А трябва ли всички жени да са с големи гърди?

| от Лола Монтескьо |

Още от Лола Монтескьо на chuime.bg)

Когато най-добрата ми приятелка роди, с искрящ от щастие поглед ми каза: “Това е най-хубавият ден в живота! Сега поне 6 месеца ще имам големи гърди!”
Два-три месеца по-късно от майчиното й щастие нямаше и следа. Големите гърди се оказаха твърде неудобен атрибут.

Забелязала го още при първия си крос в парка с цел топене на килограмите от бременността. Тичала си по алеята и забелязала, че всички спортуващи, които тичат насреща й, са като хипнотизирани от огромния й бюст. “Все едно гърдите ми имаха самостоятелен живот. Въртяха се в някакви странна спирала, подскачаха, тежаха и флиртуваха с всички, макар че аз изобщо не го исках”, оплака се тя. Спря с джогинга.

Започнаха да я мъчат болки в кръста. Чудеше се какъв сутиен да си купи, който хем да е удобен, хем да не повдига огромния й и без това бюст, защото той се изпречваше буквално пред погледа й. На всичкото отгоре за първи път забеляза, че по магазините продават само сутиени, които прибавят поне още 2 сантиметра към обиколката. “Аман от бронирано бельо – за какво са ми всичките тия дунапрени и подложки – не сме в Афганистан все пак, едва ли ще попадна на стрелкова обсада”, мрънкаше тя.
Когато спря да кърми, бюстът й върна нормалния си размер и тя си отдъхна. Оттогава не завижда на жените с ХХL гърди, а искрено ги съжалява.
Тя обаче май е бяла врана.

У нас процъфтява цицоманията.

Силиконовата долина намери нова родина. Модата тръгна от фолкпевиците, които така напомпаха гърдите си, че всеки път като ги видя, се чудя как не падат по нос. Чудо на физиката, някакво!
Последваха ги моделките. Каква ти анорексия, какви ти скелети по подиумите! Това го има само на Запад. У нас, за да те поканят на ревю, трябва освен фейс да имаш и цици. Ама поне 90С. Ако ги имаш, може и без фейс.
На всичкото отгоре гърдите, които като че ли напоследък се правят на конвейр, изглеждат ужасно неестествено. Все едно са ти пъхнали изрязани кофички от кисело мляко под кожата. И на полилея с главата надолу да висиш, те ще си сочат верната посока. Понякога даже ми се струва, че гърлите със силикон имат много смешен начин на завиване – първо завива тялото им, а после и циците. При това по идеална равна линия – като калашници из засада.

Не знам какво мислят мъжете по този въпрос – аз имах възможност да пипна силиконовото чудо на една позната. Ами то ръбчето, където започва силикона, си се усеща. Аха и ще подпъхнеш ръка под гърдата. Втресе ме.
Въобще, според мен големите гърди са голям проблем! По-надарените да не подскачат. Имам предвид само мнооого големите гърди!
За всички, които се съмняват в това, изброявам доказателствата:

– Тялото изглежда несъразмерно. Независимо дали са истински или силиконови, много големите гърди те правят да изглеждаш като яка трактористка.

– Трудно се намира хубаво бельо за много големи гърди. Това, което се продава у нас, обикновено е подплатено с дунапрен и ги прави още по-големи!
– Големият бюст докарва болки в гърба. Сериозни!

– Не можеш да караш с колан – убива.

– Големият бюст понякога разранява нежната кожа под него.

– Увисва бързо. На 40 г. малкият бюст изглежда много по-свеж.

– Състарява, защото увисва бързо.

– Мъжете не те взимат насериозно. Може и да си пълна с ухажори, но те в повечето случаи искат само едно.

– Това едно може и да е забавно, но става трудно, ако търсиш сериозна връзка.

– Жените с големи гърди минават някак си автоматично за по-тъпи. Все едно са блондинки.

– Никой не вярва на едрогърдите, че са направили кариерата си, благодарение на познания и труд. Всички мислят, че те просто са пъчили цици.

Въпреки всички тези неудобства, българките май умират за голям бюст. Това много ме учудва – в крайна сметка става дума за фетиш, който се харесва в леглото на една част от мъжете, но в останалото време причинява горните страдания. А и защо трябва да се подлагаме чак на операции, само и само, за да ни хареса поредният цицоман? Ако един мъж е с вас, само заради бюста, то няма да е за дълго – големи цици днес колкото искаш.
Аз лично имам предубеждения към мъжете, за които размерът е най-важен. В крайна сметка това си е тъга по хубавите бебешки години.

Такива мъже просто си търсят новата мама.

И за всичи едрогърди или цицомани, които четат тази статия и вече мислят, че аз явно имам комплекс на тема “малки гърди” и затова оплювам големите, ще си призная – абсолютно средностатистическа съм – 75B. Една от малкото останали – като гледам силикона из София, средностатистическият бюст май вече е пораснал до 100С.

А, да, щях да забравя – към неприятностите, създавани от големия бюст има и една не маловажна – дрешките все още се шият за жени с нормални мерки. С по-малки гърди изглеждаш чудесно във всеки нов писък на модата!

Или не сте съгласни?

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

Най-добрите филми на „Кан“ 2018

| от chronicle.bg |

71-вото издание на най-бляскавия кинофестивал в развлекателната индустрия е в историята и е време да ви разкажем по няколко думи за победителите. Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание е ясното разграничаване на изкуството от политиката. Кейт Бланшет беше президент на журито и се справи с тази задача повече от добре. Фактите говорят достатъчно ясно. Няма #MeToo , нам Time’s Up … Кан си е Кан, и затова има този статут.

Въпреки силното присъствие на два филма на жени режисьори, журито присъди голямата награда на японския майстор Хирокадзу Корееда и неговата драма „Shoplifters„. Корееда е редовен участник в кинофестивала от 2001 г., когато първият му филм, „Distance“, става участник в конкурсната програма. „Златната палма“ от събота обаче е най-престижното му отличие досега, след Наградата на журито (Prix du Jury) през 2013 г. за „Like Father, Like Son“). „Shoplifters“ беше върхът на добре приетия списък от победители, които журито избра.

Освен Бланшет на диванчетата на журито застанаха режисьорите Ава Дюверней, Дени Вилньов, Андрей Звягинцев и Робер Гедигян, певицата Каджа Нин, актрисите Леа Сейду и Кристен Стюарт и актьорът Чанг Чен.

„Мисля, че светът е много политически настроен и медиите бързо превръщат чисто човешки проблеми в политически. А ние направихме пакт помежду си, че ще оценяваме всеки филм единствено по неговите художествени качества. Наистина се опитахме да премахнем политическите окраски от избора си и да изберем филми, които ни докоснаха и останаха вътре в нас.“ казва Бланшет след церемонията, цитирана от Telegraph.

Наградата „Гран При“ отиде при Спайк Лий и неговата сатира „BlacKkKlansman“, а „Наградата на журито“ (неофициалното трето място) получи Надин Лабаки и нейната възхвалявана от критиците драма „Capharnaum“ – история за 12-годишно момче, което се бори за живота си по улиците на Бейрут. Мнозина предричаха, че Лабаки ще вземе „Златна палма“.  Нейната побратима

Актьорските награди взеха Марчело Фонте (Италия) за изпълнението си в „Dogman“ на Матео Гароне и Самал Еслямова (Казахстан) за „My Little One“ на Сергей Дворцевой. За най-добър режисьор беше определен Павел Павликовски от Полша за черно-белия си романс „Cold War„.

Наградата за сценарии тази година е разделена между две заглавия – сюрреалистичната драма „Happy as Lazzaro“ и „3 Faces“ – режисьор на последния е иранецът Джафар Панахи, на когото му е забранено да напуска страната си от 2010 г.

Специално внимание журито тази година отдели на ветеранът в киното, френският новатор Жан-Люк Годар и неговия експериментален филм „Le livre d’image“. Тази година Годар беше награден със специална „Златна палма“. 87-годишният режисьор никога не е печелил „Златна палма“, въпреки че е бил номиниран девет пъти за престижното отличие.

„Златна камера“ за най-добър режисьорски дебют отиде при Лукас Донт и неговия филм „Girl“ – история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина. Главният актьор Виктор Полстър пък спечели актьорската награда в секцията с филми „Un Certain Regard“.

Това накратко е равносметката от 71-вия кинофестивал в Кан. В галерията горе можете да видите подбрани кадри от филмите, които озариха екраните в Южна Франция от 8 до 19 май.

 
 

Най-издръжливите на студ хора

| от chr.bg |

Учени от Лондонския университетски колеж изясниха, че жителите на Северна Европа притежават особен ген, който защитава организма от хипотермия, и позволява на норвежци, шведи, финландци и други жители на региона да понасят по-леко студените зими.

По данни на учените, генът TRPM8 се появил у хората преди около 25 000 години, когато климатът в Европа бил по-студен. Въпросният ген играе също роля на обезболяващо, като повишава прага на болката и дава възможност на притежателите му да се справят по-лесно със сериозни заболявания. TRPM8 е с роля на температурен маркер, който съобщава за преохлаждане на организма.

Учените отбелязват, че именно благодарение на този ген жителите на северните райони в Европа се чувстват по-добре и по-рядко боледуват в студовете в сравнение с другите хора.

Най-издръжливи на студовете са финландците – TRPM8 се съдържа в геномите на 88 на сто от жителите на страната.