Кои са номинираните за „Аскеер“ 2018?

| от chronicle.bg |

24 май за поредна година у нас, няма да бъде само празник на Славянската писменост, но и на театъра. На тази дата фондация „Аскеер“ към Театър „Българска армия“ ще връчи за 28-ми път театралните награди „Аскеер“ на представления и техните екипи, реализирани в периода от 1 април 2017 г. до 31 март 2018 г.

Седмици след своя юбилей, актьорът Васил Михайлов ще бъде удостоен с награда за цялостен принос към театралното изкуство.

Ето и пълният списък с номинираните. 

Изгряваща звезда

Веселин Петров за ролите на Труфалдино и Панталоне в „Кралят Елен” по Карло Гоци, постановка Анастасия Събева, Театър „Азарян“, Национален дворец на културата

Делян Илиев за режисурата на „Три сестри“ от Антон П. Чехов, постановка Делян Илиев, Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ – Смолян

Неда Спасова за ролята на Варвара Петровна в Програма Достоевски „Изгонването на бесовете“ – „Бесове“ по Фьодор М. Достоевски, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Александър Хаджиангелов за ролята на М в „Петел” по пиесата „Соск“ от Майк Бартлет, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев”

Малин Кръстев за ролята на Дани Тейлър в „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”

Явор Бахаров за ролята на сицилианецът Микеле в „Редки тъпанари“ по филма на Марио Моничели, постановка Стефан Москов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе

Поддържаща женска роля

Ана Пападопулу за ролята на Бърди в „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”

Василена Атанасова за ролята на Марджи Йънт Хънт в „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева и за ролята на Линда в „Пияните” от Иван Вирипаев, постановка Явор Гърдев,  Малък градски театър „Зад канала”

Стефка Янорова за ролята на Ракел в „След репетицията” от Ингмар Бергман, постановка Валентин Ганев, Театър „Българска армия”

Сценография

Васил Абаджиев за „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело, постановка Лилия Абаджиева, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и за „Ако нямах лоши сънища” по Уилям Шекспир, постановка Лилия Абаджиева, Театър „Азарян”, Национален дворец на културата

Марина Райчинова за „Франкенщайн” от Ник Диър, постановка Стайко Мурджев, Театър „София”

Свила Величкова за „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”

Костюмография

Васил Абаджиев за „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело, постановка Лилия Абаджиева, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Свила Величкова за „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”

Нина Пашова за „Калигула” от Албер Камю, постановка Диана Добрева и за „Три високи жени” от Едуард Олби, постановка Стефан Спасов, Народен театър „Иван Вазов”

Театрална музика

Асен Аврамов за „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”

Мишо Шишков-син за „Moderato cantabile” от Маргьорит Дюрас, постановка Стилиян Петров,Театър „Любомир Кабакчиев” – Казанлък

Петър Дундаков за „Франкенщайн” от Ник Диър, постановка Стайко Мурджев, Театър „София”

Водеща мъжка роля

Деян Донков за ролята на Калигула в „Калигула” от Албер Камю, постановка Диана Добрева, Народен театър „Иван Вазов” и за ролята на Хари в „Палачи” от Мартин МакДона, постановка Стоян Радев, Театър „София”

Захари Бахаров за ролята на Бай Славе в „Чамкория” по романа на Милен Русков, постановка Явор Гърдев, Театър 199 „Валентин Стойчев”

Юлиан Вергов за ролята на Сергей Василиевич Басов, адвокат в „NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”

Водеща женска роля

Александра Василева за ролята на Олга Алексеевна в „ NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”

Теодора Духовникова за ролята на Регина в „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”

Мария Стефанова за ролята на А в „Три високи жени” от Едуард Олби, постановка Стефан Спасов, Народен театър „Иван Вазов”

Режисура

Бина Харалампиева за „Лисичета” от Лилиан Хелман, Народен театър „Иван Вазов”

Галин Стоев за „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, Народен театър „Иван Вазов”

Иван Пантелеев за „ NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, Народен театър „Иван Вазов”

Съвременна българска драматургия

„Изход“, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева

„Закачане“ от Неда Соколовска

„Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова

Най-добро представление

„12-те гневни“ от Реджиналд Роуз, постановка Пламен Марков, Общински културен институт Театър „Възраждане“

„NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”

„Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, постановка Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов”

 
 

Почивка в Румъния не е никак лоша идея

| от Радослав Тодоров |

Съвсем близо до нас, на една река разстояние (в случая Дунав), имаме чудесна, огромна и доста разнообразна туристическа дестинация. Поради разни причини българските туристи предпочитат уединените плажове на Гърция или евтините плескавици на Сърбия пред планините и замъците на Румъния.

Може би защото у нас си имаме предостатъчно планини и въобще подобна природа като цяло, поради което Румъния е считана за не особено атрактивна от наша гледна точка. Карпатите и Трансилванските Алпи обаче са по-различни от нашите планини, с огромни вековни гори и пропити от съвсем друг дух.

Тектонически те са значително по-млади образувания отколкото са Старопланинския хребет и Рило-родопския масив. Съответно не са толкова слегнали и върховете, ритлите и склоновете им са с по-резки, неправилни и причудлини форми. А освен това са много сурови и враждебни, особено когато се влоши времето, в което също има особен чар. Дори през август вечерите там са прохладни и от устите на туристите излиза пара.

transfagarasan_pass__romania_by_karstart

Въобще колкото по-на север и по-навътре в Карпатите навлизаш все повече ти се струва, че Дракула по-скоро вместо кръв си е сръбвал от местната ракия наречена цуйка, или от по-силната й трансилванска разновидност – палинка.

Разбира се, из осеяната с църкви и замъци Румъния за всеки от тях на вратата ще ви поискат определена такса вход, защото това бил замъкът на Дракула. Този, който с най-голяма правдоподобност може да претендира, че е бил личният замък на Влад Цепеш, е замъка в Търговище, старата им столица (срещу само 12 леи вход), който обаче противно на общоприетото не се намира в планините на Трансилвания, а насред Влашката равнина.

И все пак таксите за замъците, музеите и хотелите като цяло не са толкова солени или поне не и в сравнение с цифроманията по нашето Черноморие или по ски курортите ни. Кухнята и заведенията са също сходни на нашите и като цени и като тип. С други думи, има всички условия да си изкарате добре почивката.

RoadTrip-moto-Roumanie-Transfagarasan-Pass-avec-Planet-Ride

Е, и там има не особено приветливи и небезопасни гета, разбити пътища, задръствания и катаджии, които обичат да задават въпроса „И какво правим сега?”. Но ние по начало сме доста добре калени точно в такъв тип обстановка, тъй че трудно нещо в Румъния ще ни изненада или уплаши. Освен, може би, доста трудните и опасни за непрофесионални катерачи маршрути из гребена на Централните Карпати.

Където се намира и най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м). Макар и значително по-нисък от Мусала, той е доста по-стръмен за изкачване. Почти постоянно дългият маршрут до него е плътно обгърнат в гъсти мъгли дори и през лятото, които бушуващите ветрове на моменти разсейват, откривайки главозамайващи гледки към огромни алпийски долини и ледникови езера заобиколени отвсякъде от стръмни зъбери.

Като през голямата си част маршрутът от езерото Балеа (2040 м) към върха върви по съвсем тънък ръб, по който и от двете страни надолу зейват страховити пропасти. Из този район всъщност има и много равни места, само че всичките до едно са разположени вертикално.

Castelul_Bran

По маршрута много често пътеката просто изчезва и се налага да се използват всички крайници, за да се преодоляват препятствията. Като на места, особено непосредствено под върха, се изкачва или спуска по отвесни скали с помощта на поставени за целта стоманени въжета и вериги. Но чувството, когато покориш такава враждебна планина и се завърнеш благополучно до хижата определено е незаменимо.

Не бива да ви отчайва и обстоятелството, че лятото вече се изтърколи. Планината е невероятно красива през всичките сезони.

 
 

Мъжкарите от едно време, които се превърнаха в карикатури

| от Стефан Генадиев |

Имах един съученик в гимназията – приятно момче беше, може би днес все още е. Типичният изряден ученик. Имаше химикалки във всички цветове, гумичка, коректор, чертожни инструменти, кърпички и беше пълен отличник. Поне на оценки. А в останалото време членуваше в БНРП – Българска националнo-радикална партия.

Питах го много пъти с какво се занимава там, а той все отговаряше нещо в духа на: „Пазим България“. Повече така и не пожела да ми сподели, но често идваше на училище с насинено око. Това момче мразеше гейовете, изпитваше истинска омраза към евреите, в тетрадките си пишеше „На сабя, на бой за народа свой!“, казваше, че защитава традиционните (каквото и да значи това) български ценности и отказа да го снима фотограф за випускника на класа. А, и си пускаше т.нар. хигиенен нокът (т. е. не си режеше нокътя на малкия пръст на ръката). Не знам какво прави днес – записа нещо в областта на медицината.

Тези случки се разиграваха преди 6-8 години. Тогава всичко това беше що-годе приемливо, макар и ретроградно. В САЩ, Люксембург, Германия, Австралия, Финландия, Малта и Колумбия още бяха забранени еднополовите бракове. Никой не подозираше, че ще се появят #MeToo и Time’s Up. Airbnb и нискотарифните полети набираха популярност у нас. А Тръмп като президент беше смехотворна фикция. С няколко думи – за толкова кратък период се промениха много неща. И ако онзи съученик и подобните нему субекти тогава смятахме за ретроградни, то днес те са карикатури. Смешни, остарели, неадекватни на случващото се в света, а от всичко това – жалки.

Защо ви разказвам за тях?

Защото родният национален ефир все още държи да ни показва този тип мъже. Двама такива са актуалните зрелища на риалити предаванията този сезон. Единият е участник във VIP Brother 2018, застаряващ бивш рапър и сводник, с прошарена коса, който очевидно още си мисли, че да си тежкар в стил рапа-през-2001-ва е вървежно. Другият е малко по-различен – бивш кандидат за депутат, участва във „Фермата“ и обяснява, как ако станел депутат, първата му работа ще е да „избие всички гета“. Самият той е ром, но иска да махне стигмата от ромите като ги накара да работят. Постепенно обяснява цялата си схема и зрителят вижда, че тя има своите достойнства, макар и да са малко. Но всякакво доверие към твърденията бива безвъзвратно загубено в момента, в който той започне да набъбва от емоции и да показва истинска злоба към въпросната етническа група. В този момент той, бившият сводник, и съученикът от първия абзац попадат в една и съща категория – на мъжете, които се превърнаха в карикатури. Всеки от тях има различен проблем, но ги обединява едно нещо – загубата на връзка с нашия свят, който се променя ежедневно. И именно пламенното защитаване на каузите им, ги превръща в карикатури.

Тези карикатури обаче носят трафик. Открояват се със своята неадекватност към днешната епоха. Затова ще ги видите в две от трите най-големи телевизии у нас, и то в праймтайма. Без пояснение. Без контрапункт.  А дори понякога да се появи такъв, то той е показва сутрешния ефир, когато значително по-малко хора гледат – и е ясно кое послание надделява. Затова и у нас все още има хора, които вярват в ценностите на Ванко 1 и Цветан.

Но има и нещо хубаво в цялата история. Макар телевизията да погазва всички правила и норми, давайки трибуна на бивш престъпник, показвайки го в праймтайма, когато гледате визитката му на фона на останалите участници, можете видите колко неадекватен е целият мачовски поведенчески модел.

Фигурата на верния на „майка България“ патриот все повече избледнява. И нормално. Живеем в свят, в който се водят битки (кога успешно, кога не, но ги има) за равноправие между половете, за сексуална свобода, за глобализация, за съхраняване на културните белези на всяка нация, но не и за натрапването им в очите на другите нации. Да биеш жена си, да съдиш за някого въз основа неговия пол, сексуална ориентация, да играеш хоро, за да докажеш, че обичаш страната си вече може да предизвика само смях и съжаление в очите на все повече хора. Особено за тези, които следят какво се случва не само у нас, но и по света.

Пишейки това, трябва да се отбележи, и че нито една крайност не е хубава. Нито тази на мъжете – карикатури, нито тази на либерализма отвъд океана. И двете „идеологии“ са по своему изродени и няма да доведат до нищо добро. Но неадекватността на едната не е причина да се обърнем към другата. Затова трябва да търсим златната среда.

За щастие, всяка карикатура е интересна, докато е актуална. В мига, в който времето й мине, тя става просто образ от едно отминало време. И като всички карикатури, и тези скоро ще отминат.

 
 

5 трогателни филма за болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

На 21 септември СЗО отбелязва световния ден на болестта на Алцхаймер.

Вероятно първата ви асоциация с Алцхаймер са хора, които забравят всичко, в повечето случаи – възрастни. Ако сте по-запознати, може би знаете, че болестта на Алцхаймер е нелечимо, дегенеративно и терминално заболяване, описано за пръв път през 1906г. от германския психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер и наречено на негово име.

Болестта е най-разпространената форма на деменция и обикновено се диагностицира при хора на възраст над 65 години, макар че съществува и по-ранна форма на болестта, която може да възникне много по-рано. Случай, което ще видим в един от филмите-предложения в галерията.

Макар че протичането на болестта на Алцхаймер е индивидуално, съществуват и много общи симптоми. Първите наблюдаеми симптоми често погрешно се приемат за свързани с възрастта безпокойства или прояви на стрес. В ранните етапи най-честият симптом е неспособността за придобиване на нови спомени, наблюдавана като трудност при припомнянето на скорошни събития. При подозрения за Алцхаймер диагнозата обикновено се потвърждава с оценка на поведението и когнитивни тестове, често следвани от заснемане с мозъчен скенер, когато това е възможно.

С напредването на болестта се появяват и симптоми като объркване, раздразнимост и агресивност, промени в настроението, затруднения в говора, загуба на дълготрайна памет и цялостно затваряне на пациента, поради отслабване на сетивата му. Постепенно изчезват и други телесни функции, като в крайна сметка се достига до смърт.

Индивидуалното прогнозиране на протичането на болестта е трудно постижимо, тъй като нейната продължителност варира много при различните пациенти. Болестта на Алцхаймер се развива неопределено дълго, преди да се прояви, и може да напредва с години без да бъде диагностицирана. Средната продължителност на живота след диагностициране е около седем години. По-малко от 3% от болните живеят повече от 14 години след диагнозата.

Причините за развитието на болестта на Алцхаймер не са достатъчно добре изучени. Изследванията показват, че болестта е свързана с наличието на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък. Използваните лечения дават ограничени симптоматични подобрения, но не могат да забавят или спрат напредъка на болестта.

По случай деня на болестта от Алцхаймер (на който не честваме болестта, но отбелязваме, че знаем за нея и за болните от нея), сме подготвили няколко филма, които са посветени на темата. И човешки, на моменти брилянтно, описват какво се случва с болните и техните близки.

 
 

Интересно ли ви е как изглежда новият OnePlus 6T?

| от chronicle.bg |

За любопитните към наследника на OnePlus 6Т, вече има законни снимки, пуснати в мрежата, както и тийзър видео.

Изображенията потвърждават слуховете, че смартфонът разполага с двойна камера, а не с тройна, както се говореше преди време.

Освен това, OnePlus е няма досадната издатина на камерата, като цената, която е платила за това, е компромис с тънката „снага“ на корпуса. За смартфона вече се знае, че има скенер за пръстови отпечатъци, вграден в екрана, който може да видите и в тийзър видеото:

Повече подробности ще станат ясни в седмиците преди премиерата на OnePlus 6T, която предстои на 17 октомври.

3oT4yhf8mvQNBBLUb5MvZR-970-80

download

Източник: GSM Arena