Не бихте работили нощна смяна? Помислете пак.

| от Спонсорирано съдържание |

Несъмнено най-трудният баланс в студентския и младежкия живот е този между енергията, парите и свободното време. Разбира се мисълта, че той ще се разреши с напредването на годините, е само илюзия. Но докато си млад, да имаш и трите е неописуемо удоволствие. Толкова неописуемо, че мнозина от младите си казваме, че е непостижимо и се отказваме от амбицията да го осъществяваме.

А на практика има начин да си млад човек с повече от стабилни доходи и същевременно да имаш възможността да поддържаш активен социален живот. Този начин е често пренебрегваната нощна смяна, която на  някои места многократно компенсира недостатъците, предлагайки редица предимства. Особено за млади хора, които все още искат да имат всичко. Е, с нощната смяна да имате абсолютно всичко (защото каквото и да правите, денонощието все още е 24 часа), но пък следващите няколко фактора със сигурност ще ви се отразят добре.

Малкият колектив

И най-екстровертният индивид има такива колеги, с които просто не може да съжителства в една стая в продължение на близо 10 часа на ден. При нощните смени в офиса работят значително по-малко хора, така че вероятността за попадане в токсична за вас среда е сведена до минимум. А по-малко токсични колеги, несъмнено означава повече свършена работа. На спокойствие. Без излишни разговори, побутвания и спорове за градусите на климатика.

Повече от най-ценното – време за себе си

Независимо дали ще спите или ще водите активен социален живот, имате повече време да го правите при нощните смени. Нищо не може да се сравни с тих, свободен делничен ден, в който можете да разполагате с времето си както искате. Да отидете на фитнес или някакъв друг спорт. Да се отдадете на хобито или да излезете с приятели. Или пък да свършите всичката задължителна работа в държавните институции. А колкото до съня… достатъчно е да разпитате няколко 20 – 25 годишни около вас колко часа на нощ прекарват в сън и ще убедите в практическата стойност на аргумента за нощния сън. А и кой има нужда от нощен сън на 20?

По-малко трафик

От това по-просто, няма как да се каже. Само си представете, отивате на работа и метрото/трамвая/автобуса е празен. Прибирате се – същото. Сега си представете и как се разминавате с всички онези хора в превозното средство в обратната посока, плътно скупчени един до друг… Сладка идилия, че не сте там и, нека си признаем, сладко злорадство, че те отиват, а вие се прибирате от работа. Да не забравяме и тишината, която е навсякъде около вас през нощта. Нещо немислимо през деня, когато трамвая по булеварда разтриса цялата сграда или клаксоните звучат на всеки 30 секунди.

Повече пари… и всичко покрай тях

Разбира се, че парите не са най-важното… но пък, защо да не се възползвате от възможността да пътувате повече през отпуските си? Нощният труд винаги се заплаща допълнително, а на някои места това допълнително е значително повече от дневния труд. Има ли смисъл да обясняваме какво можете да направите с тези пари? Освен тях обаче получавате още редица преимущества – някои компании предлагат платен превоз в часовете, когато няма градски транспорт, кафе бар и платена вечеря.

Чудите се дали изобщо всичко гореизброено е възможно в София? Напук на всички скептици – да. В услуга на всички желаещи – да.

FB-1200x627_v4

The Stars Group e лидер в онлайн покер индустрията, а позицията на E-mail Support Specialist отговаря на всички международни стандарти по условия и заплащане. В това число се включва по-високата заплата, поета от компанията вечеря, такси в часовете, когато няма градски транспорт и изобилие от свободно време (в графикът се редуват 4 работни и 4 почивни нощи). Тъй като работният процес се извършва на чужд език, изискванията към кандидатите са да владеят отлично английски език и свободно някои от останалите езици, за които има обявени свободни длъжности (френски, испански, руски, немски, италиански или португалски). Повече информация за обявените позиции, можете да намерите ТУК.

 
 

Netflix спира „Jessica Jones“ и „The Punisher“

| от chronicle.bg |

Netflix спря „Jessica Jones“ и „The Punisher“, с което приключи всичките 5 сериала на Marvel. 

„The Punisher“ на Marvel няма да има трети сезон“, каза говорител на платформата пред The Verge. „В допълнение, разгледахме отново колаборациите си с Marvel и решихме, че третият сезон на „Jessica Jones“ ще бъде и последен. Прекарахме 5 успешни години на партньорство заедно и благодарим на феновете, които следяха съвместната ни работа.“

И двата сериала ще останат на платформата, въпреки че Disney вече е пред отваряне на свой собствена стрийминг сайт, Disney+, през есента. Netflix обаче споделя права за „Jessica Jones“, „Iron Fist“, „The Defenders“, „Daredevil“, „Luke Cage“ и „The Punisher“.

„Daredevil“ беше спрян през ноември 2018 година след три сезона, „Iron Fist“ – през октомври 2018 след два сезона, „Luke Cage“ – също през октомври след два сезона, a „The Defenders“ имаше само един сезон.

Изпълнителният директор на Marvel TV, Джеп Льоб, написа в писмо до феновете: „Партньорът ни реши да не показва вече историите на тези прекрасни герои… Но вие познавате Marvel. Както каза бащата на Матю Мърдок: „Величието на един човек не е в това как пада, а как се изправя след това.“

Има вероятност сериалите да се подновят по Hulu или Disney+, но с друг актьорски състав и друг сценарии.

 
 

„Денят на бащата“: няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“

| от Цветелина Вътева |

Ако заглавието „Сцени от един семеен живот“ не беше вече взето от филма на Ингмар Бергман, щеше да стои съвършено на новия сериал на БНТ „Денят на бащата“.

Вече гледахме два от шестта епизода, които ще разкажат на зрителите тъжната история на разпада на едно семейство. История, в която, за жалост, почти всеки ще види нещо от и нещо за себе си.

Ако трябва да започнем позитивно, сме длъжни да кажем, че още от първия епизод стана ясно, че това е един емоционално инвестиран сериал: както от страна на създателите, така и от страна на актьорите. Лайтмотивът за гнилостта на човешките отношения, която постепенно ги изяжда, е актуален откакто съществуват киното и телевизията, а естествено и отпреди това.

Още трейлърът на сериала ни подготви за един невесел сюжет, а песента на Стефан Вълдобрев „Тази песен не е за любов“ потвърди очакваното: ще бъде тежко.

Историята на Димо и Калина е дълбоко реалистична. Бракът им се е скапал невидимо от тях и когато циреят избива, вече е късно за животоспасяваща операция. Отдолу има прекалено много болка, а инфекцията на отегчението и липсата на говорене, се е разпростряла в тъканите на брака им.

Както често се случва, изневярата, която се явява спусъкът на раздялата, е само върхът на айсберга. Преди да се стигне дотам, двойката е затънала в дълбоко неразбиране, а партньорите са се превърнали само в родители.

Онова, което тепърва ще гледаме, вероятно е процесът на един развод с всичките съпътстващи го емоционални травми, които дават своя неизбежен отзвук не само върху двамата съпрузи, а и върху техните родители, приятели и, най-вече, дете.

Именно детето е и в центъра на конфликта: малкият Боби (в ролята Патрик Шон Хесън) много добре представя детската драма на един развод дори само в сцената с дървото, в която детето няколко пъти повтаря на родителите си „Къде да стъпя?“.

original

Къде да стъпи едно хлапе в ситуация на развод е въпрос, с който вече се занимават доста организации, включително в България, и това е много важно, тъй като докато възрастните често имат някакъв ресурс за справяне с житейските драми, децата все още не са изградили механизми за справяне със събитие с подобен травматичен заряд. А според Европейската комисия, на всеки два брака в Европа се случва един развод: плашеща статистика, която може да демотивира всеки вярващ в идеята, че бракът е логичното продължение на любовта и неин гарант за сигурност и дълъг живот.

захари бахаров

Прави впечатление, че мъжките образи са по някакъв начин по-положителни от женските. Докато Александър Сано и Захари Бахаров категорично печелят симпатиите на зрителите си със своята мъжка откровеност към случващото се, героините на Весела Бабинова и Глория Петкова са чиста проба неприятни, макар и не лишени от реалистичност.

Калина е загубила своята идентичност някъде в брака си и сега, изправена пред загубата, губи почва под краката си и превръща детето си в оръжие в битката с бъдещия си бивш съпруг. Достатъчно тъжно е, че една сутрин човек се събужда и разбира, че онзи, който е приемал за даденост, е врагът в леглото му. А още по-тъжно е, когато дойде сблъскът с категоричността на партньора, който просто не иска повече да изпълнява тази роля.

весела бабинова

Дали това оправдава отвратителното „Ако беше мъж…“ и „Ти не си мъж на място“, манипулативното „Тати вече не ни обича“ или натоварването на детето с житейската паника на майката, е въпрос на свободна интерпретация.

„Не мога да дишам, като че ли е умрял някой“, казва Калина на майка си, с която я свързва едно и също родово „проклятие“ – това на развода. Всеки, който е преживявал тежка раздяла, знае, че в такъв момент наистина не може да се диша. Болката е физическа, усещането за загуба е всепоглъщащо и фрагментиращо личността, а мракът се материализира до степен да може да бъде докоснат.

александър сано

Връзката на приятелската двойка Кико и Милена, от които тръгва разпадът, е не по-малко интересна. Там виждаме ревнива жена и спокоен и зрял мъж, чиито отношения се озовават в рискова позиция малко „от нищото“. Поне ако приемем, че параноята на жената, че мъжът й ще последва примера на най-добрия си приятел, е „нищото“.

глория петкова

Образът на Милена ни припомня и още нещо. Момчета, няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“. Подобно на „Дебела ли съм?“, до това питане просто не трябва да се стига.

Двете връзки представят двете може би най-чести причини за разрухата на един брак: ревността в комбинация с неувереността на единия партньор, и изчерпването в съчетание с умората от Другия. Валери Петров е написал „Неделята е тъжен ден за хора, усещащи един от друг умора“. Когато не е само неделя, краят е дошъл.

Още един елемент, който допринася за тягосния реализъм на сериала, са онези жалки женски хитринки, които излизат на повърхността при всяко земетресение в една връзка. „Да го накарам да ревнува“, „Да го вържа с още едно дете“, „Да го накарам да се върне като му покажа какво губи“ пр. никога неработещи женски прийоми за задържане на мъжа, който през това време пие в бара и се оглежда за някоя мацка, правят жената да изглежда по-слабия пол.

Нещо, което обаче често се променя качествено с хода на времето. Месеци след раздяла мъжете, които непосредствено след нея са се гмурнали в партита, безразборен секс и изобщо всичко онова, което се разбира под „свобода“ във възрастта след 30г., често се оказват самотни и депресирани. Докато жените, които са реагирали бурно емоционално в първия момент и веднага са се потопили в необходимия траур след края на една връзка, преживяват раздялата по-пълноценно и излизат от нея наистина освободени.

Дали ще видим подобно развитие в „Денят на бащата“, предстои да разберем.

След излъчването на първия епизод, хорът, който след всеки български филм или сериал започва да пее как българските актьори театралничат и не стават, отново запя същата песен. Но ако трябва да сме честни, Захари Бахаров и Александър Сано, които отдавна са се доказали като отлични актьори, са много педантични, естествени и добри в ролите си. Актрисите сякаш са едно ниво надолу в тон с образите си, но предстоят още четири епизода, които могат да изравнят „резултата“.

Всъщност диалозите не кънтят на кухо, а като изключим някои моменти на предобряне, актьорската игра не е трън в очите на заинтересуваните от сюжета зрители.

Освен Захари Бахаров, Весела Бабинова, Александър Сано и Глория Петкова, видяхме и/или ще видим на екран Малин Кръстев, Петя Силянова, Явор Гърдев, Иван Налбантов, Лидия Инджова, Йоана Буковска-Давидова, Станка Калчева, Свежен Младенов, Ванина Кондова. Режисьор е Павел Веснаков, а оператор е Александър Станишев, известен с работата си в киното, както и с участието си в създаването на „Стъклен дом“, „Под Прикритие, „Връзки“ и др.

Сценарият е дело на Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова („Стъклен дом“, „Дъвка за балончета“, „Под прикритие“, „Революция Z“).

Епизодите се излъчват от 22.00ч, понеделник и вторник, три поредни седмици, едновременно по БНТ 1 и БНТ 4.

 
 

Биографичният „The Dirt“ за Motley Crue излиза скоро, ето трейлъра

| от chronicle.bg |

Netflix пусна трейлъра на биографичния филм „The Dirt“ за легендарните Motley Crue , базиран на едноименните мемоари на групата.

Видеото засяга едни от най-значимите и скандални епизоди от живота на Motley Crue  – кастрофата на Винс Нийл, годежът на Томи Лий с актрисата Хедър Локлиър и моментът, в който Ники Сикс е върнат обратно към живота след като прави свръхдоза хероин и е обявен за мъртъв. Филмът ще включва и сцена, в която врата пада от пантите си и се чупи на две върху Дейвид Лий Рот по време на домашен купон.

Актьорският състав включва Машийн Гън Кели като Томи Лий и Дейвид Костабил като осакатеният им мениджър Док Макгий. Дъглас Буут играе Ники Сикс, Иуан Рион е Мик Марс, а Даниел Уебър е Нийл. Комикът Пийт Дейвидсън се появява като Том Зутаут от звукозаписното студио Elektra A&R.

Филмът се прави още от 2006 година. Режисьор ще е Джеф Тремейн („Jackass“ и „Bad Grandpa“), а сценарист – Рич Уилкис („XXX“ и „Airheads“).

Можем да очакваме филма по Netflix на 22 март, ето и видеото:

 
 

Брейкденсът може да стане олимпийски спорт

| от chronicle.bg |

Брейкденсът все още е жив и може да получи място на Олимпийските игри в Париж през 2024 заедно със спортното катерене, карането на скейтборд и сърф. 

На пресконференция във френската столица беше обявено, че брейкденсът в момента чака одобрение от Международния олимпийски комитет. Танцът се класира преди скуоша, снукъра и шаха.

Спортното катерене, скейтбордът и сърфът вече бяха добавени към списъка и ще имат олимпийски състезания още в Токио през 2020, заедно с бейсбола и карате. МОК има време да реши до декември 2020 година.

Миналата година брейкът получи свое място на младежките олимпийски игри в Буенос Айрес, където руската команда Bumblebee взе приза при момчетата, а японцият тим Ram – при момичетата.

Шон Тай, президентът на федерацията World DanceSport, каза: „Ако брейкът бъде включен към Олимпийските игри в Париж, това ще бъде едно фантастично постижение. Много врати ще се отворят, популярността ни ще скочи значително и всички ще видят стойността на красивия спорт. Виждаме също така възможността и за други танцови дисциплини да последват този пример и да бъдат включени към олимпийската програма.“