shareit

Изкуството на 21 век е много повече от „маслени бои върху платно“

| от Дилян Ценов |

Как се колекционира пърформанс? Какво място има това изкуство в един от най-големите световни музеи за съвременно изкуство, Tate Modern в Лондон? Изабела Мейдмънт, асистент куратор в музея е в България и ми предстои да разговарям с нея, за да разбера повече за работата й в това непознато за широката аудитория поле.

Изабела Мейдмънт може да бъде определена като задкулисен кукловод, който рисува картината на световното съвременно изкуство. Едната част от работата й е да търси новото – онова, което слага началото на ключови моменти в пърформанс изкуството, и да го добави към колекцията на музея. Другата е да подбира пърформанси, които си струва да бъдат възпроизведени, предадени на нова публика и да им вдъхне нов живот. Наричаме я кукловод, защото от нейния избор зависи кои спектакли (театрални, музикални и танцови) ще получат своето място в един от храмовете на съвременното изкуство.

Посещението на Изабела е част от инициативата на галерия „SARIEV Contemporary”, “Въведения в съвременното изкуство“. Най-дългогодишната професионално водена и безплатна образователна платформа за съвременно изкуство се завръща за втората си серия от събития, които се провеждат в четири последователни уикенда. Срещам се с Изабела във Френския институт в София малко преди лекцията, която й предстои да води.

Колко често гледаме на съвременното изкуство такова, каквото в действителност е – отговор на събитията, които ни заобикалят? Възприемчиви ли сме към неговите форми или все още си търсим добре познатото „маслени бои върху платно“? Изабела Мейдмънт хвърля повече светлина по въпроса и говори за важността да бъде съхранено пърформанс изкуството.

Isabella Maidment_Photo Catherine Wood

Колекцията от международно съвременно изкуство на Tate Modern отваря врати преди 17 години. Коя е най-важната революция в съвременното изкуство за този период?

Едно от най-революционните неща, което се случва при нас е институционализирането на пърформанс изкуството като част от програмата на музея, така че то да си намери постоянно място и да бъде наравно с всяко останало изкуство.

Как се колекционира пърформанс?

Формалният процес на придобиването на правата за произведенията е същият, като този за всяка друга творба на изкуството. Практическата част може добре да се илюстрира с пърформанса на Роман Ондак, „Good Fellings, Good Times“, който дойде с инструкции как точно да се пресъздаде в последствие. Всеки случай е различен. Понякога има инсталации, реквизит или някакъв обект от представлението. Трудното и важното е придобиването на правата, за да може после да се направи възстановка на продукта, който ще бъде изменен и направен от друг творец.

Как тръгна това течение за колекциониране на пърформанси и каква е вашата роля в процеса?

Целта на Tate е да представи историята на изкуството, но не енциклопедично, а чрез ключови моменти в историята му. Тази история включва и пърформанса, не само фотографията, живописта и скулптурата. Нуждата се зароди естествено, тъй като това е важен елемент от съвременното изкуство. Програмата стартира през 2004 година с творбата на Роман Ондак. Моята роля е да работя с главната кураторка Катрин Ууд. С нея си сътрудничим в процеса по придобиването на творбите и курираме и набирането на повече такива проекти, които да влязат в колекцията.

Какво търсите в тези творби? По какво разбираш, че това изкуство заслужава да бъде включено в колекцията?

Когато става въпрос за колекцията от съвременно изкуство, важно е произведенията да имат ключово значение в исторически план за развитието на пърформанса. Нещо новаторско, което оставя следа. А относно подбора на произведения, които да възстановим, там е важно посланието, което представлението предава. Тази програма е насочена също така предимно към млади артисти и млада аудитория.

Isabella Maidment_Nedko Solakov (1)

Как колекциите могат да обогатят пърформанса, след като публиката вече не може да го гледа?

Има някои живи изпълнения, които можем да изпълним отново. След като получим правата, получаваме инструкции как да ги пресъздадем и изпълним. Те могат да бъдат играни отново и отново на живо пред публика. Друга част е така наречената архивна част, която се състои от снимки, документи и инсталации.

Какви са предизвикателствата пред един куратор в тази сфера?

Най-голямото предизвикателство е, че работим с живи хора. Понякога и с живи коне, както при един от спектаклите. (смее се) Всичко може да се случи. Не е като с предметите. Тук става въпрос за танцови, музикални и театрални представления. Зависиш от момента, така че трябва да предвиждаш всеки развой на събитията.

Как публиката приема тази форма на отразяване на съвременното изкуство?

Публиката в Tate Modern реагира чудесно. Има нова програма, която излезе от пролетта, казва се „Ten Days, Six Nights“. Тя ще се провежда ежегодно всяка пролет и е като минифестивал на пърформанс изкуството. В момента подготвяме второто издание. Много хора дойдоха на първото издание и получихме страхотни отзиви. Най-голямата награда е да видим как публиката, събрана на едно място, реагира на определено произведение и усещането, че енергията става споделена.

Много хора не разбират съвременното изкуство, губят се в широкото му поле от изразни средства и не им е ясна неговата мисия. Каква дефиниция би дала ти на съвременното изкуство?

Съвременното изкуство е отговор на това, което се случва в света – в социален, икономически, културен план. Съществено е как тази реакция ще бъде предадена през многото форми. Така стигаме до изразните средства, които днес за безкрайни и постоянно се обновяват. Това е най-хубавото – постоянно има елемент на експериментиране.

 
 
Коментарите са изключени