Кои са номинираните за „Аскеер“ 2018?

| от chronicle.bg |

24 май за поредна година у нас, няма да бъде само празник на Славянската писменост, но и на театъра. На тази дата фондация „Аскеер“ към Театър „Българска армия“ ще връчи за 28-ми път театралните награди „Аскеер“ на представления и техните екипи, реализирани в периода от 1 април 2017 г. до 31 март 2018 г.

Седмици след своя юбилей, актьорът Васил Михайлов ще бъде удостоен с награда за цялостен принос към театралното изкуство.

Ето и пълният списък с номинираните. 

Изгряваща звезда

Веселин Петров за ролите на Труфалдино и Панталоне в „Кралят Елен” по Карло Гоци, постановка Анастасия Събева, Театър „Азарян“, Национален дворец на културата

Делян Илиев за режисурата на „Три сестри“ от Антон П. Чехов, постановка Делян Илиев, Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ – Смолян

Неда Спасова за ролята на Варвара Петровна в Програма Достоевски „Изгонването на бесовете“ – „Бесове“ по Фьодор М. Достоевски, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Александър Хаджиангелов за ролята на М в „Петел” по пиесата „Соск“ от Майк Бартлет, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев”

Малин Кръстев за ролята на Дани Тейлър в „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”

Явор Бахаров за ролята на сицилианецът Микеле в „Редки тъпанари“ по филма на Марио Моничели, постановка Стефан Москов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе

Поддържаща женска роля

Ана Пападопулу за ролята на Бърди в „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”

Василена Атанасова за ролята на Марджи Йънт Хънт в „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева и за ролята на Линда в „Пияните” от Иван Вирипаев, постановка Явор Гърдев,  Малък градски театър „Зад канала”

Стефка Янорова за ролята на Ракел в „След репетицията” от Ингмар Бергман, постановка Валентин Ганев, Театър „Българска армия”

Сценография

Васил Абаджиев за „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело, постановка Лилия Абаджиева, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и за „Ако нямах лоши сънища” по Уилям Шекспир, постановка Лилия Абаджиева, Театър „Азарян”, Национален дворец на културата

Марина Райчинова за „Франкенщайн” от Ник Диър, постановка Стайко Мурджев, Театър „София”

Свила Величкова за „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”

Костюмография

Васил Абаджиев за „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело, постановка Лилия Абаджиева, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Свила Величкова за „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”

Нина Пашова за „Калигула” от Албер Камю, постановка Диана Добрева и за „Три високи жени” от Едуард Олби, постановка Стефан Спасов, Народен театър „Иван Вазов”

Театрална музика

Асен Аврамов за „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”

Мишо Шишков-син за „Moderato cantabile” от Маргьорит Дюрас, постановка Стилиян Петров,Театър „Любомир Кабакчиев” – Казанлък

Петър Дундаков за „Франкенщайн” от Ник Диър, постановка Стайко Мурджев, Театър „София”

Водеща мъжка роля

Деян Донков за ролята на Калигула в „Калигула” от Албер Камю, постановка Диана Добрева, Народен театър „Иван Вазов” и за ролята на Хари в „Палачи” от Мартин МакДона, постановка Стоян Радев, Театър „София”

Захари Бахаров за ролята на Бай Славе в „Чамкория” по романа на Милен Русков, постановка Явор Гърдев, Театър 199 „Валентин Стойчев”

Юлиан Вергов за ролята на Сергей Василиевич Басов, адвокат в „NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”

Водеща женска роля

Александра Василева за ролята на Олга Алексеевна в „ NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”

Теодора Духовникова за ролята на Регина в „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”

Мария Стефанова за ролята на А в „Три високи жени” от Едуард Олби, постановка Стефан Спасов, Народен театър „Иван Вазов”

Режисура

Бина Харалампиева за „Лисичета” от Лилиан Хелман, Народен театър „Иван Вазов”

Галин Стоев за „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, Народен театър „Иван Вазов”

Иван Пантелеев за „ NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, Народен театър „Иван Вазов”

Съвременна българска драматургия

„Изход“, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева

„Закачане“ от Неда Соколовска

„Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова

Най-добро представление

„12-те гневни“ от Реджиналд Роуз, постановка Пламен Марков, Общински културен институт Театър „Възраждане“

„NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”

„Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, постановка Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов”

 
 

Как да се държим възпитано като падне сняг

| от |

Всяка година едно и също – падне един сняг и хората забравят, че са хора. Всички стават зверове на ръба на оцеляването и всякакво възпитание отлита като щъркел. Граждани, недейте така. Ние сме едно голямо щастливо семейство и трябва да се подкрепяме.

Затова за всички забравили, следва припомняне как да бъдем вежливи в така рязко създалата се поледица. Моля придържайте се към тези норми, защото иначе е гадно.

Когато ходим по улицата

Сняг е, когато тротоарите станат еднолентови и двупосочни. Тогава трябва да се разминем и няма друг начин – най-прецакани са младите мъже. Те са в дъното на йерархията от хора, на които се прави път. Понеже равенството си е равенство, ама ботушките са ни нови, място се прави на жените. Докато се разминавате мъжът има едно наум, че многоуважаемата може да се подхлъзне и затова е готов с бърза реакция да я хване, но само за лакътя. Там е най-не-ерогенното място у женското тяло и съответно има най-малка опасност от изнасилване.

За възрастните хора е ясно – ако инстинктивно не правите място на възрастните хора, нямам думи. Трябва да отбележим само, че има един тип дядковци, които са яли камъни и са пили от бензинколонката – те не дават някой да им пуска фандък, защото са жилави и първи ще стъпят в пряспата, „пък ти като позаякнеш малко тогава“.

При засичане на млада жена с възрастен човек случаят е специфичен. Трябва да преценим интуитивно младата жена дали е по-хубава, отколкото възрастният човек е стар. Ако жената не е много хубава, а човекът е стар, трябва да се направи място на човека. Ако жената е много хубава, а човекът е стар, но не съвсем, той трябва да направи място на нея. Ако жената е невероятно хубава, но човекът е невероятно стар и имаме патова ситуация, то жената трябва да отстъпи, защото всяка крачка на човека е щедър подарък от боговете, дори с риск да закъснее малко и да й напишат акт за неправилно паркиране на Мини купъра. Ако жената не е особено хубава, а човекът не е особено стар, важат половите правила. Това е – не знам защо, но така изглежда правилно.

И накрая идват младите мъже. При засичане на двама млади мъже, най-морално и ненакърняващо още неукрепналото им от житейски и полови успехи крехко достойнство, е да се даде половин път на човека отсреща като с единия крак се стъпи в неотъпканото, а другият остане на пътеката. Така хем сме възпитани, хем егото ни е цяло. Можем, разбира се, и двамата се обърнем с рамо един към друг и така да се разминем, но този начин е малко гей, което ни връща на момента с егото. Защото грипът от мокри крака е гаден, да, но бледнее пред това да отъркаш биреното си шкембе о това на друг мъж.

Ако две жени се засекат, да си се оправят – ние там не се бъркаме.

Когато се качваме в такси

Не седим на отворена врата да се сбогуваме с близки и приятели, да се разбираме някакви неща, да си говорим с шофьора. Отваряме, казваме за къде сме, като ни кажат онова провлачено „Аааайде“ влизаме, изтърсваме си обувките набързо и затваряме вратата. Парното на колите се захранва от акумулатора – имайте уважение към тока, за да не купи Гинка и вашата фирма и да ви уволни.

Когато влизаме в магазин

Тупкаме си крачетата не досами вратата, защото други хора също искат да влязат, а ние не сме Дженифър Лопез и целият магазин не е отворил само за нас. След това трябва да изтръскаме какъвто сняг имаме по дрехите си, за да не мокрим беззащитните стоплени хора. Минималната грижа за околните е това, което прави една държава хубава.

Когато носим чадър докато вали сняг

Не носим чадър, докато вали сняг, защото не сме вандали.

Когато караме кола

Когато се ползваме с автомобила си, винаги имаме предвид, че улицата ни пред нас в Долна Диканя не е приоритет. Също така имаме предвид, че снегоринът не може да се набие в движението в час пик и е нормално при постоянен снеговалеж да има сняг по улиците, когато отиваме и се прибираме от работа.

По този повод искаме да направим един апел към Общината. Оставете някой път града без снегорини – ей така, за да видят хората всъщност какво означава да не се чисти и евентуално (и простете наивния ни оптимизъм) да спрат да мрънкат.

 
 

Джим Кери няма нищо против да губи фенове заради картините си

| от chronicle.bg |

Ако следвате Джим Кери в Туитър – или въобще ако сте чели нещо за него през последните няколко години – знаете много добре за политическите му убеждения. Той е върл критик на Доналд Тръмп и това си личи по множеството картини на актьора, в който президентът е представен в не особено добра светлина.

 

Не всички обаче са почитатели на изкуството му. Кери казва, че в началото когато е започнал да се занимава с Туитър, си е имал неприятности, защото е казвал истината. Било го е страх, но все пак е станал активист, въпреки натиска от мениджърите му. „Мениджърите ми казаха: „Хората те обичат. Ако започнеш да говориш за политика, ще загубиш половината си фенове.“ И аз им казах: „Нека ги загубя“.  

„Понякога просто трябва да следваш собствения си път и да кажеш своето мнение – това правя и аз.“ продължава Джим. „Първото, което направих обаче беше да дам акаунта си на един от асистентите ми. Не искам да пускам прибързани туитове в 3 сутринта, както прави президента.“

Рисунките няма да спрат скоро, защото актьорът се наслаждава на изкуството и споделя, че се чувства много доволен.

 

 
 

Александър Сано, Яна Маринова и компания в трейлъра на „Диви и щастливи“

| от chronicle.bg |

Стига с „Дъмбо“ на Тим Бъртън – време е за малко родно кино. След филмите си „Вила Роза“ и най-скорошният, „Привличане“, режисьорът Мартин Макариев е готов да ни поднесе следващия си проект.

Той носи заглавието „Диви и щастливи“ и отново ни среща с вече познатите ни актьори от малкия и големия български екран.

Романтичната екшън комедия, заснета във Варна, е с участието на Александър Сано, Луиза Григорова-Макариев, Дария Симеонова и Димо Алексиев, както и със специалното участие на набиращия популярност британски актьор Базил Ейденбенц.

След работата си по „Привличане“ сценаристът Борислав Захариев отново пише сценария за филма на Макариев. А какво точно ще видим в него? Това предстои да разберем.

Първият тийзър трейлър обещава полицейски гонки, бунтарски дух и изобщо… всички са диви и щастливи. Уверете се сами.

 
 

Красноречивото пълно заглавие на филма на Харли Куин

| от chronicle.bg |

Марго Роби показва пълното заглавие за спинофа на Харли Куин, „Birds of Prey“. Роби стана поп икона с ролята на злодейката на DC  в „Suicide Squad“, която вдъхнови хиляди фенове за Хелоуин и Comic-con. Във филма ще играят още Мери Елизабет Уинстед като Хънтрес и Джърни Смолет-Бел като Блак Кнери. Режисьор е Кати Ян („Dead Pigs“) като това прави „Birds of Prey“ първият изцяло женски филм на DC.

Кастът стана изключително бързо през последните няколко месеца: Ела Джей Баско ще играе Касандра Кейн, Юън Макгрегър е лошият Блак Маск.

Харли Куин, Хънтрес и Блак Кнери (както и детектива Рене Монтоя, в ролята Роузи Перес) се обединяват, за да защитават Касандра Кейн. Кати Ян каза в интервю, че филмът следва желанието на Харли за собствен екип. Снимките започват през януари 2019, а премиерата засега е предвиждана за февруари 2020 година.

Роби показа снимка на сценария заедно с пълното заглавие в Instagram. To e Birds of Prey (And The Fantabulous Emancipation of One Harley Quinn) – Хищни птици (и фентастичната еманципация на една Харли Куин)


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от @ margotrobbie на

Снимката има около 1,2 милиона лайка от почти 15-те милиона последователи на актрисата. Именно еманципацията е това, което много фенове искат още от филма с Жокера, където той се държеше отвратително с нея. Отношението му беше оприличено на домашно насилие.

„Birds of Prey“ бележи освобождаването на Харли и от Жокера, и от Аманда Уолър.