5 идеални места за лъвчетата Терез и Масуд

| от chronicle.bg |

Ако можете да си имате свой собствен, цял целеничък лъв, какво бихте правили с него?

Бихте го изпратили някъде при зли чужденци да го интегрират там нещо и после да си ходи в Африка, или бихте си го задържали в панелката, за да го извеждате на каишка пред блока и да го возите в беемвето, та всички да си мислят, че сте много яки?

Естествено, че второто. Същият родолюбски манталитет изповядват и хората в общинския съвет на Разград, които решиха, че лъвчетата Терез и Масуд, които бяха стъпкани в нелегалния разградски зоокът, трябва да гледат „небето като от коприна“ от своя собствена клетка в Пазарджик, вместо да търсят не-е-ясно-какво в Холандия, която и без това потъва.

Решението им, естествено, е съвсем уместно. Ако вие сте родили бебе и сте го хвърлили в контейнера, защото не сте били готови на тази стъпка, след което някакви хора му уредят да стане едно от децата на Брад Пит и Анджелина Джоли, ще го пуснете ли при глупавите американци или като си вземете социалните помощи ще си го приберете в махалата, където му е мястото, като на едно истинско българско бебе? Именно.

И все пак, може да има и по-подходящи места за Терез и Масуд от клетката в Пазарджишкия зоокът.

Например:

На мястото на изкуствения лъв на НДК

Там, където години наред седмоъгълния шестох*йник гордо издигаше глава, сега има лъв. Ама изкуствен. Колко по-прекрасно ще е вместо него, да има клетка с два истински лъва. Ще впечатлим хората, които идват във връзка с европредседателството, а и дечицата ще могат да ги хранят със зрънчо и солети и да им се радват в самия софийски център, вместо да се разкарват до лъва с хроничен бронхит в зоопарка.

В приюта в Горни Богров

Когато достигнат зрялост, лъвовете могат да бъдат пуснати в обществения кучешки приют в Горни Богров. Така хем ще се реши проблема с онези никому ненужни кучета, които гният там, хем ще има място за Терез и Масуд. А през уикендите могат да идват доброволци да ги разхождат на каишка на някоя поляна, за да не хванат хемороиди.

„Bedroom“ на Какао бийч

Ако през последните години сте минавали през „Bedroom“ на Какао, знаете, че там може да видите жени със слаби тела, големи слънчеви очила и напращели устни, които обгръщат сламката на коктейл „Лилет“. В мини басейнчето по средата на бара пък, едри мъжаги пекат аполонови тела с татуирани лъвове и орли, нагазили във водата до прасец. Ако има нещо, което ужасно липсва там, е именно клетка с два лъва, която екстравагантно да виси над басейна. Лъвиците ще мъркат, лъвовете ще си правят селфита, а животните ще ръмжат. Гррр. Много секси.

В клетка пред парламента

Съединението прави силата. А на герба ни има лъв. Защо тогава националното животно от плът и кръв да не стои пред парламента като един горд пазител на народните представители? Ако има протести, ще може полицията да пуска лъвовете срещу протестиращите. А в едни по-далечни хубави времена, може да се направи и арена на жълтите павета, на която да се организират гладиаторски боеве. Нагли престъпници като тийнейджъри, хванати с цигара марихуана, ще се изправят срещу порасналия вече Масуд.

В редакцията на вестник „Телеграф“

Е там ако не са си мястото, къде…

Внимание! Текстът е написан с ирония! Тук може да видите ивента с организирания протест в защита на Терез и Масуд, а тук - официалната Facebook страница на „Четири лапи“, където може да следите какво се случва с тях.

 
 

Почивка в Румъния не е никак лоша идея

| от Радослав Тодоров |

Съвсем близо до нас, на една река разстояние (в случая Дунав), имаме чудесна, огромна и доста разнообразна туристическа дестинация. Поради разни причини българските туристи предпочитат уединените плажове на Гърция или евтините плескавици на Сърбия пред планините и замъците на Румъния.

Може би защото у нас си имаме предостатъчно планини и въобще подобна природа като цяло, поради което Румъния е считана за не особено атрактивна от наша гледна точка. Карпатите и Трансилванските Алпи обаче са по-различни от нашите планини, с огромни вековни гори и пропити от съвсем друг дух.

Тектонически те са значително по-млади образувания отколкото са Старопланинския хребет и Рило-родопския масив. Съответно не са толкова слегнали и върховете, ритлите и склоновете им са с по-резки, неправилни и причудлини форми. А освен това са много сурови и враждебни, особено когато се влоши времето, в което също има особен чар. Дори през август вечерите там са прохладни и от устите на туристите излиза пара.

transfagarasan_pass__romania_by_karstart

Въобще колкото по-на север и по-навътре в Карпатите навлизаш все повече ти се струва, че Дракула по-скоро вместо кръв си е сръбвал от местната ракия наречена цуйка, или от по-силната й трансилванска разновидност – палинка.

Разбира се, из осеяната с църкви и замъци Румъния за всеки от тях на вратата ще ви поискат определена такса вход, защото това бил замъкът на Дракула. Този, който с най-голяма правдоподобност може да претендира, че е бил личният замък на Влад Цепеш, е замъка в Търговище, старата им столица (срещу само 12 леи вход), който обаче противно на общоприетото не се намира в планините на Трансилвания, а насред Влашката равнина.

И все пак таксите за замъците, музеите и хотелите като цяло не са толкова солени или поне не и в сравнение с цифроманията по нашето Черноморие или по ски курортите ни. Кухнята и заведенията са също сходни на нашите и като цени и като тип. С други думи, има всички условия да си изкарате добре почивката.

RoadTrip-moto-Roumanie-Transfagarasan-Pass-avec-Planet-Ride

Е, и там има не особено приветливи и небезопасни гета, разбити пътища, задръствания и катаджии, които обичат да задават въпроса „И какво правим сега?”. Но ние по начало сме доста добре калени точно в такъв тип обстановка, тъй че трудно нещо в Румъния ще ни изненада или уплаши. Освен, може би, доста трудните и опасни за непрофесионални катерачи маршрути из гребена на Централните Карпати.

Където се намира и най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м). Макар и значително по-нисък от Мусала, той е доста по-стръмен за изкачване. Почти постоянно дългият маршрут до него е плътно обгърнат в гъсти мъгли дори и през лятото, които бушуващите ветрове на моменти разсейват, откривайки главозамайващи гледки към огромни алпийски долини и ледникови езера заобиколени отвсякъде от стръмни зъбери.

Като през голямата си част маршрутът от езерото Балеа (2040 м) към върха върви по съвсем тънък ръб, по който и от двете страни надолу зейват страховити пропасти. Из този район всъщност има и много равни места, само че всичките до едно са разположени вертикално.

Castelul_Bran

По маршрута много често пътеката просто изчезва и се налага да се използват всички крайници, за да се преодоляват препятствията. Като на места, особено непосредствено под върха, се изкачва или спуска по отвесни скали с помощта на поставени за целта стоманени въжета и вериги. Но чувството, когато покориш такава враждебна планина и се завърнеш благополучно до хижата определено е незаменимо.

Не бива да ви отчайва и обстоятелството, че лятото вече се изтърколи. Планината е невероятно красива през всичките сезони.

 
 

Духът на есента: приказка за големи

| от Гост-автор |

Ако снощи сте спели непробудно, вероятно не сте го видели, но в нощта срещу деня на есенното равноденствие, духът на есента се надигна, слезе от Витоша и бавно прелетя над София. Огледа заспалия, поопразнен град, стресна няколко котки, които се изпокриха под колите, духна в пазвите на няколко заспали пияници около Народния театър и се настани на кубетата на Александър Невски да планира какво да прави тази есен.

Повечето хора не го видяха, но много от тях сънено придърпаха одеяло върху чаршафа си за първи път, децата се размърдаха неспокойно, а уличните кучета завиха срещу луната, разтревожени от невидимото присъствие на новия господар в техния град.

Духът на есента се настани удобно по турски на върха на храм-паметника, извади златния си тефтер, и взе да прави списък на задачите си през този сезон. Ако можехте да надзърнете в страниците му, направени от кестеново листо, щяхте да видите следното:

– Да ги пазя от Зимата, която пак ще се събуди по-рано, за да скове пръстите на краката им до синьо и да затрупа булевардите със сняг, така че никой да не се сети, че под снега отново е мръсно

– Да подсетя другия месец Циганското лято да намине поне за седмица, защото има хора, които още не са ходили в Гърция на море, а има и такива, които не са готови за Зимата и надеждата им за няколко последни, откраднати топли дни е онова, което ги поддържа да не си сложат на очите черна превръзка

– Да разпръсна навсякъде миризмата на печени чушки и варени кестени

– Да им припомня да си наредят кратунки по первазите и да запалят камините, лампите, свещите – да вземат светлината у дома си, защото колкото по-тъмно е навън, толкова по-светло е вътре

– Да ги подсетя колко е вкусна печената тиква с мед и пресни орехи

– Да им кажа, че не е толкова важно, че Хелоуин е американски празник. Не пречи на 31 октомври да се маскират, да раздадат бонбони на хлапетата и да се замислите как да бъдете страшни за злото

– Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод

– Да им припомня, че…

Хоп. Духът на есента усети зад себе си леко тупване и се обърна назад. Мамка му, знаеше си, че няма да се размине без среща с този наперен, дребен невротик.

Духът на Лятото беше много по-млад, макар че по челото му вече си личаха издайнически бръчки, ако някой можеше да ги види от аполоновския, нагъл загар.

– Пак ли пишеш в тоя тефтер, брат? – попита го духът на Лятото.

– Не е твоя работа какво пиша. – отвърна духът на Есента.

Младият надзърна в тефтера и издекламира подигравателно:

–  „Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод„. Не разбра ли вече, че хората не се усмихват без да имат повод? Усмихват се през лятото, защото ги забавлявам, защото пият по цяла нощ, откриват и преоткриват кратката любов, пътуват, снимат се, слънцето не се скрива за повече от ден…Ти не можеш да ги направиш щастливи.

Духът на есента обаче не беше съгласен.

– Ти ги караш да правят всички тези неща, дори когато имат нужда от покой. Ти си нервен, натискаш ги, превръщаш забавлението в задължителност, а почивката – в тревожност. След твоите месеци онова, от което имат нужда, е облекчение и въздух. Осъзнаване, че не е подсъдимо да си меланхоличен, че не е непростимо да си тъжен и мълчалив, че не си смотан, ако не си отишъл на три морета само през август.

– Нищо не разбираш. Забавлението Е задължително! Затова имаме младостта, за да се се забавляваме. Тя трябва да бъде едно безкрайно удоволствие и забавление. Иначе от нея няма смисъл. Хората, които я проспиват в тревоги и глупости и директно се гмурват в твоето прехвалено спокойствие, само съкращават пътя си към Зимата и Края.

– А онези, които са болни? Които преживяват загуба? Или които са объркани или просто нямат желание да се забавляват?

– Отпадат по естествен път. Такъв е животът.

Духът на есента поклати глава. Всяка година лекуваше рани, които духът на лятото нанасяше на хората с егоцентризма и диващината си. Повечето искаха да го запазят, за да им свети, когато дойде Зимата: складираха мъртвите миди в аквариуми, пазеха спомена за плажните следобеди в безвъзвратно изстинал пясък в буркани.

За някои обаче лятото не беше топъл спомен. Тези души с радост приемаха есента с нейните тихи, умиротворени вечери. Както онези, в които омаломощеното слънце се разпадаше като шепа мед на пара върху градовете и селата, така и онези, в които вятърът започваше да съска като уплашен котарак в преждевременния мрак на октомври.

Духът на есента всяка година се грижеше да напомни на всички, че неговият сезон не е само прелюдия към зимата, която, без да искат, навяваше на хората мисли за Края. Тази година също ще го направи.

Ще видите ли знаците, които ни оставя?

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.

 
 

„Вероника Марс“ се връща на екран с нов сезон

| от chronicle.bg |

Добри новини за феновете на култовият сериал „Вероника Марс“: цяло десетилетие след спирането му, сериалът се завръща на екран.

Радостта на почитателите на Кристен Бел и самата Вероника идва от Hulu: твърди се, че стрийминг компанията е поръчала цял нов сезон от осем епизода.

Hulu са взели от Warner Bros. Television правата за първите три сезона, които ще пуска преди излизането на четвъртия. В допълнение, пак по Hulu ще може да е гледа и едноименният филм от 2014 г., който бе реализиран след триумфална кампания в Kickstarter.

Кристен Бел обяви новината в своя Instagram профил. Всеки епизод ще бъде дълъг по един час, а действието отново ще се развива в океанското малко градче Нептюн.