Билетът до Марс ще струва около $100 000

| от chronicle.bg |

Според милиардерът Илон Мъск билетът за пътуване до Марс с времето ще стане $100 000 и дори ще падне под тази сума. На практика в бъдеще ще можем да продадем дома си тук и да отпътуваме. Пътят наобратно, отново според Мъск, ще бъде безплатен.

Неговата компания SpaceX от години агресивно преследва целта си да изпрати човек на червената планета. 

„Колко се очаква да струват билетите до Луната/Марс като имаме предвид, че ракетите могат да се използват повторно.“

„Зависи от търсенето, но мисля, че билетът до Марс (билетът за връщане е безплатен) един ден ще струва под $500 000 и може би и под $100 000. Достатъчно ниско, че хората от по-заможни държави ще могат да продадат дома си и да се преместят на Марс.“

SpaceX в момента разработва ракетата Starship, която ще е база за бъдещи пътувания до близки планети. Планът е в началото да се закарат материали на Марс, с които роботи да построят колония, която може да се обитава от хора. Миналата година в Twitter Мъск сподели артистична репрезентация на базата на SpaceX на Марс.

SpaceX-BFR-Mars-Base-Close-Up

Милиардерът предвижда, че строежът й ще започне през 2028.

Първоначално цивилизацията на новата планета ще има само базисните неща, от които има нужда за живот. „Източник на енергия, парници, където да се отглежда храна, всякакъв вид базисни неща, без които оцеляването би било невъзможно“, обясни Илон пред SXSW.

 
 

Приложение позволява на саудитските мъже да следят и контролират жените си

| от chronicle.bg |

Изпълнителният директор на Apple, Тим Кук, каза, че компанията ще разследва приложението, което позволява на саудитските мъже да следят и да ограничават свободата на жените си в Саудитска Арабия. „Не съм чул за нея“, каза Кук в интервю за NPR. „Но очевидно ще разследваме случая.“

Освен достъп до правителствени услуги като подаване на документи за паспорти или родилни удостоверения, Insider откри, че приложението Absher позволява на мъже „настойници“ да определят „подчинени“ по име и номер на паспорта и да ограничават възможностите им за пътуване. 

Apple и Google (за телефони с Android) бяха критикувани от групи за защита на човешките права за това, че предлагат Absher. Amnesty International каза пред Washington Post, че програмата подчертава „смущаващата системна дискриминация“ в държавата, а говорител на Human Rights Watch окуражи двете компании да проверят приложението.

Сенатор Рон Уайден написа отворено писмо до Тим Кук и изпълнителния директор на Google Сундар Пичай, в което иска Absher изцяло да се премахне. Той казва:

„Когато мислим дали приложението да бъде свободно за сваляне, трябва да имаме предвид по-широкия контекст, целта му, как се използва и дали не се злоупотребява с него. Компаниите трябва да прилагат по-строги мерки за сигурност конкретно към приложенията, които се управляват от правителство.“

Според политиката в Саудитска Арабия жените в държавата не могат да пътуват без изричното разрешение на техния мъж-настойник като най-често това той е роднина. Те зависят от настойниците си и при избора на съпруг и работа.

Absher има над 11 милиона абонати, според сайта на саудитското Министерство на вътрешните работи.

 
 

Новите кадри от предстоящия филм „Имението Даунтън“ се гледат на чаша чай

| от chronicle.bg |

It’s teatime… again. Вадете чайника, фенове на „Имението Даунтън“, защото от вчера разполагаме с нови кадри от предстоящия филм по един от най-популярните сериали на това десетилетие. 

След първия тийзър трейлър, за който ви разказахме, екипът на „Имението Даунтън“ пусна кадри от пълнометражния филм, който трябва да излезе тази есен. Макар 6-те снимки да са крайно недостатъчно, за да задоволят глада на феновете, е прекрасно да видим как Лейди Мери (Мишел Докъри) прегръща Хенри Толбът (Матю Гуд) докато танцуват (предполагаме на романтична музика) на връх Св. Валентин.

Дори да сте върли противници на западното влияние в празничния източноправославен календар, кадърът ще стопли сърцето ви така както само чаша чай от кухнята на Даунтън може.

Последно бяхме с голямата фамилия Кроули и техните слуги на 1 януари 1926 г. Или поне в този момент приключи действието в последния коледен епизод на сериала на PBS. Сега цялата компания от последния сезон се събира в имението 18 месеца по-късно за едно голямо и мистериозно събитие, както става ясно от снимките, публикувани от Entertainment Weekly.

Какво правят всички тези наши любими персонажи между стените на готическия Даунтън, ще разберем 13 септември, когато е премиерата на филма. А като за начало, вижте галерията горе, където са събрани красивите кадри, напомнящи за хубавите времена, когато всяка година получавахме своята доза „Имението Даунтън“.

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.

 
 

Ларс фон Триер превръща филмите си в диаманти

| от chronicle.bg |

Ларс фон Триер се възстановява след премиерата на „The House That Jack Built“ като поема в странна и непредвидена посока. 

The New York Times предаде, че екстравагантния датски режисьор планира да превърне всичките си 13 филма в диаманти и да ги показва на изложби по света. Той вече е приключил работа по един от тях – „Melancholia: The Diamond“, който може се види в галерията M HKA в Антверпен, Белгия.

M HKA не показва снимки на проекта, съчетаващ 12-каратовото бижу с виртуална реалност, защото самият Триер „иска хората сами да дойдат и да го видят“. „Melancholia: The Diamond“ е вдъхновен от върховия момент във филма, когато два камъка се сблъскват един в друг.

„Това, което се опитвам да направя, е да условя настроението“, каза Ларс пред The Times . 

Той реже диаманта на ръка, което му отнема 5 години. „В известна степен беше страничен проект, но не знаеш накъде ще те отведе животът. В началото мислех, че ще ми отнеме 2 седмици да го изрежа.“

След като приключи с „Melancholia“, режисьорът предвижда да направи същото с другите си 12 филма в срок от 5 години. Следващият ще е „Breaking the Waves“ – драма от 1996 година с Емили Уотсън и Стелан Скарсгард. За да забърза процеса, той ще има „по-абстрактен подход“ към физиката на диаманта и ще използва лазерна технология.

„Melancholia: The Diamond“ ще бъде в галерия M HKA до 5 май. Засега Ларс фон Триер няма планове за други филми след „The House That Jack Built“.