Google купи британска фирма, която превръща екрана в говорител

| от |

Google тихичко купи великобританския стартъп Redux, който използва вибрации, за да превърне дисплея на телефона или таблета ви в говорител. Не е ясно кога се е осъществила покупката или сумата й.

Redux създаде редица технологии за мобилни устройства, свързани със звук и допир, но те никога не са се появявали в продукт на пазара. Освен екран-говорител, фирмата предлага и технология, която кара екрана да симулира тактилни копчета и плъзгачи. И резултатите са доста сполучливи.

За Google новата покупка може да помогне като освободи място в телефоните им за повече батерия, например.

„Можем да превърнем екрана във висококачествен говорител и така той няма да има нужда от вградените говорителчета“ – това каза изпълнителният директор на Redux недко Иванов.

Чакаме да видим какво ще направи Google.

 
 

Pitti Uomo и мъжките модни тенденции за следващата зима

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмицата на мъжката мода в Милано приключи след много интензивна програма, в която се очертаха няколко тенденции за следващата зима, предаде АФП. Панталоните са къси, със или без маншети, като при Emporio Armani, Ermengildo Zegna, или No 21.

Малко преди финала на седмицата на модата се проведе едно от най-значимите събития в света на мъжката мода – изложението на Pitti Uomo. Провеждано два пъти в годината във Флоренция, шоуто задава едни от основните тенденции в мъжката мода за близкото бъдеще. В галерията горе можете да видите от дизайните, които изпъкнаха между стените на крепостта Фортеца да Басо.

А ето и някои от акцентите в мъжката мода за идната зима, които бяха представени в Милано.

Кадифето е широко застъпено при Armani в черно, английско зелено, сиво или тъмносиньо, като сако или костюм. „No 21″ също наблегна на рипсеното кадифе в кафяви тонове. При Dolce & Gabbana кадифето е по саката, пуловерите и обувките-пантофи, често с бродерии по него.

Черното беше предпочетено от Moschino, Armani, Prada. Вторите предлагат черно каре с игра на светлината. Moschino го вмъква като маски от латекс за лице, лъскави панталони, бюстие, дълги изкуствени ръкавици. Prada се заигра с черния найлон в аксесоарите и дрехите.

Контрастни цветове предлагат някои марки като Prada, с черни облекла с жълт акцент или червена линия. Цветовете могат да са и униблок – виолетов ансамбъл с пола и туника, огромно зелено палто, или червено сако върху черен панталон като при Дирк Бикембергс.

Шотландско каре оживи колекцията на Донатела Версаче в синьо и червено, черно и червено, жълто и черно. От него са не само саката и панталоните. Тя включи в мъжката си колекция и къса плисирана пола. Fendi, Palm Angels и No 21 също използваха шотландско каре.

Обувките при Armani са във военен стил, но луксозни, при Fendi – спортни, при Prada напомнят за скиорските.

Шевовете през следващата зима ще са подчертани и ще се виждат ясно, като в колекциите на No 21 и Fendi. Versace отива още по-далече, като от тях излизат конци.

Неаполитанската дизайнерка Изабел Бенато въодушеви критиците с безупречните си кройки и великолепни тъкани от вълна и алпага. Друга марка, която ще бъде следена след седмицата на модата в Милано е Sunnei с дизайнери Лорис Месина и Симоне Рицо.

 
 

Как изглежда истинската зима

| от |

Преди време, през 90-те години, на 20 сантиметра сняг му викаха слана. Днес зимата е като правена в Китай. Завали снежец, стане кал, вдигне се олелия и това е. А преди! Сутрин mp3 плеърите не работеха и трябваше да разчитаме на радио, ако вълните не замръзнат във въздуха.

Истинската зима запорира икономики!

По време на истинската зима, не ви е страх от калта – защото калта е замръзнала. Замръзнало е почти всичко – коли, реки, като че ли и бъдещето идва по-бавно. Можете да построите съоръжение подобно на къща от карти, когато свалите прането от простора. Това бяха времената, когато пиете кафето си сутрин, гледате дървените мебели в кухнята си и се замисляте наистина ли ви трябват толкова столове или може да си накладете огън.

По време на истинската зима излизате навън с раница, само за да си държите ключовете в нея, защото иначе желязото им се докосва до ръцете ви в джобовете на якето и ги кара да премръзнат.

Когато свърши работният ден изпитвате искрен страх да излезете навън. Но трябва да си тръгнете в час пик, защото тогава градският транспорт е пълен и е по-топло.

Докато стигнете от входната врата до парното, минавате през 5 климатични зони. 

Не влизате с месеци в някои от стаите в дома си. Там се ходи само ако е време да се така киселото зеле, което е там, защото е достатъчно студено, че да не се развали. И преди да го претакате, трябва с една тръба да разбиете леда отгоре.

Използват се само две стаи по време на истинската зима – кухнята и спалнята. И когато отивате от едната в другата, пътешествието прилича на великото преселение на народите. Носят се одеяла, печки, чаши с чай и чинии със сандвичи, които са полуизядени, защото ви е прекалено студено на ръцете, столове, които вече сте си затоплили. По БНТ дават онова клипче със синхронното спускане със ски и ви става студено само като го гледате.

Истинска хубава зима е, когато половинката ти си легне преди теб, но легне от твоята страна на леглото, за да ти затопли.

 

 

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

Sundance 2018: Филмите, които трябва да гледате

| от chr.bg |

Време е Холивуд да извади анораците от нафталина и да се запъти към Парк Сити, Юта, където го чака свеж букет от премиери.

Филмовия фестивал Сънданс започва на 18 и приключва на 28 януари. 

Сънданс сам по себе си е известен ски курторт, разположен в близост до Проувоу, Юта в САЩ. През 1968 година е закупен от актьора Робърт Редфорд. Тъй като съпругата на актьора е от Юта, пет години по-рано те си построяват къща в щата. Курортът е наименуван на ролята на Робърт Редфорд от 1969 година във филма Буч Касиди и Сънданс Кид.

В галерията ни днес подредихме 10 филма, които трябва да видим!