Животът е прекрасен на „Авеню Q” в Столичния куклен театър

| от Дилян Ценов |

Вече почти година и половина в определени дни от месеца (най-често вторници или четвъртъци като ден от седмицата) Столичния куклен театър се превръща в машина на времето, която ще отведе всеки зрител там, където той иска да отиде.

Наближава седем, а фоайето на театъра се пълни с разнородна публиката, залата тръпне в очакване и всички започваме да ръкопляскаме още на втората песен. Кукловоди и актьори заедно изграждат тази история, напомняща на „Улица Сезам“, за да ни разкажат колко трудно, но и колко прекрасно е да бъдеш възрастен. Огромно удоволствие е и да наблюдаваш от последния ред как същата разнородна публика реагира на песни като „Ако си гей“ и „Интернетът е за порно“, защото дори само по тази реакция разбираш колко необходим за българската театрална публика е мюзикълът „Авеню Q”.

27913414_1715466258518430_1711440826351145655_o

“Авеню Q” е американски мюзикъл, поставен за първи път на Оф-Бродуей* (а месеци по-късно и на Бродуей) през 2003 г.  Музиката и стиховете на Робърт Лопес и Джеф Маркс, а либретото е дело на Джеф Уити. Една от най-дълго играните постановки на Бродуей разказва за живота на група младежи, обединени от горчивите житейски обстоятелства на общ адрес – авеню Q. Главният герой, Принстън, е току що дипломирал се студент по английска филология и му предстои да се научи как се живее, след като удобният параван на колежа или университета вече е паднал. Всеки на авеню Q има своите мечти, неслучили се фантазии, битови трудности и най-вече … цели. В тази обстановка Принстън, Кейт Монстър, Браян и Бъдни Вечер (неговата приятелка и после съпруга), Род, Ники, домоуправителят Гари Колман и прекрасната Люси Парцала се опитват да напипат вярната посока в огромното море от хора, възможности и илюзии, наречено Ню Йорк.

Българската версия на мюзикъла е дело на режисьорското дуо Уест Хайлър (САЩ) и Петър Кауков, които вземат в ръцете си тази богата и провокативна драматургия, за да я представят на родната публика, която досега не се е срещала с бродуейски мюзикъл. Комуникацията, между текст и публика, опосредствана от куклите, е хитър и добре изигран ход, който успешно предразполага зрителя.

След Петър Кауков и Уест Хайлър задължително трябва да споменем и всички замесени в музикалното оформление. Този, който е гледал български мюзикъл, който звучи повече като китския език на Дори от „Търсенето на Немо“, няма как да не оцени майсторските превод, музика и техническите умения на актьорския състав в „АвенюQ“. Точният и меко казано адекватен превод на песните е дело на Десислава Софранова, а преводът на текста е на Любов Костова. Освен тях тук е и музикалният ръководител на постановката, Роберта, а зад пианото сяда Ангел Николов. За средата се грижат Ивайло Николов (сценаография и костюми) и Димитър Димитров (кукли). Целият този труд е обединен и достига до нас благодарение на тонрежисьора Данаил Данаилов – Дидо. За тези, които не знаят какво точно прави тази фигура в театъра… грубо казано без него нищо нямаше да звучи така добре.

Всички гореспоменати създават условията тези, които ще изброим сега да спечелят награда „ИКАР“ за постижение в кукленото изкуство през март тази година. А това са Павлета Семова, Лилия Гелева,  Камен Асенов, Венцислава Асенова, Цветелин Павлов, Мила Люцканова, Георги Георгиев – Антика и Рафи Бохосян в ролята на домоуправителя Гари Колман. Удоволствие е да гледаш този сплотен екип, в който един кукловод води по няколко кукли (понякога в една и съща песен) и „превключва“ от едно на друго с непосилна лекота. Страхотна актьорска игра.

26233115_1682531865145203_4290798327321022122_o

Вече година и половина българската театрална публика имаме възможност да се откъснем от ежедневието, като посетим салона на Столичния куклен театър, когато се играе „Авеню Q”. Това е типично американски мюзикъл, с „американски финал“ и именно в това му е чарът. Уест Хайлър, Петър Кауков и целият екип на постановката ни пренасят в онези времена на първите сблъсъци със суровото ежедневие и търсенето на заветната цел в живота. Този мюзикъл ще ви разсмее и разплаче едновременно, защото истината никога не е едноцветна. Но в сградата на Гари Колман ще разберем, че всичко минава много по-леко и безпроблемно, ако просто изчакаме да мине малко време и се научим да приемаме грешките си.

Повече информация за предстоящите дати можете да намерите ТУК.  Приятно изкарване на авеню Q.

* Оф-Бродуей (Off-Broadway) квартал в Ню Йорк, в който са разположени театри с по-малък капацитет от тези на Бродуей, където се реализират и по-евтини и  по-некомерсиални постановки

 
 

Да летиш на 100-годишен самолет

| от chronicle.bg |

На 2 часа от Ню Йорк се намира Old Rhinebeck Aerodrome (летище и музей), където 60 ретро самолета- включително репродукции на известните SPAD VII и Sopwith Camel – летяха по повод 100 години от Първата световна война.

Чувството да гледаш невероятните машини от онази епоха се допълва от факта, че Първата световна война започва едва 10 години след като братята Райт извършват първия полет. Затова и да служиш като пилот се считало от мнозина за самоубийство. По време на войната загиват около 15 000 пилоти.

Разбираме популярното мнение по онова време много добре, когато видим колко крехки и чупливи изглеждат самолетите. Пилотите са на открито, което също е смущаващо и изумително.

Заради откритите кабини и близкият характер на боя, често пилотите виждали лицето на противника и така враждата им придобивала личен характер.

„Самолетите са много интуитивни за управление“, казва вицепрезидентът на музея Клей Хамънд. „Носиш каска, очила и усещаш вятъра с бузите си. Виждаш и чуваш, и подушваш всичко по самолета. Летенето е много повече от момент. Много повече от осезателно усещане.“

Традицията пилотите да броят убийствата си започва именно през ПСВ. Само пилоти с 5 и повече убийства можели да се наричат асове.

Много от самолетите в Old Rhinebeck са оригинални включително Nieuport 10 от 1915 година, Morane-Saulnier A-1 и Curtiss JN-4H от 1917. Последният е по-известен с названието Джени. През 1918 година над Ню Йорк Джени става първият самолет, който излита от дирижабъл. Той е и първият самолет, който се използва от Пощата за доставяне на писма. Истинска перла в короната.

Curtiss JN-4H

 

Old Rhinebeck Aerodrome е открит през 1958 от Кол Пален, авиатор, който обожавал да работи по стари самолети. След като той почива, мястото става музей с нестопанска цел.

 
 

Серина Уилиямс – скандалът с „жената“ на годината

| от chronicle.bg |

Тенис звездата Серина Уилямс стана жена на годината на GQ, но корицата на списанието предизвика бурни обществени дискусии. Причината е, че думата жена е сложена в кавички.

37-годишната Шампионка, както я наричат от списанието, се появява на една от четирите корици на декемврийския брой, озаглавен „Мъж на годината“.

GQ, който за първи път слагат женска част в наградите си Мъж на годината през 2003 година, слага Серина заедно с рекордите Майкъл Б. Джордън, Хенри Голдинг и Джона Хил.

През февруари Уилямс казва пред CNN, че едва не умира, когато ражда дъщеря си миналата година, и въпреки това след няколко месеца вече била на корта. Дори успя да стигне до финала на Wimbledon и US Open, като загуби и двата.

Целият проблем с корицата на списанието идва от незнанието за навиците на дизайнера Виргил Абло. Думата „woman“ е написана ръкописно от него, а той често обича да използва кавички. Абло работи заедно с Уилямс и Nike за спортния екип на тенисистката, върху който имаше думите „Serena“ и „Logo“, и двете в кавички.

Serena-Williams-new-ad-e1535541815443

Миналата година в отворено писмо в сайта reddit, Уилямс казва, че е била наричана мъж заради мускулатурата си: „Наричали са ме мъж, защото изглеждам много силна… Казвали са ми, че не съм за женския спорт, че трябва да играя с мъжете, защото изглеждам по-здрава, отколкото другите момичета. (Не, аз просто работя много здраво и съм се родила с това тяло, с което се гордея.)“

 
 

Самоуправляемите коли ще доведат до повече секс

| от chronicle.bg |

Според ново проучване, самоуправляемите автомобили ще доведат до повече секс в колата. Хората ще е по-вероятно да ядат, да спят и да мърсуват, когато автономните коли станат нещо нормално по улицата, според проучването публикувано в последния брой на журнала Annals of Tourism Research.

„Хората ще спят в колите си, което ще се отрази на крайпътните хотели. Дори може да се появят ресторанти на колела, в който човек влиза, за да се нахрани, докато пътува“, казва Скот Коен, ръководител на изследването, пред Fast Company magazine. „Това ни накара да се замислим какво още биха правили хората в колите си, веднъж щом не се налага да шофират. Разбира се, едно от тези неща съвсем разбираемо ще е секс.“

Автономните коли също така се очаква да сложат и проституцията на колела. „Не е толкова нереално да си представим червените фенери да станат червени фарове. Така проституцията става по-трудна са улавяне. Като цяло много нелегални неща се случват в колите на хората.“ Коен продължава: „Местата, където проституцията е легална, а регулаторите позволяват самоуправляващите се автомобили лесно да излязат на пътя, ще видим секса в колите без време. Очаквам това в Европа.“

Около 60% от американците вече са правили секс в кола според изследването, което предвижда това да е нормална практика след 2040.

 
 

Астрид Линдгрен: От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.

| от chronicle.bg |

През зимата на 1941 г. малката Карин Линдгрен се разболява от пневмония. Докато е прикована към леглото, майка й Астрид, в опит да разсее скуката, започва да разказа измислени истории за малко момиче с необикновена сила. Приказките се приемат повече от добре, и не само от Карин. Скоро приятелите и семейството искат още и още приказки за момичето, което критиците по-късно ще нарекат „кръстоска между Хъкълбери Фин и Супермен.“

Три години по-късно Астрид подарява за десетия рожден ден на дъщеря си специален подарък – напечатан екземпляр с приключенията на Пипи Дългото чорапче. Следващата година авторката, която вече е издала две успешни книги за деца, дава на издателя си да прочете книгата за Пипи. Останало сигурно го знаете. Останалото е история и една огромна тълпа от персонажи, с които милиони деца по света са отраснали.

Пипи, Томи, Аника, Емил, Карлсон, Дребосъчето, Ина, Алфред, татко Алфред, мама Алма, госпожа Петрел… все герои, благодарение на които малките и до днес обикват четенето. Обикват и Астрид Линдгрен, която не се страхува да говори на децата за смъртта.

Жената, която ни накара да обичаме четенето, да разберем някоя и друга хитрина за живота, е родена на днешната дата преди 111 години. В чест на днешната дата споделяме няколко нейни цитата.

Astrid-Lindgren-1994-Teaser-DW-Vermischtes-Stockholm-jpg

„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.“

„Спокойствие и само спокойствие.“

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.“

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“ (из „Пипи Дългото чорапче“)

Пипи Дългото чорапче

„От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.“

„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.“

„Детство без книги – това не е никакво детство. Това е като да ти е отказан достъп до омагьосаното място, където можеш да отидеш и да намериш най-редкия вид радост.“

„Дай на децата любов, още любов и пак любов, и здравият разум ще дойде от само себе си.“

lindgren

„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение.“

„Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме.“ (из „Децата от улица „Тряскаджийска“)

„“Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.“

„Лятото няма да трае вечно, той знаеше това, както го знаеше и Роня. Но си заживяха отново, като че ли то нямаше да има край, и доколкото им се удаваше, пропъждаха всички мъчителни размисли за зимата.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

 Астрид Линдгрен

„Ако съм озарила дори едно единствено детство, то тогава съм постигнала поне нещо в живота си.“

„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които могат да правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат.“