shareit

За хората, изкуството и технологиите

| от chronicle.bg |

Срещаме се с Михайло Николич, креативен технолог с дългогодишна кариера като дизайнер и програмист, който съчетава времето си и със занимания по различни аудио-визуални проекти. Той е специалист по технологични иновации, който стои начело на дигитална агенция Athlon и е основната движеща сила зад проекта RESONATOR.

Поводът за срещата ни е тридневната конференция „RE:LOGIA – Триалози”, посветена на взаимодействието между изкуство, технологии и наука, която, в края на ноември, събра артисти, технолози, научни изследователи, фенове на изкуството и любопитни да научат нещо ново за света, в който живеем. Михайло, който сам е член на иновативната платформа RE:LOGIA, бе сред лекторите в модула “Инструментите на човешката креативност. Видовете реалности. Технологиите – инструмент вместо цел“, заедно с филмографа и сценограф Момчил Алексиев, ученият и концептуален артист Христо Колев – „Christobel и доц. д-р Леандър Литов – физик, член на борда на ЦЕРН. Именно това толкова интересно интердисциплинарно събитие, което даде посока за размисъл по какъв точно начин трите направления – изкуство, технологии и наука биха могли и вече си взаимодействат и създават единна платформа, стана повод да потърсим Михайло и да му зададем няколко въпроса по темата.

Тук трябва да се отбележи, че Миша, както много хора го познават, е един от изключително активните хора у нас, които работят за изграждането на общ език между трите направления. През май 2017 г., Athlon бе съорганизатор на първия в България VR Summit, който представи VR Академия, в рамките на който у нас, от Трайбека Филм Фестивал, Ню Йорк, пристигнаха експерти в областта на VR киното и показаха уникални примери за 360 градусови VR филми и видео арт.

През 2018 година пък предстои и откриването на създадения от Athlon, технологичен хъб RESONATOR [Резонатор], където хора на науката, изкуството и технологиите, както и всякакви други дисциплини и знаяти, ще имат място за срещи, обмен на идеи, опит и пространство, където да творят заедно.

По какъв начин технологии, наука и изкуство могат и вървят ръка за ръка, може да разберете от самия Михайло.

Misa Nikolic - IMG_4080

Може ли обобщено да споделиш по какъв начин високите технологии се интегрират в изкуството на 21 век?

Искам първо да обърна внимание на термина “високи технологии”. За мен този израз в днешно време има приблизителен живот от няколко седмици, след което вече можем да използваме само “технологии”. Подчертавам го, за да сме наясно с динамиката на нещата.

В тази връзка акцентът на този и други свързани въпроси за интердисциплинарност, игнорират факта, че не говорим за нещо ново, а за една перманентна свързаност, продължаваща хилядолетия. Не си даваме сметка колко много технологични решения и инструменти ползваме в ежедневието си. Същото се отнася и за изкуството.

В музиката, визуалните изкуства, киното, архитектурата и сценичните перформативни изкуства е може би най-забележителен приносът на технологиите. Въпреки това, и в изкуства като литература, например, не можем да пренебрегнем факта, че в днешно време с инструментите, с които авторите разполагат, спестяват изключително много време и следователно би трябвало да могат да са по-продуктивни и косвено да се вдига и качеството. Второто не е задължително, разбира се.

На практика това, което технологиите правят, е или да създават средства за постигане на цели или да помагат на авторите да постигат по-лесно идеите си. Примерите в днешно време са толкова много, че не си струва да влизаме в много детайли. Това, което предпочитам хората да разберат е, че този процес винаги е съществувал – в изобразителното изкуство алхимици са създавали бои, братята Люмиер са ни дали киното. A до къде ли щеше да се развие литературата без печат върху хартия и пишещата машина? Архитектурата е много ярък пример, в който изкуството се базира на наука (математика, физика, химия и куп други) и най-различни технологии – от строителни до изчислителни.

Още през 1843 г. Ейда Ловлейс, дъщеря на лорд Байрън и създател на първата компютърна програма, без дори да са съществували компютри по това време, прогнозира, че в бъдещето именно те ще станат инструмент на човешкото въображение. Счита се сама себе си за аналитик и определя работата си като “поетическа наука”, която я води до това да изследва как обществото се отнася към технологиите като инструмент на сътрудничество. Ако не сте чували за нея, определено си струва да отделите поне час-два като проследите Wiki линка и последващите от него.

DSCF1713

А по какъв начин точно технологиите променят или видоизменят изкуството?

Създават нови възможности и изразни средства. Накратко, въоръжават с нови инструменти и обогатяват. Те елиминират все повече пречки и непостижими неща. Вижте например Еял Гевър по какъв начин използва 3D принтирането в скулптурата. Бихте си казали, че е просто да отпечаташ нещо и да го наречеш „скулптура“, но ако тръгнете от там да разберете какво е целил авторът и какво е довело до ползването на 3D принтер, ще ви стане ясно за какво говоря.

Разбира се, това не означава, че изкуство сътворено с най-новата или с повече технология има по-голяма стойност. Тук трябва пак да подчертая, че говорим за различни инструменти, които сами по себе си не са достатъчни без да има стойностна идея, която се нуждае от реализация.

Би ли дал още някои любопитни примери за такъв тип проекти или продукции? Наши и/или чужди?

По-скоро ми е трудно да си представя проекти без намесата на технологии в днешно време. Разбира се, е хубаво като видиш креативно приложение на технологии, там където не би го очаквал или е още дръзко, понеже разчупва нормите. Ще избегна да давам примери за аудиовизуални неща, понеже точно при тях сме виждали вече какво ли не. Те се развиват изключително бързо.

Като пример от настоящата родна театрална сцена бих посочил HYSTER – пърформънс с богато аудиовизуално съдържание, базирано на „data science“. В деня на представлението се прави анализ на англоезичния медиен поток в същия ден и се конструира матрица от сцени и медия. Освен, че резултатът е изключително интересен, това което ме впечатли още повече беше самият процес. Авторът, Младен Алексиев, умишлено се отказа от познатите инструменти на режисурата, в които държи пълен контрол над случващото се на сцената, и намери начин да изрази себе си чрез алгоритъм. Ако не друго е изключително смело начинание да се довериш на софтуер писан от други хора! (самият Михайло и екипът му от Athlon създават този софтуер – б.а.) Това разбира се e в кръга на шегата. Всъщност, това е процес, който не е приключил и до днес. Предстои преосмисляне и доразработване на алгоритъма, така че той да постига по-голяма чувствителност. Замислете се колко режисьори или хора на изкуството са се осмелили да рискуват да нямат контрол – определено не много.

DSCF1448

Друг изключително интересен български проект е Халюциногенна картина „Роршах“ на Christobel (Христо Колев). Авторът е учен и артист, но за създаването на т.н. картина той гарантирано не използва никакви органични или химични субстанции. Идеята ѝ е, че след около 5 секунди взиране в нея, всеки човек вижда уникална за него халюцинация. Халюцинациите са предизвикани изцяло от технологично решение, което няма да бъде разкрито в продължение на година с цел да се запази неизвестното и магията в него. Още по-интересната част е, че Христо е събрал над 40 “репродукции” на тази картина, правени от хора от публиката, да ги наречем “наблюдатели”. Всеки от тях е нарисувал това, което е видял и от тези нови картини ясно се виждат някои характерни, но и голяма част строго индивидуални визии.

#LAUGH (2016) – отново обръщам внимание на Еял Гевър, който за първи път създава изкуство в космоса. Целта на проекта на НАСА е била да пренесе най-човешката черта – да създаваме и творим – в космоса. Еял Гевър от своя страна е решил да изпрати най-универсалното и необременено от културни, религиозни или политически нотки, човешко послание – смеха. За целта е създаден 3D принтер, който може да печата в безтегловност, платформа, в която хора от цял свят са можели да изпратят запис на смеха си и други хора да ги номинират. Тези подбрани аудио записи на смях са визуализирани в пространството, чрез прости математически формули и разпечатани като скулптури. Същите те могат по обратната логика да се разчетат и да пресъздадат първоначалните честоти смях. Така всъщност самите скулптури на визуализирания смях са и носител на тази информация в космоса.

“Стъклописите” на Ерик Стандли, който е вдъхновен от готически и ислямски орнаменти, нарича ги (на шега) “фолклорна математика”. Тук за разлика от 3D принтирането, което можем да приемем, че улеснява нещата, се ползва лазер за свърхпрецизно изрязване на хартия. Един стъклопис може да има над сто пласта хартия и всъщност технологията избрана за правенето им, може да се каже, че драстично усложнява нещата и изисква сериозна ръчна, занаятчийска работа. За сметка на това дълбочината на детайла е неописуема. За жалост съм ги виждал само на екран, което може да направите и вие тук или да видите процеса и самия автор тук.

IMG_2811

Мисля, че в този дух мога да продължа до безкрай и нито един от примерите няма да предхожда другите. Различни са, най-вече хората, които стоят зад тях, и това ги прави специални.

А, за да подчертая колко различни могат да са хората, споделям още един финален пример, който не мисля, че е за пример, но ето че съществува. Това е Татсуо Хориучи, 77-годишен пенсионер от Япония, който създава картини с Microsoft Excel. Това мисля, че е достатъчно представяне, за да натиснеш тук.

Всичко, което даваш като пример до тук е удивително. А по какъв начин, например, високите технологии, биха могли да се интегрират в литературата, която спомена преди малко?

Предполагам сте чували, че изкуствен интелект вече успешно пише сценарии. Не е точно това, което търсим, но е пример за това, което ми се струва важна крачка в тази насока. Едно от най-трудните неща в една книга е сюжетът, който пък се основава на персонажи, обстоятелства, случки и пр. Накратко, много синтезирана информация, която трябва да се осмисли добре и да ѝ се даде правилна стилистика.

Модерните софтуерни продукти за писатели, които в сравнение с писалка и хартия улесняват колосално проучването, писането, редактирането и най-вече подреждането на една история. По този начин да видиш “цялата картинка” от произволни идеи, черти на характера на главния герой, или пък хронологията на събитията е изключително лесна задача, което дава повече време за креативност, нали? Сега, като се върнем на изкуствения интелект, вече можем да си представим колко от времеемките задачи на “писането” можем да оптимизираме и да забързаме цели процеси като проучване и редакция.

T5616x3744-00322

Другата насока, която може да е бъде полезна в литературата е анализът на голям обем от данни. Звучи скучно, но, ако се замислите колко “героя” могат да се генерират в рамките на милисекунди като се анализират данни от Google търсения, Facebook или други мрежи ще ви се завие свят. Освен за писатели, това може да бъде и много интересно за актьори и режисьори. Ако едно време е отнемало години да срещнеш и наблюдаваш различни типове хора, сега можеш да отделиш час-два и да опознаеш голяма част от световното население, при това от вкъщи. Предстои да видим и до колко технологии като Jacquard на Google могат да повлияят на модата, не просто функционално, но може би и естетически.

Тези разсъждения ни навеждат на още един въпрос – този за мащабите. Дали технологиите биха помогнали повече хора да се докоснат до изкуството, да се повлияят от него и да се запленят от магията му?

Чрез технологиите много неща стават по-достъпни. Благодарение на Интернет можем да разгледаме световни музеи от всяка точка на света. Чрез VR вече можем и напълно да се потопим в изживяването, независимо дали е разходка в галерия, концерт или театрално представление.

Променят ли съвременните технологии човека на 21 век? За навиците е ясно, но психиката, поведението, възприятието му?

Всичко, което човекът създава го променя по един или друг начин. Може би най-краткото описание на човешката еволюция е, че създаваме и се променяме. Мисля, че всеки друг опит да отговоря ще изиска строги научни доказателства, с които в момента не разполагам.

Защо е нужно да се търси пресечна точка между различни дисциплини, като наука, изкуство и технологии? Какво носи една такава среща като ежегодните на Re:Logia например?

Не мисля, че е нужно, мисля, че е неизбежно. Както споменах по-рано, тази пресечна точка е налице откакто съществуват тези така наречени дисциплини. Това, което се е променило на по-късен етап е строгата специализация на хората, което е предизвикано от индустриализацията. Образователната система е имала за цел да създава индивиди, годни за работа на конвейер. Това, което сега се променя е, че индустрията не изисква вече толкова много човешки роботи, и все по-малко ще са необходими занапред когато се автоматизират още по-голяма част от процесите.

DSCF1595

Другият фактор е лесният достъп до информация и алтернативно образование. Хората стават по-отворени към нови знания и също така изпитват нужда от непрекъснато надграждане, за да са конкурентни. Замислете се колко професии са останали, в които е достатъчно да завършиш една специалност и да разчиташ на знанията си за голяма част от кариерата си.

Срещи като тази на RE:LOGIA – Триалози помагат да се запознаят хората, които още не са го сторили с възможностите, които им се откриват, ако се отворят към останалите. С тази цел и създадохме RE:LOGIA – иновативната платформа, която реконтекстуализира знанието, като общ знаменател на множеството от дисциплини и разглежда съвременния свят и неговите основни проблеми през единна призма, обединяваща наука, изкуство и технологии. Самият екип сме хора с опит в науката, технологиите и изкуството, които се срещнаха, за да дадат една различна логика за всяка една тема, заедно с примери за сътворчество и интердисциплинарно влияние и приложение. Креативната екипна работа с хора, които допълват твоите пропуски е безценна.

Като човек с творчески и технологичен опит, какъв съвет би дал към специалист само в едната област (например дизайнер или програмист)?

Да се отпуснат малко. Никой не очаква от тях да разбират, а просто да не игнорират останалите. Отваряйте си ушите и сетивата, научете нещо ново, ако ще и само от чисто любопитство.

 
 
Коментарите са изключени