Не стига само с късмет, трябва и образование

| от |

Със сигурност се сещате за поне трима свръх успешни предприемачи и понастоящем милиардери, които са напуснали колеж и дори гимназия. Ричард Брансън в момента печели десетки хиляди дори само като лектор на семинари със съвети как да станете богати, а е напуснал гимназия на 15 години. Марк Зукърбърг и Бил Гейтс не завършват колеж, но всеки знае имената им.

Тези примери обаче не бива да ви подвеждат – те са просто капка в морето от изкатерили се по стълбата нагоре бизнесмени.

Истината е, че зад успеха обикновено освен години упорит труд, стоят и знания, натрупани благодарение на качествено образование. То дава необходимата база, над която амбициозният човек може да надгражда и да върви напред, защото има неща, които не се научават в крачка.

Инвестицията в добро образование е едно от най-стойностните неща, в които можете да вложите средствата си. То ще ви научи в какво и как да инвестирате, кога рисковете си струват, какво ще ви направи истински добри в бизнеса, който сте започнали или искате да започнете.

Освен това е особено важно да сте в крак с времето и с най-новите тенденции в областта, в която желаете да се развивате. Не можете просто да си купите няколко книги в опит за самообучение, а и рискувате въпросните книги да са на поне пет-десет години и да съдържат вече тотално остаряла информация.

Вместо подобни “хитрини“ е по-умно да вложите същите тези пари в образование в учебно заведение, в което преподавателите ви ще са наясно със случващото се тук и сега. А и същите тези академици често са и хората, които ще ви ориентират и дори препоръчат на фирми и работодатели. Това не го може нито един закупен и наизустен учебник.

Инвестирайки в образование, избягвате и риска да упражнявате професия, която не искате и не харесвате. Методичното следване на амбициите и целите почти стопроцентово ще ви доведе точно там, където очаквате – било то като собственик на малък кокетен ресторант, като “акула“ в някой от световните бизнес паркове или като организатор на сватби.

Разбира се, хората, които вече са завършили своя бакалавър, знаят най-добре за какво говорим, знаят какво им е дало висшето образование. Тогава те са пред прага на своята магистърска степен. В такива случаи не е лесно човек да избере по какъв път да поеме. Но когато става въпрос за бизнес и когато сте именно сред гореизброените примери – хора с амбиции за бизнес, било то голям, среден или малък –магистърска степен в бизнес администрацията със сигурност ще ви даде летящия старт, от който имате нужда.

На 12 май – хотел Интерконтинентал в София ще се проведе събитието на Access MBA, което има за цел да срещне амбициозни хора, завършили своя бакалавър, с представители на университети от цял Свят.На всеки кандидата ще бъде изготвен индидвидуален график за лични срещи.

Sofia_MBA_social media_pic1

Събитието е специално за университети, които предлагат програми по бизнес администрация, а те не са малко, оказва се – сред водещите в списъка са Vienna University of Economics and Business – WU Copenhagen Business School, Executive Academy (Австрия), IE Business School (Испания), SDA Bocconi (Италия), Bentley University (САЩ) , Американския университет в България и много други

Всеки, който е обърнал поглед към своята магистърска степен, може да посети безплатно събитието, като се регистрира тук, да получи консултация с експерти по избор, а MBA Access предоставят и възможност за получаване на стипендия, 10% отстъпка от цена на езиковите курсове за подготовка за езикови сертификати, както и безплатен GMAT курс.

Ето ви няколко стимула в полза на висшето образование само с едно събитие. Можем да изредим още куп причини защо е по-добре да гледате към някой реномиран университет, а не към Бил Гейтс, например. Можем да споменем готините колеги, с които ще си пиете бирата след лекции, мъдрите професори, които ще уважавате до края на живота си, приятелствата, които дори и границите няма да разрушат. Но това са просто бонуси.

Най-добрият аргумент, който бихме могли да ви дадем – инвестирайки в образование, инвестирате в себе си. Така един ден ще се огледате около себе си и ще си кажете “Да, аз успях!“.

 
 

12 паднали летни ангела от Instagram в топ фотопозата на 2018

| от chronicle.bg |

От английски глаголът „straddle“ означава „разкрачвам се“, „разтварям крака“, „възсядам“ и „яхвам“. А страдлърките са моделите и другите жени в Instagram, които разчитат на тази толкова модерна поза, за да съберат максимален брой сърчица в социалната мрежа.

Спокойно може да се каже, че „страдлингът“ е позата на Лято 2018. И в това няма нищо лошо и нищо случайно. Тази поза прибира корема назад, стяга бедрата и подчертава гърдите. Така че…нямаме нищо против да гледаме повече момичета в нея.

В галерията събрахме 12 „стадлърки“ от Instagram, които ще ви доставят сетивно удоволствие колкото ледена бира в жегав ден. Енджой дем!

 
 

Тейлър Суифт ще играе в „Котките“

| от chronicle.bg |

Американската поп звезда Тейлър Суифт ще играе във филмовата адаптация на мюзикъла „Котките“ в партньорство с Дженифър Хъдсън и Иън Маккелън.

Режисурата ще бъде поверена на британеца Том Хупър, известен с работата си над филма „Клетниците“ по романа на Виктор Юго, излязъл на екран през 2013 година.

Мюзикълът „Котките“, композиран от британеца Андрю Лойд Уебър беше поставен най-напред в Лондон през 1881 година, а след това и в Бродуей в периода 1982-2000 г. Това е четвъртата по продължителност постановка, задържала се на афиша в Манхатън.

 
 

Този текст НЕ E за това колко е празна София

| от |

Обикновено в началото на май изходите на столицата започват да църцорят с каймака на нацията, който отива на море. През юни този поток се увеличава, а през юли и август направо пръска! По това време новините намаляват рязко и новинарските емисии и сайтове, започват да публикуват разни странни неща като например: Какви опасности крие пастата за зъби? В средата на отпускарския сезон обаче в София си има живот. Баровете са пълни кажи-речи, има хора по улицата. Ето вчера минах в 12:нещо нощно време по „Шишман“ – ами не можем да се разминем по тротоара. И тази сутрин ме светна едно наблюдение:

София е пълна с чужденци!

Имаше време, когато млад британец да живее в София обикновено означаваше, че човекът има някакъв проблем. Много медии дори пускаха интервюта с такива хора. Защо решихте да живеете тук, защо избрахте България за свой дом. Чуваха се подобни въпроси, които показват чудовищната изненада как един уреден човек в богата държава може едва ли не да избере да живее тук, на бедно и гадно едва ли не. И те всички отговаряха едно и също: Тук е хубаво, тук ни харесва. И ние гледахме оцъклени усмихнатите им лица и ни се струваха наивни. Ала не бяха, защо да са наивни?

Ако минаваш всеки ден покрай „Св. Александър Невски“ например, след кратко ще свикнеш с храм-паметника и ще ти се струва като църква с жълто отгоре. Ще загубиш погледа си върху естетиката и характерността на обиколния свят, ако го гледаш всеки ден. Това се случва с всички ни – свикнали сме да гледаме България. Поне докато не мръднем нанякъде с БДЖ-то и пак ни се открият едни гори, едни поля, едно различно и хубаво, но и с това свикваме.

Ясно знаете, че е в природата на човек това свикване. Парижани гледат Айфеловата кула и си викат „Пф, желязо“. Китайците гледат Великата китайска стена и си казват „Какво толкова – стена“. Само американците гледат Гранд каньона и си мислят „Хубава си, моя дупко“, но те са други хора, друг народ.

Затова в момента София е пълна с чужденци – защото се оказва, че тук е хубаво. Разберете ме правилно – и аз съм изненадан! Но това е. Не е най-богата държава на света, но икономиката е стабилна, корупцията не е ураганна като в Русия, а хората имат същата политическа ненавист като англичани, германци, французи. Обстановката е нормално зле, искам да кажа. 

По центъра има много заведения, които се издържат основно от чужденци. Луксозните скъпи традиционно български кръчми, луксозните и супер скъпи бургери. Ние имаме сериозен твърд акцент на повечето езици заради майчиния си твърд български. Това предполага, че един чужденец съвсем лесно би си намерил работа само с езика си, а ако се и постарае – небето му е граница.

 
 

“Mamma Mia: Here We Go Again”: продължението, чакано 10 години

| от Дилян Ценов |

4 юли 2008 г. Стокхолм, Швеция. Денят ще остане в историята. Четири световни звезди се събират за втори път на публично място за последните 22 години. Поводът е премиерата на мюзикъла, чийто гръбнак е тяхната музика. Шест месеца по-късно, на края на годината, „Mamma Mia!” вече е най-успешният мюзикъл в историята на киното, най-успешният британски филм на годината и петият най-печеливш филм на годината с приходи от 609 млн. долара.

Точно преди 10 години видяхме за първи път Дона да прави онзи шпагат над леглото, да пада през капандурата на покрива, да плаче, докато приятелките й я наливат с коктейл и наивно да запълва пукнатината в каменната настилка със силикон. А Кристин Барански даде на малките момчета най-ценния съвет – да не си играят с огъня, защото ще се изгорят. 10 години, през които публиката не обърна гръб на остров Калокаири и гръцкото море, на историята на Дона, Сам, Бил, Хари, Софи и периодично се връщаше, за да плаче и да се смее заедно с тях, под звуците на една от най-успешните музикални групи в света – AББA.

Киното няма да бъде кино, ако не направи това, за което се говори тихомълком още от 2008 г. – продължението. Десет години по-късно пред нас вече е „Mamma Mia: Here We Go Again„. Старите персонажи, вечната музика на АББА, шареният остров, две паралелни истории преди и след случките от първия филм, нов снимачен екип и нови попълнения в актьорския състав. На теория имаме всичко необходимо за достоен наследник. На практика „Mamma Mia!” е от онези неща, за които казваме, че „са един път”. Нещо неповторимо, което ако се опиташ да възпроизведеш, резултатът ще бъде имитация на нещо феноменално. Това е грубата равносметката от „Mamma Mia: Here We Go Again”, който от днес вече е по родните кина.

download

Пет години са изминали от сватбата на Софи и Скай и една година от смъртта на Дона. Заварваме Софи леко променена – все така ранима, но и решена да сбъдне мечтата на майка си и да превърне старата “Villa Donna” в приказен хотел. Скай заминава за САЩ на семинар по туризъм, а на помощ на Софи идва новият управител – сеньор Фернандо Сиенфуегос (в ролята е Анди Гарсия). Несигурна за своето бъдеще, това на брака си и на хотела, Софи несъзнателно върви по пътя на майка си, която преминава през същите трудности при идването си тук. Едновременно с това сме въведени и в другата история – тази на младата Дона (Лили Джеймс). Запознаваме се с нея по време на дипломирането й в университета, където заедно с випускниците тя пее „When I Kissed the Teacher“. Действието се развива през 70-те години. Хипитата все още вярват в мечтата си, а младата Дона иска да опита всичките сладости, които животът и момчетата могат да й предложат. Скиталческият й дух я отвежда първо в Париж, а след това на гръцкия остров Калокаири, където тя се установява за постоянно. Тук пътищата й се преплитат и с младите Бил и Сам, а плътно до нея са двете й приятелки – Роузи и Таня. 25 години по-късно компанията отново се събира, за откриването на хотела. Всеки е малко остарял, но все така очарователен. Към тази картина добавяме и бабата на Софи и майка на Дона, в чиято роля влиза Шер.

MV5BODc2MjUyZWQtOGE1ZC00MTcyLTg4M2UtNWRjNGQ4NTg5OWZjXkEyXkFqcGdeQXVyNTc5OTMwOTQ@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Липсва само Дона, чиито портрети висят по стените. Духът й обаче се усеща.

Mamma Mia: Here We Go Again” пристига със съответните смени в екипа. На мястото на Филида Лойд, която режисира първата част, сяда Ол Паркър („Най-екзотичният хотел „Мариголд”), който пише и сценария. За историята съдейства Катрин Джонсън, автор на Бродуейския мюзикъл от 1999 г. и на сценария за филма от 2008 г. Лили Джеймс в ролята на младата Дона и е най-доброто ново попълнение в тези 114 минути. Джесика Кийнан Уин и Алекса Дейвис са 20 годишните Таня и Роузи, а Джеръми Ървин, Хю Скинър и Джош Дилън влизат съответно в ролите на младите Сам, Хари и Бил. Именно тази част от актьорския състав дава на филма това, от което той най-много има нужда – нещо ново. Различен прочит на вече известната история, за която сме чували от дневника на Дона от първата част. Всички знаем какво се е случило в онези млади години в общи линии. И тъй като тази изходна ситуация вече е известна, интересното е да видим как тя достига до нас през изпълненията на новите лица. За щастие всичките те са достатъчно встрастени и успяват да ни потопят в разказа.

Липсва само Мерил. Духът й обаче се усеща.

Това е и факторът, който „Mamma Mia: Here We Go Again” не може да превъзмогне. Той обаче е следствие на други липси, заложени още в началното ниво – историята. Такава на практика тук няма. Поне не и в непознат досега вид. Като картина за оцветяване, чийто щрихи са поставени още през 2008 г., а сега само някой е добавил акварела. Запълнени са празнините, които зрителят няма вопиюща нужда да бъдат запълвани. Той вече знае къде ще го отведат събитията.

mama-mia-two-new-movie

Липсва размахът на първата част, онова препускане през ситуациите и тяхната динамика, които ни връхлитат още с началните кадри, когато звучат акорди от “Gimme, Gimme, Gimme”. Липсва и онази свързаност между песните, които правеха историята завършена, напрегната и ненатрапчиво лирична. При първият филм персонажите нямат друг изход, освен да запеят. Хитовете на АББА са точно на мястото си, защото само чрез тях може да има развитие. Тук песните са по-скоро цел, оправдание за достигане до определен момент, но без изграденото първончално напрежение.

Безспорно всичките песни са заснети впечатляващо. Подборът им обаче може да бъде недотам атрактивен за зрителите, които са по-слабо запознати с творчеството на АББА. За запалените фенове песни като “Angeleyes”, “The Name of the Game” и „I’ve Been Waiting for You” носят същото усещане като „Mamma Mia” и „Money, money, money”. Но имайки предвид, че касовият успех на тази история се дължи именно на най-големите хитове на групата, до известна степен присъствието на толкова много B-side песни, е минус. Малък минус обаче, защото дори тези песни носят уникалния ABBA sound, заради който днес светът отново преживява една нова АББА мания. Връх в мащабите са изпълненията на „Waterloo”, която Лили Джеймс и Хю Скинър пеят в парижкото бистро и „Dancing Queen”, която е своеобразен tribute на предшественика си от 2008 г. с десетките танцуващи хора и най-приятната препратка в целия филм – бабата, която преди захвърли снопа с пръчки, за да се присъедини към танцуващите кралици, днес вече няма силите за това. Пак носи своя сноп, пак е очарователна, но знае, че вече няма как да разпери ръце. Такава е и аналогията между двата филма.

Следствието, както вече стана ясно, е непрестанното дебнене за нея – Мерил. Чакаш момента, в който тя ще се появи зад вратата, защото тя е едно от най-силните попадения в предишната част, без което (и това е ясно на всички) този сюжет не би имал същия художествен успех. Когато дойде нейният момент, всичко се променя. Не от сантименталност. Просто защото тя е на мястото си. Там, в ситуацията, в кулминацията, с гласа, енергията, присъствието. Тя е Кралицата на танца и на филма, докато изпълнява заедно с Аманда Сийфрид My Love, My Life”.

Mamma-Mia-2

Най-обсъжданото ново попълнение в актьорския състав несъмнено беше Шер в ролята на Руби – бабата бохемка с избелена коса, която пристига от Лас Вегас и отпраща поздрав на френски към ses enfants (от фр. своите деца). Тя се появява за кратко, ролята й е почти пистолетна и кулминацията е главозамайващо доброто изпълнение на „Fernando”, в което й партнира Анди Гарсия. Ефектно присъствие, безспорно, но нейният образ в голямата картина е като ефектна брошка върху вече направен тоалет. Нека всеки сам прецени дали има нужда от нея.

Mamma-Mia-Here-We-Go-Again-ft.-Cher-HD

Нека да е ясно, „Mamma Mia: Here We Go Again” е добър филм, разглеждан сам по себе си. Работата е там, че да се разглежда самостоятелно е почти невъзможно предвид високата летва, която постави Филида Лойд. Сравнението е естествено и неизбежно. Това е рискът при подобни начинания – когато изградиш нещо като „Mamma Mia!” можеш ли да си позволиш да кажеш „Here We Go Again”…?

Няма да разберем дали „освежаването” на екипа в лицето на Ол Паркър е било добро решение. Винаги ще се питаме дали нещата не биха изглеждали по-добре, ако продуцентите бяха заложили на Филида Лойд. Може би да. Поради две причини: Ол Паркър не успява да се разпише със своя почерк върху историята, а филмът и без това върви по сигурния и добре утъпкан път на първата част. В резултат на това днес гледаме една приятна, забавна, интересна имитация на мюзикъла от 2008 г.

Хубавото е, че дори да е имитация, няма да загубите времето си. Отидете да гледате “Mamma Mia: Here We Go Again”. Забавлявайте се с историята на младите Дона, Сам, Хари, Бил, Роузи, Таня, плачете, смейте се с тях. Правете всичко, което правихте в последните 10 години. Персонажите са живи. Те няма да остареят толкова лесно. Музиката на АББА няма да остарее толкова лесно. Тя, както Мерил, Филида Лойд, Ол Паркър, Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид и всичко останали винаги ще отразяват ярката светлина на своя “Super Trouper”.

banner

*trouper – прожектор, който се управлява ръчно и следи водещите изпълнители на сцената, на театрален жаргон, „следач“