Състезателната електрическа Tesla Model S ускорява за 2.1 секунди

| от chronicle.bg |

Състезателната версия на електрическия Tesla Model S вече съществува и се казва  Model S P100DL.

Моделът може да ускори до 100 км/ч за 2.1 секунди и да развие максимална скорост до 250 км/ч.

Той беше представен от компанията Electric GT, а в действие ще го видим през ноември, когато ще се състезава в Италия.

Въведени са различни подобрения: използвани са въглеродни нишки, което е свалило 500кг от колата в сравнение с оригиналния модел, спирачната система е подобрена, а окачването е направено по-яко.

Ако искате да си купите такава кола, трябва да знаете, че цената й е мало повече от 300 000 евро. Струва ви се малко отвъд бюджета ви за нова кола?

Спокойно. Виртуална версия на звяра ще влезе в рейсъра Assetto Corsa за PC, PS4 и Xbox One.

Източник: Engadget

 
 

Audi Q8: върховният SUV на марката

| от chronicle.bg |

Хайде честито – изцяло обновеният Audi Q8 вече е в България. Луксозният SUV заяви претенциите и способностите си на демонстрация в Интер Експо Център, от която стана ясно, че обновеният модел е амбициран да постави нов стандарт в сегмента на премиум класа.

Моделът има едно от най-големите купета в класа си, нова система за управление на функциите и технологии на ходовата част, както и интелигентните електронни системи за асистенция на водача.

Дизайнът: изчистени линии и силно изразени контури. Внушителна осмоъгълна версия на предната решетка Singleframe. Шест вертикални хромирани ламели, радиаторната решетка, правеща внушението за здравина и мощ. Благодарение на вратите без рамки на прозорците, типичната за спортните купета линия на покрива създава визуално впечатление за ниско преминаване по протежение на страничния силует на каросерията, завършвайки с дългия спойлер в края на автомобила. Задната част на каросерията е изпълнена в спортни компактни пропорции, с много нисък покрив и силно скосен прозорец.

Интересен елемент от колата е силовият тракт на новия Audi Q8 – той е базиран на новата mild хибридна технология (MHEV). В режим на намаляване на скоростта или пълно спиране, ремъчният стартер-алтернатор BAS преминава автоматично в режим на рекуперация, в който може да възстанови и съхрани в акумулаторната батерия до 12 кВт електроенергия. Работният режим на системата старт-стоп започва още при 22 км/ч, а в условия на реално пътно движение, технологията MHEV е в състояние да намали разхода на гориво с до 0,7 литра на 100 километра.

Audi_Q8_2018_1

Концепцията за управление на функциите в новия Audi Q8 не изисква почти никакви бутони, превключватели и регулатори на арматурното табло и е изцяло фокусирана върху двата сензорни екрана с висока разделителна способност.

Audi Q8 дебютира в Европа с двигател 3.0 TDI във версията Q8 50 TDI. Средният разход на гориво е между 6,8-6,6 литра на 100 км. Максималната му мощност е 210 кВт или 286 к.с, а максималният въртящ момент – 600 Нм.

Ускорението на големия SUV модел от 0 до 100 км/ч става за 6,3 секунди. Максималната скорост на Q8 e 245 км/ч. Предостатъчно за нашите пътища, а и не само. Нали знаете, повече от това – на писта.

Много е хубаво, че Q8 не е предвиден да се кара само по асфалт: благодарение на системата за постоянно двойно предаване quattro и клиренса от 254 милиметра, новото SUV Coupé може да продължи и в нивата.

Багажникът на новия SUV модел разполага серийно с минимален обем от 605 литра, което може да се увеличи с лекота до 1 755 литра със сгъване на задните облегалки. Това е предостатъчно, за да побере два напречно разположени сета за голф. В случай че не сте голф-хора, този багажник означава и че може да отидете на къмпинг с петчленно семейство, без жената да се отказва да си носи ютията и с опция всяко дете да си носи собствения надуваем басейн.

Audi_Q8_2018_3

В тези време на умни коли няма как да не обърнем внимание и на интелигентната съврзаност, когато говорим за нови коли. Q8 е оборудван серийно със системата MMI navigation plus, която използва новия стандарт LTE Advanced за мобилен трансфер на данни. Навигационната система дава интелигентни предложения за избор на дестинация въз основа на предишни пътувания и черпи от опита на системата за продължителността на шофиране и натоварването на трафика. Маршрутът се изчислява онлайн от сървърите на доставчика на картова информация и навигационни услуги HERE, използвайки данни в реално време за общата пътнотранспортна обстановка.

Audi_Q8_2018_2

Приятен гъдел е управлението на част от функциите с гласови команди с разговорни фрази. Системата обработва всички въпроси и команди от страна на водача и неговите спътници по два начина – на основата на съхраняваната на борда информация и с помощта на много по-подробните масиви от данни и изчислителни възможности в облака. Това значи, че можете да изкажете въпросите и командите си към колата съвсем свободно, а системата ще разбере изречение като „Гладен съм“ и съответно ще даде своите предложения за намиращи се наблизо ресторанти.

Моделът се предлага в 11 тоналности на външното лаково покритие, включително най-новите цветове „Dragon orange“ и „Galaxy Blue“.

Audi Q8 вече може да бъде поръчван в България, като в дилърската мрежа има осигурени и тестови автомобили. Цените на модела в България стартират от 152 461 лв. с ДДС.

 
 

Вече имаме премиерна дата за „Имението Даунтън“, филма

| от chronicle.bg |

Тазгодишният награден сезон дори не е започнал още (чакаме януари и февруари), а вече имаме причина да поглеждаме към следващия. Защото имаме първи проект за тогава, който да наблюдаваме. През юли най-накрая стана ясно, че ще има филм „Имението Даунтън“.

Днес вече е ясно и кога точно ще го видим за първи път. „Имението Даунтън“, филмът, ще излезе на 13 септември 2019 г., а дистрибутори са Focus Features.

Тази дата предполага премиера на някой от големите фестивали и потенциално кандидатиране за кинонаградите след тях.

Все още не разполагаме с никакви детайли около сюжета на бъдещия филм, но знаем, че отново ще видим на екран Хю Боневил (лорд Грантъм), Лора Крамайкъл (Лейди Грантъм), Джим Картър (Карсън), Брендан Койл (Том), Мишел Докъри (Лейди Мери Кроули), Джоан Фрогат (Изабел Кроули), Маги Смит (Вайълет Кроули) и повечето от участващите в сериала на PBS , който спечели множество награди „Еми“ и се превърна в един от най-успешните британски телевизионни продукции.

Носителят на „Оскар“ (най-добър сценарий за „Госфорд парк“) Джулиан Фелоус, който е създател на сериала, продуцира, режисира и пише сценария на новия филм. Режисьор е Майкъл Енглър.

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Мъжкарите от едно време, които се превърнаха в карикатури

| от Стефан Генадиев |

Имах един съученик в гимназията – приятно момче беше, може би днес все още е. Типичният изряден ученик. Имаше химикалки във всички цветове, гумичка, коректор, чертожни инструменти, кърпички и беше пълен отличник. Поне на оценки. А в останалото време членуваше в БНРП – Българска националнo-радикална партия.

Питах го много пъти с какво се занимава там, а той все отговаряше нещо в духа на: „Пазим България“. Повече така и не пожела да ми сподели, но често идваше на училище с насинено око. Това момче мразеше гейовете, изпитваше истинска омраза към евреите, в тетрадките си пишеше „На сабя, на бой за народа свой!“, казваше, че защитава традиционните (каквото и да значи това) български ценности и отказа да го снима фотограф за випускника на класа. А, и си пускаше т.нар. хигиенен нокът (т. е. не си режеше нокътя на малкия пръст на ръката). Не знам какво прави днес – записа нещо в областта на медицината.

Тези случки се разиграваха преди 6-8 години. Тогава всичко това беше що-годе приемливо, макар и ретроградно. В САЩ, Люксембург, Германия, Австралия, Финландия, Малта и Колумбия още бяха забранени еднополовите бракове. Никой не подозираше, че ще се появят #MeToo и Time’s Up. Airbnb и нискотарифните полети набираха популярност у нас. А Тръмп като президент беше смехотворна фикция. С няколко думи – за толкова кратък период се промениха много неща. И ако онзи съученик и подобните нему субекти тогава смятахме за ретроградни, то днес те са карикатури. Смешни, остарели, неадекватни на случващото се в света, а от всичко това – жалки.

Защо ви разказвам за тях?

Защото родният национален ефир все още държи да ни показва този тип мъже. Двама такива са актуалните зрелища на риалити предаванията този сезон. Единият е участник във VIP Brother 2018, застаряващ бивш рапър и сводник, с прошарена коса, който очевидно още си мисли, че да си тежкар в стил рапа-през-2001-ва е вървежно. Другият е малко по-различен – бивш кандидат за депутат, участва във „Фермата“ и обяснява, как ако станел депутат, първата му работа ще е да „избие всички гета“. Самият той е ром, но иска да махне стигмата от ромите като ги накара да работят. Постепенно обяснява цялата си схема и зрителят вижда, че тя има своите достойнства, макар и да са малко. Но всякакво доверие към твърденията бива безвъзвратно загубено в момента, в който той започне да набъбва от емоции и да показва истинска злоба към въпросната етническа група. В този момент той, бившият сводник, и съученикът от първия абзац попадат в една и съща категория – на мъжете, които се превърнаха в карикатури. Всеки от тях има различен проблем, но ги обединява едно нещо – загубата на връзка с нашия свят, който се променя ежедневно. И именно пламенното защитаване на каузите им, ги превръща в карикатури.

Тези карикатури обаче носят трафик. Открояват се със своята неадекватност към днешната епоха. Затова ще ги видите в две от трите най-големи телевизии у нас, и то в праймтайма. Без пояснение. Без контрапункт.  А дори понякога да се появи такъв, то той е показва сутрешния ефир, когато значително по-малко хора гледат – и е ясно кое послание надделява. Затова и у нас все още има хора, които вярват в ценностите на Ванко 1 и Цветан.

Но има и нещо хубаво в цялата история. Макар телевизията да погазва всички правила и норми, давайки трибуна на бивш престъпник, показвайки го в праймтайма, когато гледате визитката му на фона на останалите участници, можете видите колко неадекватен е целият мачовски поведенчески модел.

Фигурата на верния на „майка България“ патриот все повече избледнява. И нормално. Живеем в свят, в който се водят битки (кога успешно, кога не, но ги има) за равноправие между половете, за сексуална свобода, за глобализация, за съхраняване на културните белези на всяка нация, но не и за натрапването им в очите на другите нации. Да биеш жена си, да съдиш за някого въз основа неговия пол, сексуална ориентация, да играеш хоро, за да докажеш, че обичаш страната си вече може да предизвика само смях и съжаление в очите на все повече хора. Особено за тези, които следят какво се случва не само у нас, но и по света.

Пишейки това, трябва да се отбележи, и че нито една крайност не е хубава. Нито тази на мъжете – карикатури, нито тази на либерализма отвъд океана. И двете „идеологии“ са по своему изродени и няма да доведат до нищо добро. Но неадекватността на едната не е причина да се обърнем към другата. Затова трябва да търсим златната среда.

За щастие, всяка карикатура е интересна, докато е актуална. В мига, в който времето й мине, тя става просто образ от едно отминало време. И като всички карикатури, и тези скоро ще отминат.