Накъде отива Samsung с короната си

| от chronicle.bg |

2019 г. е годината на Samsung. Една от най-влиятелните технологични компании в света празнува излизането на десетия модел от серията смартфони, донесла десетки иновации, които днес смятаме за неизбежна част от ежедневието си – Galaxy S.

За този период множество неща в света се промениха – Плутон престана да бъде планета, вече знаем как наистина изглежда една черна дупка, а Илън Мъск успя да изпрати автомобил в Космоса и се е прицелил към Марс.

А накъде се прицелват Samsung? Ако съдим по историята на серията Galaxy S, много нависоко. Ще простите, ако кажем „към звездите“.

Промени настъпиха и в самата серия Galaxy S. Моделите претърпяха революция и все пак флагманите на южнокорейската компания запазиха всичко, които ги превърна в еталона, по който се сравняват всички. И рецептата е успешна – Samsung продължава да държи короната за най-голям производител в света и не смята да я сваля.

Какво донесе този успех? Много неща, но в този текст ще се концентрираме върху еволюцията на екраните – първото нещо, върху което попада погледът ни, когато видим нов модел.

Samsung тук е в свои води. Никой не може да оспори, че южнокорейската компания е несравнима, когато става дума за дисплеи – не е тайна, че и конкуренцията купува от тях.

Началото постави Samsung Galaxy S през март 2010 година, като събра погледите на всички именно със своя екран. Да, днес размер от 4 инча и резолюция от 480 х 800 пиксела ни се струват като нещо от античността, но тогава така изглеждаше бъдещето.

Samsung Galaxy S

Докато конкурентите ползваха далеч по-невзрачната LCD технология, Samsung излезе едни гърди напред със Super AMOLED. Какво се крие зад това име? Няма да навлизаме в технически подробности, а само ще изброим двете основни предимства: по-ярки и живи цветове и истинско черно, както и по-нисък разход на енергия и по-дълъг живот на батерията.

Super в името на екрана е не просто маркетингов трик. Сензорът, който реагира на докосване, е вграден в самия дисплей, вместо да е върху него, и така той става по-тънък. Super технологията прави дисплея и супер ярък при силна слънчева светлина.

С първия си Galaxy S Samsung зададе посоката и застана на върха при дисплеите – традиция, която продължава и днес.

Идвайки година по-късно, Galaxy SII е по-голям и по-добър. Обединявайки най-доброто от AMOLED и LCD, Samsung ни дава SuperAMOLED Plus с повече яркост и по-кристално ясно изображение заради увеличен брой субпиксели. И намалява разхода на енергията.

Samsung Galaxy S3

На сцената излиза и първият HD дисплей, вграден в Galaxy SIII. Той расте до 4,8 инча (като прогресивно заема все по-голяма част от лицето на телефона, докато не го завземе напълно със S10). Високата резолюция и увеличеният брой пиксели на единица площ правят изображението още по-кристално. С Galaxy SIII Samsung внася и друга иновация, която се превърна в стандарт. След като вече се бе наложило в телевизията, съотношението между дисплея и тялото на смартфона вече е 16:9 и гледането на видео на Galaxy SIII се превърна в още по-голямо удоволствие.

Samsung Galaxy S4

Прехвърляме се в 2013 година и маркираме нова крачка напред. 5-инчовият екран на Galaxy S4 е с резолюция Full HD – същата като на телевизора в хола ви, който е с десет пъти по-голям размер. Заедно с Galaxy S5 двата модела внасят десетки подобрения „зад кулисите“. И експертите от DisplayMate казват тежката си дума: „най-висока яркост, намалено до минимум отразяване на слънчевата светлина, най-висока точност на цветовете в който и да е било смартфон“ и отсичат, че това е най-добрият дисплей – оценка, с която в Samsung вече са свикнали.

Със S5 идват и прецизните настройки – потребителите вече могат да настройват цветовете по начина, по който най-много им харесва, и да избират дали предпочитат те да са още по-ярки, или да са с несравнима точност.

Samsung Galaxy S5

Бързаме към наследника. Samsung Galaxy S6 Edge ще остане в историята, защото по това време няма друго мобилно устройство, в което да намерите такъв дисплей. С извивките си от двете страни той привличаше внимание, където и да се появи. С този модел Samsung постигна няколко цели: показа технологичната си мощ, направи телефоните си още по-привлекателни, но и по-функционални. Освен естетически, извитият дисплей ни спечели и с начините, по които улесни живота ни: бърз достъп до любими хора и приложения, както и цветните нотификации, които ни уведомяваха моментално кой ни е търсил.

Резолюцията пък нарасна до Quad HD, почти двойно повече пиксели, отколкото в предходния модел и „неразличими от перфектни цветове“, ако отново цитираме анализа на Display Mate.

Galaxy S7 Edge надгражда с още по-голям екран – 5,5 инча. И една желана функция, без която днес не можем – Always on Display. Без да харчи много енергия и осветявайки само няколко пиксела, моделът ни показа колко е удобно да виждаме часа, пропуснатите повиквания и съобщения само с един поглед.

Samsung Galaxy S7 Edge Plus

И когато се чудехме още какво може да се случи, дойде S8. Може би тук е моментът да спрем за секунда и да се върнем отново към Galaxy S от 2010 г., който имаше резолюция от 400 х 800 и 58% екран от лицевата част на телефона и да го сравним с S8 с неговата 1440 x 2960 резолюция и цели 84% в съотношението. Пуснат през 2017 г., това е първият в света телефон с Infinity Display – почти няма странична рамка, а цялата горна повърхност на апарата е функционален екран. Той е с 18% по-голям от предходния – почти също толкова широк, за да остане удобен за ползване с една ръка, но със 17% по-висок.

Samsung Galaxy S9

Почти половин милион пиксела. Първият в света смартфон, сертифициран за Mobile HDR Premium, което дава на вас възможността да гледате същото съдържание, подготвено за 4K UHD Premium телевизорите. Невиждана яркост от над 1 000 нита, с до 19% повече. И всичко това с 56% по-малко енергия, отколкото SIII. Galaxy S9 еволюира и отново обра наградите за екран. Бързайки да стигнем до S10, само ще кажем, че DisplayMate определя дисплея на S9 като „по-добър от 4K Ultra HD телевизора, който стои в хола ви“.

Забелязахте ли, че нито един път не споменахме красивата чуждица „ноч“ – или прорязъка в горната част на екрана, който се превърна в нещо като стандарт в индустрията. Samsung не последва тълпата, за което мнозина са им благодарни.

Със S10+ компанията показа първия си Infinity-O дисплей. Той вече заема внушителните 93,1% екран спрямо тялото на телефона. Съотношението вече е 19:9, което ни дава същата широчина на устройството, удобна за боравене с една ръка, но повече съдържание пред очите ни. И още по-голям екран – 6,4 инча с QHD+ 1440 x 3040 резолюция.

Малкият кръгъл отрязък вляво е далеч по-незабележим от „ноча“ и далеч по-приятен естетически, без да ни лишава от селфи камерата. Именно това е дизайнът, който със сигурност ще виждаме и при конкурентите в следващите поне година-две. S10 е и първият, който поддържа HDR10 или в превод – още по-добър контраст и цветове, както и по-ярък дисплей при силно слънце.Несравнимата точност на самите цветове пък накара DisplayMate да вдигнат стандартите си за оценка. Накратко, ако искате най-добрият дисплей – знаете къде да го търсите, казват те.

Samsung Galaxy Fold

А сега накъде?

Преди да започнем да се чудим каква ще е следващата иновация при екраните, Samsung ни я показа със своя Galaxy Fold – първият пуснат на пазара смартфон със сгъваем екран. 7,3-инчов дисплей, който се побира в джоба? Да, благодаря.

 
 
Коментарите са изключени

Холивуд + Армията = ВНЛ

| от |

Филми се правят в Холивуд още откакто „кварталът“ (Лос Анджелис няма официални квартали) е включен към града през 1910. Тези ранни ленти често включват военно оборудване. Съвсем естествено, всеки път когато армията предоставя машините си, тя първо се уверява, че войниците и служителите й са представени порядъчно и в добра, позитивна светлина.

Навлизайки във войните, нуждата американската сила и военна компетентност да бъде демонстрирана на екран става от първостепенно значение. Също така, за да се задоволи обществената нужда от развлечение, военни специалисти често помагат на филмовата индустрия да създаде реални и достоверни (но все пак положителни) бойни сцени, с които да подкрепи войниците през Първата и Втората световна война.

Wings poster

Постерът на филма „Wings“

В краткия антракт между двете войни връзката между Холивуд и армията се бетонира с филма „Wings“ от 1927. Актьорският му състав включва и 3 000 пехотинци, плюс още самолети в допълнение на основната история, в която двама пилоти се опитват да спечелят едно момиче. Лентата не само печели Оскар за най-добър филм, но и показва много хубаво как добрите взаимоотношения между Холивуд и армията могат да са в полза и за двете страни: Холивуд прави автентични филми, които се харесват на публиката, а армията получава реклама, която запалва много младежи да се присъединят към редиците й. 

През и след Втората световна война, всеки военен филм включвал смели мъже, които винаги успявали в заданието си дори това да им струва живота. Някои по-ярки заглавия са: „They Were Expendable“ (1945), „Sands of Iowa Jima“ (1949), „The Flying Leathernecks“ (1951), „Stalag 17″ (1953), „The Bridges at Toko-Ri“ (1954), „The Longest Day“ (1962) и „The Great Escape“ (1963).

По аналогичен начин филми като „From Here to Eternity“ (1953), „Mister Roberts“ (1955), „South Pacific“ (1958) и „Operation Petticoat“ (1959) показват човешкото лице на войната и участниците в нея. Именно това човешко лице кара автора Лорънс Съд да създаде израза „взаимна експлоатация“. Според него: „Докато учех кино в университета, внезапно ме осени идеята, че хората от САЩ никога не са виждали филм, в който САЩ да губи война, и когато президентът Джонсън казва, че можем да отидем във Виетнам и да победим, всички му вярват, защото последните 50 години са гледали военни филми, които са били все позитивни.“

Отношенията между армията и Холивуд са толкова важни, че от средата на миналия век Пентагонът е имал постоянна връзка с бранша, а до 1989 тази връзка е мъж на име Доналд Барук. Запълнил редовете в биографията си с театрално продуцентство в Ню Йор, Барук е давал финалното си одобрение за сценарии, които включват военно оборудване и хора.

След 4 десетилетия на поста, Барук е сменен от Фил Стръб, който учи кино в Университета в Южна Калифорния преди да специализира в проекти с медицинска насоченост. След това попада в медицинската изследователска част на армията, а после работи като видеограф за флота, след което сменя Доналд.

Днес обаче Стръб не е сам в работата си да сортира ставащи и неставащи сценарии. Представители от всеки клон на армията са изпращани за постоянно в Лос Анджелис, където четат телевизионни и филмови сценарии, включително и за сериали като „NCIS“ и „Hawaii Five-O“. Заедно с Фил тяхната работа включва освен преглед – и да предлагат идеи, както и да осигуряват правилното бойно снаряжение.

Например, секретарят на военноморския флот успява да накара „NCIS“ да направят епизод за опитите на флота да спре сексуалния тормоз. Стръб пък успява да убеди продуцентите на „Jurassic Park III“  да пренапишат сценария, за да изключат A-10 Thunderbolt, защото според него изтребителят ще е толкова съкрушителен, че само ще събуди симпатии за динозаврите.

Разбира се, много военни филми са направени и без помощ от армията – очакваните от някои читатели „Apocalypse Now“ (1979) и „The Thin Red Line“ (1998). Но също така: „Independence Day“ (1996) е неодобрен, защото технологичната мощ на извънземните прави „военните да изглеждат безсилни и/или неумели“. В резултат на това някои от военното оборудване е създадено с екзотичната магия на специалните ефекти, подобно на войниците в „Zero Dark Thirty“ (2012).

Трябва да се отбележи: въпреки че армията печели доста от позитивния й облик във филмите, тя не харчи пари на данъкоплатеца в тази посока. Ако продуцентите искат нещо – оборудване, ноухау – те трябва да си платят (което може да варира от $1000 на час за танк, до $25 000 на час за F-15). Ако обаче искат да снимат стандартни неща, които армията така и така прави, могат да снимат гратис.

И този подход е за предпочитане, защото „В ерата на специалните ефекти е пъти по-евтино да заснемеш истински военен кораб.“

 
 
Коментарите са изключени

Къде ли щяхме да сме, ако не бяха спрели Dymaxion от производство

Представете си кола, която побира 11 човека, завива много рязко, има прекрасен разход на горива и вози спокойно с 200 км/ч. Човек на име Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър измисля именно такава кола през 1933 и дори успява да създаде няколко напълно работещи прототипа. Този елегантен, аеродинамичен автомобил е наречен Dymaxion.

Хенри Форд дава на Бъки няколко от по-ранните си V8 двигатели, с които да експериментира и които в комбинация с капковидната и лека каросерия на автомобила са причината за високата скорост. Разходът на колата е 12 километра на литър, което за времето си е забележително. Колата е с предно предаване и е дълга 6 метра, но въпреки това може да маневрира изключително рязко, защото всъщност отпред има две статични колела, но отзад има едно колело, с което завива. Тази конфигурация обаче ще направи колата и доста проблемна за управление, особено при компенсиране на страничен вятър. Тя ще е причината и за затриването на целия проект.

BuckminsterFuller1

 

Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър

Бъки има големи планове за Dymaxion – основният от които е да й сложи крила и да я направи летяща, когато се разработят подходящи материали и двигатели, но това никога няма се случи.

През 1933 един от прототипите може да бъде забелязан да обикаля на показ из Чикаго. Именно там автомобилът ще участва във фатален инцидент, който първоначално се смята, че се дължи на задната му гума и заради който инвеститорите ще си вземат парите и ще се оттеглят от целия проект. Впоследствие Dymaxion е оневинен, когато разследване разкрива, че другият водач е виновен, но щетите от черния пиар вече са нанесени и няма връщане назад.

Dynamaxion 1933

Копие на Dymaxion от 2010 

По-късно, в книгата „The Age of Heretics“, авторът Арт Клайнър ще напише, че истинската причина колата да бъде зарязана е банкерите, които заплашват Chrysler, че ще спрат заемите, ако не зазими проекта, защото смятат, че колата ще превземе пазара и ще навреди на продажбите на другите коли, които вече са по магазините. Дали това е така и дали са били прави, никога няма да узнаем.

Наистина впечатляваща машина за времето си. От трите оригинални прототипа само един е запазен и се намира в Националния автомобилен музей в Рено, Невада.

 
 
Коментарите са изключени

Ашли Ревел – идиотът, който заложи всичко на рулетка и спечели

| от |

Представете си един ден да ви щукне да продадете всичко, което имате, да отидете в Лас Вегас и да заложите абсолютно всичко на едно завъртане на рулетката. Рискът да загубите е много реален и като нищо можете да си тръгнете само с дрехите на гърба си (или дори с по-малко). Всъщност, шансът да спечелите залог от типа всичко или нищо на американска рулетка е 47,3% – същият залог на европейска рулетка има шанс за печалба 48,6%. Ашли Ревел от Великобритания решава да поеме този риск – през април 2004 той продава всичко, което притежава, взима получените 76 840 паунда (105 400 паунда днешни пари, всички суми от тук нататък ще са в днешни пари).

Ашли, тогава на 32 години, започва пътешествието си, както сам той признава, на по питие с момчетата в една кръчма. Един от тях излага идеята да се заложи всичко, което човек притежава, на едно завъртане на рулетката и леко подпийналата компания се съгласява, че тази идея е доста велика. Въпреки че огънят на разговора се поддържа до значителна степен от алкохола, на следващият ден въпросната идея се оказва залостена стабилно в главата на Ашли. По-късно той ще каже пред The Telegraph: „Помислих си, какво невероятно преживяване би било. По това време не бях женен, нямах деца, бях напълно ерген. И реших: сега или никога.“

Roulette wheel

Рулетка

Не е изненадващо, че не всички се радват от решението на младия мъж – родителите му имат особено мнение по въпроса. Бащата на Ревел, Мик, казва на сина си, че е „лошо момче“, че не трябва да постъпва така и „Трябва да работиш като другите деца“. Ашли прекарва известно време в опит да ги убеди в начинанието си. Баща му пръв се съгласява, но психологическото обработване на майка му отнема малко повече време.

Следващата стъпка е да започне с продаде собствеността си и да припечели и малко странични пари, колкото може. Колата му, часовник Rolex, стикове за голф и дори сантиментални предмети са продадени или на аукцион, или на улицата. Съвсем естествено, с някои предмети човекът се разделя по-трудно – като футболните трофеи и пуловера за крикет, който получава в гимназията. След това Ревел ще съжалява, че продава тези неща.

Хора от британския телевизионен канал Sky One надушват за ситуацията и пращат екип кой до снима мини сериал със заглавие „Double or Nothing“ (Двойно или нищо).

Подготовката приключва, парите са събрани от всякакви места (един онлайн букмейкър и спонсор предлага мъжът да смени името си на Ашли Blue Square Ревел) и в крайна сметка общата сума е 105 400 паунда. С парите в банката, той се качва на полет до Лас Вегас заедно със снимачния екип, приятелите си и (накъде без) родителите си. На този етап технически дори дрехите на гърба му не са негови, защото костюмът, който носи, е под наем специално за случая.

Плановете да прави залога в Hard Rock Hotel пропадат след като проговорите не стигат до никъде. Собствениците на Plaza Hotel and Casino обаче виждат възможност за малко пиар и се съгласяват да са домакини на събитието. Точно преди рулетката да се завърти, те отправят послание, в което се казва, че не съветват никого, дори и него, да прави такова нещо.

Въпреки риска и тежестта на всичко, нощта преди залога Ревел спи спокойно и по-късно ще каже, че никога не се колебаел дали да го направи. Въпреки че шансовете му са макар и в малка степен срещу него, той казва: „Когато сега се върна назад, изглежда ми лудост, но бях силно убеден, че ще спечеля. Буквално отивах, за да си събера печалбата.“

large_Ashley-Revel-winner-roulette

Епичният момент! Изотчник: „Double or Nothing“, IMDB

Сутринта преди залога Ашли има да реши още един последен и може би най-важен въпрос: черно или червено? Той се оглежда за някакъв знак от съдбата, но съдбата явно още не е събудила. В крайна сметка, както Ревел разказва, точно когато топчето се завърта върху рулетката „Първото нещо, което ми дойде наум беше червено и тогава избутах всичките си чипове напред.“

Тогава всички – семейството му, приятелите му, както и зрителите на Sky One – виждат как топчето се завърта, завърта и накрая пада върху числото 7 – червено число. Многолюдието полудява, а Ашли Ревел удвоява печалбата си и взима 210 800 паунда. 

След преживяното той споделя „… беше ненормално нещо. И сега мисля какво ли щеше да стане, ако бях загубил. Нямаше да има къде да се върна или какво да облека. Все още обаче щях да имам семейството и приятелите си, които никога няма да ме оставят, така че те ми дадоха необходимата сигурност, която ми позволи да направя това.“

За разлика от повечето комарджии, които печелят големи пари, Ашли решава да не залага повторно и се оттегля с печалбата си. С част от нея впоследствие Ашли ще плати за обиколка с мотор из Европа. Но късметът му не свършва дотук – по време на обиколката, докато е в Холандия, той среща момиче. „Взех я с мен в Англия, оженихме се и сега имаме две деца. Може да се каже, че заради залога успях да си намеря жена.“

 
 
Коментарите са изключени

Да влезеш в спалнята на кралицата

| от |

През лятото на 1982, 33-годишен безработен фен на кралското семейство два пъти преминава 14-метрова стена, покрита с бодлива тел и въртящи се шипове, покачва се по водосточна тръба, влиза в Бъкингамския дворец през един отключен прозорец, сяда на трона на кралицата и дори се наслаждава на кратък tête-à-tête разговор с Нейно Величество.

Майкъл Фаган е роден на 8 август 1948 в Лондон. Жени се през 1972, а когато влиза в Двореца, Майкъл вече има четири деца на възраст между 3 и 10 годинки. В миналото мъжът работи като декоратор и художник, но когато започва да крои плановете си за взлома е безработен.

В месеците преди влизането той прави 12 огледа на Бъкингамския дворец като казва на майка си, че отива да се види с неговата приятелка Елизабет Реджина. За първото си влизане – през юни 1983 – той твърди, че захожда откъм прозорец на стая за камериерки. Когато камериерката вика охранители, но Майкъл не е намерен, те автоматично предполагат, че жената си въобразява.

Фаган разказва, че след това просто се разхожда из дома на кралицата като намира стаите на принц Чарлз и на принцеса Даяна. Той също така казва, че понеже не намира тоалетна, се облекчава в паничката на коргитата. Разказва и че пие някакво вино, което намира в стаята на принц Чарлз. Чувствайки се, по негови думи, като Златокоска, Фаган сяда и на няколко трона.

Той твърди, че му е било по-лесно да влезе, отколкото да излезе, но въпреки това по път за навън просто минава през задните градини и прескача още веднъж стената.

В деня след първия му взлом, Фаган прави опит да открадне кола и е вкаран в затвора за 3 седмици преди да излезе под гаранция. Той влиза в Двореца за втори път на следващия ден. 

Всичко започва в 7:00 сутринта – Фаган отново прескача стената и се изкачва по водосточна тръба този път до покрива, където оставя сандалите и чорапите си (защото такъв човек, разбира се, че носи сандали с чорапи). След като влиза през друг отворен прозорец, той „следвах картините“, за да определи кои стаи са на кралицата. В този процес Майкъл задейства поне една аларма, която обаче е пренебрегната: по-късно ще се окаже, че няколко аларми са инсталирани не както трябва. Към 7:15 часа той успява да счупи стъклен пепелник и взима едно от парчетата му със себе си в спалнята на кралицата, където възнамерява да пререже вените си пред Нейно Величество…

След като отваря завесите близо до леглото й, Елизабет натиска алармата, но по стечение на обстоятелствата никой не отговаря – нощната охрана вече си е тръгнала, а прислугата, която би могла да я чуе, точно в този момент чисти други стаи или разхожда коргитата.

Фаган казва, че кралицата била облечена в нощница с щампа на Статуята на свободата и при вида му извикала „Какво правиш тук?“ След това се опитала да телефонира за помощ, някъде към 7:18, но асистентите й закъснявали за работа и затова заедно с една от прислужничките успяват да вкарат Майкъл в един килер като го убеждават, че там ще намери цигари.

В крайна сметка кралицата и прислужницата намират лакей и го оставят да надзирава Фаган – оказва се, че той не само му дава цигари, но и му сипва чаша от популярното уиски на Елизабет Famous Grouse, което намира в стаята й. Според официалния доклад, кралицата също присъства в сцената, но е прекалено загрижена да пази кучетата си от похитителя, който става все по-емоционален.

По-късно Фаган казва, че краткия му набез на Бъкингамския дворец е в резултат на приемане прекалено много халюциногенни гъби, от които все още е друсан. Срещу него не са повдигнати обвинения за влизате с взлом, но прекарва известно време в психиатрична клиника през 1982, за да се изясни състоянието му.

След като цялата работа преминава, Фаган продължава да се замесва в неприятности с властите, в това число нападение на полицай и пласиране на херои. През 1987 човекът е съден за непристойно държане, което той ще се опита да оправдае с историята, че просто се е съблякъл преди да влезе във водата, за да прибере риболовните си такъми (той е на риба, където пуши трева заедно с приятели). В съда обаче един от очевидците на случилото се, жена, казва как обвиняемият е имал „огромна ерекция“. Фаган отговаря на това с думите, че „съпругът й би трябвало да е ей такъв“, показвайки малко разстояние с палец и показалец.

 
 
Коментарите са изключени