shareit

Театърът е необясним, но необходим

| от Дилян Ценов |

От всички „межународни дни на какво ли не“, 27 март е един от малкото, които действително имат мисия и са нещо повече от дата с прикрепен манифест към нея. Международният ден на театъра е ден за размисъл. За значението на това изкуство отвъд евтините смешки и трикове.

Той е много повече. 

Театърът е феномен, който непрестанно търси отговори,  но  въпросите,  които поражда са много  повече. За какво  изобщо  е театърът?  Кой  има нужда от  него? Хората? Кои хора? С какво  им  помага? Защо  се е появил? Кога се е появил? За какво  е тази  пиеса?  Купища въпроси могат да бъдат зададени, но повечето от тях ще останат без еднозначен отговор. Защото както е казал Йонеско, „театърът е необясним, но необходим.“

Театърът е необходим, за  да съществуват светът.  Духът ни се нуждае  от  театър, така както  тялото  се нуждае  от  вода, мозъкът от сън, стомахът от  храна. Това е естествена потребност на хората с по-широк кръгозор.

Театърът е необяснима, но  осезаема сила. Той е призма,  през която  можем да достигнем до необятното, опасното, създаващото и  разрушаващото.  Свят  без театър е обречен  на бавна духовна, а след нея и физическа,  гибел. Ако  изчезне  това изкуство,  което  обединява всички  останали изкуства, изчезва и искрата в човека. За да  е завършен, човек  се нуждае и от  наука и  от  изкуство. Както  в  природата,  ако  едното условие изчезне,  видът ще  загине.

Театърът е онова изкуство, което обединява зарядите на всички останали  изкуства. Затова е и най-въздействащото. То устоява на епохи, войни и технологични революции. Каквито  и  нови жанрове  да се появят, зрителят винаги ще е привличан от  действието на сцената.  Там животът просто е друг, а всеки има нужда от това.

Какво  би  станало  ако няма театър? Отговорът  е  прост. Връзката се разкъсва.  Кръговратът  се нарушава. Отнема се искрата,  която  осветява душите  ни. Изчезват способностите ни  да чувстваме,  да съпреживяваме. Постепенно  те  ще закърняват до  момента,  в който  се превърнем  в машини,  в обикновени, инертни консуматори. Естетичното, което одухотворява човека, ще се загуби,  а живот, лишен от красота,  е обречен.  В него злото покълва най-лесно.

Театърът е като дърветата на планетата. Те са единствените форми на живот, които побеждават  гравитацията. По същия начин театърът ни  отлепя  от  земята и  насочва погледите ни нагоре. Той  побеждава нашата гравитация и  ни прави  ни  витални. В него е „кислородът“,  необходим  на душите ни. Така че нека го вдишваме на воля и доколкото е възможно да не го замърсяваме.

Честит международен ден на театъра.

 
 
Коментарите са изключени