Номинации „ИКАР“ 2018

| от chronicle.bg, по САБ |

На 27 март 2018 г. (Денят на театъра) по традиция ще бъдат връчени ежегодните театрални награди „Икар“. Актьорът Васил Михайлов ще бъде удостоен с „ИКАР“ за изключителен принос към българския театър, а Иван Иванов – с наградата за чест и достойнство. Съюзът на артистите в България днес обяви кои са номинираните за театралните отличия. Можете да видите пълният списък:

Дебют:

Антъни Пенев за Пьотр Сергеевич Трофимов във „Вишнева градина“ от Антон П. Чехов, реж. Василий Сенин, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен

Неда Спасова за Варвара Петровна в Програма Достоевски „Изгонването на бесовете“ – „Бесове“ по Фьодор Достоевски, реж. Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Николай Желев за Лео в „4000 мили“ от Ейми Херцог, реж. Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Надя Керанова за Естел, Мартина Кръстева за Инес и Радослав Владимиров за Гарсен в „Без изход“ от Жан-Пол Сартр, реж. Дарий Чавдаров, Театър „Друга линия“ и Център за култура и дебат „Червената къща“

Шахин Шехзен и Антоан Петров за Антон Антонович Сквозник-Дмухановски (градоначалник) и Денис Хаят и Павел Емилов за Иван Александрович Хлестаков (чиновник от Петербург) в „Ревизорът“ от Николай Гогол, реж. Нина Димитрова,Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“

 

Водеща мъжка роля

Захари Бахаров за Бае Славе в моноспектакъла „Чамкория“ по романа на Милен Русков, реж. Явор Гърдев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Иван Юруков за Хорас в „Лисичета“ от Лилиан Хелман, реж. Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов“

Мариус Куркински за авторския му моноспектакъл „Черното пиле“ по разкази на Николай Хайтов, Продуцентска къща „Ажур Пико“

 

 

Водеща женска роля

Радена Вълканова за Възрастна жена в „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“

Радина Кърджилова за Екатерина в „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“

Теодора Духовникова за Регина в „Лисичета“ от Лилиан Хелман, реж. Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов“

 

 

Поддържаща мъжка роля

Боян Арсов за Клариче в „Кралят Елен” по Карло Гоци, реж. Анастасия Събева, Театър „Азарян“, Национален дворец на културата

Сава Драгунчев за Самоквасов в „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности (Чудаци)“ от Максим Горки, реж. Красимир Спасов, Народен театър „Иван Вазов“

Явор Бахаров за Микеле в „Редки тъпанари” – криминална комедия по филма на Марио Моничели „Неизвестни извършители”, сценичен вариант Теди Москов и Симон Шварц, реж. Теди Москов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе

 

 

Поддържаща женска роля

Ана Пападопулу за Бърди в „Лисичета“ от Лилиан Хелман, реж. Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов“

Надя Дердерян за Варя във „Вишнева градина“ от Антон П. Чехов, реж. Василий Сенин, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен

София Бобчева за Зина в „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности (Чудаци)“ от Максим Горки, реж. Красимир Спасов и Медицинската сестра в „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“

 

 

Режисура

Галин Стоев за „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, Народен театър „Иван Вазов“

Стайко Мурджев за „Еквус“ от Питър Шафър, Младежки театър „Николай Бинев“

Явор Гърдев за „Пияните” от Иван Вирипаев, Малък градски театър „Зад канала“

 

 

Вариететно и атракционно изкуство,

излъчени от Гилдия атракционни и сценични изкуства и Гилдия за вариететно изкуство:

Калоян Павлов за спектакъла „Мистичен ритъм“

Николай Коев за постижения в областта на „Кристал баланс“

 

 

Награда цирково изкуство,

излъчена от Гилдията на цирковите артисти:

Васил Романов за приноса му към цирковото изкуство

 

 

Съвременна българска музика,

излъчени от Гилдията на музикалните артисти:

 

Васил Петров за песента му „Възкресение“

Любомир Велев за албума “Metamorphosis”

Проф. Симеон Венков за пиесата „Петруна“
Златен глас,

излъчени от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа:

При жените:

Ася Рачева за Мама и Имелда в „Тайната на Коко“

Гергана Стоянова за Регина в „Червената кралица“

Даниела Йорданова за Маргарет Тачър в „Желязната лейди“

При мъжете:

Петър Бонев за Олаф в „Замръзналото кралство-Коледа с Олаф“

Христо Узунов за Фома в „Мутра по заместване“

Явор Караиванов за Ектор в „Тайната на Коко“

 

 

Съвременен танц и пърформанс,

излъчени от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства:

Ива Свещарова и Вили Прагер  за “Shamebox” на Брейн Стор Проджект и ДНК, Национален дворец на културата

Галина Борисова за „Тук долу всички люляци умират“ на ДНК, Национален дворец на културата

Ида Даниел и Александър Митрев  за „Повече не или така нареченият Бернхард“ на Сдружение „Нейно Величество Тенджерата под налягане“ и ДНК, Национален дворец на културата

 

 

Куклен спектакъл,

излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

„Парченцето“ по мотиви на Шел Силвърстийн, режисьор Веселин Бойдев, Държавен куклен театър – Бургас

„Светулки“ от Андрей Филипов, режисьор Катя Петрова, Театър 199 „Валентин Стойчев“

 

 

Постижение в кукленото изкуство,

излъчени от  Гилдията на творците в кукленото изкуство:

Актьорският екип на „Авеню Q” по оригиналната идея на Робърт Лопес и Джеф Маркс, реж. Уест Хайлър (САЩ) и Петър Кауков, Столичен куклен театър

Владо Ковачев за музиката в спектакъла „Парченцето“ по мотиви на Шел Силвърстийн, режисьор Веселин Бойдев, Държавен куклен театър – Бургас

Делян Кьосев за Кмета в „Драконът“ по Евгений Шварц, режисьор Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Сливен

 

 

Критически текст,

излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

Ани Васева за „Що е то съвременен танц“, Метеор, 2017

Васил Рокоманов за „История на сценографията“, Национална художествена академия, 2017

Младен Влашки за „Млада Виена в млада България: драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г.“, Изд. Хермес, 2017

 

 

Авторска музика:

Асен Аврамов за Програма Достоевски „Изгонването на бесовете“ – „Бесове“ по Фьодор Достоевски, реж. Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Калин Николов за „Пияните” от Иван Вирипаев, реж. Явор Гърдев, Малък градски театър „Зад канала“

Кирил Дончев за „Кради по-малко!“ от Дарио Фо, реж. Ивайло Христов, Сатиричен театър „Алеко Константинов“

 

Майсторско техническо осъществяване: 

„Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“

„Франкенщайн“ от Ник Диър по романа на Мери Шели, реж. Стайко Мурджев, Театър „София“

 

 

Сценография:

Никола Тороманов за сценографиите на „Пияните” от Иван Вирипаев, реж. Явор Гърдев, Малък градски театър „Зад канала“ и „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“

Светослав Кокалов за „Чамкория“ по романа на Милен Русков, реж. Явор Гърдев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Юлияна Войкова-Найман и Борис Далчев за „Ревизорът“ от Николай Гогол, реж. Нина Димитрова, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“

 
 

Парадокс на шкембето

| от Емил Кирилов |

Скъпи читателю, ще започна с това, че самият аз не съм огромен почитател на шкембето, но в определени ситуации, при наличието на подходящи компания и настроение, се случва да изсипя 2/3 бурканче чеснов дресинг и още толкова люто в купа вряла чорба и да се отдам на момента. Толкова за мен и хранителните ми навици.

Нека Ви занимая с един особен парадокс, който ангажира мисълта ми от известно време насам. Условно му давам името „Парадокс на шкембето”. Но за да стигна до него, ще се наложи да започна от по-далеч.

Познавам немалко хора с огромни библиотеки в просторни, но уютни частни имоти в централните квартали на столицата ни или из други красиви български градове. Хора с музикален вкус и богата обща култура, потомствени интелектуалци. С тях бихте могли часове наред да коментирате теми като съвременно изкуство, международно положение, екологична криза и религия, без да се страхувате, че ще ви удавят в клишета и заучени от телевизора бързосмилаеми житейски постулати, които да ви изложат на риска да им повърнете в лицето  след петата минута опит за нормален разговор.

Хора с таланти, с образование и с родители, които също имат образование. И таланти. Хора, които извършват полезни за обществото ни дела. Лекари, музиканти, творци, бохеми. Хора, които се смеят от сърце, умеят да пътуват и да се наслаждават на живота с неголям бюджет, въпреки че имат добри финансови възможности. Хора, които обожават природата, имат разнообразно ежедневие, спортуват, четат, грижат се за себе си.

С такива личности можеш спокойно да се появиш на прием във Военния клуб или на представление във Виенската опера. С такива хора можеш да идеш да окосиш на вилата, както и да седнеш да удариш две ракии в някоя квартална кръчма, където да отопите заедно парчета бял хляб в мазното на дъното на купа с люти чушки с чесън, лук и оцет.

Не е изключено да ги чуете да се оригват над шише непретенциозна обикновена българска бира в градинката до тях, обути в 15-годишни кожени кецове adidas от тия, дето не се късат никога и вече не се произвеждат. Облечени в домашни дрехи с лекета, докато прехвърлят крупни суми пари от едната си сметка в другата си онлайн с помощта на китайския си телефон с разбит панел и разхождат кучето си.

Ще чуете от тях истории за маса, в които те са били или върху, или под нея, или са я обръщали. Ще спорите с тях за политика, ще слушате историите им за пътешествия из Азия и Австралия.

Ще ядете с тях суши, каквото майсторски ще ви приготвят. Но и шкембе. Ще ви е мило. Ще ви е добре. Ще си приличате.

Съвсем не е задължително обаче, някога да срещнете тези хора. Даже твърде вероятно е това никога да не се случи. Особено ако често доброволно посещавате места като мола, където ще се натъкнете само на хора с обноски, които ядат суши.

Те може и да идват от семейства, в които никой никога не е слушал Queen, камо ли да спори дали „Бохемска рапсодия“ се доближава по сюжет до обективната история на Фреди Меркюри и компания. Бащите им са ги отгледали със сръбско и са мечтаели да ги задомят за някой международен шофьор или айде, добре – лекар, ама да е от шефовете по болниците. Че едната култура без пари можеш да си я туриш на…

Както и да е.

Отидете в който и да било мол и питайте който и да е произволен човек на ескалатора, облечен в нов черен анцуг за 300 лева, с айфон последен модел на изплащане и с прическа: „Яде ли шкембе?“ и „Ерик Клептън певец ли е?“. И на двата ви въпроса ще отговори с „не, не“ и ще подмине. След това ще седне на маса до някой стъклен балкон, който никога не е огряван от слънчева светлина и ще се чуди как да завърши финансово месеца без да се изкуши от най-новата процедура за лице и шия с кристали и изсушени лайна от лама в студиото за красота отсреща.

След това ще й/му донесат салата за 15 лева с маракуя и бурата, която тя/той ще снима за Instagram. След това ще отиде и ще си купи последната книга на Вената Райкова, защото чете литература и се развива личностно. След това ще даде 2 лева на клошар пред мола и ще се снима и с него. Пак за Instagram. Добър човек.

След това, описаното дотук ще се повтори още безкрайно много пъти в безкрайно много дни през следващите 15-20 години от този иначе къс човешки живот. Ако не умрем всички накуп преди това, разбира се. И през цялото това време този човек никога няма да пророни и една сълза за спасението на собствената си душа над вряла купа люто шкембе. Разбирате ли? Никога. Това наричам аз „Парадокс на шкембето”.

 
 

Биткойнът падна драстично

| от chronicle.bg |

Цената на криптовалутата падна с 10% в сряда като така достигна най-ниското си ниво от 1 година насам. В момента цената му е под $6 000, далеч от небесните нива от края на 2017.

След като почти докосна $20 000 през декември миналата година, цената на биткойна падна стремглаво в последвалите месеци. През септември и октомври криптовалутата беше относително стабилна – между $6 000 и $7 000.

В сряда обаче си спомнихме, че стойността на този тип разплащателни средства е извънредно променлива. Да, някои хора успяха да забогатеят, търгувайки с тях, и повечето са запознати с рязката непредвидима промяна в цената им.

Както и акциите, криптовалутите също се влияят от търсенето и предлагането. Но обществената мания и страх също играят огромна роля, защото пазарът на криптовалути не е особено регулиран. Затова малки новини могат да доведат до големи промени в цените на крипто пазарите.

Цената на Bitcoin в сряда падна, защото се очакваше друга криптовалута, Bitcoin cash, да се раздели на две на следващия ден. Въпреки, че Bitcoin и Bitcoin cash са две различни неща, едното може да създаде несигурност и така да повлияе на целия пазар.

Друга причина е, че хората губят вяра, че пазара ще си върне силите до края на годината. След скока през декември миналата година, някои прогнозираха, че биткойнът може да скочи до $50 000 в края на 2018.

 
 

Най-скъпата шунка на света

| от chronicle.bg |

Jamón – това е испанската дума за шунка – се консумира на Иберийския полуостров от поне 2000 години. Още от тогава на много места в Испания коленето на прасе е церемониален процес, почти както у нас. След това, отново както у нас, част от прасето се прави на jamón.

Шунката в Испания е част от културата – и по барове, и на семейни вечери. Испанците изяждат по 160 000 тона шунка на година. 

От всичката шунка, произведен в Испания, jamón ibérico, произведен от черната иберийска порода свине, е най-скъпата заради отличнителния си вкус. В Хабуго, местност около малко градче със същото име в област Андалусия, тази шунка се прави с изключителна страст.

Jamón ibérico de bellota се счита за най-високият клас шунка. Тя се прави от прасета, хранени единствено с жълъди (bellota – жълъд). Животните трябва да се хранят само със свежи пасища и жълъди, паднали от дъбовете, поне 61 дни в годината, за да се счита месото им за деликатес.

За да помогне на потребителите да различават измежду различните видове шунка, испанското правителство вкара цветови обозначения според качеството. Черният етикет е най-високият.

Many of these acorn-producing oak trees grow on a savannah-like grassland called a dehesa. Found only in central and southern Spain and in various areas of neighbouring Portugal, the dehesa is a unique agrosilvopastoral (agriculture-forestry-grazing) system created and maintained by the interaction between low-density animal grazing, traditional arable farming and forests of mostly holm and cork oaks.

Малка органична ферма в югозападна Испания произвежда най-скъпата шунка в света според Рекордите на Гинес. Той ще ви струва 4 100 евро или около 8 000 лева за бут.

 
 

Идва ли краят на U2? Боно: Време е да се оттеглим

| от chronicle.bg |

Групата приключи турнето си вчера в Берлин. Боно загатна края на U2, докато говореше от сцената накрая на последния концерт от турнето Experience + Innocence.

Боно каза на публиката в Mercedes-Benz Arena: „Ние сме на път от известно време, около 40 години вече, и последните 4 години бяха наистина нещо много специално за нас. Сега е време да се оттеглим…“

Някой фенове спекулират, че това може да е краят на ирландските рокаджии, които са заедно от 1976 година.

Оказва се обаче, че подобна паника има след всеки последен концерт на групата още от турнето Vertigo. Това се дължи най-вече на инсинуации, сензационност и превземане. Дори сега, когато за първи път има поне някакъв повод, групата най-вероятно ще измисли нещо, за да отбележи 40-годишнината на албума „Boy“ или 30-годишнината на „Achtung Baby“.

U2 изтупа прахта от „Dirty Day“ за 25-годишнината му на концерт в родния Дъблин. Малко преди изпълнението, Боно разказа за отношенията които всеки от групата е имал с баща си, докато израстват в града: „U2 беше начина за нас да излезем от тяхната сянка, нашия начин да им кажем „Аз не съм като теб“.

Миналия месец U2 изсвири „The Unforgettable Fire“ и „Stay (Faraway, So Close!)“ на феновете си в Копенхаген като тези песни не са влизали в сетовете им от години.