6 градски ситуации, които ще ви се случат, ако карате пияни

| от Цветелина Вътева |

Има някои доста очевидни причини да не се качвате в колата на три големи водки. Доживотен затвор, доживотно чувство за вина, разпилени черва по асфалта, плачещи вдовици, плачещи майки, плачещи деца, гипсово корито, протези, ампутирани крайници пр. Но те изглеждат далечни: все едно се случват само по новините и задължително само на другите хора. И не се отнасят до добрите шофьори, които като изпият две ракии от добри стават безупречни. И дори започват да спазват лентата за движение: защото на трезво не го правят.

Отвъд драматичните събития, носещи смърт, инвалидност и затвор, съществуват обаче и някои по-незначителни неудобства, до които шофирането тип „нищо ми нема, ще се прибирам с колата“ може да доведе. Ето няколко ситуации, за които трябва да се подготвите, в случай че обичате да въртите геврека докато хълцате пиянски, а през шибидаха над вас се реят винарки:

Шофьор от градския ще ви напсува

Ако шофирате пияни редовно, е въпрос на време в един момент да ви вземат книжката. Наистина. Корумпираните катаджии все още са повече от некорумпираните, но може да се случи да нямате пари или да попаднете на катаджия, чийто вуйчо-рентиер без наследници тамън се е споминал и му е оставил два имота в центъра, които да дава под наем.

Тогава ще се наложи да ползвате градския транспорт. A там ви чакат много орки, начело с личния им Саруман: ватманът. Извън няколкото спретнати мъже с чисти ризи, които обикновено карат автобуси, има безброй шофьори на публичен транспорт с бели като орхидеи косми на гърдите и жълти като нарциси петна под „мишките“, които са готови да крещят в продължение на 20 минути, ако някой си позволи да викне „ЕЕЕЕЕ, чакайтееееее, отворете средната врата, жената се заклещи!“. А може да сте напълно убедени, че в рамките на 3-4 спирки, поне една жена ще се заклещи. Та не карайте пияни.

Гневен велосипедист ще ви направи цицина

Напоследък велосипедистите са новите терористи на пътя. Дори господа с набръчкани, къси вратове и очила-бъбреци, които слизат от ML-и с хасковски регистрации и изглеждат като „лошите в страшния филм“ от едни други времена, се страхуват от велосипедистите. Особено ако вторите са с децата си. Тогава те стават още по-агресивни и опасни. След като преди няколко дни един колоездач наряза гумите на линейка, защото спряла на велоалеята, сутринта пък друг велосипедист набил шамарите на таксиметров водач, който не му направил път на пешеходна пътека. Нищо че по правилник велосипедистите трябва да слязат от колелата си, за да получат правото шофьорите да им спрат и да им направят път. Във всички случаи колоездачите се превръщат в обществена заплаха, готова да отстоява правата си и да се бори с мнимите неправди на всяка цена: включително с кръв и зъби по асфалта. Ако ви вземат книжката, може да се сблъскате с тези хулигани без защитата на ламарините на автомобила си: това е притеснително. Та не карайте пияни.

Таксиметрова шофьорка ще ви разкаже за последния си аборт

Личното пространство е за интровертите и хроничните темерути. Ще го потвърди почти всеки таксиметров шофьор. Вашият интимен свят може и да си остане девствен в таксито, но със сигурност ще бъдете насилствено запратени в чуждия. Последният път като се возих в такси, шофьорката ми разказа освен за собствения си последен аборт, за всички проблеми с раждането на дъщерите на приятелките й. Една родила в осмия месец и трябвало да правят две операции на бебето: от херния и от „нещо на мозъка“. Друга пък си родила в деветия, ама прееклампсия…едва я спасили. Даже не била сигурна, можело и да не са я спасили, не ги е чувала скоро. Щях да изслушам и още няколко злополучни опита за раждане, ако не бях бременна. Сега се наложи да я прекъсна с риск да съм груба и да се чувствам като лош човек. Дори вие да не сте бременни, пак: едва ли ви се слушат такива неща, докато отивате на служебна среща. Та не карайте пияни.

Колапс в метрото

По всеобщо мнение, метрото е най-голямото постижение на София. И наистина, с него човек се придвижва бързо, а и има шанс да седнете на седалките в мотрисата, без да хванете хепатит А. Само дето мирише на клаустрофобичен пристъп и от време на време се качват нервни домакини, които крещят по телефона „Взе ли лук?“. Освен това, рискът от колапс в метрото в час пик не е за пренебрегване. Преди няколко дни като че ли започнах да раждам между метростанция „Жолио Кюри“ и „стадион Васил Левски“. Или поне така ми се стори, след като пъпчив младеж със слушалки в ушите и „мобилен аутизъм“ (разбирайте, втренчване в мобилния телефон до степен изключване от реалността) отривисто ме ръгна в корема няколко пъти. Та не карайте пияни.

Ще ходите в КАТ много пъти

Ако Данте беше ходил в КАТ, в „Божествена комедия“ щеше да има и десети кръг на ада. Ще висите пред гише номер 19 (АНД Алкохол), докато охлузените от живота лели зад него ще измислят нови и нови причини да не ви върнат книжката. Дори след като сте си изтърпели наказанието. Ще се чувствате обречени и потиснати, докато висите като сопол на най-срамното гише в българските институции, а около вас ще минават горди таксиметрови шофьори, които никога през живота си не са подавали мигач, и ще ви гледат с унищожително презрение. Та не карайте пияни.

Ще ви покоси лаймска болест

Ако ви вземат шофьорската книжка, има сериозен риск да решите, че това е напомняне от Вселената, че трябва да се движите повече, за да не натрупате тонове атеросклеротична плака преди да навършите 30. Оттам може да прецените, че е добре вместо да ползвате градски транспорт или таксита, да се разхождате из парковете, за да стигнете до дестинацията си.

Грешка. Тази година хората от общината са малко лениви и парковете са пълни с нетърпеливи и лакоми кърлежи, които само чакат да зърнат голия ви глезен, за да се вкопчат в него и да закусят с кръвта ви. Това нямаше да е проблем, ако от Центъра по заразни и паразитни болести не бяха казали, че над 20% от кръвосмучещите симпатяги са заразени с лаймска болест или марсилска треска.

Нали знаете част от симптомите на лаймската болест? Парализа на лицевия нерв със затруднена до липсваща мимика, увисване на лицето от едната страна, затруднен говор, висока температура, артрит, болка и тежест в дясното подребрие, гадене, повръщане, отпадналост, потъмняване на урината, отслабване на паметта и концентрацията, деменция, лесна уморяемост, влошена кординация, отслабване до загуба на чувствителността на крайниците, тръпнене и бодежи в ръцете и краката, слабост в мускулите и т.н.

Та…не карайте пияни.

 
 

Интернет поезията: нова форма на изкуство или евтин търговски трик?

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

През деня Том работи като чиновник в подземните етажи на банката „Лойдс“. Службата му е в отдела по чуждестранни транзакции, денят започва в 9 и свършва в 17. В свободното си време, когато не попълва документи, пише поезия.

Том е познат на широкия свят като Т. С. Елиът. Става чиновник през 1917 г., когато най-популярните му поеми вече са публикувани и е известен. Но дори при тези обстоятелства, не може да свърже двата края. Събира финансови помощи от приятели и тревогата около въпроса с парите го докарва до нервни кризи.

Поезията винаги е била форма на изкуството, но рядко е била и кариера, дори при легендарните поети. Повечето от тях са вършили най-различни работи от миячи на чинии, шофьори на камиони, застрахователни агенти или пощальони до доктори. Животът им винаги е бил раздвоен между две жизнени потребности: изкарването на пари и правенето на изкуство.

Един пример за това как се е променила средата, в която съществува поезията е 26 годишната , вече световноизвестна поетеса, Рупи Каур. Канадката вече е надминала Омир и неговата „Одисея“ по продажби. Първата й стихосбирка, „мляко & мед“е преведена на над 40 езика и от нея са продадени 3.5 млн. копия.

Всичко започва от Tumblr, където Каур публикува своята поезия и постепенно се преориентира към Instagram. Но социалната мрежа не може да покрива разходите й. После, през 2014 г., „мляко & мед“ е публикувана и стига до върха на списъка с бестселъри на The New York Times. Именно тогава авторката осъзнава, че това може да я издържа. Успехът не закъснява. Само за последната година тя се появява в шоуто на Джими Фалън, влиза в списъка „30 под 30″ на списание „Форбс“, продава новата си книга в Индия и Великобритания и приключва турне по промотиране в САЩ. Към момента има над 3 млн. последователи в Instgram.

Това обаче е част от една по-голяма тенденция. Откакто на пазара се появява „мляко & мед“ поезията става един от най-развиващите се жанрове в издателския свят. Според маркетинговите проучвания, 12 от 20-те най-продавани поети на 2017 г. са Instagram поети, които комбинират издаването на хартия с привличащи окото публикации в социалната мрежа. Към днешна дата, според организациите за изкуства в САЩ, 28 млн. американци четат поезия – най-високият брой на читатели за последните две десетилетия.

Възходът на Insta-поетите обаче, не се случва мигновено и с появата на Рупи Каур. Преди нея една камбоджанско-австралийска поетеса на име Ланг Лив добива широка популярност, благодарение на социалните медии. Литературен агент я забелязва и през 2013 г. първата й стихосбирка е издадена и се продава в над 150 000 копия. Резултатът е забележителен.

Пет години по-късно светът на поезията вече е наситен с редица популярни личности, тръгнали именно от социалните мрежи. Клео Уейд, на 29 години, популярна със своите мантри. Атикус, който носи маска, за да крие самоличността си. Р. М. Дрейк, който тръгва също от Tumblr и стига до 1.8 млн. последователи в Instagram. Всички тези автори постигат рекордно високи продажби на хартиените си издания.

Един от хората, които открояват тенденцията е Чад Харбах, редактор на списанието „n+1″, който през 2010 г. отбелязва, че има два вида литературна култура в Америка. Тази на университетите, подготвящи автори на художествени произведения и тази на нюйоркските литературни кръгове. Но се появява и трета – културата на Интернет. Тези автори често нямат специализирана подготовка, а издателите им са пръснати из цялата страна и често са малки като влияние. Очевидно социалните мрежи са спомогнали за спукването на балон, който в продължение на десетилетия е бил запазен само за интелигенцията, управлявана по традиционни ценности. Това отваря границите за всички хора от всички раси и полове.

Поетите от социалните мрежи не само артисти – те са изпълнители. Те хора печелят най-много от хартиените си издания и събития на живо, но всичко това става възможно благодарение на Instagram и другите производни платформи. Каур, която заема първенството в тези редици, е казвала, че възприема поезията като управление на бизнес. Един неин ден може да мине в цял ден писане, ангажименти на турне или време в офиса заедно с колегите си за организиране проекти.

Изграждайки си такава солидна база от фенове, всички тези поети могат да печелят и от онлайн търговия. И някои го правят. Щамповани чаши с тяхна поезия, ръчно написани поеми в рамка, постери, талисмани… всякакви предмети.

Подобно Багряниния опит за рекламиране не пудра „Идеал“ преди около век у нас, творчеството на някои от поетите става рекламен лозунг за кампании на известни модни брандове. Кецове Nike, реклами на Gucci, миналата година на Седмицата на модата в Ню Йорк модели рецитираха поезия от модния подиум.

Може би пък този феномен е очакван и естествен предвид природата на социалните мрежи, където можеш да видиш кратко изречение, да харесаш и да продължиш надолу в нюзфийда за секунди. Колкото е по-тъжно, толкова по-добре. Ограничените граници на публикациите в Instagram стимулират кратките изказвания, късите афоризми, цитатът, който не изисква време за прочитане и е лесен за разбиране. Повечето поети в Instagram ни съветват как да водим по-добър живот – как да излекуваме разбитото си сърце, как да вярваме в себе си, как да преследваме мечтите си. В една платформа, която идеализира до небесата естетичния и визуално приятен начин на живот в храненето, пътуването и модата, поезията е поредният вдъхновяващ аспект, който бляскавият Instagram може да „осинови“.

Малко по-рано тази година поетът Ребека Уотс критикува Instagram звездата Холи Макниш, казвайки, че работата й не е на поет, а на „личност“. Уотс определя Instgaram поезията като аматьорщина и търговски трик, който е по силите на всеки. „Поезията, в която няма изкуство, продава. Читателят е мъртъв. Да живее консуматорското съдържание и моменталното признание, което то привлича.“

Но поезията трябва да се адаптира към променящия се свят. Специално тя, често е виждана като нещо, съществуващо във вакуум, в който човек се затваря,  за да мисли с часове върху вечните истини и великите мистерии на съществуването ни. На практика обаче, тя винаги е била повлияна от технологиите и медията, която я доставя до хората, твърди Рейчъл Алън – един от редакторите на литературното списание Granta, достъпно и у нас.

Тя добавя, че все още списанието получава общо близо 2000 хиляди нови лирически произведения и публикува и дълги поеми (в някои случаи по пет страници). Кандидатстването в програмите по писане на поезия в университетите също не е намаляло. Така че според Алън всички съвременни проявления на поезията биха могли да съществуват заедно.

Все още не можем да кажем с точност до колко влиянието на Instagram (пък и на всички социални мрежи) е променило света на поезията. Причината за това е, че те все още са в обръщение. Но триумфът на автори като Рупи Каур не може да бъде отречен. Те са феномен, който е интересен. И в някои случаи забележителен. Въпросът, както винаги когато се появи нов феномен, е колко дълго той ще бъде актуален и какво ще остави след себе си?

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“

 
 

Новата серия Huawei Mate 20 вече е тук

| от chronicle.bg |

Новата серия смартфони на Huawei, Mate 20, беше една от най-дългоочакваните тази година. След като беше представена на 16 октомври в Лондон, потребителите вече могат сами да се докоснат до нея. Новата си флагманската серия включва смартфоните Mate 20 и Mate 20 Pro.

Серията Huawei Mate 20 е работи с първата в света 7-нанометрова едночипова система Kirin 980 и извежда мобилния изкуствен интелект на по-високо ниво благодарение на своята двойна невронна мрежа, тройна камера Leica с ултраширокоъгълен обектив и видео функции с изкуствен интелект.

Моделите предлагат и ново SuperCharge зарядно устройство с мощност от 40 W, както и базираната на Android Pie операционна система EMUI 9. Серията Mate 20 e налична с дисплеи в няколко различни размера – 6,39 инча, 6,53 инча и 7,2 инча.

От два дена вече двата дългоочаквани моделa могат да се разгледат на живо в центъра за обслужване на клиенти на Huawei на ул. Леге № 6. Всеки заинтересован потребител може свободно да тества моделите преди официалната им премиера в България.

Сред ключовите характеристики на серията Mate 20 са:

Едночипова система Kirin 980, ускоряваща ежедневните базирани на изкуствен интелект задачи.

Нова тройна Leica камера с ултраширокоъгълен обектив, за снимки с разширено зрително поле и безпрецедентна детайлност.

Ясно фокусирани макро снимки на обекти, намиращи се на до 2,5 см от камерата.

Видео функции с изкуствен интелект, позволяващи заснемането на клипове с професионално качество.

Батерия, която може да издържи повече от един ден интензивна употреба без зареждане.

Най-доброто зарядно устройство в този клас, осигуряващо светкавично зареждане на устройствата от серията Mate 20.

Безжично зареждане на други устройства, включително смартфони, директно от батерията на Mate 20 Pro.

В България смартфоните Mate 20 и Mate 20 Pro ще се предлагат от 22 октомври.

 
 

Творческо писане за мечтатели

| от chronicle.bg |

Всеки четвъртък в уютната „Кафе-книжарница на мечтите“ собственичката Петра организира курс по творческо писане. Сгушено в сърцето на Милано, очарователното кафене със старинни дървени рафтове, затрупани с книги и аромат на горещ шоколад, е идеалното място да се отпуснеш в търсене на своята мечта между страниците на някоя книга.

Петима души – всеки със своята необикновена житейска история, постепенно се сближават. Техните лични истории се преплитат, докато се стремят към собствения си щастлив край.

Заедно с ексцентричния и обаятелен учител Дилън те се впускат във вълшебния свят на книгите, за да открият магията на литературата, вкуса на мечтите, но и да се изправят пред страховете и грешките си.