Бизнесът с чипове на Samsung вече струва повече от този на Intel
|
|
Intel доминира пазара за компютърни чипове буквално от декади насам. Но през 2017 година предаде короната си на Samsung, както се вижда от финансовите документи на двете компании.
Годишните печалби на Intel се равняват на 62,8 милиарда долара, а тези на Samsung на 69,1 милиарда долара.
Сравнението обаче се прави с известна условност. Intel се фокусира върху x86 процесорите и в този сегмент води значително Samsung, чиято сила е в паметта. Но във финансов аспект се оказва, че вторият бизнес е по-голям.
Освен по-лукративен, специалитетът на Samsung се оказва и по-важен за бъдещето на технологиите, отколкото CPU-тата на Intel. В днешни дни трудно ще намерите смартфон или таблет без RAM памет от тех гиганта, който също така държи една трета от пазара на SSD. Самата компания казва, че очаква увеличение в търсенето на памет, заради увеличаването на cloud сървърите и развитието на изкуствения интелект.
За да добиете представа за габаритите на бизнеса с чипове на Samsung, имайте предвид, че компанията произвежда също и телевизори, всякакви домашни уреди, дисплеи за смартфони, а също е и един от най-големите производители на смартфони.
Коментари
Наградите „Еми“ 2018: кой с какво ни изненада
|
|
Вчера за 70-и път бяха раздадени най-престижните награди за телевизионно изкуство – наградите „Еми“. Знаехме, че церемонията в „Microsoft Theatre“, която се проведе снощи, ще поднесе изненади. Рядко обаче някои награди са ни изненадвали така приятно. Този път сме повече от радостни да съобщим за неочакваните резултати в определени категории.
Букмейкърите и медиите за първи път се провалиха в предсказанията си кой ще победи.
„Атланта“ изглеждаше като сигурен победител в категорията за комедийни сериали, „Историята на прислужницата“ – в тази за драматичен. Елизабет Мос по всичко изглеждаше, че ще грабне втората си статуетка за антиутопичния сериал на Hulu.
С награда обаче си тръгнаха Клеър Фой за „Короната“ на Netflix. „Игра на тронове“ отнесе две статуетки, сред които тази за Питър Динклидж, което беше малко вероятно. Не това са всичките изненади, но ви оставяме сами да откриете останалите.
А ето и кои са победителите в отделните категории:
Най-добра главна мъжка роля в комедиен сериал
Антъни Андерсън, „Black-ish“
Тед Дансън, „The Good Place“
Лари Дейвид, „Curb Your Enthusiasm“
Доналд Глоувър, „Atlanta“
Бил Хейдър, „Barry“
Уилям Х. Мейси, „Shameless“
Най-добра главна женска роля в комедиен сериал
Памела Адлън, „Better Things“
Рейчъл Броснахан, „The Marvelous Mrs. Maisel“
Алисън Джени, „Mom“
Иса Рей, „Insecure“
Трейс Елис Рос, „Black-ish“
Лили Томлин, „Grace and Frankie“
Най-добър комедиен сериал
„Atlanta“ (FX)
„Barry“ (HBO)
„Black-ish“ (ABC)
„Curb Your Enthusiasm“ (HBO)
„GLOW“ (Netflix)
„The Marvelous Mrs. Maisel“ (Amazon)
„Silicon Valley“ (HBO)
„Unbreakable Kimmy Schmidt“ (Netflix)
Най-добра главна мъжка роля в лимитиран сериал
Антонио Бандерас, „Genius: Picasso“
Дарън Крис, „The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story“
Бенедикт Къмбърбач, „Patrick Melrose“
Джеф Даниелс, „The Looming Tower“
Джон Леджънд, „Jesus Christ Superstar: Live in Concert“
Джеси Племънс, „USS Callister: Black Mirror“
Най-добра главна женска роля в лимитиран сериал
Джесика Бийл, „The Sinner“
Лора Дърн, „The Tale“
Мишел Докъри, „Godless“
Еди Фалко, „Law & Order True Crime: The Menendez Brothers“
Реджина Кинг, „Seven Seconds“
Сара Полсън, „American Horror Story: Cult“
Най-добър лимитиран сериал
„The Alienist“ (TNT)
„The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story“ (FX)
„Genius: Picasso“ (National Geographic)
„Godless“ (Netflix)
„Patrick Melrose“ (Showtime)
Най-добра главна мъжка роля в драматичен сериал
Джейсън Бейтман, „Ozark“
Стърлинг К. Браун, „This Is Us“
Ед Харис, „Westworld“
Матю Райс, „The Americans“
Майло Вентимиля, „This Is Us“
Джефри Райт, „Westworld“
Най-добра главна женска роля в драматичен сериал
Клеър Фой, „The Crown“
Татяна Маслани, „Orphan Black“
Елизабет Мос, „The Handmaid’s Tale“
Сандра О, „Killing Eve“
Кери Ръсел, „The Americans“
Евън Рейчъл Ууд, „Westworld“
Най-добър драматичен сериал:
„The Americans“ (FX)
„The Crown“ (Netflix)
„Game of Thrones“ (HBO)
„The Handmaid’s Tale“ (Hulu)
„Stranger Things“ (Netflix)
„This Is Us“ (NBC)
„Westworld“ (HBO)
Най-добра поддържаща мъжка роля в драматичен сериал
Николай Костер-Валдау, „Game of Thrones“
Питър Динклидж, „Game of Thrones“
Манди Патинкин, „Homeland“
Дейвид Хабър, „Stranger Things“
Мат Смит, „The Crown“
Джоузеф Файнс, „The Handmaid’s Tale“
Най-добра поддържаща женска роля в драматичен сериал
Лина Хийди, „Game of Thrones“
Мили Боби Браун, „Stranger Things“
Ванеса Кърби, „The Crown“
Ивон Страховски, „The Handmaid’s Tale“
Алексис Бледел, „The Handmaid’s Tale“
Ан Дауд, „The Handmaid’s Tale“
Танди Нютън, „Westworld“
Най-добро риалити предаване
The Amazing Race
American Ninja Warrior
Project Runway
RuPaul’s Drag Race
Top Chef
The Voice
Ариана Гранде за смъртта на бившия си Мак Милър
|
|
Ариана Гранде говори публично за смъртта на бившия й приятел Мак Милър като написа в социалните мрежи, че той е „най-милата, сладка душа с демони, които не заслужава“.
Милър беше намерен в дома си в Калифорния мъртъв на 26-годишна възраст.
В официалния си акаунт в Instagram 25-годишната Ариана пише, че е обожавала Милър от първия ден, в който го е срещнала, когато била на 19.
„Ти беше най-скъпият ми приятел толкова дълго. Съжалявам, че не успях да поправя или да взема болката ти. Наистина исках. Най-милата, сладка душа с демони, които не заслужава.“
„Толкова съм ядосана, толкова съм тъжна, че не знам какво да правя“, добавя тя.
За милър се твърди, че умира от свръхдоза, но не можем да потвърдим. Малкълм Маккормик е разказвал за проблема си с наркотиците, особено за сироп за кашлица, в интервюта за медиите и рап текстовете си.
Милър набира популярност с албума си „K.I.D.S.“ през 2010 година и още отрано в кариерата си е известен с парти песните си и клиповете към тях.
По-късно през 2011 година „Blue Side Park“ е пуснат от независим лейбъл и покорява класациите. В по-късни албуми Милър се обръща към джаз и фънк звучене – те са харесвани от критиците, но не стават особено популярни.
Как да не ни е срам, докато минаваме покрай съседите си, които чистят
|
|
Вчера беше санитарният полуден 2018. Това е доста досадно. Тарикатлъкът, за разлика от хигиената, е всеки ден и затова имаме няколко съвета как да избегнем лошите погледи изпод потните вежди на живущите с нас.
Разбира се, ако сте ония, дето не плащат 2 лева такса за вход на месец от години, нашите съвети ще ви се сторят дилетантски наптъни без елементарна елегантност. Въпреки това ще ви посъветваме само да внимавате, докато съседите събират боклука, да не ви мушнат и вас в някоя торба.
1. Гледай си в телефона или се прави, че говориш с някого по него. Важи всъщност при всякакви обстоятелства. Ако си много много нагъл, по този начин можеш и арест да избегнеш.
2. Викни някой приятел, бивш военен, да върви с теб все едно си арестант. Важното е да размахва пистолет и да носи някаква синя униформа, може и на контрола от градския, никой не прави разлика. По този начин отърваваш и още една душа от мъката на чистенето.
3. Купи торта и ходи навсякъде с нея. Става и с опакована кутия като подарък или пък букет цветя, няма значение. Всички ще си мислят, че имаш други глупости на главата и ще проклинат защо и те не са поканени.
4. Запали си апартамента. Ще бъде трудно да ви занимават с друго, докато от балкона ви хвърчат пламъци. Мнозина от съседите ви дори ще са щастливи.
Не е хубаво човек да се скатава така. Докато реално човек не се скатае и не усети колко всъщност е хубаво. Успех!
София е дом
|
|
Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.
Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.
После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.
Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.
Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.
После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.
София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.
Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.
Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.
Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.
Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.
София е дом.
