shareit

Живот във високото: един планински спасител разказва

| от Любомир Найденов |

Споделяме поредната история от седмичната рубрика на Webcafe „Героите в студа“, която ни среща с вдъхновяващи личности, превърнали работата и хобитата си в успешни начинания, макар изложени на екстремни условия. Защото вярваме, че този свят винаги ще има нужда от авантюристи, които задават въпроси, огъват правилата и поемат рискове. Статиите се осъществяват с подкрепата на Sensodyne, марка №1 препоръчвана от стоматолозите при чувствителни зъби.

Мартин е планински спасител. От доброволците – тези, на които не им се плаща, а доброволно поставят живота си в опасност, за да спасят нечий чужд. Нашия.

За да станеш доброволен планински, трябва да преминеш тригодишен цикъл на обучение. За да те приемат в планинската служба, трябва да покриеш физически нормативи – ходене и каране на ски и обща физическа подготовка, да минеш изпити, да бъдеш препоръчан от вече действащи спасители.

Но най-важното е да бъдеш мотивиран и да обичаш планината.

„Доброволците даваме дежурства в събота и неделя, защото тогава има повече хора в планината и така сме в помощ на щатните спасители – разказва Мартин. – Когато има пострадал, сигналите се приемат в Централния денонощен пост на Планинска спасителна служба (ЦДП на ПСС) при Българския Червен кръст (БЧК), която вече ги препраща към конкретен отряд, който отговаря за района, в който се намира пострадалият. Всичко е разпределено по райони и се знае кой отряд за кой район отговаря.

Спасител съм от седем-осем години. Доста често това е наследствено занимание. Баща ми беше планински спасител и аз от малък съм по планините. Самата планинска служба в началото възниква като доброволческа организация, от хора, които ходят в планината. Планински спасители стават хора, които ходят на планина.“

1170x780
Снимки: © Мирослава Дерменджиева, Webcafe.bg

Вече сме в края на зимата, ски сезонът приключва, какво означава това за работата на планинските спасители?

„Основният брой инциденти през зимата се случват на писта. Така че, в края на сезона те ще намалеят, но ще се увеличат трудните случаи. Защото сега, ако има инциденти, те ще се случват във високата част на планината, на по-труднодостъпни места. И указването на помощ става с ангажирането на по-голям брой планински спасители. Достигането е по-сложно, изкарването на хората от опасната зона ще е по-сложно. А когато е на писта, обикновено екип от двама човека стигат до пострадалия и оказват долекарска помощ.

Пролет и есен е опасно, защото условията във височина се променят много рязко. Във високата част на планината е зима, има сняг, има опасности от подхлъзвания на лед, стръмни участъци, опасност от лавини в следобедните часове, докато в ниската е пролет и пътеките са сухи. Хората трябва да бъдат екипирани по различен начин в зависимост дали ходят в ниската, или във високата част на планината. Май месец често се случват инциденти с пресичане на снежни и фирновани преспи. Зимата ходим доста по-подготвени, докато пролетта и лятото не очакваме да се сблъскаме със сняг и не носим необходимата екипировка. Но дори тогава хората решават или са принудени да преминат през такива участъци с преспи и това са най-трудните случаи.“

Има ли достатъчно спасители, които да се справят с инцидентите?

„В големите градове има повече кандидати, отколкото възможност отрядите да приемат хора. Затова и за отряд София се провеждат изпити, които да пресеят всички кандидати. Така се избират най-добрите. Отряд София е най-големият отряд и често подпомага други отряди при по-сложни акции. В момента отряд Банско е най-добрият отряд от гледна точка на опит, защото в последните години там имаме най-много случаи и хората там са най-често на терен.

В малките населени места като Карлово, Калофер и др. все по-често се сблъскваме с липса на планински спасители или планинските спасители, които вече са в такава възрастова група, в която по-скоро могат да бъдат полезни с опит и с ръководене на акции. Въпреки това на тях продължава да им се налага да излизат на терен, защото много трудно можем да стигнем до хора, които живеят там, и да ги приобщим да се включват в подобни операции. Затова такива малки отряди все по-често са със затихващи функции и по-големите отряди поемат тяхната работа.“

1170x781
Снимки: © Мирослава Дерменджиева, Webcafe.bg

Как би рекламирал планинската служба, за да могат да се присъединят повече хора към нея и да се запълни тази празнина от кадри особено в по-малките бази?

„Повечето планински спасители са доброволци. Удовлетворението идва от това, че можеш да помогнеш на човек, който има нужда от помощ. Това е основната мотивация. Освен това, имаме възможност да се обучаваме и да подобряваме собствената си квалификация, което е добре и за нас, защото ние самите често излизаме в планината, и уменията, които придобиваме като спасители, ни помагат, ако и ние изпаднем в тежка ситуация.“

Какви са основните проблеми и трудности при спасителна операция?

„Основното нещо, с което се борим като планински спасители, е времето. Особено при лавинни инциденти времето е критично. Разполагаме с около 15-20 минути, в които трябва да достигнем до пострадалия. За съжаление, това са най-тежките случаи, които рядко имат щастлив край. Затова и провеждаме огромна част от обучението в подобни сценарии. Но колкото и добре да сме организирани успяваме да достигнем най-рано след около 30 минути, а понякога и след часове. А когато участваме в акции по издирване на хора в незимни условия, разполагаме с повече време и издирването може да продължи и няколко дни, но да завърши благополучно.“

1170x780 (1)
Снимки: © Мирослава Дерменджиева, Webcafe.bg

Имаме ли култура на ходене в планината. Научихме ли се вече да уважаваме планината, или все още има какво да учим?

„Ходенето на планина става все по-масово по различни причини, но основно заради големите производители на екипировка, които имат интерес този спорт да става все по-масов и продуктите им да се купуват. За съжаление, все още има хора, за които купуването на екипировка е достатъчно условие да тръгнат на планина. Ходенето на планина е нещо много хубаво, културата трябва да се повишава. Все по-често инциденти настъпват заради фактори, които човек трудно може да предвиди. Но все още има и хора, които надценяват собствените си умения и възможности и се озовават в ситуации, за които нямат опит да се справят. Това е съвсем нормално, разбира се, не се случва само в България, затова и навсякъде по света има спасителни служби.“

И, последно, няколко съвета към всички, които ходим в планината, независимо от сезона:

„Отиваме на планина основно за да се радваме на хубавото време и природата. Влизането в по-високата част на планината винаги трябва да става внимателно, постепенно, с натрупване на опит, с много добри приятели около нас, които да могат да ни помогнат, ако се случи нещо. В момент, в който усетите, че ситуацията става по-тежка, се запитайте дали искате да тествате възможностите на екипировката и своите собствени, или е по-добре да се върнете.

Човек трябва винаги да действа рационално, а не емоционално. Да има зареден телефон, за да може бързо да се свърже с планинска служба. Ако може, да ни пусне и локация, което е жизнено важно в такива моменти. От сайта на планинска служба може да се изтегли и приложение, чрез което да се изпратят координати директно в централата. В случай на утежнена метеорологична обстановка и вече изпратени координати най-доброто, което можем да направим, е да останем на място, да се погрижим да не губим топлина, да сме защитени от влага и от вятър и да изчакаме пристигането на помощ. Ако пък се намираме в близост до хижа или до място, на което да се подслоним, е добре да уведомим планинска служба, че нещо се случва с нас, но сами да се опитаме да се измъкнем от неприятната ситуация, защото планинска служба понякога закъснява. На нас ни трябва време, за да стигнем до мястото.

И най-важното – не забравяйте защо ходим в планината. Тя винаги ще е там и ще ни чака.“

 
 
Коментарите са изключени