„Съзвездия“: представлението, което трябва да гледате тази пролет

| от chronicle.bg |

В последните години има една тенденция, която диктува театърът, който се прави от любители, понякога да се оказва по-интересен и по-добър от този, който се прави от професионалисти.

Причините за това са много и няма да дискутираме тях, а ще хвърлим поглед върху един от примерите, в които представление с „непрофесионални“ (разбирате, незавършили НАТФИЗ артисти) хваща зрителя за гърлото с доста по-голям замах от редица представления, които се поставят в момента в българските театри.

За актьорите

Невена Николова и Васил Михайлов са любители актьори от много години. През 2016 година обаче решават да станат по-сериозни към това, което обичат и да започнат свой проект. Докато през лятото на 2017 двамата актьори участват в интензивни летни курсове в едни от най-престижните театрални институти – той в RADA – Royal Academy of Dramatic Arts, Лондон, тя в LAMDA – London Academy ot Music and Dramatic Arts – откриват този текст, който ги провокира достатъчно, за да закупят правата за него и да го преведат.

Текстът е на Ник Пейн и разказва историята на един мъж и една жена, които конструират свят, в който да изживеят цяла вселена от животи.

Пиесата е млада и ударна. А режисьорът е Йордан Славейков, който стои зад „Стъклената менажерия“ и „Паякът“.

Пиесата е носител на наградата Evening Standard Theatre Award за 2012 за най-добра драматургия, а представлението се поставя в „Червената къща“ и е част от серията „Дебюти на границата“. Актьорската игра е прецизна и фина, а режисурата носи почерка на широката мисъл и дълбокото разбиране на живота и неговата обратна страна.

Contelletions_Poster

Текстът на Ник Пейн се поставя за първи път в България и е първата независима продукция на новосъздаденото Театрално сдружение „Хелиотроп“.

Пиесата започва с двама души, не, не са хора, те са две кукли. Приличат на човеци, но нямат душа. И бавно, с една крачка напред, и две назад, и после пак, главните герои започват през играта да строят света. Наблюдаваме как от кукли се превръщат в малки деца – а после в хора. Един дълъг път, изминат през играта.

Но защо? Движението напред назад във времето е главозамайващо и точно в мига, когато зрителят си зададе въпросът докъде ще го закара този влак, отговорът започва бавно да се появява като една мъглявина в края на пътя.

Той и Тя няма просто да надживеят живота. Те трябва да надживеят смъртта или да се проснат в краката й, защото тя идва за единия от тях.

В това надбягване не само с тях самите, а и с времето, играта изкристализира като най-мощната форма на живеене. След Любовта. Постановката увековечава някои от вечните постулати за любовта, смъртта и болестта, но го прави по нов начин: такъв, който оставя клишетата някъде далеч назад и ни кара да погледнем сцената с очите на дете. Или на кукла?

Автор: Ник Пейн
Превод: Лина Цветанова и Васил Михайлов
Постановка: Йордан Славейков
Сценография и костюми: Юлияна Войкова-Найман
Музика: Калин Николов
Пластика: Ана Митева
Участват: Невена Николова, Васил Михайлов.

Следващите представления са на 10.04 и 15.04 от  19.30 часа

Можете да резервирате място на тел. 02/988 8188, 0885 828 532 и e-mail office@redhouse-sofia.org. Резервациите важат до 15 минути преди началото на събитието.

 
 

10 филма с Джеръми Айрънс, които да гледате по случай рождения му ден

| от chronicle.bg |

Той може да ви заведе навсякъде. В огромното имение на свой приятел, където приятелството приема най-различни форми. В Шекспировия свят на скъперничеството. При 12-годишната Лолита. Джеръми Айрънс е всепризнат гигант и можем само да се отдадем на влиянието на тъмния и поглъщащ поглед.

За дългата си кариера е спечелил почти всяка възможна награда – „Оскар“, „Златен глобус“, SAG, „Еми“, „Тони“, наградите на редица асоциации на филмови критици, и има и номинация за „Грами“. Играл е почти всичко – от злодей в екшън, гостуваща звезда в сериали, Шекспиров герой и роля, достойна за „Оскар“.

Като повечето велики актьори, Джеръми Айрънс започва кариерата си в театъра. Дебютира в Лондон в пиесата „Godspell“ (1973), а 11 години по-късно вече има награда „Тони“ за бродуейската постановка „The Real Thing„. Дебютът му в киното е във филма „Нижински“ (1980), а големият успех идва с две следващи заглавия – филмът „Жената на френския лейтенант“ и сериала „Завръщане в Брайдсхед„, по романа на Ивлин Уо. Оттам нататък той не спира да приема предизвикателства и да подбира ролите си. Затова и го обожаваме – защото в най-върховите си години прави най-малък брой филми и приема само прецизно избрани роли – винаги сме твърдели, че това е по силите само на наистина големите.

В чест на един от любимите ни мъже от екрана, който днес става на 70 години, подбрахме 10 прекрасни негови филма – вижте ги в галерията горе.

 
 

Интересно ли ви е как изглежда новият OnePlus 6T?

| от chronicle.bg |

За любопитните към наследника на OnePlus 6Т, вече има законни снимки, пуснати в мрежата, както и тийзър видео.

Изображенията потвърждават слуховете, че смартфонът разполага с двойна камера, а не с тройна, както се говореше преди време.

Освен това, OnePlus е няма досадната издатина на камерата, като цената, която е платила за това, е компромис с тънката „снага“ на корпуса. За смартфона вече се знае, че има скенер за пръстови отпечатъци, вграден в екрана, който може да видите и в тийзър видеото:

Повече подробности ще станат ясни в седмиците преди премиерата на OnePlus 6T, която предстои на 17 октомври.

3oT4yhf8mvQNBBLUb5MvZR-970-80

download

Източник: GSM Arena

 
 

Интервю със „световноизвестна” българска плеймейтка

| от Никола Крумов |

Приликата с реални събития и лица не е случайна.

Репортер Никола Крумов. (18+)

– Здравей, плеймейтке.
– Здравей, Кольо. Аз бях най-красивата в класа ни.
– С какво се занимаваш?
– Работя на конкурси, в рекламата и маркетинга, но ще бъда режисьор и прокурор като Стивънс Пилбърг.
– Смяташ ли се за кифла?
– Не, по-висока съм!
– Ъъ… Колко?
– Много съм висока – един и 85 стъпала на хладилника.
– Какви са интересите ти?
– Да съм ужасно известна.
– Не мислиш ли, че това е празна работа?
– Аз никога не съм празна. Умна съм!
– Колко е 5х6?
– Деа знам, бе.
– Ако един бизнесмен има два автомобила – Мерцедес S клас 2017-та и БМВ седма серия 2018-та, плюс апартамент в „Лозенец” 265 квадрата, колко пари има същият в офшорната си сметка?
– 7 377 825 дорала и 43 цента.
– Брей… ти си цяла математичка!
– Не харесвам думи завършващи на ичка и ачка, обичам на ична и ална, защото съм артистична и музикална!
– А книгите обичаш ли?
– Обичам да чета СМС.
– Все пак имаш ли любим писател?
– Да, Елин Йовков.
– А корекции по главата?
– Само в устата.
– Обичаш ли секса?
– Единствено когато е за удоволствие.
– За какво мечтаеш?
– Всички да знаят коя съм и за имоти – хич не съм проста аз! Мечтая глупаците да ми завиждат.
– Благодаря за интервюто. Ще кажеш ли нещо специално за нашите читатели?
– Да… обичам вииииии… Поздрав за всички с новото ми стихотворение:

Мъжът е вид коала.
Работя, а пък съм заспала.
30 лева ми оставил.
С мене той се е прославил!

 
 

Носталгията боли като бавен интернет

| от chr.bg |

Пък знаете ли, че от 17 до 19 век носталгията е считана за болестно състояние с диагноза и лечение при доктор.

Самата дума има гръцки произход и е съставена от две думи: νόστος – „да се върнеш у дома“ и άλγος – „болка“, „тъга“.

В Уикипедия още пише, че „носталгията е чувство, свързано с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места от изминала епоха.“

Какъв копнеж по миналото, какъв приятен спомен, Уикипедио! Приятен спомен ли е като те зареждахме за два часа! Знаеш ли колко домашни не сме написали заради теб…

В галерията ни сме събрали както красиви, така и много грозни моменти от миналото, които помним всички. Дано, докато я разглеждате, си прекарате „приятно“ и „копнеейки“.