Концерт на открито „Музиката на Западните Балкани“ ще отбележи края на Българското председателство

| от |

На 1 юли, когато Австрия вече ще е поела Председателството на Съвета на ЕС, София изпраща символично послание да бъде продължен един от основните приоритети на Българското председателство – европейската интеграция на Западните Балкани.  Това ще се случи с концерт под надслов „Музиката на Западните Балкани”.

Събитието ще се проведе в парка зад НДК – новата открита сцена на Двореца от 19:00 ч. Достъпът до него е безплатен, а музиката ще бъде в изпълнение на формацията Western Balkans Band BG, създадена от емблематичния музикант Теодосий Спасов. Преди нея на сцената ще се качат музикантите от Спектрум и 4th Edition.

Идеята на формацията Western Balkans Band BG е да обедини музиканти от страните от Западните Балкани, които чрез невероятната си музика в стил етно джаз да представят общите корени на своята история и култура и уникалното звучене на балканските ритми, наситени с живот, с несравнима емоция и спонтанност.

Във формацията се включват музиканти от държавите от Западните Балкани – Васил Хаджиманов, клавиши /Сърбия/, Амар Чешляр, барабани /Босна и Херцеговина/, Йелена Йовович, вокал /Черна гора/, Дритан Хекурани,  бас китара /Албания/ и Сашо Гигов – Гиш, перкусии /Македония/.

Изключителният професионализъм и богат сценичен опит на музикантите, както и техният уникален подход на смесване на ритми и мелодии от традиционния балкански фолклор със западен, модерен музикален стил, гарантира едно незабравимо изживяване.  Музиката им е възпламеняваща експлозия от импровизаторски умения, балкански фолклор, рок, джаз и фюжън. Тяхното изкуство няма граници, така както истинското приятелство остава за цял живот.

Организатори на събитието са Министерство на културата и Министерство на Българското председателство на Съвета на ЕС със съдействието на НДК.

 
 

Who the f*** is Alice? На мода е Цвети с кафето!

| от Теньо Гогов |

Теньо Гогов е сценарист, певец и автор на „100 истории„. Той пише настоящия текст като действащо лице в прословутата реклама на кастинга „Годината, в която стана известен“.

“Винаги съм усещала, че ти, именно ти си най-големият проблем на нашето общество”. И заливащ се от смях емотикон. Това написа преди няколко дни на стената ми приятелка-адвокат – в разгара на скандала с клипчето за Студентската телевизия. Клип, за който написах сценария.

Честно казано, с това бих могъл и да приключа този текст.

Но понеже е статия, а не телеграма, вероятно е прилично да дам още малко дължина.

Първо ще кажа какво този материал няма да е. Няма да е моето оправдание. Не защото нямам с какво да оправдая творческите си решения за клипа, а защото едва ли на някой друг, извън мене, това му е супер важно. Мисля, че публиката рядко си прави труда да разбере личния свят на когото и да било.

Тя прилича малко на енергичен джак ръсел – винаги хуква по посока на хвърлената пръчка, но никога не стига до това да я намери в тревата. Просто се разсейва.

Всъщност, ще разкрия само един по-личен факт покрай моето участие в скандала. Намесих се в него по собствено желание и то в момент, в който вече бях напуснал проекта за Студентска телевизия. Защо си тръгнах – да кажем, „несходство в характерите“ с някои ключови фигури. Сред които, между другото, и самият Башар.

Казвам, че си избрах да се намеся, защото наистина беше въпрос на избор. Някои от участниците в създаването на клипа и до днес не замесват имената си в скандала и никой не ги „дъвче“.

Това нямаше как да е моят избор, защото ми се стори твърде нередно целият хейт да се излива върху Башар Рахал, независимо в какви отношения съм с него. Трябваше хейтът да се разпредели, за да не бъде премазан от негативизъм един човек. Един. Човек.

Толкова по въпроса дали съм фен на гавренето с хора в уязвима позиция, унижението на секретарки, жени с кафета и прочее.

На който му се занимава – да си направи някакви изводи.

Казах какво тази статия няма да е. Сега да кажа и какво ми се иска да е. Иска ми се накрая да носи оптимизъм. И да звучи позитивно. Струва ми се, че това никак няма да ни навреди – ей така, като народ.

Като казах народ – една препратка към френския народ. Робърт Чалдини, „бащата“ на социалната психология, дава следния емблематичен пример от епохата на Френската революция. Формалният повод за избухването на революцията е любопитен – Луи XVI свиква, а няколко дни по-късно решава да разпусне събранието на Генералните щати – орган, който не е бил свикван в продължение на почти 2 века. Поколения французи нямат никаква представа какъв точно е този орган, с какво се занимава и дали изобщо е важен. В интерес на истината, не е бил много важен – имал е функцията главно да аплодира краля и да хвали неговите мъдри решения за майка Франция.

И все пак – събранието е разпуснато и народът полудява. Според Чалдини, това се дължи на един много интересен рефлекс на човешката психика. Изглежда, че човек може да изкара много дълго време без нещо, което е нямал, но дадеш ли му го замалко и после да му го отнемеш – в мозъка става страшно. Истинска революция.

Е, подобна беше реакцията и покрай клипа за Студентската телевизия.

Народът разбра, че изобщо има такова нещо като Студентска телевизия, едва от рекламното клипче за кастинга. Иначе „Алма матер“ съществува главно на хартия. Тя не се излъчва по никоя кабелна мрежа, защото има нищожен бюджет и не може да произведе програма. Всъщност, дори да можеше, спорно е колко хора биха гледали един вътрешно-ведомствен университетски канал.

Обаче клипчето излезе в социалните мрежи и сума народ скочиха да бранят академизма и високия стил. На една несъществуваща телевизия.

Никой не им беше казал, че неотдавна самият Университет е взел решение да търси комерсиално бъдеще за канала си. Защото, за да се привлече външен инвеститор, той ще иска комерсиална програма, от която да може да си върне парите.

Всъщност, ако има враг на студентската телевизия, то това е най-вече мизерията. Но да говорим за по-хубави работи.

Между другото, имаше нещо хубаво в бурната реакция покрай клипа. Щом все още някой в тази държава се ядосва заради ценности като просвета, образование и университети, значи има надежда.

Но си струва да се направи един тест. Предлагам ректорът да открие банкова сметка, която да набира средства за качествена академична програма на телевизия „Алма матер“ и всеки, който е написал дори един гневен коментар към нашия клип, да преведе 50 лева по сметката. Защо ли? За да може идеалите и ценностите да му струват нещо.

Както е струвало на Евлоги и Христо Георгиеви. За които някой написа, че трябвало да станат и да си тръгнат заради клипчето. Братята Георгиеви са се “бръкнали”. А не са писали само гневни статуси във фейсбук.

Ако човек не е готов да го заболи поне малко за каузата, която твърди, че защитава, значи нещо не е наред. Като общество, ние трябва да се научим да плащаме цена за добрите неща, които искаме.

Като например българските медии. Удивих се, че в устрема си да защитават престижа и морала на журналистическата професия, водещи телевизии у нас потъпкаха елементарни правила на същата тази професия. бТВ и „БГ он еър“ взеха от мен уж уточняващи интервюта по темата за клипа, но в ефир пуснаха толкова малко и толкова тенденциозно окастрено съдържание, че самият аз не успях да разбера какво съм казал.

Предаването Култура.бг по БНТ пък тотално забравиха за обективността и поканиха коментатори за скандала, които приличаха на взод за разстрел. Голямо пуцане срещу хора, които дори не бяха в студиото да се защитят. На единия от стрелците, доцент Орлин Спасов от ФЖМК, искам да кажа: „Господин доцент, достатъчно беше просто да кажете, че клипът не ви харесва. Нямаше нужда непременно да ме изкарвате и долен чалгаджия и човек без вкус. Защото не ме познавате. Ако смятате, че нашият клип е продукт без вкус – поне вие бъдете човек с вкус и етика. За да бъдете алтернатива. А сега – здравейте на нашето ниво!“

Между другото, от запенване срещу клипа, никой не обърна внимание на няколко детайла в кастинг кампанията. Някой видя ли, че бяхме сложили уважение към телевизионните професии „бекстейдж“ – сценаристи и организатори? Бяхме ги нарекли „важните хора зад кадър“. Кога за последно чухте някой да казва на невидимия човек в България, че е важен? И възможно ли е една и съща кампания едновременно да иска да унижава и да уважава? Все едно. Минала работа.

Този текст е към края си. Преди да свърши, искам да изкажа уважението си към Цвети „с кафето“ – момичето, което преживя много тежки емоции заради това, че жертвоготовно се снима като секретарката в клипа. Защото малкият ни екип направи всичко без пари и с лични усилия. А иначе Цвети е майка, висшистка, кадърна и организирана млада жена, която от години работи в СУ. Тя понесе стоически целия хейт – една жена пострада, в името на това други хора да твърдят, че защитават правата на жените. Странна логика, но да сме живи и здрави.

А иначе, „Цвети наистина вече стана известна“– последната реплика от рекламата заживя. И това искам да го кажа на всички студенти, които мечтаят за кариера с писане: Думите ви имат сила! Вие имате сила! Използвайте я за добро! Понякога дори и ще ви се получава.

 
 

Идва ли краят на U2? Боно: Време е да се оттеглим

| от chronicle.bg |

Групата приключи турнето си вчера в Берлин. Боно загатна края на U2, докато говореше от сцената накрая на последния концерт от турнето Experience + Innocence.

Боно каза на публиката в Mercedes-Benz Arena: „Ние сме на път от известно време, около 40 години вече, и последните 4 години бяха наистина нещо много специално за нас. Сега е време да се оттеглим…“

Някой фенове спекулират, че това може да е краят на ирландските рокаджии, които са заедно от 1976 година.

Оказва се обаче, че подобна паника има след всеки последен концерт на групата още от турнето Vertigo. Това се дължи най-вече на инсинуации, сензационност и превземане. Дори сега, когато за първи път има поне някакъв повод, групата най-вероятно ще измисли нещо, за да отбележи 40-годишнината на албума „Boy“ или 30-годишнината на „Achtung Baby“.

U2 изтупа прахта от „Dirty Day“ за 25-годишнината му на концерт в родния Дъблин. Малко преди изпълнението, Боно разказа за отношенията които всеки от групата е имал с баща си, докато израстват в града: „U2 беше начина за нас да излезем от тяхната сянка, нашия начин да им кажем „Аз не съм като теб“.

Миналия месец U2 изсвири „The Unforgettable Fire“ и „Stay (Faraway, So Close!)“ на феновете си в Копенхаген като тези песни не са влизали в сетовете им от години.

 
 

Най-скъпата шунка на света

| от chronicle.bg |

Jamón – това е испанската дума за шунка – се консумира на Иберийския полуостров от поне 2000 години. Още от тогава на много места в Испания коленето на прасе е церемониален процес, почти както у нас. След това, отново както у нас, част от прасето се прави на jamón.

Шунката в Испания е част от културата – и по барове, и на семейни вечери. Испанците изяждат по 160 000 тона шунка на година. 

От всичката шунка, произведен в Испания, jamón ibérico, произведен от черната иберийска порода свине, е най-скъпата заради отличнителния си вкус. В Хабуго, местност около малко градче със същото име в област Андалусия, тази шунка се прави с изключителна страст.

Jamón ibérico de bellota се счита за най-високият клас шунка. Тя се прави от прасета, хранени единствено с жълъди (bellota – жълъд). Животните трябва да се хранят само със свежи пасища и жълъди, паднали от дъбовете, поне 61 дни в годината, за да се счита месото им за деликатес.

За да помогне на потребителите да различават измежду различните видове шунка, испанското правителство вкара цветови обозначения според качеството. Черният етикет е най-високият.

Many of these acorn-producing oak trees grow on a savannah-like grassland called a dehesa. Found only in central and southern Spain and in various areas of neighbouring Portugal, the dehesa is a unique agrosilvopastoral (agriculture-forestry-grazing) system created and maintained by the interaction between low-density animal grazing, traditional arable farming and forests of mostly holm and cork oaks.

Малка органична ферма в югозападна Испания произвежда най-скъпата шунка в света според Рекордите на Гинес. Той ще ви струва 4 100 евро или около 8 000 лева за бут.

 
 

Хиляди блокчейн платформи са в опасност

| от chronicle.bg |

Във вечно променящото се киберпространство онлайн платформите за обмен на криптовалути не са толкова защитени от заплахи колкото вярват. От 2017 насам 14 блокчейн платформи са били жертва на кибератаки, което е довело до загубата на над 800 милиона долара. Нова дългосрочна атака е била открита и предотвратена от TAD GROUP, това е спряло кражбата на половин милион долара в криптовалута от голяма платформа за обмен.

Дългосрочната атака е била открита по време на пенетрейшън тест на една от най-големите платформи за обмен на криптовалута. Тя се е случвала в продължение на две години. В момента стотици платформи все още са застрашени от подобни атаки.

Блокчейн платформите са били цел на кибератаки още от самото си начало. Анонимността на транзакциите позволява на престъпниците да крадат безкомпромисно. Кражби на относително малки суми криптовалута следователно се случват често, но големите също не са изключение. Най-голямата кражба на Биткойн се случва през 2011, когато Mt. Gox, най-голямата платформа за обмен по това време, става жертва на кибератака за втори път. Откраднати са повече от 750,000 биткойна, което се равнява на около 350 милиона долара. Mt. Gox фалира преждевременно. За съжаление, повечето платформи не си взимат поука от това и атаките продължават. Много от атакуваните платформи са фалирали в следствие на това и потребителите са загубили парите си.

През 2017 количеството на кибератаките достига своя връх. Над 10% от ICO средствата са откраднати. През 2018, хакерите атакуват и частни ICO-та. Проектът TON на създателят на Telegraph – Пол Дурвон, е бил атакуван тази година. Киберкрадците са успели да откраднат над 35,000 долара.

TAD GROUP не може да разкрие името на тази скорошна атакувана платформа заради клиентската конфиденциалност. Въпреки това, техният Директор по Сигурността, Джошуа Алекзандър, ни предупреди, че вероятно много други платформи са застрашени. Алекзандър, който скоро е бил назначен в европейското представителство в Чертси, Обединеното Кралство, казва: „Колкото и страшно да звучи, за съжаление, това е слабост, която присъства в огромен брой ICO-та, които дори не подозират за нея.“

Има вероятност пробойните в сигурността да са основни, което потенциално може да позволи дори и лица с ограничени технически умения да превземат неопределен брой сметки и чрез това да стигнат до портфейла на потребителя. Подобен е случаят през 2016, когато платформата BITFINEX е била атакувана заради слабостите в сигурността на тяхната multi-sig wallet система. Това е вторият най-голям биткойн хак след Mt. Gox. В резултат, пробивът е присвоил 120,000 биткойна, на стойност около 72 милиона долара. Но, методът, използван в най-скорошна атака експлоатира слабост, която не е характерна за конкретен софтуер  и не разчита единствено на технически средства. Това прави методът по-опасен и разпространен.

Количеството кибератаки най-вероятно ще нарасне в следващите години. Киберсигурността, следователно, става много по-необходима. Ако компаниите, които се занимават с киберсигурност работят заедно, за да разпознаят слабостите на платформите и ICO-тата, ще успеят да изпреварят киберпрестъпността.