Volvo XC60 е най-безопасният автомобил за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Новото Volvo XC60 е автомобилът с най-добро цялостно представяне на тестовете за безопасност на Euro NCAP през 2017 г. и беше отличен с престижната награда „Най-добър в класа“ (Best in Class).

ХС60 постигна почти перфектните 98% за защита на възрастните пътници и при големите кросоувъри показа категорично предимство в категорията „Асистент за безопасност“ (Safety Assist) с 95%, с цели 20 точки повече от най-близкия конкурент.

Новото ХС60 следва успеха на ХС90, който през 2015 г. също получи отличие за най-безопасен SUV в сегмента и беше автомобилът с най-добро представяне на тестовете на Euro NCAP. Друг предишен победител при малките семейни автомобили беше Volvo V40.

S90 и V90 също се представиха отлично на тестовете на Euro NCAP, получавайки 95% за защита на възрастните пътници в колата и 93% в категорията „Асистент за безопасност“.

Отличието на Euro NCAP не е първото за новото Volvo ХС60, след като в края на 2017 г. беше избран за Автомобил на годината на Япония, във Великобритания получи награда от Car Tech Awards за най-сигурен автомобил и беше коронован за най-добрия луксозен SUV в гласуването на професионалните шофьори на Обединеното кралство.

 
 

Какво споделиха актьорите от Game of Thrones с българската публика?

| от chronicle.bg |

Този уикенд Даниел Портман (Подрик), Крисчън Найрн (Ходор) и Владимир Фурдик (Краля на нощта) от оригиналната продукция на HBO “Игра на тронове“ се срещнаха с българските си фенове. Актьорите дойдоха за първи път у нас за Aniventure Comic Con 2018 по съвместна покана на HBO България и агенция Key Events&Communication.

Тримата актьори, играещи тотално различни образи, споделиха как са се подготвили за тях и какво е било предизвикателно в снимачния процес.

За Владимир Фурдик, който е добре познат каскадьор, кастингът е бил съвсем лесен – обаждане по телефона с въпрос дали иска да бъде Краля на нощта – „Казах, щом е крал, какъвто и да е ме устройва, приемам“. Даниел също минава леко, като се явява на кастинг и взима ролята на Подрик отведнъж. Крисчън Найрн, обаче залага на подготовката и преди да се яви намира бебе, което да носи, за да е максимално автентичен в ролята си на Ходор от първи сезон.

За Владимир и Крисчън основното предизвикателство е роля с минимум и без реплики. И двамата споделят, че трябва да си много прецизен с предаването на емоции и реакции само с тялото си. „Понякога да нямаш реплики е супер – мълчиш си и те снимат, друг път обаче от една дума трябва да извадиш много по-голям контекст и с нея да изнесеш цялата сцена – това е изключително трудно“, казва Найрн.

За Даниел и Владимир едни от най-предизвикателните моменти са свързани със студа и влагата. „Подрик има сцена, в която пада от кон в плитко езеро. Трябваше да стоя във водата известно време докато снимаме, а локацията беше в Северна Ирландия – можете да си представите, колко вледеняващи часове изкарах.

За Владимир Фурдик, който не може да бъде изненадан от почти никакви трудности, свързани с каскади, един от най-трудните моменти е бил да върви в права линия – „може да не ви се вярва, но и понякога просто да вървиш пред камера може да е трудно. Веднъж снимахме на кален терен с локви, а за кадъра трябваше да вървя абсолютно в права линия. Краката ми не влизаха в кадър и не виждаше, че има локви, а аз знаех, че ако стъпя в локва ще си изкарам целия ден с мокри крака. Представете си как се върви, така че да изглежда, че горната част на тялото ви се движи направо, а всъщност с краката си се опитваш да заобиколиш дълбоки локви.

На въпроса дали четат многобройните фенски теории за развитието на сериала и тримата споделиха, че дори избягват да са запознати в детайли с книгите, за да не са предубедени за ролите си. „Много е здравословно да не четеш, защото това помага да изградиш образа по свой начин и да не си предубеден.“ , каза Крисчън.

Очакваме осмия сезон на „Игра на тронове“ през първото полугодие на 2019-та година. Повече информация за биографията на тримата актьори, можете да видите в галерията горе.

 
 

5 романтични места в София

| от |

Днес е празникът на София! Днес въздухът е мръсен по-празнично, клаксоните в задръстванията са по-игриви, а хейтът в соц мрежите е най-добронамерен.

Така трябва да се празнува този ден! София е един от най-романтичните градове в света, а може би и в Бългрия. В него винаги можете да намерите вяра в бъдещето, надежда 1 и 2 и любов на всеки ъгъл.

Решихме направо да ви представим списък с най-романтичните места в столицата като жест към този светъл ден.

Автогарата

На жените в последно време им пораснаха топки и започнаха да се оплакват, че мъжете нямат топки. Заведи я на гарата – докажи й, че греши! Гарата е екзотично място, но не като Сейшелите или Бали. Нещо повече! Екзотично като Кабул.

Люлин

Люлин е цяла държава и столицата й едновременно. Още на входа си Люлин ще ви посрещне със забележителности. Това не са панелки – това е стената на града. От нея ще ви замерят с привидно полезни неща – яйца, орехи, лук. Но бойте се от люлинци, дори когато ви замерят дарове.

Кварталът-държава има 10 микрорайона, по-известни като 10-те кръга на Люлин.

Дълбоката Борисова градина

Борисовата градина е романтична заради раззеленилите се дървета. Тогава какво по-романтично от още дървета! Или само дървета. Набийте се дълбоко в гората! Там е пълно с истории! Когато се разхождате, ще се почувствате все едно има бъг в Матрицата. Дърво, дърво, дърво, тас от кола. Дърво, дърво, дърво, кинескоп. Вижте – там има обувка! Какво прави тук? На кого ли е? Как ли я е загубил? Мистерия.

Околовръстен път

Погледнат от птичи поглед Околовръстният път изглежда като огромен годежен пръстен около София. Заведете жена си там, ако ще й предлагате брак. Тя ще запомни събитието и ще говори за него години наред. Всеки ден. На приятелките си, защото вие няма да сте там.

Ако нямате жена, а ви се предлага брак на някого, можете да си изберете на място някое момиче.

Битака

На Битака в Малашевци човек се чувства като във филм на Емир Кустурица. Дори в няколко. Когато минавате покрай скарите, ще усетите малко от „Черна котка, бял котарак“, но без белия котарак. Само черната котка, ако жената я е позабравила за малко. Когато видите постланите за продан предмети, ще се убедите, че „Животът е чудо“, но без живота. Освен ако денят не е добър и на битака не е живо чудо. А когато се смесите с хората там, напълно ще се сетите за „Циганско време“, но без времето.

 
 

Грациите ни отново покоряват света!

| от chr.bg |

Момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика спечелиха първите си златни медали на световното първенство в София. Те им бяха връчени след съчетанието на пет обръча.

Момичетата на Весела Димитрова – Симона Дянкова, Елена Бинева, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова и Стефани Кирякова, които можете да видите в галерията ни, получиха най-висока оценка – 23.300.

Втори след тях завърши отборът на Япония с 22.800, а трети е този на Италия с 22.550. Рускините останаха четвърти след груби грешки в съчетанието си.

Това е втори медал за момичетата ни на това 36-о световно първенство и трети за страната от този форум. В многобоя момичетата взеха бронз като така спечелиха и квота за олимпийските игри през 2020 в Токио.

Катрин Тасева, Невяна Владинова и Боряна Калейн пък се пребориха за сребро в отборната надпревара. Следва надпреварата за медали на топки и въжета.

 
 

Какво не знаят родителите за първия учебен ден

| от |

Вие сигурно не подозирате, но на първия учебен ден детето ви претърпя цял роман от събития в душата си. Цяла сапунка от вълнения само за ден. Не е било като по ваше време, тогава нещата бяха друго яче – марката беше 1000 лева, Бритни още не беше изкукуригала, Азис беше само Васко. Днес времената са по-други, по-иначе, а вие няма как да знаете, все пак не хвърляте боб. Единственият път, когато хвърляте боб, е когато малкият е оставил лего на пода и вие го настъпите, докато носите тенджерата с боба.

Вчера вълненията бяха огромни, гигантски за малкото дете. И те нямат нищо общо с технологиите.

Съдбата на детето, което започва новата учебна година, е съдба на бежанец, отиващ в Германия с мечти за един по-добър живот, но срещащ само бюрокрация и зле прикрит нацизъм.

В началото всичко изглежда обещаващо – отиваме на пазар за тетрадки, учебници и дрехи. Миризмата на мастило е първият досег на малчугана с леките наркотици. Подаряването на цвете на класната в училище пък е суха тренировки – години по-късно със същия наивен трепет вече порасналият малчуган ще подарява пиене на някоя милфка в някой бар. Вълненията и възхищението са същите – чистотата не.

Вечерта преди първия учебен ден детето за първи път изпитва това, което възрастните изпитваме вечерта преди понеделник. За разлика от нас обаче, на следващата сутрин у детето има оптимизъм. То става с надежда в малката си душичка, защото го очакват нови преживявания. Още не е открило, че разликата между миналата и новата учебна година е като разликата между Първата и Втората световна война – едно и също, но с по-агресивни оръжия. Скоро ще разбере.

Ставаме рано, обличаме се превъзходно и тръгваме за първия учебен ден. Градският транспорт, в това число и тротарите, е пълен с други станали рано и облекли се превъзходно деца. Все едно всичко в държавата е наред…

Дворът на училището е пълен с деца. Всичките са изтупани и с цветя – все едно не започваме, а свършваме училище. Колко е хубаво! Има сцена, от нея директорът ни пожелава добри думи, може би и учителите на по-горните класове са до него (вече можеш да познаеш кои пишат оценки срещу шише водка), може би има и поп наоколо. Всички сме заедно, всичко е хубаво, детенцето получава следи от червилото на класната по бузките, когато й подарява цветята.

Директорът приключва с глупостите и от уредбата начеват инфантилни песни. Няма Джъстин, няма Селена, няма дори и Криско (а уж сме патриоти). Тогава у детето се пораждат и първите подозрения към суровия характер на предстоящото. Но отива с класа на МакДоналдс и забравя. Пророчеството обаче остава с малкия, докато си тананикат наум: „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви“. Вече усещат, че песента подканя учениците да не спират да ходят, а светлата бъднина е всъщност светлината в края на тунела.

През първите 2-3 месеца от учебанта година детето ви изпитва фьодор-михайлович-достоевска депресия. Особено като есента смрачи времето. Всичкият кеф и вълнения от новото стихват и на тяхно място се появява тъгата на спрялото монотонно ежедневие. Новите маратонки вече са кални – тази мащеха съдбата им отне и малкото останало щастие. „Ех, един ден когато порасна, ще бъда толкова свободен, нищо няма да ме спира да правя каквото си искам!“ Ха-ха-ха, колко са трогателни милите…

Децата все още не осъзнават, че работят на половин работно време, а не им се плаща, защото работят за себе си.

Помнете, че децата нямат отдушник. Те не могат да отидат на барче след работа и да вентилират напрежението си с клюки, мръсни вицове и алкохол, както правим ние големите. Затова нека поне сме наясно за вълненията им.