Живот във високото: един планински спасител разказва

| от Любомир Найденов |

Споделяме поредната история от седмичната рубрика на Webcafe „Героите в студа“, която ни среща с вдъхновяващи личности, превърнали работата и хобитата си в успешни начинания, макар изложени на екстремни условия. Защото вярваме, че този свят винаги ще има нужда от авантюристи, които задават въпроси, огъват правилата и поемат рискове. Статиите се осъществяват с подкрепата на Sensodyne, марка №1 препоръчвана от стоматолозите при чувствителни зъби.

Мартин е планински спасител. От доброволците – тези, на които не им се плаща, а доброволно поставят живота си в опасност, за да спасят нечий чужд. Нашия.

За да станеш доброволен планински, трябва да преминеш тригодишен цикъл на обучение. За да те приемат в планинската служба, трябва да покриеш физически нормативи – ходене и каране на ски и обща физическа подготовка, да минеш изпити, да бъдеш препоръчан от вече действащи спасители.

Но най-важното е да бъдеш мотивиран и да обичаш планината.

„Доброволците даваме дежурства в събота и неделя, защото тогава има повече хора в планината и така сме в помощ на щатните спасители – разказва Мартин. – Когато има пострадал, сигналите се приемат в Централния денонощен пост на Планинска спасителна служба (ЦДП на ПСС) при Българския Червен кръст (БЧК), която вече ги препраща към конкретен отряд, който отговаря за района, в който се намира пострадалият. Всичко е разпределено по райони и се знае кой отряд за кой район отговаря.

Спасител съм от седем-осем години. Доста често това е наследствено занимание. Баща ми беше планински спасител и аз от малък съм по планините. Самата планинска служба в началото възниква като доброволческа организация, от хора, които ходят в планината. Планински спасители стават хора, които ходят на планина.“

1170x780
Снимки: © Мирослава Дерменджиева, Webcafe.bg

Вече сме в края на зимата, ски сезонът приключва, какво означава това за работата на планинските спасители?

„Основният брой инциденти през зимата се случват на писта. Така че, в края на сезона те ще намалеят, но ще се увеличат трудните случаи. Защото сега, ако има инциденти, те ще се случват във високата част на планината, на по-труднодостъпни места. И указването на помощ става с ангажирането на по-голям брой планински спасители. Достигането е по-сложно, изкарването на хората от опасната зона ще е по-сложно. А когато е на писта, обикновено екип от двама човека стигат до пострадалия и оказват долекарска помощ.

Пролет и есен е опасно, защото условията във височина се променят много рязко. Във високата част на планината е зима, има сняг, има опасности от подхлъзвания на лед, стръмни участъци, опасност от лавини в следобедните часове, докато в ниската е пролет и пътеките са сухи. Хората трябва да бъдат екипирани по различен начин в зависимост дали ходят в ниската, или във високата част на планината. Май месец често се случват инциденти с пресичане на снежни и фирновани преспи. Зимата ходим доста по-подготвени, докато пролетта и лятото не очакваме да се сблъскаме със сняг и не носим необходимата екипировка. Но дори тогава хората решават или са принудени да преминат през такива участъци с преспи и това са най-трудните случаи.“

Има ли достатъчно спасители, които да се справят с инцидентите?

„В големите градове има повече кандидати, отколкото възможност отрядите да приемат хора. Затова и за отряд София се провеждат изпити, които да пресеят всички кандидати. Така се избират най-добрите. Отряд София е най-големият отряд и често подпомага други отряди при по-сложни акции. В момента отряд Банско е най-добрият отряд от гледна точка на опит, защото в последните години там имаме най-много случаи и хората там са най-често на терен.

В малките населени места като Карлово, Калофер и др. все по-често се сблъскваме с липса на планински спасители или планинските спасители, които вече са в такава възрастова група, в която по-скоро могат да бъдат полезни с опит и с ръководене на акции. Въпреки това на тях продължава да им се налага да излизат на терен, защото много трудно можем да стигнем до хора, които живеят там, и да ги приобщим да се включват в подобни операции. Затова такива малки отряди все по-често са със затихващи функции и по-големите отряди поемат тяхната работа.“

1170x781
Снимки: © Мирослава Дерменджиева, Webcafe.bg

Как би рекламирал планинската служба, за да могат да се присъединят повече хора към нея и да се запълни тази празнина от кадри особено в по-малките бази?

„Повечето планински спасители са доброволци. Удовлетворението идва от това, че можеш да помогнеш на човек, който има нужда от помощ. Това е основната мотивация. Освен това, имаме възможност да се обучаваме и да подобряваме собствената си квалификация, което е добре и за нас, защото ние самите често излизаме в планината, и уменията, които придобиваме като спасители, ни помагат, ако и ние изпаднем в тежка ситуация.“

Какви са основните проблеми и трудности при спасителна операция?

„Основното нещо, с което се борим като планински спасители, е времето. Особено при лавинни инциденти времето е критично. Разполагаме с около 15-20 минути, в които трябва да достигнем до пострадалия. За съжаление, това са най-тежките случаи, които рядко имат щастлив край. Затова и провеждаме огромна част от обучението в подобни сценарии. Но колкото и добре да сме организирани успяваме да достигнем най-рано след около 30 минути, а понякога и след часове. А когато участваме в акции по издирване на хора в незимни условия, разполагаме с повече време и издирването може да продължи и няколко дни, но да завърши благополучно.“

1170x780 (1)
Снимки: © Мирослава Дерменджиева, Webcafe.bg

Имаме ли култура на ходене в планината. Научихме ли се вече да уважаваме планината, или все още има какво да учим?

„Ходенето на планина става все по-масово по различни причини, но основно заради големите производители на екипировка, които имат интерес този спорт да става все по-масов и продуктите им да се купуват. За съжаление, все още има хора, за които купуването на екипировка е достатъчно условие да тръгнат на планина. Ходенето на планина е нещо много хубаво, културата трябва да се повишава. Все по-често инциденти настъпват заради фактори, които човек трудно може да предвиди. Но все още има и хора, които надценяват собствените си умения и възможности и се озовават в ситуации, за които нямат опит да се справят. Това е съвсем нормално, разбира се, не се случва само в България, затова и навсякъде по света има спасителни служби.“

И, последно, няколко съвета към всички, които ходим в планината, независимо от сезона:

„Отиваме на планина основно за да се радваме на хубавото време и природата. Влизането в по-високата част на планината винаги трябва да става внимателно, постепенно, с натрупване на опит, с много добри приятели около нас, които да могат да ни помогнат, ако се случи нещо. В момент, в който усетите, че ситуацията става по-тежка, се запитайте дали искате да тествате възможностите на екипировката и своите собствени, или е по-добре да се върнете.

Човек трябва винаги да действа рационално, а не емоционално. Да има зареден телефон, за да може бързо да се свърже с планинска служба. Ако може, да ни пусне и локация, което е жизнено важно в такива моменти. От сайта на планинска служба може да се изтегли и приложение, чрез което да се изпратят координати директно в централата. В случай на утежнена метеорологична обстановка и вече изпратени координати най-доброто, което можем да направим, е да останем на място, да се погрижим да не губим топлина, да сме защитени от влага и от вятър и да изчакаме пристигането на помощ. Ако пък се намираме в близост до хижа или до място, на което да се подслоним, е добре да уведомим планинска служба, че нещо се случва с нас, но сами да се опитаме да се измъкнем от неприятната ситуация, защото планинска служба понякога закъснява. На нас ни трябва време, за да стигнем до мястото.

И най-важното – не забравяйте защо ходим в планината. Тя винаги ще е там и ще ни чака.“

 
 
Коментарите са изключени

Адам Райнер – джуджето, което стана великан

| от |

Малко детайли се знаят за живота и личността на Адам Райнер, въпреки че е необикновена част от медицинската история. Мъжът е роден в Грац, Австрия, през 1899 и докато расте и се развива става ясно, че осанката му е по-ниска от на средния човек. През 1920, когато е на 21 години, той е висок едва 1,18 метра. Докторите официално го класифицират като джудже.

Но някъде през 20-те си години с Адам се случва нещо необикновено – той започва да расте стрeмглаво. И като казваме стремглаво: до 32-ата си годишнина Адам Райнер е висок 2,18 метра. Това прави по 10 сантиметра на година. Тялото му обаче се изтощава сериозно от този процес и скоро мъжът е прикован за леглото. 

Изглежда че секрецията на хипофизната жлеза на клетника – жлезата, която отговаря за хормона на растежа – минава от просто шуртене в цял водопад след като става на 21. Неизправният орган кара тялото му да отдели всичките си ресурси за неконтролирния растеж, което в крайна сметка го прави слаб и неспособен да стои прав. През декември 1930 мозъчен хирург прави местна упойка на Райнер и вкарва инструменти в носа му, за да стигне до хипофизата му – малък дял от мозъка, който се намира в труднодостъпната му основа. Хирургът открива и премахва еозинофилен аденом – доброкачествен тумор, който притиска хипофизата. Тази процедура спира силния растеж на Адам, но щетите вече са нанесени.

Адам Райнер прекарва остатъка от дните си неспособен да седи изправен. По-късно той е приет в старчески дом, където живее до кончината си на 4 март 1950, на 51 години. В деня на смъртта си той е висок 2 метра и 34 сантиметра – двойно повече, отколкото когато е на 21. Въпреки че в младежките си години е един от най-ниските мъже в Австрия, с времето Адам става най-високият мъж държавата.

До ден днешен той е единственият човек в историята на медицината, който е класифициран и като джудже, и като гигант.

 
 
Коментарите са изключени

Илия Кожухаров – диригент на габровската индустриална революция

| от |

Габрово със сигурност един от градовете с вълнуваща история, впечатляващи постижения и не на последно място – хапещ хумор. Първото известно име на селището идва от далечната 1477-а година – Габрува. Близо до града ще откриете крепостта „Градище“ а там пък са открити сериозно количество златни и медни монети от времето на римски императори като Константин I Велики и Юстин II. Според археолозите Градище може да се смята за късноантична крепост. Легендата за Габрово разказва мистичната история на Рачо Ковача. Странстващият майстор ковач се установил под едно габърово дърво. Историите за възникването на този град са достатъчно и биха забавлявали любопитните с години. Не трябва да забравяме и поколенията българи, които са имали малкото джобно издание „Габровски шеги“. С толкова сериозна история сме убедени, че от Габрово излизат доста големи имена, помогнали не само за облагородяването на града си, но и за цялата страна.

В поредицата до тук видяхте историята на най-дълго управлявалия кмет на София – Иван Иванов, както и тази на Георги Ефремов – спасителят на 3000 евреи. Време е да обърнем внимание на габровският кмет, давал всичко за просперитета на Габрово. Илия Кожухаров е кметът, за когото вестници като „Северна поща“ пишат:
„Това безспорно е младият и енергичен, уважаван от всички габровци кмет на града Габрово г-н Илия Кожухаров, подпомаган навсякъде от своите помощници г-да Хр Хесапчиев и Дим. Балканджиев“.
Статията е по повод първата габровска мострена изложба. Преди нея, Кожухаров трябва да извърви малко по-дълъг път, но за щастие го върви заедно с родния си град в сърцето, което позволява по-късно и неговото успешно завръщане.

Роден на 13 ноември 1893-а г. в Габрово, Илия Кожухаров проплаква в къщата на Иван Кожухаров (свещеник и учител). През 1912-а г. завършва Априловската гимназия. Будният младеж решава да следва право в Екс-ан-Прованс във Франция. И докато прекарва годините си в изучаването на закона, вестите за Балканската война го карат да остави науките и да се върне обратно в родината си – тя се нуждае най-много от него. Сражава се в 23-ти пехотен Шипченски полк и батареята на Шуменския крепостен батальон.

BASA-1735K-1-344-11-Gabrovo

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34936169

След междусъюзническата война, младият Илия решава да остане в България и да завърши право и държавни науки в Софийския университет. През първата световна война може да бъде открит отново като войник в Шуменския батальон. До 1918 г. Кожухаров е вече офицерски кандидат при флота във Варна. Преживял 3 войни, Илия започва 1919 – 1920 г. като съдебен кандидат в Търновския окръжен съд. Следващата година е мирови съдия в Габрово. След още една година е съдия в Берковица, Велико Търново и Габрово, но остава член на Търновския окръжен съд.
Родното Габрово го избира за кмет от 1923 до 1932 г. прекарва следващите две години след кметския пост като адвокат в Габрово, а след това пак е кмет за още една година до 1935 г.
Политическата кариера на този виден габровец не може да се забрави толкова лесно.

За годините си на власт, Илия Кожухаров се стреми да направи живота на своите граждани малко по-лек и след като вижда достатъчно разруха ще предпочете да гради. Освен благоустройството на града, кметът бързо осъзнава, че силата на Габрово се корени в стопанското и културно развитие. Подобрява многократно хигиената в града, работи за по-добро здравеопазване и се грижи за бедните. Той е и причината за поставянето на статуята на Райчо Ковача в река Янтра на центъра на града. По негово време се построява покрит пазар, градска баня, Халите и още много други. Паметникът на свободата на връх Шипка е също негово дело. Към тях трябва да добавим втора прогимназия „Неофит Рилски“, земеделско училище, водноелектрическа централа „Грамадата“, общинска аптека, назначава се общински лекар и се обзавежда амбулатория. Кожухаров организира всички тържества и юбилейни дати от живота на Васил Априлов. По случай 50-годишнината на Априловската гимназия, Илия Кожухаров обявява решението на Общинския съвет и прави Райчо Каролев почетен гражданин на Габрово. Райчо Каролев е причината да има паметник на Васил Априлов в същата гимназия. Кожухаров не може да забрави историята и също така смята, че опълченците от I, II, III, IV, V VI, IX и X дружина трябва да станат почетени граждани на Габрово през 1922 г.

BASA-GB-453-4-23-4-Gabrovo_(cropped)_01

Снимка: By Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=78920253

След 5 години ще се проведе и Първата габровска мострена изложба. Вестниците ще възхваляват неговото име и ще представят Габрово като „Първи български индустриален център“. Кожухаров иска да привлече максимален брой хора и затова в различни издания напомня, че всеки посетител ще пътува с 50% намаление към града. Повече от 205 родни фирми, разделени в 35 бранша ще покажат своя труд. През 1927 г. в града работят 124 предприятия, мощността на машините е равна на 5 474 конски сили. Габрово се превръща не просто в локална индустриална революция, а в Българска такава. Сумите вложени в сгради са повече от 194 милиона лева, а в машини са инвестирани 267, 5 милиона лева. Инвестицията се оправдава – производствената стойност е близо 608 855 000 лева. Всичко това се случва, докато кметът на Габрово е само на 34 години.

Успехите не приключват до тук. Неговият талант и родолюбие са забелязани и в следващите години ще заема постове на главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, след това ще бъде министър на правосъдието (привлечен като независим експерт в областта), министър на търговията, промишлеността и труда. През 1941 г. е назначен за първи областен управител на възвърнатата в границите на България Беломорска област. До 1948 г. Кожухаров ще работи като адвокат в София. Превратът на 9 септември го репресира и изпраща в за 2 години в град Левски до 1951 г. и след това лежи в Белене до 1954 година.

Кожухаров губи доживотно правото да практикува професията си на адвокат. От 1956 до 1965 г., когато се пенсионира, управлява почивната станция на Синода „Момин проход“. Обявен е приживе за Почетен гражданин на Габрово през 1993 година. Умира на 12 юни, следващата година на възраст от  100 години. Илия Кожухаров е погребан с почести в родния си град Габрово. Освен всички индустриални заслуги, този човек е отговорен и за водоснабдяването на града. Отговорността на поста му позволява да напише книга „Водоснабдяването на Габрово“, която ще излезе през 1929 г. и ще описва всички етапи на бъдещия проект, разходите му и времето за изпълнение. Илия Кожухаров ще остане в историята не само на родния си град, но и на страната – има за какво. 

 
 
Коментарите са изключени

Къде ли щяхме да сме, ако не бяха спрели Dymaxion от производство

| от |

Представете си кола, която побира 11 човека, завива много рязко, има прекрасен разход на горива и вози спокойно с 200 км/ч. Човек на име Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър измисля именно такава кола през 1933 и дори успява да създаде няколко напълно работещи прототипа. Този елегантен, аеродинамичен автомобил е наречен Dymaxion.

Хенри Форд дава на Бъки няколко от по-ранните си V8 двигатели, с които да експериментира и които в комбинация с капковидната и лека каросерия на автомобила са причината за високата скорост. Разходът на колата е 12 километра на литър, което за времето си е забележително. Колата е с предно предаване и е дълга 6 метра, но въпреки това може да маневрира изключително рязко, защото всъщност отпред има две статични колела, но отзад има едно колело, с което завива. Тази конфигурация обаче ще направи колата и доста проблемна за управление, особено при компенсиране на страничен вятър. Тя ще е причината и за затриването на целия проект.

BuckminsterFuller1

 

Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър

Бъки има големи планове за Dymaxion – основният от които е да й сложи крила и да я направи летяща, когато се разработят подходящи материали и двигатели, но това никога няма се случи.

През 1933 един от прототипите може да бъде забелязан да обикаля на показ из Чикаго. Именно там автомобилът ще участва във фатален инцидент, който първоначално се смята, че се дължи на задната му гума и заради който инвеститорите ще си вземат парите и ще се оттеглят от целия проект. Впоследствие Dymaxion е оневинен, когато разследване разкрива, че другият водач е виновен, но щетите от черния пиар вече са нанесени и няма връщане назад.

Dynamaxion 1933

Копие на Dymaxion от 2010 

По-късно, в книгата „The Age of Heretics“, авторът Арт Клайнър ще напише, че истинската причина колата да бъде зарязана е банкерите, които заплашват Chrysler, че ще спрат заемите, ако не зазими проекта, защото смятат, че колата ще превземе пазара и ще навреди на продажбите на другите коли, които вече са по магазините. Дали това е така и дали са били прави, никога няма да узнаем.

Наистина впечатляваща машина за времето си. От трите оригинални прототипа само един е запазен и се намира в Националния автомобилен музей в Рено, Невада.

 
 
Коментарите са изключени

Упоритото пиле Майк

| от |

Това се случва наистина.

На 10 септември 1945 Майк (който тогава още не се е казвал Майк) е на път да стане вечеря. Често същата съдба застига и други петли като нашия Майк. Мъж на име Лойд Олсен е нагърбен със задачата да организира нещата около пилето и в желанието си да не разочарова тъщата, той заколва петела, оставяйки колкото може повече от врата му – някои хора явно обичат пилешки врат. С добър прицел Лойд отсича главата пет-и-половина-месечната птица. Подобно на всички пилета (а и животни), които губят горния си край, Майк се побърква – това е очаквано.

Radioactive Chicken Heads album cover - by me (40801313134)

По-късно през кариерата си, Майк ще вдъхнови комедийната пънк банда Radioactive Chicken Heads

Неочакваното е, че той продължава да си живее все едно нищо не е станало. Опитва се да кълве за храна, но без клюна (част от бившата му глава) храненето не му се получава. Лойд го оставя за малко и на следващата сутрин, когато отива да види Майк (който все още не се казва Майк), намира го с врат пъхнат под едното крило и все още жив. Мъжът решава, че не може да убие нещо, което просто не умира, и го оставя да живее.

И то продължава да живее…

Майк си събира багажа и заминава за Университета в Юта, където случаят му е документиран и се потвърждава, че пилето хем няма глава, хем е в движение. Упоритото същество е хранено със зърно и вода през пипетка и през 18-те месеца (!), в които живее, успява да качи около 2,5 килограма. Случаят му е разказан в списанията Time и Life, а за самото пиле се казва, че е било „щастливо, колкото всяко друго пиле“.

Майк за нещастие умира по незаслужено тривиален начин – задавя се с храна. Хората от град Фрута в щата Колорадо няма да го забравят никога и в негова чест всеки месец май се си организират фестивал.

 
 
Коментарите са изключени