Две кукувици кацат на сцената на Студио 5

| от chronicle.bg |

Две кукувици се сблъскват на една сцена. Едната има представяне на новата си, най-важна книга, а на другата й предстои да изнесе мечтания си първи рок концерт.

Събитията им са дублирани, но няма кой да им помогне да разрешат конфликта си. Докато се борят коя ще задържи сцената за себе си, двете се състезават с коя от коя по-откачени истории, за да открият накрая, че са много по-свързани, отколкото са си представяли…

„Късметът на кукувицата“ е авторско представление на Здрава Каменова и Мариана Събева.

Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова. Представлението е независим театър и е написано и поставено в жанра „драмеди“ – запленяващата зрителите комбинация от комедия и драма.

2

Заредено с емоция, „Късметът на кукувицата“ лесно се загнездва в сърцата на зрителите, като ги кара да се смеят и да плачат едновременно. Текстът е искрен и автентичен по своему за всяка една от екипа.

Премиерното представление на „Късметът на кукувицата“ се изигра на 1 февруари 2018г. на камерната сцена на „Сълза и смях“, а на 9 май предстои да се изиграе петото поред, този път в Студио 5.

Тук може да видите събитието на представлението във Facebook.

 
 

Кен Киси: „По дяволите фактите! Ние искаме истории!“

| от chronicle.bg |

Днес ще оставим думите на един от най-значимите писатели на миналия век да говорят сами за него. Кенет Елтън Киси, известен просто като Кен Киси, е американски автор, който получава световно признание с романа си „Полет над кукувиче гнездо“, публикуван през 1962 г. и екранизиран през 1975 г. Филмът сам по себе си е класика – той е един от трите филма, спечелили „Големите 5″ – награди „Оскар“ за най-добър филм, режисура, сценарии, актьор (Джак Никълсън) и актриса (Луиз Флечър). „Полет на кукувиче гнездо“ е знаков роман в историята не само на литературата.

Авторът му е герой на контракултурата от 60-те, един от спомогналите за възхода на хипитата.

Романът се ражда, след като Киси се записва на курс по творческо писане при писателя Уолъс Стегнър. Първата му книга е непубликуваният роман „ZOO“ („Зоопарк“) и в нея се разказва за битниците от Сан Франциско. По-късно става платен доброволец в клиника, където трябва да приема наркотици, влияещи на ума, и да докладва ефектите им. Така се появява фонът в „Полет над кукувиче гнездо“. Всичко останало е някъде между реалността, приемането на редица вещества и гения на Киси.

В чест на 83-годишнината от рождението на Киси, споделяме любимите ни негови думи.

ken_kesey_980

От „Полет над кукувиче гнездо“

„Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.“

„Те бяха само две човешки души, между които бе прескочила искрата на съчувствието – единствената светлина, облекчаваща и тайнствена, която мъждее понякога в мрака на отчаянието и болката.“

„Разкош голям не искам – мангизи само в джо-о-оба, а кой не ме харесва, да си намери гро-о-оба.“

„Господи, в каква бездна от апатия хлътнахме всички, какъв позор, истински позор!“

„Щом изгубиш смеха значи си изгубил опорната си точка. Оставили се някой мъж да го мачка жена, дотам че да не се смее, той трябва да знае, че е изгубил едно от най-силните си оръжия. И ще започне да мисли, че тя е по-силна от него.“

„Какво друго е обществото ни, ако не една лудница. Какво друго е тази лудница, ако не един модел на нашето обществото!“

„За да станеш първокласен мошеник, трябва да се научиш да отгатваш какво иска противникът ти, как да го накараш да си помисли, че ще го получи.“

„Никой не се оплаква от мъглата. Сега вече знам защо: колкото и да е неприятна, поне можеш да се шмугнеш в нея и да си спокоен, че си в безопасност.“

„Но поне опитах! По дяволите, поне това успях да направя!“

one-flew-over-the-cuckoos-nest
Кадър от филма на Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ (1975)

Кен Киси

„По дяволите фактите! Ние искаме истории!“

„Този, който търси отмъщение, копае два гроба.“

„Вземи каквото можеш и остави останалото да мине покрай теб.“

„Ако не се пазиш, хората ще те оседлаят. Ще правиш това, което искат или пък обратно – ще станеш инатлив като магаре и ще им правиш напук.“

„Не можеш да си наистина силен, докато не можеш да гледаш нещата от забавната страна.“

„Ако не се пазиш, хората ще те оседлаят. Ще правиш това, което искат или пък обратно – ще станеш инатлив като магаре и ще им правиш напук.“

 
 

Дж. К. Роулинг потвърди фенска теория

| от chr.bg |

Хърмаяни Грейнджър е известна с патологичното си коригиране на останалите, най-известното от които е на заклинанието „левиОса“, а не както Рон Уизли си мислеше „левиосА“. Дълго време читателите също имаха нужда от една Хърмаяни до себе си, защото често бъркаха произношението на много от персонажите в книгата, включително и нейното. Поне докато Дж. К. Роулинг не включи параграф в „Огнения бокал“, където обяснява как точно се произнася името на малката вещица.

Туит от фен на книгите засегна отдавна съществуваща теория за този параграф. В него нашият сънародник Виктор Крум нарича Хърмаяни „Хър-май-оун“. Тя го поправя като казва „Хър-май-ъ-ни“, бавно и ясно. Магьосникът обаче повторя „Хърм-оун-нини“, на което момичето се засмива и казва „Достатъчно близо“. Джоан Роулинг отговаря на туита като потвърждава, че е написала сцената, за да научи читателите как правилно се произнася името.

„Хари Потър и Огнения бокал“ излезе през 2000 година след 3 години мъки и фрустрация относно произношения. Как да знаем, че т-то във Волдеморт е глухо?

С първия филм от серията се сложи край на всякакви артикулярни съмнение. Той също така изстреля Ема Уотсън във върховете на Холивуд. Тя игра в „Beauty and the Beast“ и „The Circle“, а скоро получи място и в „Little Women“. Роулинг пък продължава с „Fantastic Beasts And Where To Find Them“ и „Fantastic Beasts: Crimes of Grindlewald“, който предстои на 16 ноември.

 
 

5 романтични места в София

| от |

Днес е празникът на София! Днес въздухът е мръсен по-празнично, клаксоните в задръстванията са по-игриви, а хейтът в соц мрежите е най-добронамерен.

Така трябва да се празнува този ден! София е един от най-романтичните градове в света, а може би и в Бългрия. В него винаги можете да намерите вяра в бъдещето, надежда 1 и 2 и любов на всеки ъгъл.

Решихме направо да ви представим списък с най-романтичните места в столицата като жест към този светъл ден.

Автогарата

На жените в последно време им пораснаха топки и започнаха да се оплакват, че мъжете нямат топки. Заведи я на гарата – докажи й, че греши! Гарата е екзотично място, но не като Сейшелите или Бали. Нещо повече! Екзотично като Кабул.

Люлин

Люлин е цяла държава и столицата й едновременно. Още на входа си Люлин ще ви посрещне със забележителности. Това не са панелки – това е стената на града. От нея ще ви замерят с привидно полезни неща – яйца, орехи, лук. Но бойте се от люлинци, дори когато ви замерят дарове.

Кварталът-държава има 10 микрорайона, по-известни като 10-те кръга на Люлин.

Дълбоката Борисова градина

Борисовата градина е романтична заради раззеленилите се дървета. Тогава какво по-романтично от още дървета! Или само дървета. Набийте се дълбоко в гората! Там е пълно с истории! Когато се разхождате, ще се почувствате все едно има бъг в Матрицата. Дърво, дърво, дърво, тас от кола. Дърво, дърво, дърво, кинескоп. Вижте – там има обувка! Какво прави тук? На кого ли е? Как ли я е загубил? Мистерия.

Околовръстен път

Погледнат от птичи поглед Околовръстният път изглежда като огромен годежен пръстен около София. Заведете жена си там, ако ще й предлагате брак. Тя ще запомни събитието и ще говори за него години наред. Всеки ден. На приятелките си, защото вие няма да сте там.

Ако нямате жена, а ви се предлага брак на някого, можете да си изберете на място някое момиче.

Битака

На Битака в Малашевци човек се чувства като във филм на Емир Кустурица. Дори в няколко. Когато минавате покрай скарите, ще усетите малко от „Черна котка, бял котарак“, но без белия котарак. Само черната котка, ако жената я е позабравила за малко. Когато видите постланите за продан предмети, ще се убедите, че „Животът е чудо“, но без живота. Освен ако денят не е добър и на битака не е живо чудо. А когато се смесите с хората там, напълно ще се сетите за „Циганско време“, но без времето.

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.