Ако Хари Потър беше роден в България

| от |

На днешната дата през 2007 година се състои премиерата на „Хари Потър и Орденът на феникса“.

При превод книгите за Хари Потър често се адаптират за спецификите на различните държави и езици. Тази адаптация е само литературна, за жалост. Какво ли щеше да стане, ако самата история за младия магьосник се адаптира така, че да е максимално близко до реалността ни в България.

Помислихме по този въпрос и честно казано до голяма степен го измислихме:

Хари се ражда през далечната 1980. Година по-късно семейството му става жертва на зло, покосило стотици милиарди хора по света – лактозната нетолерантност. 80-те години са сурово време – никой още не знае за веганството. Хари оцелява и отива да живее при леля си, където живее в шкафа под мивката, защото в боксониерата няма място.

Идват 90-те години и режимът пада. Хари започва да излиза. На Кравай открива магията на хероина, както и таланта си да отваря всякакви врати с пръчка. Привлечен е от огромен здрав българин, с който заедно крадат коли.

Тогава Хари за първи път се вижда в пари и отива да се облече от най-модната улица в целия град – улица „Диагон-алки“.

Един ден, когато се прибира у леля си, Хари заварва хиляди хартии по земята. „Тия с тия промоции не се спряха!“, помисля си. Хартиите обаче не са от някой супермаркет, а са закъснели заради БГ Пощи повиквателни за казармата. Време е Хари да отиде войник. Той заминава от перон 9 7/8.

В казармата Хари се запознава и си става приятел с Ром. По това време, за да изкара некой лев за цигарки, Хари е сводник на една девойка, но той персонално още не й е удрял сандалите. Един ден сестрата на Ром идва да му донесе баница и пуловер и при вида й Хари веднага предлага на Ром да му хартише неговата парантия в замяна на сестра му. Сделката е сключена.

След казармата Хари се справя криво-ляво. Баща му му е оставил земи и като има проблеми, посяга към тях.

Днес Хари се изправя срещу злите хора, които са попаднали под влияние на демонични заклинания. Хари бачка охрана на чалга клуб.

 
 

Как да реагираме, когато други хора имат постижения или качества

| от Антония Антонова |

На никого не му е приятно, когато някой друг се изявява, прави готини неща или хване, че блесне с нещо. Какъв българин сте, ако в такива кофти ситуации не се опитате максимално много да омаловажите чуждия успех, докато бодете пресолен домат на пейката пред блока и коментирате международното положение с нормални хора като съседите? Така де – те пият ракия всяка вечер с вас, а не се правят на интересни да имат кариери, амбиции и постижения.

“ – Глей го па тоя, к’во като е учИл езици и к’во ходи да изхвърля разделно, все едно не знаеме откъде е.“

Ясно е, че няма как някой да е по-умен, по-хубав, по-кадърен и по-голям разбирач от вас. Освен това правенето на готини неща като това да имаш професионална реализация, образование, хоби, да се занимаваш с благотворителност, спорт и да общуваш с умни хора в същината си няма никакъв смисъл, ако човек не изкарва пари от тях и няма кола, и пари в сак в багажника на колата. То успехът се измерва в пари, не в някакви изгъзици.

Тоест, какво ще се прави толкова тоя на много отворен и интересен, като само се развива и усъвършенства? Ето как да реагираме, в случай че около нас хора вземат, че постигнат нещо в тоя живот или пък блеснат за момент:

Никак. Не реагираме никак. Все едно нищо не се е случило. Просто си пием мастиката и си качваме холестерола с бирени пръчки, както във всеки друг нормален ден. Това е най-доброто.

Ако все пак стане дума за постиженията им, защото някой е дръзнал да ги коментира, игнорираме чутото или рязко сменяме темата. Все едно не чуваме какво се говори, дори това да не изглежда логично и адекватно. К’во ти пука?

Опитваме се се да омаловажим фактите, колкото и трудно да е това. Обясняваме, например, че стипендията от „Харвард“ не е лошо нещо, но и лято на Слънчака, вместо учене и потене залудо, не е за изхвърляне и ние залагаме на второто. Защо да се мъчи човек, веднъж се живее? Иначе който, както си прецени, разбира се.

Заявяваме, че само арогантни и егоцентрични хора имат такива успехи, останалите нормални хора сме скромни и добри. Обясняваме им, че не може така да имат постижения, защото това наранява чувствата на околните, кара ги да изпитват негативни емоции. Все едно по този начин ги обиждат като правят някакви неща, които те не могат или не желаят да правят. Откъдя накъдя всички ще правят едно и също, а някой ще прави повече и ще се отличава? Откъдя накъдя?

Започваме с „А ПЪК АЗ, КОГАТО…” и разказваме история за себе си. В случай, че някой около нас е срещнал любовта на живота си, умира от щастие и ще се жени, например, обясняваме, че бракът е отживелица и е за хора, които си нямат доверие, след което разказваме история за себе си, без значение дали тя има някаква смислова връзка с контекста на разговора в момента или не.

Хвалим случаен човек или животно за нещо съвсем различно в присъствието на човека, който изпъква с разни неща. Изпробвана стотици пъти в човешкия опит дотук и доказано работеща тактика. Пример: Диди идва във компанията, облечена в невероятна и шармантна мега секси рокля на цветя, която събира всички мъжки погледи, женските също. Няколко хора ахват. Сега е перфектният момент да надигнем глас и да кажем: „Жоро, много ми допадат очилата ти, откъде си си взел, искам същите“. Така сменяме темата още преди да има тема. Висш пилотаж.

Държим се се сякаш сме лично обидени от случилото се. Нека осанката ни издава, че просто не е редно някакви хора около нас да са по-изявени от нас в който и да било отрязък от време, в каквато и да било област. Така не може.

Директно заявяваме, че това е тъпо. Ако ще да става въпрос за спасяване на деца от гладна смърт. Казваме, че това е супер тъпо и е по-яко това, което НИЕ правим в момента. И край. Или че самият човек е тъп и за нищо не става, и да не се прави на интересен. Почваме да го обиждаме за външния му вид, напомняме му, че и той ходи до тоалетната, казваме му, че каквото и да направи, за нищо не става и да не се прави.

За по-възвишено се подиграваме на човека, да не звучи като директно заяждане. Няма какво да го щадим и да се офлянкваме. Директно му се присмиваме, че се занимава с някакви неща и че изобщо е жив.

И така. Тъпаци, ще се различават те…

 
 

Компанията на Харви Уайнстийн беше продадена, след като банкрутира

| от chr.bg |

Компания на скандалния продуцент Харви Уайнстийн, който бе забъркан в скандали за сексуално насилие над 50 жени, беше продадена, след като обяви банкрут, съобщиха световните агенции.

Купувач на продуцентското студио стана тексаското инвестиционно дружество „Лантърн капитъл“ със седалище в Далас.

Първоначално сделката предвиждаше компанията на Уайнстийн да бъде продадена за 310 милиона долара. Но от „Лантърн капитъл“ можаха да смъкнат цената на 289 милиона долара. Това стана възможно, след като се разкри, че някои информации за истинското състояние на продуцентското студио са се оказали неверни.

Четирима от петте ръководители на „Уайнстийн къмпани“ подадоха оставка, в това число и нейният председател Боб Уайнстийн, брат на Харви. Двамата бяха нейни основатели през 2005 година. Харви Уайнстийн беше принуден да се оттегли от ръководството по-рано от Боб, след като станаха публични обвиненията за сексуално насилие срещу него. След продажбата с четиримата ръководители си тръгват и 20 служители на компанията – една трета от личния й състав.

 
 

Тиндър е прекрасно място, не ми говорете глупости

| от |

Имам приятел, който си изтри Тиндъра. Три пъти. Сега пак има Тиндър – или поне скоро ще има, не съм го питал, но като гледам тенденцията…

Ако разпитате малко за приложението, разпространено мнение е, че се ползва за да си намериш човек за спане. Това мнение се гради на същите чисто човешки недостатъци, на които се гради и успехът на суеверията. Затова и за Тиндър, и за суеверията мога да кажа едно и също: Ако това беше вярно, може би щеше да е по-значително явление в обществото ни. Може би ако подковите увеличаваха късмета, щяхме да знаем. Може би ако влизаш в Тиндър и намираш секс, всички определено щяхме да знаем.

Тиндър е ефективен начин да бориш някаква самота без неудобствата на личен контакт, но с абсолютната възможност за такъв. Това е. Лошо ли е да си го дръпнеш на телефона? Не. Неприятно ли е да признаеш пред себе си, че би искал да си намериш някого, отколкото да седиш без никого? За много хора да.

Някои от тези хора искат да използват Тиндър, но имат чувството, че това моментално ще ги уличи в слабост (защото, нали, едва ли не, не са си самодостатъчни и не са абсолютно царствено недостъпни, което е голям срам, какво ще кажат хората???). Затова им трябва извинение: например че само ще изпробват апа да видят какво е и после ще напишат текст за него. Най-често само за 30 дни.

Ето, вие сте разумни хора, скъпи читатели. Вие можете ли да ми кажете нещо стойностно, което може да се постигне за един месец? 

Отговорът би трябва да е „Не“. А да си намериш човек за крепка връзка е нещо стойностно. Това с експерименталното ползване е булшит от слаби хора. Не ги хокам, просто е гадно да гледаш чуждата слепота, дори да е само привидна. Аз, разбира се, може и да греша, но, по дяволите, точно сега е малко вероятно. Всички ни е срам да си признаем някакви неща пред себе си – комунистите ги е срам да си признаят, че не са толкова успешни, колкото други хора; особено вокалните хомофоби ги е срам да си признаят, че едни космати гърди между две здрави ръце ще направят съня им по-спокоен. Това може да е заради пагубната липса на окуражаване в обществото ни (за сметка на нетърпелива критика), а може и да не е, кой знае.

Както може би вече предполагате, аз си намерих половинка в Тиндър – живеем заедно, хубаво ни е и, да чукна на дърво (или да си купя подкова), изгледа, че ще става все по-добре. Естествено, аз може да съм ударил някакъв безобразен късмет и това вероятно няма да се случи на всеки. Като знам колко ми върви на карти, нищо чудно да си е късмет. А може и да се дължи на това, че седях в тъпия Тиндър по-дълго от един траур време. Всичко може, казвам ви само какво стана. Също не ме беше срам да си го сваля, като държа да отбележа, че не го свалих заради секса – млади сме, секс колко щеш.

Свалете си тъпия Тиндър. Това е болка за добро – като да отидеш на зъболекар. В началото е неудобно, но после може да се уредите цял живот.

 
 

Добре дошла на новата кралица Елизабет II в „Короната“

| от chronicle.bg |

Преди дни Клеър Фой добави в биографията си втора номинация за награда „Еми“ за ролята си в оригиналната продукция на Netflix, „Короната“. Едва ли има по-добър начин актрисата да се оттегли от сериала и може да се каже, че тя взе най-доброто от първите два сезона на историческата драма.

Третият сезон на историята за британското кралско семейство е насрочена за 2019 г., но от Netflix, вече пуснаха първия кадър на следващата актриса, която ще влезе в ролята на най-дълго управлявалия британски монарх – Оливия Колман. 

Разбира се, един кадър в профил на новата кралица е крайно недостатъчен, но е успокоително да знаем, че поне Колман има излъчването и вида, който Фой предаде в първите два сезона. Поставени една до друга, Колман изглежда като естествено продължение на персонажа на Клеър Фой. С няколко дума – засега всичко изглежда наред и третият сезон на „Короната“ може и да не бъде кризисната точка в поредицата. Напомняме, че има известна опасност от това, тъй като първите два сезона вдигнаха летвата, а в следващия няма да видим много голяма част от актьорите.

Вече е известно, че Мат Смит отстъпва ролята на принц Филип на актьорът от „Игра на тронове“ Тобиас Мензис, а Хелена Бонам Картър поема щафетата от Ванеса Кърби и ще играе непокорната принцеса Маргарет. И мат Смит и Ванеса Кърби също са номинирани за ролите си във втория сезон, който излезе през декември 2017 г.

Третият сезон на „Короната“ по информацията досега трябва да покрива животът на кралицата от 1964 г. до началото на 70-те години.

Преди обаче да видим Колман в ролята на кралица Елизабет II, очакваме да излязат „The Favourite“ на Лантимос, където тя играе друга кралска особа, принцеса Ан. Филмът тръгва по кината на 23 ноември.