KIA Stinger и Stonic с 5 звезди за сигурност

| от chronicle.bg |

Новият спортен седан КИА Стингър и компактният кросоувър Стоник получиха най-високата оценка 5 звезди за сигурност и безопасност от Euro NCAP.

Фастбекът Стингър постигна отлични резултати на проведените тестове за защита на пътници – 93%, на деца – 81%, защита на пешеходци – 78% и системи за безопасност – 82%. Оборудван с пълен набор от системи за сигурност (Kia’s Advanced Driving Assistance Pack), Стоник получи 93% за защита на възрастни пътници, 84% за защита на деца, 71% за защита на пешеходци и 59% за категория ‘Safety Assist’.

Стингър и Стоник постигнаха максимален брой точки и благодарение на изработените от усъвършенствана високоякостна стомана каросерии, в комбинация от 6 въздушни възглавници за Стоник и 7 въздушни възглавници за Стингър, и богат набор от високотехнологични системи за пасивна и активна безопасност.

Euro NCAP отличи двата модела и заради купето, което остава стабилно в случай на сблъсък с високи нива на защита за всички пътници в автомобила. Системата за автономно аварийно спиране получи максимален брой точки в категория “Safety Assist”.

5-звездните тестове за сигурност бяха проведени за всички модификации в гамата на Стингър, която включва бензинови и дизелови двигатели, както конфигурации от задно задвижване и система 4×4. Всеки модел Стоник, окомплектован със серията системи в помощ на водача – Kia’s Advanced Driver Assistance Pack, също получи най-високата оценка – 5 звезди.

Системата за предотвратяване на челен сблъсък FCA (Forward Collision Assistance) с интегриран режим на самостоятелно аварийно спиране AEB (Autonomous Emergency Braking) и функция за разпознаване на пешеходци предупреждава водача за опасността от потенциален сблъсък с друго превозно сродство или пешеходец, като асистира безопасното спиране на автомобила. Интелигентната система за контрол на дистанцията ASCC (Advanced Smart Cruise Control) поддържа постоянно предварително зададената дистанция между Stinger и превозното средство пред него и може да осъществи цялостно спиране на автомобила в натоварен трафик. Системата за поддържане на траекторията в лентата на движение LKA (Lane Keep Assist) предупреждава водача чрез звуков сигнал и активно влияе на волана с цел поддържане изрядната позиция на автомобила в избраната пътна лента.

Системата за предупреждение за напречен трафик зад автомобила RCTA (Rear Cross Traffic Alert) сканира пространство зад превозното средство при напускане на паркомясто и предупреждава водача със звуков сигнал при установяване на всяко движение. Around View Monitor with Parking Guidance – Интуитивна система, комбинираща 4 широкоъгълни камери, вградени в предната, задна и странични части на автомобила осигурява птичи поглед на пространството около автомобила. Стингър е снабден и с Driver Attention Warning – система, която следи поведението на шофьора и автомобила. В случай на загуба на концентрация, DAW едновременно алармира и индикира чрез символ на контролния панел.

ADAS технологиите за Стоник включват: Forward Collision-avoidance Assist; Blind-spot Collision Warning with Rear Cross-traffic Collision Warning и Lane Departure Warning. Системата за поддържане на траекторията в лентата на движение LKA (Lane Keep Assist) ще бъде налична за модела Стоник от средата на 2018г. Системата DAW се предлага като опция, а в стандартното оборудване на модела са включени VSM и ESC.

КИА Стингър се предлага на европейските пазари със задно задвижване или система 4×4, и избор от дизелов или бензинови двигатели. Високоефективният 3.3л twin-turbo V6 бензинов мотор с 370 к.с. определя модела като най-мощния и бързо-ускоряващ в историята на марката. Всички модификации са снабдени с 8-степенна автоматична трансмисия и безпрецедентна гаранция от 7г. или 150 000 км.

КИА Стоник се задвижва от гама бензинови и дизелови мотори, конструирани с цел оптимална механична ефективност, пътно поведение и удоволствие от управлението. Всяка модификация на модела е окомплектована с ръчна скоростна кутия и безпрецедентна гаранция от 7г. или 150 000 км.

 
 

10-те най-яки гангстери в историята на киното

| от chr.bg |

Рядко, но се случва качествен мофиотски филм да се появи на екрана и да ни грабне с невероятно майстворство. Не е лесно за един актьор да изиграе подобна роля. Филмите за гангстери датират откакто въобще има кино и актьорите няма как да не бъдат сравнявани с едни от най-добрите в жанра.

Например, Джони Деп изигра Уайти Бълджър в „Black Mass“. Тази роля може би спаси кариерата му от тотален крах. Но за него определено беше огромен риск, защото образът е толкова иконичен. За да се пресъздадат толкова силни хора, трябват много сериозни актьори и затова днес ще обърнем внимание на най-добрите от най-добрите.

 
 

Facebook ще продължи да събира данни на потребителите

| от chronicle.bg |

Facebook ще продължи да събира информация не само от потребителите си, а и от лица, които не са част от социалната мрежа, но поне веднъж са ползвали услугите и приложенията й, включително и WhatsApp. Това съобщи пресслужбата на Европейския парламент, след като ръководителите на FB отговориха на 18 въпроса на евродепутатите.

Марк Зукърбърг се яви пред Европейския парламент във вторник, за да бъде разпитан по въпроси, свързани с фалшивите новини, сигурността на потребителските лични данни в социалната мрежа и злоупотребите на „Кеймбридж Аналитика“. Изслушването продължи час и половина, като евродепутатите първо трябваше да зададат всичките си въпроси към Зукърбърг, на които впоследствие той да отговори.

Той обеща, че евродепутатите ще получат писмени отговори на въпросите, на които не е успял да отговори на изслушването. Изслушването беше по повод скандала с „Кеймбридж Аналитика“ – компания, работила по предизборната кампания на американския президент Доналд Тръмп – за нелегалното източване на данните на над 87 млн. потребители на FB.

Според данни на ЕП, почти 3 млн. от засегнатите са европейски граждани. Зукърбърг потвърди, че FB ще се съобразява напълно с новия регламент за защита на личните данни в Европа (GDPR), който влиза в сила на 25 май.

 
 

Васил Михайлов спечели „Аскеер“ за цялостен принос

| от chronicle.bg |

За 28-и път в театър „Българска армия“ бяха връчени наградите „Аскеер“.

Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство получи Васил Михайлов. „Днеска цял ден в главата ми е „Върви, народе…, Върви, народе…“. И след това се оказва, че ако върви, „Бог ще го благослови“, каза развълнуваният актьор при получаването на „Аскеер“-а.

BIG15078957627

Най-много награди – 6, спечели Народният театър „Иван Вазов“.

За водеща мъжка роля беше отличен Захари Бахаров за превъплъщението му в Бае Славе в постановката „Чамкория“ в Театър 199, а за водеща женска роля – Мария Стефанова за ролята на А в „Три високи жени“ в Народния театър „Иван Вазов“.

Иван Пантелеев грабна приза за най-добър режисьор, а постановката му „NеоДачници“ в Народния театър спечели „Аскеер“ за най-добро представление.

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.