Huawei с нова кампания за ролята на смартфона в ежедневието ни

| от chronicle.bg |

След коледната си кампания #BePresent, производителят на смартфони Huawei, продължава тенденцията за подобряване на комуникацията между хората с нова социална кампания – #AddictedToYou. Основната й цел е да насочи вниманието ни към изграждането на здрави връзки с важните за нас хора и към ролята на смартфона в света на днешните комуникации.

За да отвори конструктивна дискусия, Huawei започна с проучване в 12 държави от региона на кампанията, сред които е и България. Целта на проучването е да разбере как хората използват смартфоните си, когато изразяват чувствата си, както и какво по време и важност място в живота им заема устройството.

„Направихме това проучване, за да разберем каква е връзката на хората с техните смартфони и как точно ги използват в общуването с приятелите и близките си“ – споделя Емилия Кирилова, ПР мениджър на Huawei за България и Македония. „Резултатите ни помогнаха да вникнем по-дълбоко в ежедневната връзка на хората с техния смартфон, да видим навиците на българите в перспективата на подобни и различни от нашия пазари, и да разберем какво е важно за хората, когато използват нашите продукти. Целта ни е да провокираме хората да се замислят кои от тези навици им пречат и кои им помагат в изграждането на здравословни връзки. Смартфонът е мощно устройство, а колкото по-мощно е едно устройство, токова по-важна става културата и хигиената на използването му “.

Проучването, което в свободен превод на български може да се нарече „Разумни взаимоотношения“ (в оригинал „Smart(phones) Relationships“), е проведено в 12 държави (Австрия, България, Хърватка, Чехия, Дания, Гърция, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словения и Турция). Според резултатите, мнозинството е на мнение, че близките ни хора са много по-важни от технологиите. Това послание заляга и в основата на кампанията на Huawei, която признава значението на смартфоните в ежедневието ни и в същото време стимулира потребителите да прекарват време заедно.

 
 

Виржини Виард наследява Карл Лагерфелд като главен дизайнер на Chanel

| от chronicle.bg |

След смъртта на легендарния Карл Лагерфелд, дългогодишен креативен директор на Chanel, съдбата на бранда вече е в нови ръце. 

Виржини Виард от няколко десетилетия е директор на модния отдел и дясна ръка на Лагерфелд. По официална информация, публикувана в акаунта на компанията в Instagram, „Виржини Виард, директор на Fashion Creation Studio в Chanel и най-близкият човек до Лагерфелд в компанията за последните 30 години, получи доверие от Ален Вертеймер (собственик на Chanel заедно с брат му – бел. ред.) за позицията на Kарл, за да може делото на дизайнера да продължи.“

Лагерфелд има доживотен договор с компанията и от години витае въпросът кой би могъл да го замести. Обсъждани са възможности като Хайди Слиман (фотограф), Марк Якобс (дизайнер) и Хайдер Акерман (дизайнер), но Виард изглежда най-добрият избор заради миналото си в бранда и приятелството си с Лагерфелд, с когото се запознава още през 1987 година.

Виард започва в Chanel като стажант, но бързо е става мениджър бродерия и в крайна сметка се издига до директор на Fashion Creation Studio, където отговаря за 8 модни колекции на година. Единственият момент в кариерата й, в който не работи за Chanel, е през 1992 година, когато прекарва 5 години в Chloé след като Лагерфелд приема страничен проект там.

Тя има досег и с филмовата индустрия като прави костюмите за „Three Colors: Blue“ (1993) и „Three Colors: White“ (1994) на Кшищоф Киесловски.

Виржини казва пред Elle: „Гледам на себе си като човекът, който му помага да реализира идеите си“

 
 

Почина модният дизайнер Карл Лагерфелд

| от chronicle.bg |

Карл Лагерфелд почина, предаде сайтът Le Figaro, последван от други френските медии. Според тях информацията идва от източници близки до модна къща Chanel.

Иконичният дизайнер, който е и една от най значимите, талантливи и популярни личности в модната индустрия, си  отиде на 85-годишна възраст.

Модни личности от цял свят изказаха съболезнования след печалната новина.

Лагерфелд изпълнява длъжността творчески директор на Chanel от 1983 година.

Според френското списание Closer, дизайнерът  е починал след кратко боледуване. Лагерфелд работи почти до края на живота си, като дори е дал инструкции на персонала си за предстоящата колекция есен/зима на Fendi, която трябва да бъде представена в Милано тази седмица.

Очаквайте подробности. 

 
 

Netflix спира „Jessica Jones“ и „The Punisher“

| от chronicle.bg |

Netflix спря „Jessica Jones“ и „The Punisher“, с което приключи всичките 5 сериала на Marvel. 

„The Punisher“ на Marvel няма да има трети сезон“, каза говорител на платформата пред The Verge. „В допълнение, разгледахме отново колаборациите си с Marvel и решихме, че третият сезон на „Jessica Jones“ ще бъде и последен. Прекарахме 5 успешни години на партньорство заедно и благодарим на феновете, които следяха съвместната ни работа.“

И двата сериала ще останат на платформата, въпреки че Disney вече е пред отваряне на свой собствена стрийминг сайт, Disney+, през есента. Netflix обаче споделя права за „Jessica Jones“, „Iron Fist“, „The Defenders“, „Daredevil“, „Luke Cage“ и „The Punisher“.

„Daredevil“ беше спрян през ноември 2018 година след три сезона, „Iron Fist“ – през октомври 2018 след два сезона, „Luke Cage“ – също през октомври след два сезона, a „The Defenders“ имаше само един сезон.

Изпълнителният директор на Marvel TV, Джеп Льоб, написа в писмо до феновете: „Партньорът ни реши да не показва вече историите на тези прекрасни герои… Но вие познавате Marvel. Както каза бащата на Матю Мърдок: „Величието на един човек не е в това как пада, а как се изправя след това.“

Има вероятност сериалите да се подновят по Hulu или Disney+, но с друг актьорски състав и друг сценарии.

 
 

Заешкото нашествие в Австралия

| от Радослав Тодоров |

За първи път в Австралия зайците пристигат вероятно още с корабите на първите заселници към края на 18 век. Първоначално те били отглеждани за храна в клетки и по нищо не личало в какъв огромен проблем за околната среда и стопанството ще се превърнат тези наглед безобидни пухкави създания.

Заешката кутия на Пандора била отворена през 1859 г. когато британският заселник и любител на лова Томас Остин решил да пусне на свобода в природата 24 заека с намерението те да се развъдят и да ги ползва като ловен обект. Проблемът обаче е, че този обект в съвсем кратко време придобил гигантски размери. Оказало се че условията в Австралия са идеални за зайците, а освен това меките зими позволявали целогодишно размножаване. Поради липсата на естествени врагове в Австралия зайците претърпели взривна популация и само няколко десетилетия по-късно тези 24 заека нарастнали на около 1 милиард!

Rabbits_MyxomatosisTrial_WardangIsland_1938

Годишно вече се отстрелвали по 2 милиона заека без това въобще да влияе върху популацията им. Биолозите считат, че основната причина за това е, че зайците на Остин са били подбрани да са от няколко различни породи. По този начин много бързо при произволните кръстоски помежду им се е селектирал идеалният вид заек като приспособимост към австралийските условия.

И така само за няколко десетилетия континентът се оказал надупчен като швейцарско сирене от заешки дупки. Редица уникални растителни видове били унищожени от безбройните пришълци. С това започнал да се клати балансът в биологичните ниши, което застрашавало от изчезване и някои местни видове животни. Опустошенията които заешките орди започнали да нанасят на посевите и земеделието били направо неизчислими.

Станало крайно наложително правителството да вземе крути мерки срещу този проблем.

Първоначално решили спешно да започнат изграждането на огради с обща дължина над 3000 километра за да ограничат разселването на популациите поне само до рамките на щата Виктория. Оказало се обаче че зайците се размножават по-бързо дори и от темпото, с което се строят оградите и още преди строежът им да бъде завършен те успявали да ги заобикалят и да плъзнат по останалите щати. Там където успяли да ги заградят напълно също нямало реален ефект, тъй като се оказало че те без проблеми изравят дупки под оградите. През 1887 г. правителството на щата Нов Южен Уелс обявило награда от 25 000 паунда за всеки, който предложи неизпробван до момента ефективен метод за изтребване на зайци.

rabbit-proof-fence-episode

След като акциите по отстрелване и заграждане завършили с пълен провал, през ХХ век дошъл ред и на учените и модерните технологии да опитат късмета си срещу заешката напаст. Така новите лабораторни противници на зайците първоначално ги атакували с химически оръжия, залагайки капани с отрови на фосфорна основа, които да не вредят на почвата, растителността и домашните животни. Нито те, нито другите разработени химически смеси (като соден флуороацетат и пиндон) обаче не могли да затрият гигантските заешки популации. След като химиците се провалили дошъл редът и на молекулярните биолози. Те започнали разработка на нова болест, която да доведе до епидемия сред зайците и да ги изтреби.

Но всички тези опити имали само временен ефект. Опитът да погубят зайците с птича холера например не дал почти никакви съществени резултати. Тогава през 50-те години учените по изкуствен начин пуснали в природата вирусът myxoma, който причинява миксоматоза, смъртоносно за зайците заболяване. Но дори и в този случай ефектът бил много далеч от очакваното. Макар и вирусът да успял да изтреби около половин милиард заека след пускането му, оцелелите удивително бързо се адаптирали и развили естествен имунитет към него.

Все пак на фона на щетите за милиони долари, унищожаването на редица местни растения, а с тях и животни, както и дори причиняването на ерозия на почвата, зайците понякога били и от полза за фермерите. По време на икономическите депресии в края на 19 век и през 30-те години на 20 век, както и по време на световните войни, ловуването на зайци се оказала безплатна опция за подобряване на тежкото положение с финансите. Те практически са неограничен ресурс на храна, а с продажбата на месото и кожите им фермерите си докарвали допълнителни приходи, както и погасявали с тях фермерските си заеми.

026_rabbits sopurce unknwon a

Но въпреки войната на австралийците срещу зайците, водена с всички възможни средства в продължение на близо 150 години, през 2000 г. броят на дивите зайци в Австралия отново е започнал да се увеличава и е достигнал до около 200 000 000. Съвременните учени продължават да разработват нови модификации на миксоматозата, които да са по-смъртоносни и по-трудни за адаптация към тях.  През 2017 г. такъв „подобрен“ вирус-убиец е пуснат в природата, но все още и от неговото действие не е установена някаква съществена ефективност.

Това всъщност е най-бързо развилата се популация на животно в историята на планетата. Както и никое друго животно не е отговорно за изчезването на толкова други видове местни животни, растения и дървета в Австралия колкото зайците.

И въпреки широката употреба на модерни биологически оръжия за масово поразяване войната продължава и до днес, без да има изгледи за категоричен успех в обозримо бъдеще.