Чарът на пушека или „ДОБРЕ ДОШЛИ НА НОВОГОДИШЕН БАЗАР 1984!“

| от Николай Крижитски |

През ученическите ми години, в края на декември, затваряха с ограда от прясно изсечени, ухаещи елхички част от пл. «Света Неделя» (стария пл.Ленин) и парче от бул. „Стамболийски“. Това беше предвестникът на идващата зимна ваканция. Заграждението служеше за нещо като базар + пазар, обилно поляти с вино, скара и намален трикотаж. След училище щрапахме по хлъзгавите жълти павета за да стигнем час по-скоро до заветния сбирщайн, но за какво толкова бързахме – и досега не ми е много ясно. Да, аз живеех наблизо, но останалите ходеха може би заради приключенията или поради атмосферата, която витаеше там (а може би е било заради Духът на виното, знам ли?!).

Над това изкуствено зимно островче се носеше облак от вълшебна смес: уханията на жертвените елхички, щипка винени изпарения, черпак вкусен мирис от пушека на скарите. Добавяме и мирис на влажни балтони и се получава феерия от зимни аромати 83′.

«Хвърляйте боклука само в определените за това места!» – не важеше за кокалчетата, огризките и салфетките, които се насочваха към измръзналите, но доволни улични кучета. Табелата не се отнасяше и за жълтия сняг, пръкнал се на някои самоопределили се места зад павилионите.

Дотук – нищо естетично, но пък богато на чудни аромати, далечни и твърде непознати за носовете на чуждоземните сомелиери и гастрономи. Харизма, която няма да срещнете в нито един съвременен МОЛ.

Пушеците ни поглъщаха веднага, щом преминехме прага на първия павилион. А той бе маскиран отвън с проскубан плет, вероятно имитиращ автентична кошара. Естествено, и за да пасва на идеята за Народно селско стопанство вървящо ръка за ръка с Градския бит.

Хибридната дружба се подразбираше и по плакатите:

«ПАЗЕТЕ ЧИСТО» и «ШИШЧЕТА, СВИНСКИ ФЛЕЙКИ ОТ МЕСОКОМБИНАТ РОДОПА – СИЛИСТРА, 0.90ст.»

Чудно като идея, но как ще опазиш чисто това място, след като тълпи от столичани от сутрин до вечер, в сняг и дъжд ръфат като невиждали досега опърлени мръвки от месокомбината в Силистра и се наливат на крак с вино. Виното впрочем се доставяше не в PVC бидони както сега, а в истински автентични бъчви. Опитах го, хареса ми, но жилавите шишчета (тогава разбрах какво е това индианска подметка) директно отидоха при наобикалящите кученца, които ме удостоиха с благодарствени погледи. Наредени на пирамидка, съдържанието от бъчвите с гориво за народа, ежеминутно се цънцуркаше от канелката. Наливането в пластмасовите чашки бе придружено с подобаващо примляскване от застаналите на опашка пияндета. Една неделя видях, че част от тях стърчаха там през целия ден и се раздвижваха само за да отидат до съседната кошара, за да могат да пробват от другия модел вино. И аз го пробвах – не ми хареса. Червените носове се местеха заедно с чинийките, пълни с непокътнати запечени наденички. Рядко, но понякога част от реквизита им падаше в снега без да се усетят (но кученцата се усещаха много бързо). И чак тогава, настанявайки се в новия павилион – забелязваха, че мезетата им са изчезнали мистериозно.

Имаше и един голям казан, в който още си мисля, че готвеха някаква специална и неповторима… пиратска чорба. Нея обаче не съм я опитвал. Пиратска, защото видях там да слагат какво ли не. Но, каквото и да сложеха вътре да се вари – с това нямаше да уплашат никого. Днес – дори и готвач от китайски ресторант не могат да уплашат.

А такива работи няма сега никъде из града. Но има Немски коледен базар …Френски базар … …Белгийски шоколади…

Скучно и скопено някак. 

Може би така е по-добре, не знам….

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.

 
 

Facebook ще продължи да събира данни на потребителите

| от chronicle.bg |

Facebook ще продължи да събира информация не само от потребителите си, а и от лица, които не са част от социалната мрежа, но поне веднъж са ползвали услугите и приложенията й, включително и WhatsApp. Това съобщи пресслужбата на Европейския парламент, след като ръководителите на FB отговориха на 18 въпроса на евродепутатите.

Марк Зукърбърг се яви пред Европейския парламент във вторник, за да бъде разпитан по въпроси, свързани с фалшивите новини, сигурността на потребителските лични данни в социалната мрежа и злоупотребите на „Кеймбридж Аналитика“. Изслушването продължи час и половина, като евродепутатите първо трябваше да зададат всичките си въпроси към Зукърбърг, на които впоследствие той да отговори.

Той обеща, че евродепутатите ще получат писмени отговори на въпросите, на които не е успял да отговори на изслушването. Изслушването беше по повод скандала с „Кеймбридж Аналитика“ – компания, работила по предизборната кампания на американския президент Доналд Тръмп – за нелегалното източване на данните на над 87 млн. потребители на FB.

Според данни на ЕП, почти 3 млн. от засегнатите са европейски граждани. Зукърбърг потвърди, че FB ще се съобразява напълно с новия регламент за защита на личните данни в Европа (GDPR), който влиза в сила на 25 май.

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.

 
 

Стана ясно защо птиците нямат зъби

| от chronicle.bg |

Защо птиците, които са преки наследници на динозаврите, са загубили зъбите си по време на еволюцията? За да може пиленцата да се излюпят по-бързо от яйцата и да имат по-големи шансове да оцелеят, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

Съвременните птици имат човка без зъби, каквато са притежавали някои динозаври през мезозоя (251 млн.-65 млн. г. пр. н. е.). Бяха предложени редица хипотези, за да се обясни появата на човка без зъби у птиците. Някои учени са на мнение, че изчезването на зъбите позволило да се намали теглото на главата и да се улесни полетът.

„Това обаче не обяснява защо някои месоядни динозаври през мезозоя, които не можели да летят, нямали зъби, а човка“, заявиха учени от университета в Бон, Германия.

Най-често приеманата теза за изчезването на зъбите е свързана с промени в хранителния режим у птиците. Това улеснило оцеляването им при масовото измиране на видове преди 65 милиона години, предизвикано от падане на астероид, който променил климата на планетата.

Учените от университета в Бон предложиха нова хипотеза, свързана със стратегията за репродукция на динозаври птици и продължителността на инкубационния период на яйцата.

Новата хипотеза е базирана върху неотдавнашно изследване на американски палеонтолози, които констатираха бавния инкубационен период на динозавърски яйца.

Той продължавал няколко месеца, като този при примитивните влечуги, докато продължителността му при съвременните птици е значително по-кратка, от десетина дни до няколко седмици.

Причината за това е в зъбите – при динозаврите поникаването им отнемало около 60 процента от времето, свързано с инкубационния период.

„Ембрионът трябвало да изчака в яйцето да приключи поникването на зъбите“, поясниха учените. Яйцата са предпочитана от хищниците плячка.

Съкратеният инкубационен период, позволяващ по-бързо излюпване на пиленцата, осигурил важно еволюционно предимство.

Резултатите от изследването са публикувани в Biology Letters.