Пристройката: искате ли нов театър в София?

| от chronicle.bg |

След 10.11.1989 година културата в България беше натикана съвсем неслучайно в глуха линия. Бюджетните средства от републиканския бюджет в ресора се сринаха до нива на статистическа грешка.

В рамките на нула цяло и малко от процента. Резултатите са на практика разчовечаване и разкултуряване на цели райони от страната. По оста София – Видин на територията на страната съществува само един театър, издържан от държавата. Това е театърът във Враца. Тези в Монтана и Видин функционират като т.нар. открити сцени. А резултатът от превръщането на театри в открити сцени е трагичен.

Съкръщават се трупи, които никога не се възстановяват. За почти 30 години пари за капитален ремонт на който и да е театър в страната, така и не бяха намерени. А сграда построена специално за да бъде театър, звучи като научна фантастика.

Сега ръководителите на ТР Сфумато, професорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, започват проект за разширяване на сега съществуващата сграда на театъра, както и за построяването на нова, се казва Пристройката.

Ние, от Chronicle.bg, подкрепяме тяхната идея, и споделяме с вас писмото им.

Към всички зрители на ТР „Сфумато“,
Към всички актьори, участващи в спектаклите и ателиетата на ТР „Сфумато“,
Към всички колеги, които симпатизират на поетиката на ТР „Сфумато“,
Към всички хора, които вярват, че духовността е най- сигурния път да излезем от кризата на материалното оскотяване,
Към всички хора от квартала и София,
Към всички институции, от които зависи съдбата на този проект,
Към всички наши партньори от Европа и Света!

Като си даваме сметка, че в контекста на срутващи се читалища, затваряне на болници, реформи, които поощряват популисткото пълнене на стадиони и театри, нашият жест изглежда Дон Кихотовски обречен, ние въпреки всичко се обръщаме към всички ви.

Обръщаме се към всички, които имат съпричастие към инициативата на ТР „Сфумато“ да направи от бившата баня Подуене нов модерен център за театър, който да бъде лице на европейската нагласа на нашата култура. Нашият дългогодишен проект е алтернатива на кризисното състояние на българския театър. Той е една от първите крачки към ревизията на досегашните стратегии на културната ни политика в областта на театъра и би отворила нова перспектива за младите хора, които идват след нас в изкуството.

Проблемът на културата не е само проблем на хората, които работят в областта на културата – той е проблем на всички, които мислят за бъдещето на България и той трябва да се решава днес, утре ще бъде късно.

Очакваме ви на публичното обсъждане на проект „ПРИСТРОЙКАТА”, което ще се проведе на 29.06 от 10.00 до 13.00 часа в залата на „Сфумато“ в рамките на „Малък сезон“ 2018 г.

Проектът „Малък сезон 2018“ се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и е част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 г.

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Премиерата на новия “Anthony Bourdain: Parts Unknown” мина добре

| от chr.bg |

Премиерата на “Anthony Bourdain: Parts Unknown” беше скоро и не беше възпоменателна. На фона на печалните събитията, които не бяха размити поне малко дори и от награда Еми, първият епизод „Kenya“ беше жизнерадостен.

Бурдейн и ководещият Камау Бел разгледаха столицата Найроби, както и саваната и по-отдалечени места, където опитаха напитка от кравешка кръв и кози очни ябълки. 

След премиерата режисьорът Морган Фалън каза на Бел, че това, че е начинаещ е предимство: „От гледна точка на „лошия продуцент“, знаехме, че ще ядеш каквото сложим пред теб.“

Чуството да снима предаването Бел описа като „все едно съм спечелил конкурс“ и добави „Трябва да продължиш докрай, иначе не си добър гост. Ако Антъни ни е научил на едно нещо, то е да си добър гост.“

Всичко всъщност започна преди 20 години, когато Тенаглия и Колинс, продуценти на Бурдейн и до днес, снимат 10-минутно видео за Les Halles, ресторантът в Ню Йорк, където Антъни е главен готвач. Видеото им носи бърза поръчка за 23 епизода на първото предаване „No Reservations“. В следващите няколко десетилетия готвачът ще стане културен антрополог.

Премиерата на първия епизод от новия сезон на „Parts Unknown“ не завършва с „В памет на…“, както може би се очаква, а с гласа на Бурдейн зад кадър, който говори за разказването на истории.

Тенаглия споделя: „Хората не виждат това, но в някои отношения Тони беше много срамежлив и предаването стана начин да се свърже със света. Въпреки приключенският му характер, моментите на тишина бяха моментите, които той ценеше най-много.

 
 

10 известни момичета, които харесват други момичета

| от chronicle.bg |

Да се изправиш в един свят, в която липсата на толерантност и хомофобията все още са много мощни и масови, изобщо не е лесно, дори да си популярен. Изисква доста кураж да заявиш ясно, че си жена, която харесва други жени, или мъж, който харесва други мъже, или пък бисексуален/на. Критиката идва от всички страни и може да те помете.

Въпреки това, има хора, които наистина се приемат такива, каквито са, и не се страхуват да го заявят.

В галерията сме събрали няколко известни момичета, които са показали на света не само своята хомосексуалност, а и своите партньорки. Някои от тях използват социалните мрежи, за да демонстрират колко са влюбени и щастливи.

Ами браво на тях! Вижте кои са те.

 
 

Проблемът със „Забелязано в София“

| от |

Гледали ли сте „Цар Лъв“? Най-вероятно да. А помните ли хиените на Скар? Групата „Забелязано в София“ се превърна от красивият прайд на Муфаса, в гробище за снимки, пълно с хиени, които нападат всичко включително и един-друг.

Една от най-големите фейсбук групи вече е жалко изродено подобие на себе си. Там човек отива, за да храни злобата си с трохички, които душата му смята за угощение. Не можем без тази група.

Там човек е бебе – малко и грачещо за всичко, без да знае нищо или да може нищо, или да прави нищо. Изцяло зависимо от всички останали, но не взимащо никаква отговорност за собствените си действия. Забравящо за собствените си недостатъци, докато пие със злоба от чашата на ежедневието. На тази чаша според него и двете половини са винаги празни. И винаги е виновен друг малоумник, тъпак, гей…

Това, което започна като добронамерен опит за смешна група, сега, уви, е храм на мрънкащите.

Има счупена плочка на тротоара пред блока ви? Веднага снимайте и качете! Добър текст към снимките ви ще е „Това не е държава! Обищаната не си е свършила работата! Всичко в живота ми не е хубаво и затова обвинявам хората, за които гласувах преди няколко години!“

Някой е паркирал неправилно? Ооо, краят му е близо, ей сега ще бъде изтипосан и напсуван! Ако кара скъпа кола – край! Това е Голям шлем направо: скъпа кола, паркирана неправилно върху тротоар със счупена плочка. По който ходи човек облечен странно. Еха! Оставете ги тези ремонти, ами разширете Терминал 1, че след този пост напливът от напускащи държавата ще е невероятен.

В тази група е цялата тъга на народа ни. Цялият страх и фрустрация от живота, пренасочена срещу другарчето. Нескопосаната първосигнална злоба на един народ, който си мисли, че заслужава повече, но не прави повече.

Не управляващите, а ние съсипахме държавата. Защото ние сме държавата и сме съсипани.

Всъщност не. Да искаш да оправят държавата е все едно да искаш да опазят природата. И природата, и държавата са си окей горе-долу – и двете са виждали пердах, които ние нито можем да им причиним, нито можем да си представим, и пак са оцелявали. Ако ще оправяме или опазваме нещо, по-добре да сме ние. Не сме толкова съсипани.