shareit

„Съзвездия“: представлението, което трябва да гледате тази пролет

| от chronicle.bg |

В последните години има една тенденция, която диктува театърът, който се прави от любители, понякога да се оказва по-интересен и по-добър от този, който се прави от професионалисти.

Причините за това са много и няма да дискутираме тях, а ще хвърлим поглед върху един от примерите, в които представление с „непрофесионални“ (разбирате, незавършили НАТФИЗ артисти) хваща зрителя за гърлото с доста по-голям замах от редица представления, които се поставят в момента в българските театри.

За актьорите

Невена Николова и Васил Михайлов са любители актьори от много години. През 2016 година обаче решават да станат по-сериозни към това, което обичат и да започнат свой проект. Докато през лятото на 2017 двамата актьори участват в интензивни летни курсове в едни от най-престижните театрални институти – той в RADA – Royal Academy of Dramatic Arts, Лондон, тя в LAMDA – London Academy ot Music and Dramatic Arts – откриват този текст, който ги провокира достатъчно, за да закупят правата за него и да го преведат.

Текстът е на Ник Пейн и разказва историята на един мъж и една жена, които конструират свят, в който да изживеят цяла вселена от животи.

Пиесата е млада и ударна. А режисьорът е Йордан Славейков, който стои зад „Стъклената менажерия“ и „Паякът“.

Пиесата е носител на наградата Evening Standard Theatre Award за 2012 за най-добра драматургия, а представлението се поставя в „Червената къща“ и е част от серията „Дебюти на границата“. Актьорската игра е прецизна и фина, а режисурата носи почерка на широката мисъл и дълбокото разбиране на живота и неговата обратна страна.

Contelletions_Poster

Текстът на Ник Пейн се поставя за първи път в България и е първата независима продукция на новосъздаденото Театрално сдружение „Хелиотроп“.

Пиесата започва с двама души, не, не са хора, те са две кукли. Приличат на човеци, но нямат душа. И бавно, с една крачка напред, и две назад, и после пак, главните герои започват през играта да строят света. Наблюдаваме как от кукли се превръщат в малки деца – а после в хора. Един дълъг път, изминат през играта.

Но защо? Движението напред назад във времето е главозамайващо и точно в мига, когато зрителят си зададе въпросът докъде ще го закара този влак, отговорът започва бавно да се появява като една мъглявина в края на пътя.

Той и Тя няма просто да надживеят живота. Те трябва да надживеят смъртта или да се проснат в краката й, защото тя идва за единия от тях.

В това надбягване не само с тях самите, а и с времето, играта изкристализира като най-мощната форма на живеене. След Любовта. Постановката увековечава някои от вечните постулати за любовта, смъртта и болестта, но го прави по нов начин: такъв, който оставя клишетата някъде далеч назад и ни кара да погледнем сцената с очите на дете. Или на кукла?

Автор: Ник Пейн
Превод: Лина Цветанова и Васил Михайлов
Постановка: Йордан Славейков
Сценография и костюми: Юлияна Войкова-Найман
Музика: Калин Николов
Пластика: Ана Митева
Участват: Невена Николова, Васил Михайлов.

Следващите представления са на 10.04 и 15.04 от  19.30 часа

Можете да резервирате място на тел. 02/988 8188, 0885 828 532 и e-mail office@redhouse-sofia.org. Резервациите важат до 15 минути преди началото на събитието.

 
 
Коментарите са изключени