Гавин Хъбард), която взе да чупи рекорди при жените след операция за смяна на пола. Можем да си поговорим и за Фалън Фокс – първият транссексуален ММА боец, с пет победи в категория до 66 кг при жените. Фокс обаче има и една загуба от Ашли Евънс-Смит, с която, ако не друго, се доказва, че има дами, които без проблем могат да ступат някой мъж, а определени изключения сред тях могат да постигнат и завидна мускулатура. Идеален пример в случая е бодибилдърката Наташа Кузнецова, която има 100 кг мускулна маса при 170 см ръст и кляка с по 200 кг за по 10 повторения.

Само че изключенията са си изключения и транссексуалните хора нямат място в спорта при “приетия” пол, особено пък на професионално ниво. Алба Паласиос вкарва гол още при дебюта си и това не е случайност, защото, каквото и да си говорим, мъжете са по-добри във футбола от жените. И преди някой да е скочил да вика “Сексизъм!”, пояснявам – не казвам, че няма жени, които са по-добри от мъже на футбол, но ако сравните два отбора от двата пола, които играят на едно и също професионално ниво в съответните си лиги, ще ме разберете.

Предимството да си мъж (пък бил той и с операция и хормонална терапия) в среда на женска конкуренция, е повече от нечестно спрямо жените, независимо дали говорим за футбол, бокс, ММА, вдигане на тежести, волейбол, лека атлетика, или който и да е друг такъв спорт. С риск да се потретя – не говоря мачовски глупости за “нежния пол”, “слабия пол” и прочие – говоря за обективни, фактически разлики между биологичните устройства на двата пола – мъжете разчитат не само на тестостерон, но и на повече мускулна маса, по-висок ръст, по-обемни бели дробове, по-плътна костна структура и куп други физически характеристики, които не се изменят с хормонална терапия или отстраняване на мъжките полови органи. Затова просто не е честно.

Не е дискриминация. Не мисля злото на транссексуалните хора. Нямам нищо против житейските избори на хората и никой не ми пречи с тях. Не злобея срещу тях, не ползвам като идиот думата „джендър” като обида, не се правя и на мачо. Но това, че един мъж не може магически да се превърне в жена, не е мнение, породено от моята неприязън към политическата коректност, а факт. Точно както е факт, че Дядо Коледа не съществува и че не е честно мъже без топки да се състезават на професионално ниво редом с жените.

 

От SportCafe

 
 
Коментарите са изключени