Номинации „ИКАР“ 2018

| от chronicle.bg, по САБ |

На 27 март 2018 г. (Денят на театъра) по традиция ще бъдат връчени ежегодните театрални награди „Икар“. Актьорът Васил Михайлов ще бъде удостоен с „ИКАР“ за изключителен принос към българския театър, а Иван Иванов – с наградата за чест и достойнство. Съюзът на артистите в България днес обяви кои са номинираните за театралните отличия. Можете да видите пълният списък:

Дебют:

Антъни Пенев за Пьотр Сергеевич Трофимов във „Вишнева градина“ от Антон П. Чехов, реж. Василий Сенин, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен

Неда Спасова за Варвара Петровна в Програма Достоевски „Изгонването на бесовете“ – „Бесове“ по Фьодор Достоевски, реж. Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Николай Желев за Лео в „4000 мили“ от Ейми Херцог, реж. Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Надя Керанова за Естел, Мартина Кръстева за Инес и Радослав Владимиров за Гарсен в „Без изход“ от Жан-Пол Сартр, реж. Дарий Чавдаров, Театър „Друга линия“ и Център за култура и дебат „Червената къща“

Шахин Шехзен и Антоан Петров за Антон Антонович Сквозник-Дмухановски (градоначалник) и Денис Хаят и Павел Емилов за Иван Александрович Хлестаков (чиновник от Петербург) в „Ревизорът“ от Николай Гогол, реж. Нина Димитрова,Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“

 

Водеща мъжка роля

Захари Бахаров за Бае Славе в моноспектакъла „Чамкория“ по романа на Милен Русков, реж. Явор Гърдев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Иван Юруков за Хорас в „Лисичета“ от Лилиан Хелман, реж. Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов“

Мариус Куркински за авторския му моноспектакъл „Черното пиле“ по разкази на Николай Хайтов, Продуцентска къща „Ажур Пико“

 

 

Водеща женска роля

Радена Вълканова за Възрастна жена в „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“

Радина Кърджилова за Екатерина в „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“

Теодора Духовникова за Регина в „Лисичета“ от Лилиан Хелман, реж. Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов“

 

 

Поддържаща мъжка роля

Боян Арсов за Клариче в „Кралят Елен” по Карло Гоци, реж. Анастасия Събева, Театър „Азарян“, Национален дворец на културата

Сава Драгунчев за Самоквасов в „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности (Чудаци)“ от Максим Горки, реж. Красимир Спасов, Народен театър „Иван Вазов“

Явор Бахаров за Микеле в „Редки тъпанари” – криминална комедия по филма на Марио Моничели „Неизвестни извършители”, сценичен вариант Теди Москов и Симон Шварц, реж. Теди Москов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе

 

 

Поддържаща женска роля

Ана Пападопулу за Бърди в „Лисичета“ от Лилиан Хелман, реж. Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов“

Надя Дердерян за Варя във „Вишнева градина“ от Антон П. Чехов, реж. Василий Сенин, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен

София Бобчева за Зина в „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности (Чудаци)“ от Максим Горки, реж. Красимир Спасов и Медицинската сестра в „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“

 

 

Режисура

Галин Стоев за „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, Народен театър „Иван Вазов“

Стайко Мурджев за „Еквус“ от Питър Шафър, Младежки театър „Николай Бинев“

Явор Гърдев за „Пияните” от Иван Вирипаев, Малък градски театър „Зад канала“

 

 

Вариететно и атракционно изкуство,

излъчени от Гилдия атракционни и сценични изкуства и Гилдия за вариететно изкуство:

Калоян Павлов за спектакъла „Мистичен ритъм“

Николай Коев за постижения в областта на „Кристал баланс“

 

 

Награда цирково изкуство,

излъчена от Гилдията на цирковите артисти:

Васил Романов за приноса му към цирковото изкуство

 

 

Съвременна българска музика,

излъчени от Гилдията на музикалните артисти:

 

Васил Петров за песента му „Възкресение“

Любомир Велев за албума “Metamorphosis”

Проф. Симеон Венков за пиесата „Петруна“
Златен глас,

излъчени от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа:

При жените:

Ася Рачева за Мама и Имелда в „Тайната на Коко“

Гергана Стоянова за Регина в „Червената кралица“

Даниела Йорданова за Маргарет Тачър в „Желязната лейди“

При мъжете:

Петър Бонев за Олаф в „Замръзналото кралство-Коледа с Олаф“

Христо Узунов за Фома в „Мутра по заместване“

Явор Караиванов за Ектор в „Тайната на Коко“

 

 

Съвременен танц и пърформанс,

излъчени от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства:

Ива Свещарова и Вили Прагер  за “Shamebox” на Брейн Стор Проджект и ДНК, Национален дворец на културата

Галина Борисова за „Тук долу всички люляци умират“ на ДНК, Национален дворец на културата

Ида Даниел и Александър Митрев  за „Повече не или така нареченият Бернхард“ на Сдружение „Нейно Величество Тенджерата под налягане“ и ДНК, Национален дворец на културата

 

 

Куклен спектакъл,

излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

„Парченцето“ по мотиви на Шел Силвърстийн, режисьор Веселин Бойдев, Държавен куклен театър – Бургас

„Светулки“ от Андрей Филипов, режисьор Катя Петрова, Театър 199 „Валентин Стойчев“

 

 

Постижение в кукленото изкуство,

излъчени от  Гилдията на творците в кукленото изкуство:

Актьорският екип на „Авеню Q” по оригиналната идея на Робърт Лопес и Джеф Маркс, реж. Уест Хайлър (САЩ) и Петър Кауков, Столичен куклен театър

Владо Ковачев за музиката в спектакъла „Парченцето“ по мотиви на Шел Силвърстийн, режисьор Веселин Бойдев, Държавен куклен театър – Бургас

Делян Кьосев за Кмета в „Драконът“ по Евгений Шварц, режисьор Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Сливен

 

 

Критически текст,

излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

Ани Васева за „Що е то съвременен танц“, Метеор, 2017

Васил Рокоманов за „История на сценографията“, Национална художествена академия, 2017

Младен Влашки за „Млада Виена в млада България: драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г.“, Изд. Хермес, 2017

 

 

Авторска музика:

Асен Аврамов за Програма Достоевски „Изгонването на бесовете“ – „Бесове“ по Фьодор Достоевски, реж. Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Калин Николов за „Пияните” от Иван Вирипаев, реж. Явор Гърдев, Малък градски театър „Зад канала“

Кирил Дончев за „Кради по-малко!“ от Дарио Фо, реж. Ивайло Христов, Сатиричен театър „Алеко Константинов“

 

Майсторско техническо осъществяване: 

„Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“

„Франкенщайн“ от Ник Диър по романа на Мери Шели, реж. Стайко Мурджев, Театър „София“

 

 

Сценография:

Никола Тороманов за сценографиите на „Пияните” от Иван Вирипаев, реж. Явор Гърдев, Малък градски театър „Зад канала“ и „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“

Светослав Кокалов за „Чамкория“ по романа на Милен Русков, реж. Явор Гърдев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Юлияна Войкова-Найман и Борис Далчев за „Ревизорът“ от Николай Гогол, реж. Нина Димитрова, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“

 
 

Виржини Виард наследява Карл Лагерфелд като главен дизайнер на Chanel

| от chronicle.bg |

След смъртта на легендарния Карл Лагерфелд, дългогодишен креативен директор на Chanel, съдбата на бранда вече е в нови ръце. 

Виржини Виард от няколко десетилетия е директор на модния отдел и дясна ръка на Лагерфелд. По официална информация, публикувана в акаунта на компанията в Instagram, „Виржини Виард, директор на Fashion Creation Studio в Chanel и най-близкият човек до Лагерфелд в компанията за последните 30 години, получи доверие от Ален Вертеймер (собственик на Chanel заедно с брат му – бел. ред.) за позицията на Kарл, за да може делото на дизайнера да продължи.“

Лагерфелд има доживотен договор с компанията и от години витае въпросът кой би могъл да го замести. Обсъждани са възможности като Хайди Слиман (фотограф), Марк Якобс (дизайнер) и Хайдер Акерман (дизайнер), но Виард изглежда най-добрият избор заради миналото си в бранда и приятелството си с Лагерфелд, с когото се запознава още през 1987 година.

Виард започва в Chanel като стажант, но бързо е става мениджър бродерия и в крайна сметка се издига до директор на Fashion Creation Studio, където отговаря за 8 модни колекции на година. Единственият момент в кариерата й, в който не работи за Chanel, е през 1992 година, когато прекарва 5 години в Chloé след като Лагерфелд приема страничен проект там.

Тя има досег и с филмовата индустрия като прави костюмите за „Three Colors: Blue“ (1993) и „Three Colors: White“ (1994) на Кшищоф Киесловски.

Виржини казва пред Elle: „Гледам на себе си като човекът, който му помага да реализира идеите си“

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.

 
 

Момче излюпи патешко яйце, купено от супермаркет

| от chronicle.bg |

Чудили ли сте се някога дали е възможно да излюпите яйце, купено от магазина? Разбира се, че сте с чудили. 

Уилям Аткинс, на 14 години, от Уест Мидландс, Великобритания, си купува 12 патешки яйца на свободни патици от магазина. Вкъщи той поставя яйцата в специален инкубатор, който взима от eBay за 40 паунда и ги оставя там за 3 дни, докато не долавя пулс в едно от тях. Аткинс каза пред Daily Mail: „От този момент натам неизлюпеното пате растеше все по-голямо всеки ден.“

sei_52301713-c2a8

4 седмици по-късно патето се излюпва. То се казва Джеръми и за кратко ученикът се грижи за него като домашен любимец. Майката на Уилиям също остава изненадана, но решава, че не е добре момчето й да има пате като домашен любимец в стаята си и затова, когато пораства малко, го дават на местна ферма.

Това е третият опит на Уилям, който преди това е правил същите опити с пъдпъдъчи и кокоши яйца. 

Производителят на патешките яйца, които момчето използва, Клерънс Корт, признава, че е възможно да се излюпи някое от яйцата му, но е много трудно. Говорител на фирмата каза: „Разделянето на мъжките от женските патици става на ръка от няколко висококвалифицирани служители. Грешките обаче са неизбежни, Държим животните на малки групи, които могат да излизат навън. Докато са на открито, понякога се случва патиците да привлекат внимание то на някой див паток. Така въпреки че като цяло е много рядко женските патици да срещнат мъжки, това все пак е възможно.“

„Оплодените яйца са безопасни за консумация и без специална инкубация е напълно невъзможно да се различат от неоплодените яйца.“

 
 

Изкуствен интелект пише „човешки“ текстове

| от chronicle.bg |

Компанията с нестопанска цел OpenAI създаде изкуствен интелект, който е толкова добър в писането на достоверни „човешки“ текстове, че създателите му имат сериозни притеснения от злоупотреби, ако го направят достъпен за всеки. Това е причината компанията да наруши обещанието си да публикува всичките си открития, което възмути мнозина с интерес в сектора.

OpenAI създава езиковия модел GPT-2 и го тренира да предсказва следващата дума в изречение във файл с 40 гигабайта текст. Резултатът е „алгоритъм, който може да създава свързан, дълъг текст по зададена тема“.

Компанията се притеснява, че технологията може да се използва за генериране на фалшиви новини, създаване на нереални акаунти в социалните мрежи, автоматизиране на спам и още. 

По-малка версия на технологията все пак ще бъде достъпна безплатно в интернет. Организацията обаче не е сигурна дори и в това. „Вярваме, че обществото рано или късно ще има нужда от сериозни норми на публикуване, за да не допуска фатални грешки.“

В Tуитър новината беше посрещната с известна доза гняв като OpenAI беше обвинена, че „крие“ изследванията си и така прави обратното на отворен софтуер, което е в пълен конфликт с името й. Други обаче бяха по-разбиращи като похвалиха компанията, че мисли напред за възможни проблеми. Илон Мъск, един от първоначалните инвеститори в OpenAI, беше въвлечен в неразборията, но в собствения си акаунт той поясни, че няма нищо общо с компанията от над година.

OpenAI все още не е взела окончателно решение за GPT-2. Те посъветваха правителствата по цял свят да имат готовност за създаване на политика, норми и критерии, с които да посрещнат напредъка на изкуствения интелект.