Животът е прекрасен на „Авеню Q” в Столичния куклен театър

| от Дилян Ценов |

Вече почти година и половина в определени дни от месеца (най-често вторници или четвъртъци като ден от седмицата) Столичния куклен театър се превръща в машина на времето, която ще отведе всеки зрител там, където той иска да отиде.

Наближава седем, а фоайето на театъра се пълни с разнородна публиката, залата тръпне в очакване и всички започваме да ръкопляскаме още на втората песен. Кукловоди и актьори заедно изграждат тази история, напомняща на „Улица Сезам“, за да ни разкажат колко трудно, но и колко прекрасно е да бъдеш възрастен. Огромно удоволствие е и да наблюдаваш от последния ред как същата разнородна публика реагира на песни като „Ако си гей“ и „Интернетът е за порно“, защото дори само по тази реакция разбираш колко необходим за българската театрална публика е мюзикълът „Авеню Q”.

27913414_1715466258518430_1711440826351145655_o

“Авеню Q” е американски мюзикъл, поставен за първи път на Оф-Бродуей* (а месеци по-късно и на Бродуей) през 2003 г.  Музиката и стиховете на Робърт Лопес и Джеф Маркс, а либретото е дело на Джеф Уити. Една от най-дълго играните постановки на Бродуей разказва за живота на група младежи, обединени от горчивите житейски обстоятелства на общ адрес – авеню Q. Главният герой, Принстън, е току що дипломирал се студент по английска филология и му предстои да се научи как се живее, след като удобният параван на колежа или университета вече е паднал. Всеки на авеню Q има своите мечти, неслучили се фантазии, битови трудности и най-вече … цели. В тази обстановка Принстън, Кейт Монстър, Браян и Бъдни Вечер (неговата приятелка и после съпруга), Род, Ники, домоуправителят Гари Колман и прекрасната Люси Парцала се опитват да напипат вярната посока в огромното море от хора, възможности и илюзии, наречено Ню Йорк.

Българската версия на мюзикъла е дело на режисьорското дуо Уест Хайлър (САЩ) и Петър Кауков, които вземат в ръцете си тази богата и провокативна драматургия, за да я представят на родната публика, която досега не се е срещала с бродуейски мюзикъл. Комуникацията, между текст и публика, опосредствана от куклите, е хитър и добре изигран ход, който успешно предразполага зрителя.

След Петър Кауков и Уест Хайлър задължително трябва да споменем и всички замесени в музикалното оформление. Този, който е гледал български мюзикъл, който звучи повече като китския език на Дори от „Търсенето на Немо“, няма как да не оцени майсторските превод, музика и техническите умения на актьорския състав в „АвенюQ“. Точният и меко казано адекватен превод на песните е дело на Десислава Софранова, а преводът на текста е на Любов Костова. Освен тях тук е и музикалният ръководител на постановката, Роберта, а зад пианото сяда Ангел Николов. За средата се грижат Ивайло Николов (сценаография и костюми) и Димитър Димитров (кукли). Целият този труд е обединен и достига до нас благодарение на тонрежисьора Данаил Данаилов – Дидо. За тези, които не знаят какво точно прави тази фигура в театъра… грубо казано без него нищо нямаше да звучи така добре.

Всички гореспоменати създават условията тези, които ще изброим сега да спечелят награда „ИКАР“ за постижение в кукленото изкуство през март тази година. А това са Павлета Семова, Лилия Гелева,  Камен Асенов, Венцислава Асенова, Цветелин Павлов, Мила Люцканова, Георги Георгиев – Антика и Рафи Бохосян в ролята на домоуправителя Гари Колман. Удоволствие е да гледаш този сплотен екип, в който един кукловод води по няколко кукли (понякога в една и съща песен) и „превключва“ от едно на друго с непосилна лекота. Страхотна актьорска игра.

26233115_1682531865145203_4290798327321022122_o

Вече година и половина българската театрална публика имаме възможност да се откъснем от ежедневието, като посетим салона на Столичния куклен театър, когато се играе „Авеню Q”. Това е типично американски мюзикъл, с „американски финал“ и именно в това му е чарът. Уест Хайлър, Петър Кауков и целият екип на постановката ни пренасят в онези времена на първите сблъсъци със суровото ежедневие и търсенето на заветната цел в живота. Този мюзикъл ще ви разсмее и разплаче едновременно, защото истината никога не е едноцветна. Но в сградата на Гари Колман ще разберем, че всичко минава много по-леко и безпроблемно, ако просто изчакаме да мине малко време и се научим да приемаме грешките си.

Повече информация за предстоящите дати можете да намерите ТУК.  Приятно изкарване на авеню Q.

* Оф-Бродуей (Off-Broadway) квартал в Ню Йорк, в който са разположени театри с по-малък капацитет от тези на Бродуей, където се реализират и по-евтини и  по-некомерсиални постановки

 
 

Историите, които ще гледаме в българския ефир през август

| от chronicle.bg |

Лятото може да бъде наистина труден сезон за намиране на филми за гледане, които изискват задействането на повече от две мозъчни клетки. Ако тези дни отидете в някое кино, на екраните над касите ще видите редовните за всяко лято блокбъстъри, които киното за поредна година изкарва от конвейера си.

Лятото може да бъде наистина труден сезон… ако не знаем къде да търсим. Ако искате нещо повече от визуални ефекти, киносалоните не са мястото.

За щастие на зрителите, българският телевизионен ефир през август предлага програма далеч по-разнообразна като тематика и жанр, от киносалоните в момента. Накратко – не е нужно да ставате от дивана, за да си подарите няколко часа, прекарани в последните дни на Романови, по времето, когато Европа е основана или в тайните стаи на Версайския дворец в дните на Мария Антоанета.

Най-добрите документални филми са като книга на Анри Троая – романизирани биографии. Такива са и филмите в галерията горе, които ще се излъчват в ефира на Viasat History през този август.

 
 

„Брилянтин“ става на 40 години!

| от chr.bg |

Изминаха четири десетилетия, откакто персонажите на Оливия Нютън-Джон, Джон Траволта и останалите участници в актьорския състав на филма мюзикъл „Брилянтин“ завладяха сърцата на тийнейджърите в целия свят.

Филмът, който е режисьорски дебют на Рандъл Клайсър, не е остарял до ден днешен.

„Смятахме, че „Брилянтин“ ще бъде приет добре една-две години от зрителите, но не сме очаквали подобна реакция 40 години по-късно в целия свят и във всички възрастови групи“, каза режисьорът.

Адаптиран по успешен бродуейски мюзикъл за любовта на тийнейджъри през 50-те години на миналия век, „Брилянтин“ бе заснет за два месеца в Лос Анджелис с бюджет 6 милиона долара и както много филми, влезли в аналите на киното, първоначално бе критикуван. „Брилянтин“ обаче събра близо 400 милиона долара приходи от прожекции и по този показател бе рекордьор до излизането на филма мюзикъл „Мама миа!“ по екраните 30 години по-късно.

„Джон и аз искахме Оливия да е в образа, но тя се колебаеше, защото се бе снимала в научнофантастичен филм, който не бе приет добре в Англия – си припомни режисьорът. – Тя бе почти 30-годишна и смяташе, че е прекалено стара, за да се снима в ролята на приятелка на Траволта, който е с 5 години по-млад от нея. Оливия поиска проби пред камера и това бе направено. Джон и аз се отнасяхме към нея като към по-малка сестра, непрестанно я окуражавахме и този метод проработи“.

Траволта и Нютън-Джон останаха близки през годините, като се снимаха заедно във филма „Two of a Kind“ (1983) и записаха заедно коледен албум през 2012 г. Те взаимно се поддържаха при тежки изпитания, по-специално смъртта на сина на Траволта през 2009 г. и рецидива на рак у Нютън-Джон миналата година след битката й с болестта през 90-те.

 
 

Какво да хапваме, за да не се потим в жегите

| от chr.bg |

В жегите не можем да спрем потта, защото така се охлаждаме, но някои храни и витамини помагат да я намалим, за да не се чувстваме лепкави, съобщи в. „Дейли мейл“, позовавайки се на британски диетолог.

Диетологът Рик Хей препоръчва вит. В в жегите за намаляване на стреса. Стресът предизвиква допълнително потене. Таблетките с магнезий компенсират изгубените с потта електролити. В горещините е добре да намалим алкохола и кофеина и да наблегнем на плодове и зеленчуци с много вода като пъпеши и дини, краставици и репички, които се усвояват по-лесно.

Богатите на магнезий храни са тъмнозелените зеленчуци, ядките и семената, а на вит. В – яйчният жълтък и маята.

Полезна срещу горещите вълни при жените в менопауза е билката шизандра, наричана също китайски лимонник. Тя помага срещу нощно изпотяване. Активната съставка в плодчетата й има защитен ефект дори срещу невродегенеративни болести като Алцхаймер.

В жегите е добре да избягваме месото и да наблягаме на плодовете и зеленчуците. За усвояването на протеините е необходима повече енергия и това загрява допълнително тялото. Така се увеличава и потенето.

Въглехидратите също увеличават телесната температура, защото излишната глюкоза трябва да бъде изгорена. Това освобождава енергия и топлина.

Потенето засилват и лютите и пикантни храни, защото стимулират метаболизма, а това загрява тялото.

Плодовете и зеленчуците в жегата охлаждат тялото, защото за смилането им не са необходими много усилия. Високото съдържание на вода и електролити в тях компенсират загубеното с потта.

Кофеинът също трябва да бъде намален в горещините, защото е стимулант и въздейства върху централната нервна система. В малки количества обаче не се отразява върху потенето.

 
 

Как да реагираме, когато други хора имат постижения или качества

| от Антония Антонова |

На никого не му е приятно, когато някой друг се изявява, прави готини неща или хване, че блесне с нещо. Какъв българин сте, ако в такива кофти ситуации не се опитате максимално много да омаловажите чуждия успех, докато бодете пресолен домат на пейката пред блока и коментирате международното положение с нормални хора като съседите? Така де – те пият ракия всяка вечер с вас, а не се правят на интересни да имат кариери, амбиции и постижения.

“ – Глей го па тоя, к’во като е учИл езици и к’во ходи да изхвърля разделно, все едно не знаеме откъде е.“

Ясно е, че няма как някой да е по-умен, по-хубав, по-кадърен и по-голям разбирач от вас. Освен това правенето на готини неща като това да имаш професионална реализация, образование, хоби, да се занимаваш с благотворителност, спорт и да общуваш с умни хора в същината си няма никакъв смисъл, ако човек не изкарва пари от тях и няма кола, и пари в сак в багажника на колата. То успехът се измерва в пари, не в някакви изгъзици.

Тоест, какво ще се прави толкова тоя на много отворен и интересен, като само се развива и усъвършенства? Ето как да реагираме, в случай че около нас хора вземат, че постигнат нещо в тоя живот или пък блеснат за момент:

Никак. Не реагираме никак. Все едно нищо не се е случило. Просто си пием мастиката и си качваме холестерола с бирени пръчки, както във всеки друг нормален ден. Това е най-доброто.

Ако все пак стане дума за постиженията им, защото някой е дръзнал да ги коментира, игнорираме чутото или рязко сменяме темата. Все едно не чуваме какво се говори, дори това да не изглежда логично и адекватно. К’во ти пука?

Опитваме се се да омаловажим фактите, колкото и трудно да е това. Обясняваме, например, че стипендията от „Харвард“ не е лошо нещо, но и лято на Слънчака, вместо учене и потене залудо, не е за изхвърляне и ние залагаме на второто. Защо да се мъчи човек, веднъж се живее? Иначе който, както си прецени, разбира се.

Заявяваме, че само арогантни и егоцентрични хора имат такива успехи, останалите нормални хора сме скромни и добри. Обясняваме им, че не може така да имат постижения, защото това наранява чувствата на околните, кара ги да изпитват негативни емоции. Все едно по този начин ги обиждат като правят някакви неща, които те не могат или не желаят да правят. Откъдя накъдя всички ще правят едно и също, а някой ще прави повече и ще се отличава? Откъдя накъдя?

Започваме с „А ПЪК АЗ, КОГАТО…” и разказваме история за себе си. В случай, че някой около нас е срещнал любовта на живота си, умира от щастие и ще се жени, например, обясняваме, че бракът е отживелица и е за хора, които си нямат доверие, след което разказваме история за себе си, без значение дали тя има някаква смислова връзка с контекста на разговора в момента или не.

Хвалим случаен човек или животно за нещо съвсем различно в присъствието на човека, който изпъква с разни неща. Изпробвана стотици пъти в човешкия опит дотук и доказано работеща тактика. Пример: Диди идва във компанията, облечена в невероятна и шармантна мега секси рокля на цветя, която събира всички мъжки погледи, женските също. Няколко хора ахват. Сега е перфектният момент да надигнем глас и да кажем: „Жоро, много ми допадат очилата ти, откъде си си взел, искам същите“. Така сменяме темата още преди да има тема. Висш пилотаж.

Държим се се сякаш сме лично обидени от случилото се. Нека осанката ни издава, че просто не е редно някакви хора около нас да са по-изявени от нас в който и да било отрязък от време, в каквато и да било област. Така не може.

Директно заявяваме, че това е тъпо. Ако ще да става въпрос за спасяване на деца от гладна смърт. Казваме, че това е супер тъпо и е по-яко това, което НИЕ правим в момента. И край. Или че самият човек е тъп и за нищо не става, и да не се прави на интересен. Почваме да го обиждаме за външния му вид, напомняме му, че и той ходи до тоалетната, казваме му, че каквото и да направи, за нищо не става и да не се прави.

За по-възвишено се подиграваме на човека, да не звучи като директно заяждане. Няма какво да го щадим и да се офлянкваме. Директно му се присмиваме, че се занимава с някакви неща и че изобщо е жив.

И така. Тъпаци, ще се различават те…