shareit

Пина Бауш: жената, която говори през танца

| от chronicle.bg |

Жената, за която става дума, е всички изкуства, побрани в едно човешко тяло. Нещо повече от обикновен артист и революционер. Тя е усещане, емоция, театър, танц, милиони думи, казани през човешкото тяло. Тя е усещането, което Вим Вендерс улавя в своя документален филм „Пина“. Тя е Пина Бауш.

Влиянието й излиза извън полето на танцовия театър и хореографията и се прелива във всички форми на изкуството. Творчеството й повлиява на редица творци, които днес публиката обича – от Лейди Гага до Рейчъл Уайтрийд. Пина Бауш е хореограф, който променя природата и формата на сцената, смесвайки театъра и танца. „Приносът й е това, което е приносът на Бекет и Франсис Бейкън към философията“, казва един от продуцентите на спектаклите й.

През 70-те години нейните спектакли с мултимедия в тях са шокиращи. Няма сюжет. В отделни сцени танцьорите скачат върху столовете, пламва огън, актьори удрят главите си в стени, понякога на сцената се появяват и животни – пилета, овце, дори хипопотам. Танцьорите й премахват традиционните правила за възрасти и форми. В работата й по уникален начин е разглеждана връзката между мъжете и жените – нежна, опияняваща, жестока. Пина Бауш не обичала да теоретизира работата си. Тя действа. Винаги.

Тя действа дори днес, когато се навършват 9 години от смъртта й. И понеже това, което прави тази жена е цяла нова култура, не можем да пропуснем днешния ден без да гледаме (поне) няколко откъса и да прочетем (поне) няколко нейни завета.

„Всичко трябва да дойде от сърцето, да бъде изживяно.“

„Повече се интересувам от това какво движи хората, отколкото от това как се движат.“

„Това, което се опитвам да направя, е да намеря език за живота.“

„Не планирах да стана хореограф. Това просто ми се случи някак.“

„Да танцуваме, да танцуваме, иначе сме изгубени.“

„За да разберете, какво казвам, трябва да повярвате, че танцът е повече от техника. Забравяме откъде идват движенията. Те идват от живота. Когато създаваш нова творба, изходната точка трябва да бъде днешният живот – не вече съществуващите форми на танца.“

„Твоята крехкост е твоята сила.“

„Искам да почувствам нещо, като човек. Не искам да се отегчавам.“

„Повторението не е повторение. Едно и също нещо действие те кара да се чувстваш по съвсем различен начин накрая.“

„Обичах да танцувам, защото се ужасявах да говоря. Когато се движех, аз чувствам.“

„Не исках да имитирам никого. Всяко движение, което знаех, не исках да го използвам.“

„Нещата, които откриваме за себе си, са най-важните.“

„Уникалната възможност, която имаме на сцената, е, че там сме способни да правим неща, които хората не могат да правят в живота. Понякога можем да изясним нещо само като се изправим срещу себе си, срещу неясното. И понякога въпросите, които носим в себе си, ни връщат към много стари преживявания, идващи не само от културата ни и стигащи далеч отвъд „тук“ и „сега“. То е като познание, което се връща към нас. Познание, което винаги сме имали, но за което не знаем в настоящето. То ни напомня за нещо, което е общо при всички нас. Това ни дава голяма сила.“

 
 
Коментарите са изключени