Когато 5 мегапиксела бяха впечатляващи: как се промени за 9 години Samsung Galaxy S?

| от Васил Шушков |

2019 г. е годината на Samsung. Една от най-влиятелните технологични компании в света празнува излизането на десетия модел от серията смартфони, донесла десетки иновации, които днес смятаме за неизбежна част от ежедневието си – Galaxy S.

Щастливци сме, защото живеем във време, в което технологията се развива стремглаво и неща, които преди 10 години бяха немислими, днес са реалност.

Кой е смятал преди десетилетие, че ще видим снимка на черна дупка? Едва ли онези, които са го вярвали, са били много. Точно това се случи обаче преди по-малко от месец – екипът на обсерваторията Event Horizon Telescope засне и показа на света как изглежда свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката M87. И това ще остане едно от най-значимите събития в областта може би за години напред.

Малцина бяха и онези, които някога смятаха, че камерите на мобилните телефони могат да бъдат нещо повече от забавна екстра. Samsung Galaxy S10+ е сред големите доказателства, че скептиците не бяха прави. Технологията напредна толкова, че цяло поколение фотографи си вади прехраната със снимане и то без да са докосвали професионален фотоапарат.

Вече ни е трудно да преценим с просто око кои снимки във Facebook и видеа в YouTube са правени с професионална техника за хиляди долари и кои – с телефона, който се намира в джоба ви.

Дори и да не ви е хрумвало да се опитвате да изкарвате пари от фотография, камерата днес е сред най-важните фактори, когато избираме смартфон. Тя е и особено значима, когато той се бори за титлата „най-добър“.

След като вече разгледахме еволюцията на дисплеите при флагманската серия на най-големия производител – Samsung Galaxy S, днес ще обърнем внимание на камерите, за да видим как огромните бюджети за проучване и разработка помогнаха на южнокорейската компания да държи първата позиция сред производителите вече толкова години.

Когато 5 мегапиксела бяха впечатляващи

Пътешествието назад във времето започваме през 2010 година, когато на пазара се появи Samsung Galaxy S. Моделът излезе с резолюция на камерата 5MP, която днес ни изглежда немислимо остаряла, но тогава беше сред най-добрите възможности. Днес автоматичното фокусиране е стандарт, но през 2010 г. бързото фокусиране беше сред новостите, с които Samsung успя да ни впечатли.

Ако днес телефоните разполагат с всички възможности за правене на добра снимка, то тогава те масово нямаха дори светкавици. Видеото се снимаше при 720p HD резолюция и 30 кадъра в секунда. Селфи камерата правеше снимка с размер едва 640×480 пиксела – 32 пъти по-ниска от само една от предните камери, с които разполага днес Samsung Galaxy S10+.

Прогресът обаче беше бърз и видим.

Само година по-късно се запознахме с Galaxy SII, който ни предложи 8MP камера и бленда f/2.6, която позволи влизането на повече светлина и респективно – създаването на по-добри изображения при ниска осветеност. Устройството беше оборудвано и с LED светкавица за случаите, в които няма никаква светлина. Galaxy SII въведе и още една възможност, без която днес не можем: заснемането на панорамни снимки.

Освен че беше най-тънкият телефон за времето си, наследникът Galaxy SII успя да предложи и още нещо, което го нареди сред лидерите: заснемане на видео с FullHD 1080p резолюция – достатъчна дори за нуждите ни днес. Предната камера порасна до 2MP, а с нея вече можеше да се заснеме и видео. За изкушените от фотографията моделът осигури и ценната възможност за ръчен контрол на ISO, както и дигитална стабилизация.

Последва Samsung Galaxy SIII, който показа, че за качеството на снимките може да отговаря не само камерата.

618x430
Samsung Galaxy SIII

Софтуерът изигра своята роля, като благодарение на бързия си 4-ядрен процесор телефонът заснемаше мигновено осем снимки една след друга, а софтуерът избираше най-добрата от тях. Функцията дебютира още през 2012 г. и бе постоянно развивана, за да намери мястото си със значителни подобрения и в последния модел, който познаваме днес.

Galaxy S4 въведе и HDR режима, който комбинира две снимки, за да осигури перфектна осветност на всички части от кадъра.

Видео или снимка?

Изчислителната мощ на Galaxy S4 дава лесен отговор, тъй като устройството може да заснема едновременно и видео във FullHD, и снимка с пълна резолюция.

618x343
Samsung Galaxy S4

Разбира се, само софтуер не е достатъчен и Samsung увеличи резолюцията на камерата на S4 до 13MP, увеличавайки още блендата до f/2.2. Така дори при слаба осветеност могат да бъдат правени по-светли снимки.

Компанията надгражда значително модела и с нови функции. S4 позволява не само да изберем най-добрата снимка от няколко варианта, но и да подберем най-доброто изражение на хората в кадъра, така че всички да се харесват на групова снимка.

Екстрата 360 photo пък въведе заснемането на интересни сферични панорами, а режимът Eraser се появи, за да помогне да изтрием нежелани движещи се обекти, попаднали пред камерата – например туристи или автомобили. Режимът „драма“ добави още един ефект – той взима движещия се обект и го клонира, създавайки сюрреалистични снимки.

За първи път видяхме и двойната снимка: телефонът може да снима едновременно с предната и задна камера, комбинирайки двете в една. Същата функция Samsung вгради и във видеокамерата, която получи и нови „умения“ като забавен каданс и забързано видео. Самото видео стана доста по-гладко, благодарение на вградената оптична стабилизация.

Професионалистите от фотографската лаборатория DxOMark дадоха отлична оценка и започнаха да сравняват качеството на смартфона с това на дигиталните камери.

Година по-късно Samsung Galaxy S5 дойде с революционния сензор ISOCELL – за първи път вграден в смартфон. Новата тогава технология, специално разработена от южнокорейската компания, увеличи значително качеството на снимките при ниска осветеност, като съедини четири съседни пиксела в един. Начинът, по който е създаден сензорът, от своя страна позволи смартфонът да стане по-тънък.

618x406
Samsung Galaxy S5

Технологията донесе и още една огромна полза за потребителите – автоматично фокусиране за едва три десети от секундата. С това намали и опасността да изпуснем правилния момент на снимката. Нововъведение бе и функцията Smart WDR, която надгради HDR режима.

С S5 се появи и друга функция, която днес вече е задължителна: „боке“ ефектът. Това представлява способността на камерата да фокусира определен обект или човек на преден план и да замъгли фона. Похвалите не закъсняха и Samsung Galaxy S5 беше поставен на първо място в класацията на DxOMark.

По-високата резолюция на камерата донесе подобрение и за видеото. То достигна 4К при 30 кадъра в секунда, а във FullHD броят на кадрите нарасна до 60, създавайки по-плавни кадри.

Първата позиция в класацията на DxOMark запази и наследникът – Galaxy S6, с който Samsung намигна и на професионалистите. 16-мегапикселовият сензор вече можеше да снима и във формат RAW, което позволи далеч по-добра обработка на изображенията в програми като Photoshop. Цветовете на снимките станаха и още по-точни, благодарение на IR сензор за баланс.

В допълнение с водещия за индустрията по бързина автофокус, Samsung въведе и нова функция за бързо заснемане – двоен клик върху Home бутона ни водеше директно в камерата, независимо в кое меню се намираме.

618x402
Samsung Galaxy S6 Edge+

Освен за професионалистите, южнокорейската компания въведе и важна функция за любителите на селфитата.

Нов режим позволи ултрашироки снимки със 120 градуса покритие с предната камера – възможност да съберем повече хора в снимката.

За всички мобилни телефони кадрите при по-слаба светлина са едно от големите предизвикателства. Samsung Galaxy S7 направи голяма крачка напред в тази посока с изцяло нов сензор с големи пиксели и широка бленда f/1.7. Това, заедно с оптичната стабилизация, помогна за отлични снимки при ниска осветеност.

Професионалният режим, който позволява фини настройки на ISO, скорост на затвора, фокус, цветови баланс, експозиция и други, помогна нa Samsung да запази лидерските си позиции, като този път на фокус бяха и подобреният HDR режим, който донесе и най-добър динамичен обхват – нито една част на снимката не е твърде светла или твърде тъмна.

С Galaxy S7 видяхме и Motion снимка – при натискане на бутона телефонът заснемаш едновременно снимка и 3-секундно видео. А видеокамерата вече снима в цели 4К резолюция.

Наследникът не можа да се похвали с обновени сухи цифри за задната камера, но това не значи, че Samsung не са правили нищо цяла година. Galaxy S8 получи не просто по-добра, а и по-умна камера. Вместо да заснема само една снимка, телефонът започна да прави няколко и сравнявайки пиксел по пиксел (общо 12 милиона), да избира най-добрата възможна снимка, още преди да сте мигнали.

При предната камера мегапикселите нараснаха до 8, като тя получи и по-широка бленда от f/1,7 и възможност за широкоъгълна снимка – идеален за селфита в нощен клуб.

Когато решихме, че камерите няма накъде да се подобряват, се появи Galaxy S9+ с куп нови възможности и подобрения. Как го постигна? Galaxy S9+ вкара в играта двойна камера и се превърна в първия в света смартфон с двойна бленда – f/1,5-2,5. Какво означава това? 28 процента повече светлина, 30 процента по-малко шум на снимките, най-добри кадри на тъмно и първо място в DxOMark.

618x346
Samsung Galaxy S9+

Малко по-подробно: двете камери са по 12 мегапиксела, а едната от тях е и телеобектив. Хардуерно подобрение е и добавената отделна RAM памет директно в чипсета, която служи само и единствено за обработване на снимки. Самото обработване вече включва три серии по четири снимки, които изкуственият интелект обединява в една.

Не можем да споменем и Live focus – подобрената версия на функцията, която намираме още в Galaxy S5. С нея можем да заснемем кадър, а по-късно да решим колко замъглен да бъде фонът.

Неусетно достигаме и до наши дни със серията Galaxy S10+. Устройството събира в себе си десет години иновации, за да предложи най-доброто, което дават стотици милиони долари, вложени в проучване и разработка.

Броят на камерите набъбва до три, за да предостави една от най-полезните иновации и до днес – ултрашироката камера, която заснема много, много повече. Samsung отново се доказва като лидер и предлага кадър от 123 градуса, което все още никой конкурент не може да постигне. Дори и човешкото око вижда до 120 градуса – по-малко от Samsung Galaxy S10+.

Останалите две камери са стандартната и втората с двойно приближение, които надграждат постигнатото от Galaxy S9+. Новост в последния модел от флагманската серия е режимът Bright Night, който събира и подобрява всички споменати по-горе технологии и нововъведения. Така постига перфектни снимки при слаба светлина.

618x412
Samsung Galaxy 10+

Отпред Galaxy S10+ вече има две камери.

Първата е посочена от Samsung като 10MP, но се оказва малко по-голяма – 10,85MP. Разликата звучи малка, но е значима, защото с позволява с предната камера да заснемаме 4K видео. Втората действа като сензор, който засича дълбочината на кадъра. Това прави възможно създаването на снимка с кристално чисто изображение на преден план и боке ефект на заден и ни дава най-ефектното селфи за социалните мрежи.

Трудно ни е да си представим какво и как още може да се подобри в камерите на смартфоните, но не се чудим за първи път. И всеки път производителите ни изненадват наново. Затова и без да се нагърбваме с прогнози, очакваме, че следващият модел от серията Galaxy S ще ни накара отново да възкликнем „уау“.

 
 
Коментарите са изключени

Да влезеш в спалнята на кралицата

| от |

През лятото на 1982, 33-годишен безработен фен на кралското семейство два пъти преминава 14-метрова стена, покрита с бодлива тел и въртящи се шипове, покачва се по водосточна тръба, влиза в Бъкингамския дворец през един отключен прозорец, сяда на трона на кралицата и дори се наслаждава на кратък tête-à-tête разговор с Нейно Величество.

Майкъл Фаган е роден на 8 август 1948 в Лондон. Жени се през 1972, а когато влиза в Двореца, Майкъл вече има четири деца на възраст между 3 и 10 годинки. В миналото мъжът работи като декоратор и художник, но когато започва да крои плановете си за взлома е безработен.

В месеците преди влизането той прави 12 огледа на Бъкингамския дворец като казва на майка си, че отива да се види с неговата приятелка Елизабет Реджина. За първото си влизане – през юни 1983 – той твърди, че захожда откъм прозорец на стая за камериерки. Когато камериерката вика охранители, но Майкъл не е намерен, те автоматично предполагат, че жената си въобразява.

Фаган разказва, че след това просто се разхожда из дома на кралицата като намира стаите на принц Чарлз и на принцеса Даяна. Той също така казва, че понеже не намира тоалетна, се облекчава в паничката на коргитата. Разказва и че пие някакво вино, което намира в стаята на принц Чарлз. Чувствайки се, по негови думи, като Златокоска, Фаган сяда и на няколко трона.

Той твърди, че му е било по-лесно да влезе, отколкото да излезе, но въпреки това по път за навън просто минава през задните градини и прескача още веднъж стената.

В деня след първия му взлом, Фаган прави опит да открадне кола и е вкаран в затвора за 3 седмици преди да излезе под гаранция. Той влиза в Двореца за втори път на следващия ден. 

Всичко започва в 7:00 сутринта – Фаган отново прескача стената и се изкачва по водосточна тръба този път до покрива, където оставя сандалите и чорапите си (защото такъв човек, разбира се, че носи сандали с чорапи). След като влиза през друг отворен прозорец, той „следвах картините“, за да определи кои стаи са на кралицата. В този процес Майкъл задейства поне една аларма, която обаче е пренебрегната: по-късно ще се окаже, че няколко аларми са инсталирани не както трябва. Към 7:15 часа той успява да счупи стъклен пепелник и взима едно от парчетата му със себе си в спалнята на кралицата, където възнамерява да пререже вените си пред Нейно Величество…

След като отваря завесите близо до леглото й, Елизабет натиска алармата, но по стечение на обстоятелствата никой не отговаря – нощната охрана вече си е тръгнала, а прислугата, която би могла да я чуе, точно в този момент чисти други стаи или разхожда коргитата.

Фаган казва, че кралицата била облечена в нощница с щампа на Статуята на свободата и при вида му извикала „Какво правиш тук?“ След това се опитала да телефонира за помощ, някъде към 7:18, но асистентите й закъснявали за работа и затова заедно с една от прислужничките успяват да вкарат Майкъл в един килер като го убеждават, че там ще намери цигари.

В крайна сметка кралицата и прислужницата намират лакей и го оставят да надзирава Фаган – оказва се, че той не само му дава цигари, но и му сипва чаша от популярното уиски на Елизабет Famous Grouse, което намира в стаята й. Според официалния доклад, кралицата също присъства в сцената, но е прекалено загрижена да пази кучетата си от похитителя, който става все по-емоционален.

По-късно Фаган казва, че краткия му набез на Бъкингамския дворец е в резултат на приемане прекалено много халюциногенни гъби, от които все още е друсан. Срещу него не са повдигнати обвинения за влизате с взлом, но прекарва известно време в психиатрична клиника през 1982, за да се изясни състоянието му.

След като цялата работа преминава, Фаган продължава да се замесва в неприятности с властите, в това число нападение на полицай и пласиране на херои. През 1987 човекът е съден за непристойно държане, което той ще се опита да оправдае с историята, че просто се е съблякъл преди да влезе във водата, за да прибере риболовните си такъми (той е на риба, където пуши трева заедно с приятели). В съда обаче един от очевидците на случилото се, жена, казва как обвиняемият е имал „огромна ерекция“. Фаган отговаря на това с думите, че „съпругът й би трябвало да е ей такъв“, показвайки малко разстояние с палец и показалец.

 
 
Коментарите са изключени

Марадона се готвеше да тръгне за Шефийлд, а лошото време провали трансфера на Кройф в Дъмбартън

Парите тотално промениха футбола. Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед… От десетилетия тези клубове разполагат с огромни бюджети за привличането на нови играчи, модернизация на стадионите и базите по последния вик на модата и технологиите и т.н. Но вече има и клубове като Манчестър Сити и Пари Сен Жермен, които са с още по-неизчерпаем ресурс от споменатите в началото колоси. Нужно ли е да припомняме, че преди две години парижани платиха 222 млн. евро за Неймар и дадоха тон на новата трансферна лудост.

А Манчестър Сити? Само допреди две десетилетия и половина клубът бе затънал в жестока криза. Огромни дългове задушаваха „гражданите“, а отборът се свлече до третия английски ешелон. Отделно Сити загуби и правата върху търговската марка и в продължение на няколко години не продаваше атрибути с емблемата си. Тренировките се провеждаха в спортния комплекс в Мос Сайд – не най-приветливата част в южен Манчестър. И докато играчите тренират, около тях се шляеха бездомници и алкохолици, чието най-голямо забавление бе да сипят обиди срещу играчите. Агрономът на клуба от онези времена в средата на 90-те си спомня, че често нямало пари дори за бяла боя, за да се разчертае полето…

Но днес Сити и Пеп Гуардиола водят футболната революция в Англия и налагат световните стандарти. Каталунецът често блести с гениална тактика в мачовете на тима, а зад себе си има ръководство, което е готово да отговори на всяко негово желание. Резултатът ли? Погледнете таблицата с крайното класиране през миналия сезон. Срещу името на Сити са 98 точки и голова разлика 95:23. Година по-рано, през пролетта на 2018-а, пък отборът на Гуардиола завърши със 100 точки в актива си и 106 отбелязани гола. Изумително!

Изумителни обаче са и числата, които стоят зад тези успехи. Съвсем наскоро Манчестър Сити стана първият клуб в историята, който е платил над един милиард евро за футболистите, които притежава в състава си. Ако трябва да сме пунктуални, сумата е 1,014 млрд. евро. И отлично илюстрира новите порядки в съвременния футбол. „Тези пари не стигат и за пет като Неймар“, вероятно би пресметнал някой от по-младите почитатели на играта, но си заслужава да припомним няколко истории като доказателство, че не всичко е пари. Понякога нещата опират до чист късмет, а и прищявките на съдбата често си казват думата.

Пари, късмет, съдба – всяко от тях се намесва при проваления трансфер на Диего Марадона в… Шефийлд Юнайтед през 1978 г. Мениджърът на „остриетата“ вижда 17-годишния номер 10 на Архентинос Хуниорс и предлага 200 000 паунда за него. Офертата е приета, но англичаните не успяват да съберат сумата накуп, както иска Архентинос. Трансферът пропада, въпреки че Марадона има дори самолетни билети за Острова. Вместо него Юнайтед взима Алехандро Сабея за 160-те хиляди, които успява да набере. И изпада в четвърта дивизия… Нататък пътят на дон Диего е легендарен. Бока Хуниорс, Барса и Наполи, където и до днес е със статут на божество.

Шотландският Дъмбартън пък подготвя божествено посрещане на Йохан Кройф през 1980-а. Холандецът вече е на 33 и признава, че е бил изкушен от заплатата, която му давал малкият клуб. Но преговорите приключват неуспешно, след като съпругата на Кройф изтъква аргументи като например лошото шотландско време. Семейството избира Вашингтон Дипломатс в Щатите.
Малко повече от десетилетие по-късно мениджърът на Шефийлд Уензди Тревър Френсис взима Ерик Кантона на проби от Ним през 1992-ра, но иска инатливият виртуоз да остане поне седмица. Ерик отказва и заминава за Лийдс, където са готови да подпишат с него веднага. Останалото е история, следва трансфер в Манчестър Юнайтед и се ражда Крал Ерик.

Алфредо ди Стефано е кралят на Реал Мадрид в средата на миналия век. Но митът на мадридистите почти става каталунски идол. Барса го договаря, но разбира, че той е притежаван едновременно от Ривер плейт и Милионариос (Колумбия), което по испанските закони носи главоболия и евентуални санкции. Така Барса се отдръпва, но Реал се договаря с двата клуба и взима играча, който носи пет поредни европейски купи за „белия балет“. А колко по-различно можеше да е всичко…

През 1983-та, когато е на 19, датският талант Михаел Лаудруп пътува до Ливърпул и дори разглежда „Анфийлд“, преди преговорите да приключат с неуспех. „Мислех, че ще играя в Ливърпул, всичко бе уредено – спомня си Махаел. – Две седмици по-късно те се обадиха и поискаха договорът да е за четири години, а не за три. Бях разочарован и блокирахме трансфера.“ Така Лаудруп отива в Ювентус, а Ливърпул взима Ян Мьолби, друг датчанин.

Soccer - World Club Championship - Toyota Cup - Real Madrid v Vasco da Gama, Tokyo, Japan

Интересна е и случката на Раул отпреди десетина години. През 2008-а легендата на Реал се бе договорил с Тотнъм, а ако Хуанде Рамос не бе уволнен, великият нападател щеше да носи екипа на лондонските „шпори“. Сделката бе готова, но шефовете на клуба уволниха испанския мениджър и голмайсторът отказа трансфера.

Зинедин Зидан пък бил на крачка от трансфер в Блекбърн, но вече покойният директор на Роувърс Джак Уокър отсякъл: „За какво ни е този французин, имаме си Шърууд.“ Зизу спечели две титли на Италия с Ювентус, а с Реал Мадрид – трофея от Ла Лига, Шампионската лига и Суперкупата на Европа. А колко по-различно можеше да бъде, ако бе станал футболист на Роувърс, нали? И за него, и за английския клуб. Но така е в живота, така е и във футбола. Понякога не всичко опира до парите, въпреки че без тях отбори като Манчестър Сити, ПСЖ и Челси никога нямаше да бъдат това, което са днес.

 
 
Коментарите са изключени

Чудните военни машини: Странният морски камуфлаж

| от |

То не е точно военна машина, а начин за маскиране на корабите по време на Първата световна война, който смятаме вся пак за чудноват. Британците наричат този камуфлаж „Dazzle Painting“, а американците „Razzle Dazzle“. Той трансформира корабите от просто сиво корито в ярки, цветни шедьоври на кубизма. Британците, американците и французите използват този камуфлаж и той става доста популярен сред военноморски сили през ПСВ. Очевидците често остават без коментар пред крещящите цветове на корабите, които, минавайки в конвой, сигурно са създавали доста живописна гледка.

Olympic WWI

Олимпик, сестриният кораб на Титаник, в камуфлаж, докато служи в ПСВ от септември 1915

Целта на това пребоядисване обаче не с артистичен характер. През годините се правят множество опити за маскиране на корабите, така че да не се забелязват от немските „подводни лодки“ (u-boat), които потапят съдовете на съюзниците в неочаквани количества и с тревожна скорост. Но въпреки постоянното изпробване на нови и нови методи за прикриване на корабите, никой от тях не е успешен заради постоянните промени в небето, водата и въздуха.

EB1922 Camouflage Periscope View

Сравнение между два еднакви кораба: единият с камуфлажа, а другия – без

Един остроумен британски офицер на име Норман Уилкинсън обаче предлага различен подход: да се използват линии с различни дебелини, дължини, ъгли и така нататък, не за да се прикрие кораба, а за да е по-трудно на противника да определи посоката му на движение, скоростта и размера. По време на Първата световна торпедата след изстрелване са плували само по права линия, така че капитаните на подводниците трябва да се прицелят в корабите, преценявайки на око разстоянието, скоростта и посоката им, за да попадне торпедото в целта. Рисунките по корабите правят курса им труден за определяне и съответно работата на командирите ставала по-трудна.

За съжаление… не са известни цветни снимки на камуфлажираните военни кораби. Тази практика спира, когато подводниците започват да получават адекватна помощ от въздуха, а по-късно – и с развитието на радарните технологии.

 
 
Коментарите са изключени

Къде ли щяхме да сме, ако не бяха спрели Dymaxion от производство

Представете си кола, която побира 11 човека, завива много рязко, има прекрасен разход на горива и вози спокойно с 200 км/ч. Човек на име Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър измисля именно такава кола през 1933 и дори успява да създаде няколко напълно работещи прототипа. Този елегантен, аеродинамичен автомобил е наречен Dymaxion.

Хенри Форд дава на Бъки няколко от по-ранните си V8 двигатели, с които да експериментира и които в комбинация с капковидната и лека каросерия на автомобила са причината за високата скорост. Разходът на колата е 12 километра на литър, което за времето си е забележително. Колата е с предно предаване и е дълга 6 метра, но въпреки това може да маневрира изключително рязко, защото всъщност отпред има две статични колела, но отзад има едно колело, с което завива. Тази конфигурация обаче ще направи колата и доста проблемна за управление, особено при компенсиране на страничен вятър. Тя ще е причината и за затриването на целия проект.

BuckminsterFuller1

 

Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър

Бъки има големи планове за Dymaxion – основният от които е да й сложи крила и да я направи летяща, когато се разработят подходящи материали и двигатели, но това никога няма се случи.

През 1933 един от прототипите може да бъде забелязан да обикаля на показ из Чикаго. Именно там автомобилът ще участва във фатален инцидент, който първоначално се смята, че се дължи на задната му гума и заради който инвеститорите ще си вземат парите и ще се оттеглят от целия проект. Впоследствие Dymaxion е оневинен, когато разследване разкрива, че другият водач е виновен, но щетите от черния пиар вече са нанесени и няма връщане назад.

Dynamaxion 1933

Копие на Dymaxion от 2010 

По-късно, в книгата „The Age of Heretics“, авторът Арт Клайнър ще напише, че истинската причина колата да бъде зарязана е банкерите, които заплашват Chrysler, че ще спрат заемите, ако не зазими проекта, защото смятат, че колата ще превземе пазара и ще навреди на продажбите на другите коли, които вече са по магазините. Дали това е така и дали са били прави, никога няма да узнаем.

Наистина впечатляваща машина за времето си. От трите оригинални прототипа само един е запазен и се намира в Националния автомобилен музей в Рено, Невада.

 
 
Коментарите са изключени