Димитрис Папайоану: “Всеки мой спектакъл е следваща стъпка към осмислянето на живота“

| от chronicle.bg |

Само два дни преди първото от серията представления на „Великият укротител“ в България световноизвестният гръцки хореограф Димитрис Папайоану даде специална пресконференция в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Звездата на международната сцена за изпълнителски изкуства е в страната, за да участва в 11-тото издание на международния фестивал ONE DANCE WEEK – акцент в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Димитрис Папайоану сподели, че с всеки свой спектакъл търси смисъла на живота и очаква с нетърпение срещата си с публиката в България: „Когато има връзка между артистите и публиката, това е усещане, което не може да се сбърка и от което ние, артистите, не можем да се откажем. Вълнувам се и съм любопитен да усетя публиката в Пловдив“.

Аз съм балканец. Това е в кръвта ми. И за добро или лошо Балканите и балканското ме вдъхновяват в работата ми“, сподели хореографът и допълни за новия си спектакъл: „Енергиите, които ни движат, всички тези въпросителни, на които искаме да отговорим, трябва да бъдат укротени, преди да умрем“.

Интересът към новия спектакъл на Папайоану е толкова голям, че обявените три дати в Пловдив бяха разпродадени много преди събитието, на което се очакват културни оператори, фестивални програматори и посетители от цял свят. Декорите на мащабната продукция „Великият укротител“ пристигнаха рано сутринта с два 17- метрови ТИР-а, за спектакъла в Пловдив вече е и 20-членния артистичен и технически екип. Работата по изграждане на сцената за спектакъла ще продължи три дни.

Гостуването на артист от ранга на Папайоану отваря нова страница за мястото на съвременните изпълнителски изкуства в България и поставя съвременния танц на заслуженото му място в културната карта на страната ни. И най-голямото доказателство за това е огромният интерес на публиката“, коментира Асен Асенов, директор на Фондация „ЕДНО за Култура и Изкуства“, която организира фестивала.

На 28 септември, веднага след спектакъла в Дом на културата “Борис Христов”, Папайоану ще получи лично от министъра на културата Боил Банов присъдения му почетен знак “Златен век” – печат на Цар Симеон Велики – златен и грамота за постиженията му в областта на културата.

Димитрис Папайоану е роден в Атина през 1964 година. Ученик е на легендарния гръцки художник Янис Царухис. Завършва Училището за изящни изкуства в Атина. Първоначално работи като илюстратор и автор на комикси, преди да стигне върховете на изпълнителските изкуства като режисьор, хореограф, танцьор, сценограф, дизайнер на костюми, грим и осветление. Хореографът, известен с впечатляващите церемонии на Олимпийските игри в Атина през 2004-та и Европейските игри в Баку през 2015-та, е и първият автор на нов спектакъл за театъра на легендата Пина Бауш във Вутерпал. Папайоану вижда сцената през перспективата на художник, телата – като инструмент за предаване на послание, а безкомпромисната му естетика е вдъхновена от древногръцката скулптура и някои от най-известните символи, митове и произведения в историята на изкуството.

ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ” идва за първи път в България преди британската, американската и австралийската си премиери. Пловдив се нарежда в календара на световноизвестния гръцки артист преди Дрезден, Антверпен, Монреал и Биеналето на танца в Лион.

 
 

Снимките свършиха – вижте новия Жокер

| от chronicle.bg |

Снимките на новия „Joker“ с Хоакин Финикс приключиха и феновете могат да видят великия персонаж в най-актуалния му вид. Преди малко повече от година Warner Bros. обявиха началото на новия си прокет, който ще разказва за произхода на Жокера. Режисьор е Тод Филипс.

Въпреки, че супергеройските филми традиционно не споделят почти никаква информация за нищо около тях, докато се снимат, публиката беше редовно информирана за развитието на проекта. Освен Хоакин Феникс, разбрахме, че Зази Бийтз ще играе Софи Дюмон, а Робърт Де Ниро ше е Мъри Франклин. Също така получихме и снимки от снимачната площадка, включително на Жокера в пълния му вид. С известно вдъхновение от серийния убиец Джон Уейн Грейси и персонажа на Хийт Леджър, този Жокер също има уникален вид като всички досега.

Вече имаме и още нови снимки, които можете да видите в галерията ни.

На тях виждаме Хоакин в пълния си костюм да позира за стилове (официални фотографии от снимачната площадка). Виждаме и Бийтз, която слиза по стълбите заедно с малко дете.

Това не е единственият филм с участието на Клоуна принц. Warner Bros. Pictures в момента подготвя общо 6 филма с Жокера – този и още 5, които се развиват около персонажа на Джаред Лето. Лето може и да не е приключил все още с ролята, но Хоакин е много по-харесван от феновете.

 
 

Да си мързелив може да е ген

| от chronicle.bg |

Учените откриха седем нови гени, на който може да се дължи нежеланието ви да станете от леглото сутрин. 

Изследователите от Университета в Оксфорд, които анализираха данните от 91105 души, казват, че мързелът може да се дължи на генетика. Те сравниха гените с нивото на активност на изследваните. Това може да доведе до по-добро разбиране на физическия тонус, съня и други здравословни проблеми. Откритието ще помогне и на разгадаване проблема с наднорменото тегло – дали гени са виновни за натрупването на подкожни мазнини или самото натрупване променя генетиката.

Изследваните хора носеха специални гривни, която следят за активността им, за една седмица. Резултатите след това бяха анализирани и така бяха идентифицират новите гени.

Така учените откриха 14 гени, 7 от които абсолютно нови, в пряка връзка с нивото на активност на човек. 

Не може обаче да отдаваме всичко на генетиката. Доктор Айден Дохърти, който води изследването, казва: „Не всичко е гени. Но да разгадаем тяхната роля е много важно за разбирането ни за ефектите и последствията от физическата неактивност.“

През 2016 година в световен мащаб над 1,9 милиарда възрастни хора, над 18 години, живеят с наднормено тегло. 650 милиона са със затлъстяване. 41 милиона деца под 5-годишна възраст имат проблем с теглото.

Затлъстяването е една от причини за смърт, които могат да се избегнат лесно.

Данните са на Световната здравна организация.

 
 

Samsung QLED 8K TV е много повече от телевизор

| от chronicle.bg |

Може да живеем във времето на смартфоните, но това далеч не означава, че трябва да пренебрегваме и забравяме телевизора. Най-малкото защото някои модели не отстъпват на останалите технологии и винаги искат да въведат следващото „голямо нещо“. Още повече, че в момента телевизорът е не просто технологично устройство, а моден аксесоар, носещ елегантност и стил у дома.

Такъв е случаят с новият телевизор QLED 8К модел Q900R, който от днес вече е лансиран на българския пазар. Изкуственият интелект няма място само в джобните устройства и Q900R доказва това. Заедно с AI и функцията интернет на нещата (IoT) можем да споделяме съдържание, както и да контролираме свързани устройства, превръщайки вече заснето в ниска резолюция в съдържание с 8К качество.

Със силата на изкуствения интелект и функцията 8K AI Upscaling, Samsung QLED 8K TV подобрява качеството на съдържанието за още повече детайли, подсилвайки ефектите.

Qled-8k_2

QLED 8K Q900R се предлага у нас с големина на екрана 65, 75 и 85 инча. Високата резолюция показва дори най-малките детайли във всяка картина, като дава по-голяма дълбочина и потапя в една нова и вълнуваща реалност. Интелигентният двигател зад Samsung QLED 8K автоматично анализира всяка картина, като осигурява най-съответстващия й звук.

Блясъкът на слънчевите лъчи в стаята вече не пречи на възпроизвеждането 8К картина – така винаги виждаме точни и по-богати цветове при всяка светлина и можем да се насладим на милиарди нюанси със 100% обем и точност на цветовете. С няколко думи – не е необходимо да намаляваме светлината в стаята, за да видим какво се излъчва.

Борбата за дистанционното може да остане в историята, тъй като желаното съдържание тук може да бъде избирано и с гласови команди. За традиционалистите обаче, е създадена функцията One Remote Control, която позволява управлението на различни периферни устройства само с едно дистанционно.

Qled-8k_4

Това, което нареди QLED TV на Samsung сред водещите изобретения на годината, е неговият режим Ambient Mode. Той улеснява достъпа до полезна информация през целия ден, дори когато не гледаме активно филми и телевизия. А за маниаците на тема интериор, същата функция позволява устройството да придобие същия цвят и десен като стената, на която е поставен. Пак за същата група хора телевизорът е направен така че да поставим телевизора на стената с незабележимо разстояние от нея.

И за да няма пренебрегнати, приложението Steam Link позволява да се пускат игри без необходимост от отделен сет топ бокс.

Това би трябвало да е достатъчно, поне като за начало? 

 
 

Нискотарифен опит за летене

| от Мария Касимова |

Събота вечерта, летище София, Терминал 1. Противно на обичайното, четирите близки по час полети с нискотарифни компании не са произвели библейско стълпотворение пред проверката за сигурност и с огромна изненада преминавам през лабиринтната пътека с бодра крачка.

Безсловесна дама проверява бордната ми карта и личната такава и с поглед ми указва да мина навътре. Там, разбира се, уцелвам поредната тунингована хубавица, която не е чувала, че не може да лети, прегърнала любимия си дезодорант с размерите на лак са коса и която държи да си изясни правилата за безопасност на борда лично от “който ви и шефа на вас тук, сичкити”. Леко приповдигнатият й децибел набира скорост още повече, когато девойката обяснява, че със същия “тоз дизидорант” е летяла насам от Валенсия точно преди един месец. Тогава никой нищо не й бил казал на летището. Тъкмо я въдворяват с професионално отработен вежлив и хладен тон, когато току до мен на съседната лента един чичо се е запънал, че каквото и да става, той без домашната си ракия няма да излети!

Служителката зад скенер машината му сочи табелата, на които пише, че с течности над 100 мл не можеш да минеш, а той настоява, че това тука не е точно течност – то е ракия, а и го няма нарисувано! Следва емоционален разяснителен монолог на тема колко трудно се прави домашна ракия. После полунасълзен майсторът на домашняка гушва пластмасовото шише от кока-кола и драматично отстрелва коравосърдечните униформени от терминала с въпроса “Как сега, заради вас дъщеря ми в Германия няма да посрещне Коледа с ракията на татко си?!”. Видимо лека човешка тъга преминава през челата на отговорните за бордната сигурност, но дългът, както знаем, е по-силен. Така че ракията, заедно с гигантския дезодорант на момичето от съседната лента, преминават във владение на летищните власти.

После идва салонът…

За салона на Терминал 1 на Софийското летище могат да се напишат книги от всякакъв жанр. Претъпкано е като в селска автогара след събор. До полета за Валенсия има още час, но пред гишето, въпреки проветрението и студа, се е образувала опашка. Когато накрая и стюардеса застава до вратата, опашката набъбва двойно, а подстъпът към т.нар. редица за хората с прайорити бординг е блокиран. Плахо питам къде се редят те, тъй като съм платила подобна услуга, а двойка здравеняци ме измерва от глава до пети и ми изтърсва, че тука всички сме с предимство.

Докато със свито сърце очаквам да премина през зоркото око на стюардесата, забелязвам как една трета от непривилегированите пътници тъпчат по чанти и в пазви разни неща, за да могат да минат през контрола на вратата изрядни и с по една чанта. Леля навлича всичките си пуловери и жилетки и в освободеното място в сакчето си натъпква найлонов плик с някакви неща. Младеж набутва лаптопа си под ризата си на гърба, а приятелката му уж небрежно го придържа за кръста, докато стигнат до въртящата се врата преди автобуса. Била съм свидетел на всякакви етюди на тема “Как да прецакаме нискотарифна компания с багажа”. Но този път пък присъствах на това как една леля разпределя сред пътниците цяла кутия тунквани вафли, които после, някъде на десет хиляди метра над земята, лично си прибира, преминавайки като цветарка през всеки ред в самолета.

Не знам каква ще да е психологията на пътуващите с този вид по-евтини полети, но със сигурност те не са разбрали, че местата са запазени, има достатъчно за всички и правостоящи или тичащи след самолета не се допускат. Затова и юрушът, с който се изсипва тълпата от автобусчетата, не ми е понятен. Още по-непонятно ми е тоталното спокойствие, което гражданите имат, когато се настаняват по местата си.

Намери си бай Пешо номерчето на седалката, застане на пътеката и отдели едни пет минути от общия ни предполетен живот да си свали якенцето, да помисли дали да го сложи в багажа или да си го държи за всеки случай, а накрая вземе да се разтъпче, да се подготви за дългото седене. През това време опашката недоволства и дава съвети, но минута по-късно най-сърдитите от бавния бай Пешо правят точно като него. В крайна сметка стюардите, обучени да могат да се справят и с хора с поведение на деца в детска ясла, наместват нещата. Като се има предвид горното, може би е излишно да се възмущавам, че думи като извинете, моля и благодаря в тази среда не съществуват.

Когато идва моментът с храната обаче пътниците истински се оживяват. За моя огромна изненада на борда явно има хора, които пътуват само, за да опитат нудъл супата и сандвичите с шунка, които очевидно се предлагат единствено в този вид полети. Така започва едно смятане на валути, прехвърляне от евро в лева и обратно, вадене на кредитни карти, ядене и пиене и шумно коментиране на “безбожните цени”, които така или иначе съвсем доброволно току що са платили.

След насищането на стомаха идва ред и на насищането на нуждата от социални контакти. Мисля, че само в български самолет се качват съвършено непознати хора, които в края на първия час във въздуха се тупат по рамената дружески и емоционално си слушат биографиите. В средата на трите часа до Валенсия една трета от самолета вече е в изправено положение и с леко зачервени бузи и енергично лашкане между седалките циркулира по тесния коридор. Заедно с тях, разбира се, има и две-три току що проходили дечица, които лазят или едва пристъпят в краката им по същата тази пътека. По традиция и тоалетната е заета от първия миг, в който изгаснат светлините за коланите и остава такава до края на полета, като пред нея опашката почти константно е не по-малка от трима-четирима човека.

Дали заради този толкова народняшки дух в самолета или поради някакво тайно състезание за най-неразбираемо говорещ стюард, нашият казва някакви неща на английски и български език, които абсолютно никой не разбира. Толкова е бърз, че думите му ме зашлевяват като неочаквани плестници и ми звучат като диалект на ескимоско племе. Същият този суперскоростен лингвистичен феномен обаче проявява завидна способност да дава ясни, отчетливи и напълно разбираеми команди, когато по стара българска автобусна традиция самолетът се приземява и след задължителните аплаузи, част от пътниците скачат да си вадят багажа и да се приготвя за слизане.

Веднага седнете на мястото си, докато не сте наранили хората около вас!” се процепва тежкият тембър на стюарда и непослушковците тутакси си сядат на столчетата. Това трае, разбира се няколко минутки – толкова, колкото пилотът да изгаси двигателите. Тогава се става целокупно в името на това всички да се надръндим един в друг на пътеката и да си стоим така полузадушени, докато предната врата се отвори и ни закачат с ръкав за летището. Имам късмета да съм на един от последните редове и на място до пътеката, така че моите двама спътника отстрани вече са изправени и с накривени глави под багажното ме гледат с омраза.

Когато им казвам, че просто няма къде да застанем, защото пътеката е за по един човек, а сега на неговото място са шест, с неохота си сядат и започват разпалено да обясняват по телефона с чакащите ги отвън, че се бавят, заради “една тука”…

Логично, напускам борда последна. Минавам покрай бързоговорящия стюард и се изкушавам да го попитам защо му е така важно да говори толкова неразбираемо и бързо. Тъкмо да си отворя устата обаче, и зад мен се материализира възпълна госпожа в рокля с леопардова шарка.

Ай мърдай, кво си се запречила тука, за обратно ли искаш да го хващаш?ми изкрещява в упор. Дишам дълбоко, подхващам си куфарчето и тутакси прощавам скороговорката на стюарда. Все пак, каквото и да каза, някак звучеше интелигентно…