6 градски ситуации, които ще ви се случат, ако карате пияни

| от Цветелина Вътева |

Има някои доста очевидни причини да не се качвате в колата на три големи водки. Доживотен затвор, доживотно чувство за вина, разпилени черва по асфалта, плачещи вдовици, плачещи майки, плачещи деца, гипсово корито, протези, ампутирани крайници пр. Но те изглеждат далечни: все едно се случват само по новините и задължително само на другите хора. И не се отнасят до добрите шофьори, които като изпият две ракии от добри стават безупречни. И дори започват да спазват лентата за движение: защото на трезво не го правят.

Отвъд драматичните събития, носещи смърт, инвалидност и затвор, съществуват обаче и някои по-незначителни неудобства, до които шофирането тип „нищо ми нема, ще се прибирам с колата“ може да доведе. Ето няколко ситуации, за които трябва да се подготвите, в случай че обичате да въртите геврека докато хълцате пиянски, а през шибидаха над вас се реят винарки:

Шофьор от градския ще ви напсува

Ако шофирате пияни редовно, е въпрос на време в един момент да ви вземат книжката. Наистина. Корумпираните катаджии все още са повече от некорумпираните, но може да се случи да нямате пари или да попаднете на катаджия, чийто вуйчо-рентиер без наследници тамън се е споминал и му е оставил два имота в центъра, които да дава под наем.

Тогава ще се наложи да ползвате градския транспорт. A там ви чакат много орки, начело с личния им Саруман: ватманът. Извън няколкото спретнати мъже с чисти ризи, които обикновено карат автобуси, има безброй шофьори на публичен транспорт с бели като орхидеи косми на гърдите и жълти като нарциси петна под „мишките“, които са готови да крещят в продължение на 20 минути, ако някой си позволи да викне „ЕЕЕЕЕ, чакайтееееее, отворете средната врата, жената се заклещи!“. А може да сте напълно убедени, че в рамките на 3-4 спирки, поне една жена ще се заклещи. Та не карайте пияни.

Гневен велосипедист ще ви направи цицина

Напоследък велосипедистите са новите терористи на пътя. Дори господа с набръчкани, къси вратове и очила-бъбреци, които слизат от ML-и с хасковски регистрации и изглеждат като „лошите в страшния филм“ от едни други времена, се страхуват от велосипедистите. Особено ако вторите са с децата си. Тогава те стават още по-агресивни и опасни. След като преди няколко дни един колоездач наряза гумите на линейка, защото спряла на велоалеята, сутринта пък друг велосипедист набил шамарите на таксиметров водач, който не му направил път на пешеходна пътека. Нищо че по правилник велосипедистите трябва да слязат от колелата си, за да получат правото шофьорите да им спрат и да им направят път. Във всички случаи колоездачите се превръщат в обществена заплаха, готова да отстоява правата си и да се бори с мнимите неправди на всяка цена: включително с кръв и зъби по асфалта. Ако ви вземат книжката, може да се сблъскате с тези хулигани без защитата на ламарините на автомобила си: това е притеснително. Та не карайте пияни.

Таксиметрова шофьорка ще ви разкаже за последния си аборт

Личното пространство е за интровертите и хроничните темерути. Ще го потвърди почти всеки таксиметров шофьор. Вашият интимен свят може и да си остане девствен в таксито, но със сигурност ще бъдете насилствено запратени в чуждия. Последният път като се возих в такси, шофьорката ми разказа освен за собствения си последен аборт, за всички проблеми с раждането на дъщерите на приятелките й. Една родила в осмия месец и трябвало да правят две операции на бебето: от херния и от „нещо на мозъка“. Друга пък си родила в деветия, ама прееклампсия…едва я спасили. Даже не била сигурна, можело и да не са я спасили, не ги е чувала скоро. Щях да изслушам и още няколко злополучни опита за раждане, ако не бях бременна. Сега се наложи да я прекъсна с риск да съм груба и да се чувствам като лош човек. Дори вие да не сте бременни, пак: едва ли ви се слушат такива неща, докато отивате на служебна среща. Та не карайте пияни.

Колапс в метрото

По всеобщо мнение, метрото е най-голямото постижение на София. И наистина, с него човек се придвижва бързо, а и има шанс да седнете на седалките в мотрисата, без да хванете хепатит А. Само дето мирише на клаустрофобичен пристъп и от време на време се качват нервни домакини, които крещят по телефона „Взе ли лук?“. Освен това, рискът от колапс в метрото в час пик не е за пренебрегване. Преди няколко дни като че ли започнах да раждам между метростанция „Жолио Кюри“ и „стадион Васил Левски“. Или поне така ми се стори, след като пъпчив младеж със слушалки в ушите и „мобилен аутизъм“ (разбирайте, втренчване в мобилния телефон до степен изключване от реалността) отривисто ме ръгна в корема няколко пъти. Та не карайте пияни.

Ще ходите в КАТ много пъти

Ако Данте беше ходил в КАТ, в „Божествена комедия“ щеше да има и десети кръг на ада. Ще висите пред гише номер 19 (АНД Алкохол), докато охлузените от живота лели зад него ще измислят нови и нови причини да не ви върнат книжката. Дори след като сте си изтърпели наказанието. Ще се чувствате обречени и потиснати, докато висите като сопол на най-срамното гише в българските институции, а около вас ще минават горди таксиметрови шофьори, които никога през живота си не са подавали мигач, и ще ви гледат с унищожително презрение. Та не карайте пияни.

Ще ви покоси лаймска болест

Ако ви вземат шофьорската книжка, има сериозен риск да решите, че това е напомняне от Вселената, че трябва да се движите повече, за да не натрупате тонове атеросклеротична плака преди да навършите 30. Оттам може да прецените, че е добре вместо да ползвате градски транспорт или таксита, да се разхождате из парковете, за да стигнете до дестинацията си.

Грешка. Тази година хората от общината са малко лениви и парковете са пълни с нетърпеливи и лакоми кърлежи, които само чакат да зърнат голия ви глезен, за да се вкопчат в него и да закусят с кръвта ви. Това нямаше да е проблем, ако от Центъра по заразни и паразитни болести не бяха казали, че над 20% от кръвосмучещите симпатяги са заразени с лаймска болест или марсилска треска.

Нали знаете част от симптомите на лаймската болест? Парализа на лицевия нерв със затруднена до липсваща мимика, увисване на лицето от едната страна, затруднен говор, висока температура, артрит, болка и тежест в дясното подребрие, гадене, повръщане, отпадналост, потъмняване на урината, отслабване на паметта и концентрацията, деменция, лесна уморяемост, влошена кординация, отслабване до загуба на чувствителността на крайниците, тръпнене и бодежи в ръцете и краката, слабост в мускулите и т.н.

Та…не карайте пияни.

 
 

Вим Вендерс: 7 страхотни филма на големия режисьор

| от chronicle.bg |

Вим Вендерс е един от еталоните за уникален режисьорски стил в киното. Филмите му отварят сетивата на зрителя и изострят чувствителността му и към най-дребните детайли. Роденият на днешната дата през 1945 г. режисьор е ключова фигура в Новото немско кино, номиниран е три пъти за „Оскар“, носител на „Златен лъв“ (Венеция), „Златна палма“ (Кан) и почетна „Златна мечка“ (Берлинале).

Вендерс започва като художник и според някои това допринася към склонността му към пейзажите, които виждаме почти навсякъде в кариерата му (например в „Солта на Земята“). Това, което го привлича най-много обаче, не са самите пейзажи, а хората, които ги запълват. Води го любопитството и търсенето на отговори за това как живеят хората, как страдат и се опитват да открият себе си. Тази мотивация го отвежда почти навсякъде на света, за да запамети завинаги на лента усещания, емоции и места, които в последствие променят начина, по който обикновения, но критичен зрител приема киното.

За масовата аудитория Вим Вендерс е познат с класики като „Париж, щата Тексас“ и „Крилете на желанието„. В изключително богатата си и разнообразна биография успява успешно да поддържа репутацията си  на аутсайдер, който умело работи както в голямото кино, така и в по-нишови проекти. Музиката винаги е ключ във филмите му, особено в документалните. Често присъстват артисти, на които самият той се възхищава – Пина Бауш, Себастиан Салгадо, Клуб Буена Виста.

Вендерс е майстор в редица жанрове. В биографията му има драми, документални филми, мистерии, криминални филми, любовни… има най-вече филми за житейския път и търсенето на Нещо. Днес този гигант навършва 73 години. По този повод можете да разгледате няколко негови филма, които можете да гледате отново.

 
 

Касъл рок: Лунапаркът на Стивън Кинг

| от Цветелина Вътева |

Имам една бизнес мечта: някой ден да направя гигантски тематичен лунапарк по Стивън Кинг. Представете си само: срещу някаква сума попадате в света на Краля, от канализацията стърчи червен балон, в Пущинака играят децата от „ТО“, отнякъде се появява санбернар с окървавена муцуна, а в далечината ви дебне червен плимут…

Макар и през телевизионния екран, нещо такова са постигнали Джей Джей Ейбрамс с неговата продуцентска компания Bad Robot и Warner Bros. TV, които стоят зад проекта „Касъл рок“ – най-новия ТВ продукт, построен върху творчеството на Кинг.

В последно време феновете на Краля бяхме задоволени с прекрасната екранизация на „ТО“, чието продължение очакваме през 2019г., с „Играта на Джералд“, която успя да ни потопи в психологическия ужас на една неволна затворничка в легло, както и със сериалите по „22.11.63“ и „Mister Mercedes“. Небрежно ще подминем опита за пресътворяване на екран на „Тъмната кула“, защото е лято и няма нужда от излишен негативизъм.

„Касъл Рок“ обаче е различен, и то по начин, който не ни разочарова. Сериалът не се базира на конкретна книга на Кинг. Действието е плод на работата на Джей Джей Ейбрамс, режисьорите и сценаристите, които работят с него, а ролята на самия Кинг е като съветник на продукцията.  И почеркът му е достатъчно видим.

Вероятно знаете, че Касъл Рок е измислено градче в щата Мейн, където са ситуирани романите „Мъртвата зона“, „Куджо“, „Тъмната половина“, „Рита Хейуърт, изкуплението Шоушенк“ и др.

Затворът Шоушенк е мястото, откъдето започва всичко в тази нова история, издържана в стилистиката на деликатния хорър. Онзи, в който няма черва и нагледни рязания на глави и крака, а страшното е по-скоро осезаемо, отколкото видимо: то е едно флуктуиращо зло, с което е пропита цялата сцена на действие и което се просмуква в костите ни като лепкава, ледена влага: усещане за наближаваща буря и дишаща във вратовете ни смърт.

MV5BMjM4OTE1NDc0M15BMl5BanBnXkFtZTgwNTE2MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Първата серия започва с едно рядко добре измислено самоубийство: началникът на затвора „Шоушенк“, където лежа Анди Дюфрейн, обвинен в убийството на съпругата си и нейния любовник, слага край на живота си като се подсигурява с потенциално обесване, обезглавяване, пребиване и удавяне. Good choice. Няма мърдане.

След това нишката започва да се плете: случаен надзирател открива в подземията на затвора героя на Бил Скарсгард: едно момче без история и слово, което изрича единствено едно име: „Хенри Матю Дийвър“. Момчето е изиграно от Бил Скарсгард: смелчагата, който скочи в жълтия гащеризон на Тим Къри и изигра втория клоун Пениуайз. Той е толкова очарователно кривоглед, че ако си излекува кривогледството, това би било огромна загуба за бъдещето на американското кино. Брилянтно психарска физиономия, която напомня на тази под маската на клоуна Боб Грей.

Хенри Матю Дийвър (Aндре Холанд) е адвокатът, който ще се замеси в мистерията на безименния затворник. Той самият има мрачно минало: резки флашбеци ни вкарват в неговата история: осиновен чернокож, отраснал в Касъл Рок и познат на жителите на града като момчето, което е убило баща си. Покрай работата на Хенри Дийвър, сериалът ни представя някои от любимите теми на Кинг: етиката и реалността на смъртното наказание, моралът в затвора, демоните на миналото.

MV5BMGEyMjM5ZjctYzc2Yy00MTY2LTkzMTItOGQ4NDZhMzlkZDViXkEyXkFqcGdeQXVyNjc5Mjg0NjU@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Сериалът с бавни, но сигурни крачки навлиза в драмата на един град, обладан от злото: запазена марка на Кинг, последвана от неуспешни опити на други писатели да я пресъздадат също толкова добре (пример: Дан Симънс с „Лятото на страха“). Тук са майката на Хенри Дийвър – болната от Алцхаймер Сиси Спейсик, нейният дългогодишен любовник, Алън Пангборн (Скот Глен), агентът по недвижими имоти с разписано едно убийство в детството си Моли Стрънд (Мелани Лински, която очевидно може да бъде достоен психар не само в комедийна обстановка, както сме я гледали в „Двама мъже и половина), Джаки Торънс (Джейн Леви), чието име ви е познато от Джак Торънс („Сиянието“) – оказва се, че тя е племенница на Джак, от когото наследихме култовата реплика „All work and no play makes Jack a dull boy“ др.

MV5BMTU2NjI1OTk1M15BMl5BanBnXkFtZTgwMDA2MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Актьорският състав е внимателно подбран и засега не се виждат издънки. Не присъстват и еднопластови персонажи: макар очевидно героят на Бил Скарсгард да не е от най-симпатичните и добри хора, дори неговият образ не е линеен. И все пак, до него се отнася репликата „The devil was a boy“.

Първите серии радват почитателите на добрия хорър с някои статични, но хипер въздействащи сцени, изградени изцяло върху традициите на доброто кино на ужасите: плъх в капан, катинар в близък план, човек в плюшен костюм на пума, разпльокан върху асфалт, погребано отдавна куче, аутопсия на затворник с татуирани свастики по лицето, отрязана глава в кал пр.

За разлика от филми като „Убийствен пъзел“ и „Човешка стоножка“, тук въздействието се гради не от самото действие, а от съзерцаването на последствието. Класата залага не на гнусното, а на страшното.

MV5BMjA5MzQ5NTkwNF5BMl5BanBnXkFtZTgwNjk1MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Онова страшно, което караше хлапетата от моето поколение тайно да си взимат филми на ужасите от видеотеката и да ги гледат настръхнали от уюта на спалнята на родителите си. Тези филми на ужасите приветстваме. Този прочит на Кинг е правилният: защото човекът, родил Касъл Рок в главата си, не е просто болен мозък, който търси чудовищата в килерите, канализациите и под леглата.

Той знае, че чудовищата се чувстват най-добре в душите на хората, а творчеството му ни дава някои скрити знаци как да ги борим.

До момента в HBO GO има качени пет епизода на сериала. Засега от Hulu обещават един сезон с общо 10 епизода. Нещо ни подсказва обаче, че ще има и втори.

 
 

Алфред Хичкок: „Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

| от chronicle.bg |

 Той е не просто „Кралят на ужаса“, а една от най-култовите икони на популярната култура на миналия век. Дори само линията на профила е достатъчна, за да разберете, че на снимката пред вас стои един от най-влиятелните режисьори в киното – Алфред Хичкок.

Стилът му е един от най-разпознаваемите в киното. Ще го познаем по съспенса, който е във всеки кадър. По красивите жени, с които е работил – Грейс Кели, Ингрид Бергман, Типи Хедрън, Джоан Фонтейн и други. По мъжете, които винаги спасяват положението – Кари Грант, Джеймс Стюарт. По ролите му на статист в собствените му филми. И по още други редица отличителни белези, които правят Хичкок толкова известно име в киното.

Във филмите му зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа , за да демонстрира гледната точка на героите. В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с красивите жени (повечето от които, блондинки).

Думите му са пропити със сарказъм. И е удоволствие да бъдат препрочитани. В чест на рождената му дата споделяме някои от тях с вас.

GettyImages-115096126-1200x800

„Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

„Дори провалите ми носят пари и се превръщат в класики година след създаването им.“

„Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.“

„Да те ударят не е толкова ужасно, само очакването е ужасно.“

„Винаги карай публиката да страда колкото е възможно повече.“

Alfred Hitchcock Aims

„Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.“

„Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.“

„Няма нищо по-страшно от затворената врата.“

„Човек не е беден, ако все още може да се смее.“

„Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.“

„Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея.“

maxresdefault

„Отмъщението е сладко и от него не се пълнее.“

„Добрият филм е тогава, когато парите за вечерята, билета и детегледачката са си стрували.“

„Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш.“

„Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.“

„Най-страшното нещо у злодеите е тяхната външна привлекателност. Как иначе щяха да спечелят доверието на жертвите си?“

„Единственият начин  да се отърва от страховете си е да ги заснема.“

„Не съм срещу хората. Просто съм уплашен от тях.“

 
 

Итън Пек ще бъде новия Спок в в „Стар трек: Дискавъри“

| от chronicle.bg |

Итън Пек беше избран за ролята на Спок във втория сезон на сериала „Стар трек: Дискавъри“, съобщи АФП.

Внукът на легендарния Грегъри Пек, който е на 32 години, наследява Закари Куинто и Ленард Нимой в ролята на фантастичния Спок със смесена кръв, получил от майка си човешките емоции, а от баща си – извънземната логика.

Излъчването на втория сезон на „Стар трек: Дискавъри“ трябва да започне в началото на 2019 г.

Итън Пек има роли в няколко филма и редица сериали, сред които „Шеметни години“, „10 неща, които мразя у теб“, „Чиракът на магьосника“, „Клюкарката“, „Дилъри на време“, „Проклятието на спящата красавица“, „I Ship It“.

6ee08d45f7a94d4c6fda9ee84833054a687ddf77