shareit

5 реплики, с които да вбесите психолог

| от Цветелина Вътева |

4 април е денят на българския психолог.

Психологията от години е най-модерната и най-желаната специалност в Софийския университет и всяка година в нейните редици се вливат стотици нахъсани или объркани 18-годишни хлапета, които искат да разберат как по-успешно да свалят противоположния пол посредством хитри психологически трикове.

Съвсем закономерно, потокът бъдещи психолози оредява с всяка следваща година на образованието, докато накрая от туловището на добрия, стар университет излизат една шепа млади хора, готови да работят това, което са учили.

Онези, които преминат успешно през всички изпитания, имат шанса да бъдат много полезни на общесвото. Останалите се вливат в кол центровете, където сърфовете стават дъски за гладене.

Независимо дали един психолог е в началото на обучението си обаче, или е завършен специлист, има няколко реплики, с които може да го изкарате извън надутата му психологическа кожа. Ето кои са те:

Еййй, ще ми направиш ли „профил“?

Нямам идея какво значи „профил“ в смисъла, който влагат повечето питащи. Факт е обаче, че ако в средна или голяма компания някой заяви, че е психолог, ще се намери поне един човек, който да поиска въпросния „профил“. Вероятно в масовата представа това е нещо като натална карта с астрологични, нумерологични и личностови характеристики, които психологът „вижда“ като на рентген, докато пие бира на една маса с обекта.

Това, което психологът иска да ви отговори на този въпрос е „Да, завърти се в профил за един шамар и ще ти направя“.

Сега какво си мисля?

Нямам идея, брат. Но знаеш ли какво аз си мисля? Че си пълен кретен.

И к’во? Луд ли съм?

Хората много искат да знаят, че са „готини и луди“ като Гери-Никол, ама не са гадно луди като тия в лудницата. Този въпрос е провокация към психолога, от когото се очаква да каже „Луд си по целата глава“ и да намигне, затвърждавайки превъзходството на питащия над онези клети души с тежки обсесивно-компулсивни разстройства и шизофрении, които бродят по коридорите на психиатриите.

Това, което всъщност иска да ви каже е: „Не си луд. Тъп си. По-лошо е.“

„Кажи сега според езика на тялото, тая кефи ли ми се?“

„Езикът на тялото“ е лаически израз, възприет като някаква система от кодове, според която ако жена кръстоса крак срещу мъж – всъщност иска да си разтвори и двата. Ако мъж гледа надолу – значи лъже т.н. Ако много ви интересува дали тя ви се кефи, идете и я питайте. Или четете женски списания. Не питайте човек, който цяла година е учил „увод в психологията“ при Леон Леви.

„Немам нужда да ходя на психолог аз, имам си приятели“

Обезсмислянето на нечия професия принципно не е много готин подход. Пък и наистина. Вече нямаме нужда от лекари, щото имаме Google, Bg-mamma и „На кафе“. Психолозите пък са за онези, които си нямат приятели и ракия, нали?

Взимайте тогава една бутилка ракия и бегайте.

 
 
Коментарите са изключени