Когато 5 мегапиксела бяха впечатляващи: как се промени за 9 години Samsung Galaxy S?

| от Васил Шушков |

2019 г. е годината на Samsung. Една от най-влиятелните технологични компании в света празнува излизането на десетия модел от серията смартфони, донесла десетки иновации, които днес смятаме за неизбежна част от ежедневието си – Galaxy S.

Щастливци сме, защото живеем във време, в което технологията се развива стремглаво и неща, които преди 10 години бяха немислими, днес са реалност.

Кой е смятал преди десетилетие, че ще видим снимка на черна дупка? Едва ли онези, които са го вярвали, са били много. Точно това се случи обаче преди по-малко от месец – екипът на обсерваторията Event Horizon Telescope засне и показа на света как изглежда свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката M87. И това ще остане едно от най-значимите събития в областта може би за години напред.

Малцина бяха и онези, които някога смятаха, че камерите на мобилните телефони могат да бъдат нещо повече от забавна екстра. Samsung Galaxy S10+ е сред големите доказателства, че скептиците не бяха прави. Технологията напредна толкова, че цяло поколение фотографи си вади прехраната със снимане и то без да са докосвали професионален фотоапарат.

Вече ни е трудно да преценим с просто око кои снимки във Facebook и видеа в YouTube са правени с професионална техника за хиляди долари и кои – с телефона, който се намира в джоба ви.

Дори и да не ви е хрумвало да се опитвате да изкарвате пари от фотография, камерата днес е сред най-важните фактори, когато избираме смартфон. Тя е и особено значима, когато той се бори за титлата „най-добър“.

След като вече разгледахме еволюцията на дисплеите при флагманската серия на най-големия производител – Samsung Galaxy S, днес ще обърнем внимание на камерите, за да видим как огромните бюджети за проучване и разработка помогнаха на южнокорейската компания да държи първата позиция сред производителите вече толкова години.

Когато 5 мегапиксела бяха впечатляващи

Пътешествието назад във времето започваме през 2010 година, когато на пазара се появи Samsung Galaxy S. Моделът излезе с резолюция на камерата 5MP, която днес ни изглежда немислимо остаряла, но тогава беше сред най-добрите възможности. Днес автоматичното фокусиране е стандарт, но през 2010 г. бързото фокусиране беше сред новостите, с които Samsung успя да ни впечатли.

Ако днес телефоните разполагат с всички възможности за правене на добра снимка, то тогава те масово нямаха дори светкавици. Видеото се снимаше при 720p HD резолюция и 30 кадъра в секунда. Селфи камерата правеше снимка с размер едва 640×480 пиксела – 32 пъти по-ниска от само една от предните камери, с които разполага днес Samsung Galaxy S10+.

Прогресът обаче беше бърз и видим.

Само година по-късно се запознахме с Galaxy SII, който ни предложи 8MP камера и бленда f/2.6, която позволи влизането на повече светлина и респективно – създаването на по-добри изображения при ниска осветеност. Устройството беше оборудвано и с LED светкавица за случаите, в които няма никаква светлина. Galaxy SII въведе и още една възможност, без която днес не можем: заснемането на панорамни снимки.

Освен че беше най-тънкият телефон за времето си, наследникът Galaxy SII успя да предложи и още нещо, което го нареди сред лидерите: заснемане на видео с FullHD 1080p резолюция – достатъчна дори за нуждите ни днес. Предната камера порасна до 2MP, а с нея вече можеше да се заснеме и видео. За изкушените от фотографията моделът осигури и ценната възможност за ръчен контрол на ISO, както и дигитална стабилизация.

Последва Samsung Galaxy SIII, който показа, че за качеството на снимките може да отговаря не само камерата.

618x430
Samsung Galaxy SIII

Софтуерът изигра своята роля, като благодарение на бързия си 4-ядрен процесор телефонът заснемаше мигновено осем снимки една след друга, а софтуерът избираше най-добрата от тях. Функцията дебютира още през 2012 г. и бе постоянно развивана, за да намери мястото си със значителни подобрения и в последния модел, който познаваме днес.

Galaxy S4 въведе и HDR режима, който комбинира две снимки, за да осигури перфектна осветност на всички части от кадъра.

Видео или снимка?

Изчислителната мощ на Galaxy S4 дава лесен отговор, тъй като устройството може да заснема едновременно и видео във FullHD, и снимка с пълна резолюция.

618x343
Samsung Galaxy S4

Разбира се, само софтуер не е достатъчен и Samsung увеличи резолюцията на камерата на S4 до 13MP, увеличавайки още блендата до f/2.2. Така дори при слаба осветеност могат да бъдат правени по-светли снимки.

Компанията надгражда значително модела и с нови функции. S4 позволява не само да изберем най-добрата снимка от няколко варианта, но и да подберем най-доброто изражение на хората в кадъра, така че всички да се харесват на групова снимка.

Екстрата 360 photo пък въведе заснемането на интересни сферични панорами, а режимът Eraser се появи, за да помогне да изтрием нежелани движещи се обекти, попаднали пред камерата – например туристи или автомобили. Режимът „драма“ добави още един ефект – той взима движещия се обект и го клонира, създавайки сюрреалистични снимки.

За първи път видяхме и двойната снимка: телефонът може да снима едновременно с предната и задна камера, комбинирайки двете в една. Същата функция Samsung вгради и във видеокамерата, която получи и нови „умения“ като забавен каданс и забързано видео. Самото видео стана доста по-гладко, благодарение на вградената оптична стабилизация.

Професионалистите от фотографската лаборатория DxOMark дадоха отлична оценка и започнаха да сравняват качеството на смартфона с това на дигиталните камери.

Година по-късно Samsung Galaxy S5 дойде с революционния сензор ISOCELL – за първи път вграден в смартфон. Новата тогава технология, специално разработена от южнокорейската компания, увеличи значително качеството на снимките при ниска осветеност, като съедини четири съседни пиксела в един. Начинът, по който е създаден сензорът, от своя страна позволи смартфонът да стане по-тънък.

618x406
Samsung Galaxy S5

Технологията донесе и още една огромна полза за потребителите – автоматично фокусиране за едва три десети от секундата. С това намали и опасността да изпуснем правилния момент на снимката. Нововъведение бе и функцията Smart WDR, която надгради HDR режима.

С S5 се появи и друга функция, която днес вече е задължителна: „боке“ ефектът. Това представлява способността на камерата да фокусира определен обект или човек на преден план и да замъгли фона. Похвалите не закъсняха и Samsung Galaxy S5 беше поставен на първо място в класацията на DxOMark.

По-високата резолюция на камерата донесе подобрение и за видеото. То достигна 4К при 30 кадъра в секунда, а във FullHD броят на кадрите нарасна до 60, създавайки по-плавни кадри.

Първата позиция в класацията на DxOMark запази и наследникът – Galaxy S6, с който Samsung намигна и на професионалистите. 16-мегапикселовият сензор вече можеше да снима и във формат RAW, което позволи далеч по-добра обработка на изображенията в програми като Photoshop. Цветовете на снимките станаха и още по-точни, благодарение на IR сензор за баланс.

В допълнение с водещия за индустрията по бързина автофокус, Samsung въведе и нова функция за бързо заснемане – двоен клик върху Home бутона ни водеше директно в камерата, независимо в кое меню се намираме.

618x402
Samsung Galaxy S6 Edge+

Освен за професионалистите, южнокорейската компания въведе и важна функция за любителите на селфитата.

Нов режим позволи ултрашироки снимки със 120 градуса покритие с предната камера – възможност да съберем повече хора в снимката.

За всички мобилни телефони кадрите при по-слаба светлина са едно от големите предизвикателства. Samsung Galaxy S7 направи голяма крачка напред в тази посока с изцяло нов сензор с големи пиксели и широка бленда f/1.7. Това, заедно с оптичната стабилизация, помогна за отлични снимки при ниска осветеност.

Професионалният режим, който позволява фини настройки на ISO, скорост на затвора, фокус, цветови баланс, експозиция и други, помогна нa Samsung да запази лидерските си позиции, като този път на фокус бяха и подобреният HDR режим, който донесе и най-добър динамичен обхват – нито една част на снимката не е твърде светла или твърде тъмна.

С Galaxy S7 видяхме и Motion снимка – при натискане на бутона телефонът заснемаш едновременно снимка и 3-секундно видео. А видеокамерата вече снима в цели 4К резолюция.

Наследникът не можа да се похвали с обновени сухи цифри за задната камера, но това не значи, че Samsung не са правили нищо цяла година. Galaxy S8 получи не просто по-добра, а и по-умна камера. Вместо да заснема само една снимка, телефонът започна да прави няколко и сравнявайки пиксел по пиксел (общо 12 милиона), да избира най-добрата възможна снимка, още преди да сте мигнали.

При предната камера мегапикселите нараснаха до 8, като тя получи и по-широка бленда от f/1,7 и възможност за широкоъгълна снимка – идеален за селфита в нощен клуб.

Когато решихме, че камерите няма накъде да се подобряват, се появи Galaxy S9+ с куп нови възможности и подобрения. Как го постигна? Galaxy S9+ вкара в играта двойна камера и се превърна в първия в света смартфон с двойна бленда – f/1,5-2,5. Какво означава това? 28 процента повече светлина, 30 процента по-малко шум на снимките, най-добри кадри на тъмно и първо място в DxOMark.

618x346
Samsung Galaxy S9+

Малко по-подробно: двете камери са по 12 мегапиксела, а едната от тях е и телеобектив. Хардуерно подобрение е и добавената отделна RAM памет директно в чипсета, която служи само и единствено за обработване на снимки. Самото обработване вече включва три серии по четири снимки, които изкуственият интелект обединява в една.

Не можем да споменем и Live focus – подобрената версия на функцията, която намираме още в Galaxy S5. С нея можем да заснемем кадър, а по-късно да решим колко замъглен да бъде фонът.

Неусетно достигаме и до наши дни със серията Galaxy S10+. Устройството събира в себе си десет години иновации, за да предложи най-доброто, което дават стотици милиони долари, вложени в проучване и разработка.

Броят на камерите набъбва до три, за да предостави една от най-полезните иновации и до днес – ултрашироката камера, която заснема много, много повече. Samsung отново се доказва като лидер и предлага кадър от 123 градуса, което все още никой конкурент не може да постигне. Дори и човешкото око вижда до 120 градуса – по-малко от Samsung Galaxy S10+.

Останалите две камери са стандартната и втората с двойно приближение, които надграждат постигнатото от Galaxy S9+. Новост в последния модел от флагманската серия е режимът Bright Night, който събира и подобрява всички споменати по-горе технологии и нововъведения. Така постига перфектни снимки при слаба светлина.

618x412
Samsung Galaxy 10+

Отпред Galaxy S10+ вече има две камери.

Първата е посочена от Samsung като 10MP, но се оказва малко по-голяма – 10,85MP. Разликата звучи малка, но е значима, защото с позволява с предната камера да заснемаме 4K видео. Втората действа като сензор, който засича дълбочината на кадъра. Това прави възможно създаването на снимка с кристално чисто изображение на преден план и боке ефект на заден и ни дава най-ефектното селфи за социалните мрежи.

Трудно ни е да си представим какво и как още може да се подобри в камерите на смартфоните, но не се чудим за първи път. И всеки път производителите ни изненадват наново. Затова и без да се нагърбваме с прогнози, очакваме, че следващият модел от серията Galaxy S ще ни накара отново да възкликнем „уау“.

 
 
Коментарите са изключени

Къде се намира най-голямото бунище за горене на отпадъци в света

| от |

Къде отиват всички стари потребителски електроники, след като бъдат изхвърлени? Обикновено се разкрива версията, че ненужните вещи се рециклира и намира приложение в създаването на нова технология, но статистически погледнато и неофициално се смята, че повече от 540 000 тона се обработват в Африка. А столицата на електронните отпадъци е Акра, Гана. В долината Корле се крие бунището „Старата Фадама“, където местните жители разполагат с огромното количество стара електронна техника. И след като бедността в този район минава границите на разумното и се радва на високи нива на престъпност, зоната става известна като „Содом и Гомор“.

Около 40 000 души обитават тази локация и се препитават с рециклиране на отпадъците, които най-често идват от заможните западни страни, включително и САЩ. Базелската конвенция се опитва да защити жителите като забранява превозването на техника съдържаща опасни материали, но съществува една вратичка, която позволява превозването на такава техника, ако се използва за поправяне и употреба. Проблемът в този случай, не е че се изпраща такова количество, а в обработката на въпросната техника. Как изобщо се ражда тази локация? Историята има отговор.

Когато столицата Акра започва да се урбанизира, гетото ѝ също се разраства. През 80-те години там се приютяват бежанци от Конкомбо-Нанумбската война и бедстващите жители стават все повече. В края на 90-те години столицата се електрифицира бързо и с това започва търсенето на електроника и достъпна техника.

1280px-Agbogbloshie,_Ghana_-_September_2019

Снимка: By Muntaka Chasant – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=81933169

Проблемът е, че жителите не са толкова богати, следователно залагат на вече употребяваните продукти. Междувременно потребителското общество на запад трябва постоянно да инвестира в иновации, следователно старите вещи трябва да освободят място за нови. Гана търси точно такава стока и много скоро реката от употребявани телевизори и компютри потича към нуждаещите се. И всички са щастливи за известно време, особено след като могат да закупят компютър на цена 10 пъти по-ниска от пазарната. До тук добре, но в един момент се оказва, че повече от 75% от изпратената техника не може да функционира и е повредена. Това е потвърдено едва през 2008 година и по-тъжната новина е, че каналът продължава да е отворен и Акра получава нови и нови счупени продукти, които трябва да „рециклира“.

И докато САЩ се опитва да се оправдае относно експорта на подобна техника (използвайки източници като Wikipedia), Великобритания се оказва като един от износителите на електронен отпадък, следвана от Китай и редица други консуматори. Според данни на издания като The Guardian, Европа изнася около 352 474 метрични тона електронен отпадък в страни като Гана, Нигерия, Пакистан, Украйна и отново Китай (там количеството е толкова голямо, че се налага износ). Част от старите компютри и лаптопи пристигат в страната под формата на дарения, никой не може да обясни как точно трябва да се използва автомобилната електроника. Очевидно се очаква от младите ганийци да използват комфорт модулите, имобилайзерите и всички останали електронни модули, които намират пътя си до бунищата. Не е ясно коя конвенция е преценила, че в страна, където електрониката се изгаря, някой ще използва системите на автомобил, за да отваря прозорците в дома си например.

Въпросното бунище се намира до гетото на столицата. Съответно всеки, който иска да изкара някакво препитание е обречен да се рови в отпадъците и да търси техника, от която да се извличат ценни метали. Методиката също е вълнуваща и напреднала – правят се огнища и купища пластмаса започва да се изгаря. От останките се обират по-ценните метали (обикновено няколко грама) и продължава издирването на следващите ценни метали. Ресурс за рециклиране пристига почти всеки ден и по същата линия се освобождават във въздуха редица замърсители. Основната цел на операцията е да се извлече медта от всички платки. В замяна на това във въздуха се освобождават вредни метали като олово, меркурий, арсен и сложни съединения на бром, които по-късно отиват в почвата. Понякога се използват и киселини, които да помогнат за по-бързото разграждане на пластмасата.

1920px-Agbogbloshie,_Ghana_2019

Снимка: By Muntaka Chasant – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=81939788

Рециклирането по този начин продължава и до днес, а при направени изследвания на Greenpeace се оказва, че съдържанието на тези вещества във водата и почвата е стотици пъти над нормата. Изгарянето на пластмаси освобождава около 3000 микрограма олово – важна съставка за допълнително втърдяване на корпусите на някои уреди. При направено изследване на The Guardian от миналата година става ясно, че такива химикали се откриват и в съдържанието на яйцата. Обгазяването засяга най-често репродуктивната система, нервната система и мозъкът – практически цялото човешко тяло е изложено на опасност.

Смъртната статистика в страни като Гана показва, че 23% от починалите са жертва именно на рециклиране. Порочната практика се движи като течението Гълстрийм. Една пратка може да замине за Гана, друга за Нигерия, понякога корабите плават до Китай, а най-интересното е, че в Хонгконг също е започнал да извлича благородни метали от платки. По данни на BBC около 200 милиона души служат отдадено при създаването на . Гана все пак остават рекордьори в „рециклирането“ и до днес. Още по-страшните прогнози показват, че страната ще удвои вноса на боклуци тази година. Според същото проучване се смята, че именно това бунище е успяло да измести Чернобил по замърсяване, но за разлика от евакуирането на жителите на Припят, обитателите на долината (около 250 000 души) продължават да живеят там. И всичко това се постига благодарение на старата техника, която официално трябва да се „рециклира“.

Korle_Lagoon

Снимка: By finnish eye – korle lagoon, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15233960

 
 
Коментарите са изключени

Спортни хроники: Русокосият ангел на Рим, застрелян заради шега

На 18 януари 1977 г. млад мъж със светещи под шапката му руси коси влязъл в бижутерски магазин в Рим и извикал смразяващото: „Никой да не мърда, това е обир!“Той бил с вдигната яка на палтото и с ръце в джобовете, внушаващи, че държи оръжие. Собственикът на магазина Бруно Табочини действал мигновено, нямал време да се замисля. В последната година бил обиран вече два пъти и нямало да позволи отново да изпадне в ролята на жертва.

Табочини извадил пистолета си и стрелял няколко пъти по заплашителния посетител. Куршумите покосили русия мъж пред ужасените погледи на двама негови приятели, които станали свидетели на най-абсурдната смърт в историята футболната игра. Талантливият, млад и обичан от феновете полузащитник на Лацио Лучано Ре Чекони паднал на земята, а на гърдите му зеели дупки. С последните си глътки въздух той успял да промълви: “Това е шега, това е само една шега…”.

“Ставай, Чеко, стига толкова”, разтърсил го невярващо неговият съотборник Пиетро Гедин, до последно надявал се, че цялата сцена е просто поредната майтапчийска приумица на Лучано. Но раните били истински и дошлите след няколко минути карабинери нямало как да помогнат, а лекарите просто констатирали смъртта на 28-годишната футболна звезда.

Такъв бил стилът на трагично загиналия Лучано Ре Чекони, такова било чувството му за хумор и не пропускал да го проявява. Малко преди фаталния ден той искал да пробва шегата с обира в друг магазин, но тогава не успял да си намери съучастници. Ре Чекони, известен като Русокосия ангел сред привържениците, израснал в градчето Нервиано в близост до Милано. И по-късно, когато стигнал чак до националния отбор на Италия, си останал простодушен, водел обикновен живот и в него нямало никакво високомерие.

Шегите му не се променили и във всички отбори, в които е бил, те останали негова запазена марка. Случвало се да намаже обувките на съотборник с кравешки лайна, да се приземи на тренировъчния терен с парашут, да скрие ключа от съблекалнята. През военната служба обогатил още повече арсенала си от майтапи, повлиян от грубия войнишки хумор. В таланта му обаче нямало и капка съмнение, макар че самият той се чудел колко далеч е стигнал в кариерата си. Първо играел в Про Патрия в трета дивизия и се налагало да работи допълнително в местен автосервиз, за да изхранва себе си и близките си.

  Стилът на игра на Ре Чекони не се отличавал с грациозност, той трудно обработвал топката, рядко вкарвал голове и получавал доста червени картони – но качествата му спечелили интереса на Томазо Маестрели, тогавашния треньор на Фоджа. Маестрели искал да въведе в отбора тоталния футбол на Аякс и му трябвал всеотдаен футболист, който не се пести, не жали и съперниците. Лучано Ре Чекони бил точно такъв и ангелският му вид бил подвеждащ, защото на терена ставал същински дявол, не спирал да тича през всичките 90 минути и всяко единоборство за него било на живот и смърт. Извън терена обаче си оставал все същият безгрижен веселяк. С Фоджа Ре Чекони успял да спечели промоция от Серия Б в Серия А под ръководството на Маестрели.

Година по-късно наставникът бил назначен в Лацио, където бил посрещнат враждебно заради миналото си като играч на Рома. На всичкото отгоре, с Маестрели Лацио изпаднал в Серия Б, но треньорът запазил поста си и успял да върне „орлите“ в елита още следващия сезон. Разбира се, амбициите му не приключили дотам и той се заел да оформи състав, който да се бори за титлата на Италия. Звъннал и на добре познатия си непримирим халф Ре Чекони. „Аз в Лацио? Оценявам шегата, тренер“, засмял се футболистът. Но Томазо не се шегувал. С Лучано Ре Чекони в отбора, тимът на Лацио достигнал второто място, а през 1974 г. за пръв път в историята си станал шампион. Наградата за Ре Чекони била повиквателна за националния отбор. На върха на славата си обаче Томазо Маестрели получил тежка диагноза: рак на черния дроб.

Не успял да завърши следващия сезон като треньор на пейката на Лацио, а футболистите му били сринати емоционално. Ре Чекони също сякаш не бил същият на терена, бил апатичен и незаинтересован. Маестрели се завърнал за още един кратък период като треньор и спасил Лацио от изпадане, но в края на 1976 г. починал. По същото време Лучано Ре Чекони бил контузен и изпаднал в депресия. Шегите му секнали, а единствената радост било семейството му – съпругата Чезарина и двете им деца. Във фаталния 18 януари 1977 г. докторът на Лацио зарадвал футболиста с новината, че вече е здрав и от следващия ден може да се включи в тренировките. Най-после Ре Чекони можел да се усмихне. Вечерта излязъл със съотборника си Пиетро Гедина и бизнесмена Джорджо Фратичоли да отпразнуват новината. Фратичоли помолил приятелите си да минат през бижутерския магазин, където той трябвало да изпълни някаква поръчка.

Ре Чекони се усмихнал, казал „Няма проблем, ще отнеме само минута“ и влязъл наперено през вратата… 70-те години били труден и кървав период в Италия, период на сблъсъци и престрелки. Червените бригади упражнявали терор срещу полицията и чиновниците, десните воювали с левите, дори в Рим били чести случаите на грабежи и изстрели по улиците. Собственикът на магазина Бруно Табочини бил с опънати нерви, след като вече два пъти бил предавал обирджии на полицията. Години по-късно разследване на сина на Ре Чекони – Стефано, и няколко журналисти заключило, че даже не било нужно Лучано да се провикне, че прави обир.

Тримата влезли мъже с вдигнати яки и предизвикателни пози били достатъчна причина да посегнеш към пистолета. Табочини нямало как да осъзнае, че това е опит за шега. Съдът в крайна сметка решил, че собственикът е стрелял при самоотбрана и го освободил. На погребението на Лучано Ре Чекони се стекли хиляди фенове на Лацио, питащи се как е възможно любимецът им да бъде застигнат от толкова нелепа смърт. Но просто в онзи период на напрежение и отровна атмосфера във Вечния град, дори една неумела шега можела да ти коства живота.

 
 
Коментарите са изключени

Кратичка историята на бикините

| от |

Бикините в съвременния си вид имат сравнително кратка история, която се простира само малко повече от половин век, но бельо, което е подобно на бикини, има и се носи често за определени дейности поне от времето на гръко-римляните. Всъщност, първият известен ни екземпляр от какъвто и да вид бикини е от още по-отдавна – около 5600 г. пр. н. е.

Археологически находки от Помпей показват Венера, богинята на любовта и красотата, също облечена в дреха, подобна на бикини. И това е само един пример от много образи на Венера, открити в целия регион, на които тя е облечена в облекло, напомнящо на бикини – както на стенописи, така и на мозайки.

Що се отнася до съвременните бикини, първите стъпки в еволюцията им започват на плажа в Бостън през 1907 г. Бостън тогава е бил значително по-скромно място от древен Рим – затова австралийската плувкиня Анет Келерман дори не е било нужно да обува бикини, за да скандализира народа – тесен бански в една част е повече от достатъчен, за да изплаши бостънци дотолкова, че да я затворят в затвора за скандалното й облекло. Само 3 години по-късно, този тип плувно облекло вече е напълно приемливо за плаж.

Esther Williams 2

Естер Уилямс

През 1913 г., когато жените са допуснати за първи път в олимпийски състезания по плуване, дизайнерът Карл Янстен създава първите бански от две части – впити шорти и горница с къс ръкав. Когато идват 30-те години на 20 век, започват да се появяват деколтета, а ръкавите и страните на банския изчезват. Холивуд изигра огромна роля в развитието на бикините като набляга на сексапила и гламурността и съответно прекрасната Естер Уилямс във филми като „Neptune’s Daughter“ прекарва възможно повече време във водата, облечена в провокативни (за времето си) бански костюми.

С изобретяването на нови материали като найлон и латекс, около 1934 г. банските костюми стават по-подчертаващи формите на тялото и вече имат презрамки, които могат да се повдигат или спускат.

Betty Grable 20th Century Fox

Известният Pin-up модел Бети Грейбъл

До началото на 40-те години банските от две части вече са доста често срещана гледка по плажове. Холивудските pin-up момичета като Ава Гарднър, Рита Хейуърт и Лана Търнър бяха заснемани доста често, носейки такъв тип бански костюми, и техните снимки красяха военните казарми по целия свят.

След това идва лятото на 1946 г., когато двама мъже, инженерът Луис Реард и дизайнерът Жак Хайм, създават и пускат собствени бански от две части горе-долу по едно и също време. Хайм е дизайнер на бански костюми по професия, който изработва този модел специално за магазина му в Кан, Франция. Той го кръщава „Atome“, което отразява оскъдните му размери. За да рекламира най-новата си модна линия, той наема пилоти, които изписват думи в небето.

Междувременно в Париж, Луис Реард, вдъхновен от жени, които вижда да навиват банските си костюми, за да хванат повече тен, създава свой собствен бански от две части, който нарича „бикини“. Нарича го така, защото смята, че въздействието на банския му ще бъде като на експерименталните атомни бомби, които по това време се взривяват близо до рифа Бикини в Тихи океан. Реард рекламира бикините като „най-малкият бански на света“ и ако се замислим днес как наричаме този тип бельо – атом или бикини – бихме си отговорили чий продукт печели конкуренцията.

Мишелин Бернардини

Модерните бикини бяха официално представени пред света на модата на 5 юли 1946 г., когато голата танцьорка Мишелин Бернардини (единствената жена, която Реард успява да намери да носи облеклото му), ги показа на модно дефиле до басейн в Париж. Няколко присъстващи американски модни репортери изразяват лек шок от оскъдните бански, като заявиха, че това може и да е окей за френските жени, но американските момичета никога не биха се решили в такъв мръснишки, долен вид. Година по-късно бикините ще направят и своя американски дебют.

Първоначалните продажби на бельото вървят бавно. В САЩ има много хора, които намират разголения характер на бикините шокиращ и неморален, а в някои градове носенето им на публично място дори е незаконно.

Goldie Hawn - 1970

Голди Хоун 

През 60-те и 70-те обаче идва сексуалната революция и популярността на бикините рязко избухва, ставайки важна част от поп културата. Тъй като отношението на обществото към секса става все по-спокойно, бикините съответно стават все по-малки и по-малки с напредването на времето, а до началото на 80-те години идват на мода бикини с много ниска талия, които се държат само от една връзка. След това се появяват дори още по-отрязани бикини, след това идват и просто въженца с миниатюрни парчета плат, които едвам да покриват срамотиите на човек…

 
 
Коментарите са изключени

Заговорът на Уолстрийт срещу американския президент

| от |

През 1933 и 1934 г. може би се случва предполагаем заговор за сваляне на правителството на Франклин Делано Рузвелт от банкери на Уолстрийт и едри бизнесмени. Докато вестниците по онова време го наричат „гигантска измама“, други, включително Специалният комитет на Камарата на ООН за американските дейности, намират твърденията за „достоверни“. Решете сами:

По време на предизборната му кампания през 1932 г. Рузвелт обещава работни места за безработните изплашени бизнесмени, които се страхуват, че той ще превърне капиталистическата им нация в социалистическа. Един от първите икономически актове на Рузвелт като президент е да премахне златния стандарт, през април 1933 г.

Консерваторите са възмутени от това. Както пише сенатор Хенри Д. Хатфийлд:

Това е деспотизъм, това е тирания, това е унищожаването на свободата… Така обикновеният американец се свежда до статута на робот. Президентът не просто е подписал смъртния акт на капитализма, но е наредил осакатяването на Конституцията, освен ако приятелите на свободата, независимо от партията, не се обединят, за да си върнат загубеното.

И някои хора действително се обединяват и създадат Американската лига на свободата с намерението да покажат „ценността на насърчаването на хората да работят; насърчаване на хората да забогатяват„. Членовете включват някои от най-заможните и най-могъщи хора в страната по това време:

Айрийн, Пиер и Ламо дю Понт, Джон У. Дейвис, бившият кандидат за президент и адвокат на Дж, П. Морган, Алфред Слоън от General Motors и Ал Смит [виден нюйоркски политик].

Според тези, които вярват, че има заговор, няколко членове на лигата, страхувайки се от социалистическите и комунистическите (според тях) реформи, които Франклин възнамерява да направи, правят план да свалят кабинета му от власт. Участниците в заговора включваха дю Понт, бивш кандидат за президент, бивш губернатор на Ню Йорк, банкери от Уолстрийт и директора на компанията Bethlehem Steel.

Vincenzo_Laviosa_-_Franklin_D._Roosevelt_-_Google_Art_Project

Франклин Рузвелт

Двама членове на този Уолстрийт пуч бяха Джералд Макгуайър, продавач на облигации с доста връзки и командир на американския легион в Кънектикът, и Уилям Дойл, също бивш командир на американския легион.

По това време в САЩ, в разгара на Голямата депресия, фашизмът не се възприема като напълно лошо нещо от редица американци. Всъщност един историк отбеляза: „Успехът на Хюи Лонг (популярен и силен губернатор на Луизиана) изглеждаше доказателство, че фашизмът може да му идва на човек отвътре… със съгласието на хората“.

В действителност, застъпниците за крайно дясно правителство вярват, че разполагат с готова милиция, която ги чака в лицето на членовете на Американския легион:

Бедните, но добре обучени ветерани от Първата световна война бяха идеалните кандидати за фашистка милиция [и] чрез Американския легион, те вече бяха организирани и униформени… близо милион членове.

SmedleyButler

Смедли Бътлър

Без съмнение Смедли Бътлър е американски герой. Присъединява се към пехотинците на 16-годишна възраст и:

Първо служи в Куба като непълнолетен лейтенант през 1898 година… заради актовете си на смъртоносен героизъм в Боксерското въстание, докато е бил още в юношеските си години… е удостоен с първия си от два медала на честта [и става] комендант на родната полиция на Хаити… В Китай от 1927-1929 г. Бътлър… е повишен в генерал-майор.

Участници в Боксерското въстание

Като не особено сервилен човек, Бътлър често се е сблъсквал с различни неприятности. През 1932 г. той защитава Бонус маршовете (на снимката най-горе), протест на 20 000 бедни ветерани от Първата световна война, които правят лагер във Вашингтон в опит да получат пари за участието си във войната.

Бътлър е бил много популярен сред ветераните и често е бил молен да говори пред ветерански групи. В обръщение към членове на Американския легион през 1931 г. Бътлър казва:

Прекарах 33 години… като мъж от висок клас за Големия бизнес, за Уолстрийт и банкерите. Накратко, бях рекетьор за капитализма… пречиствах Никарагуа за международните банки… през 1909-1912г… Мексико… за американските петролни интереси през 1916г… Доминиканската република за американски захарни интереси през 1916г… Хаити и Куба… за момчетата от Нешънъл сити… Помогнах в изнасилването на половин дузина централноамерикански страни в полза на Уолстрийт…

Бътлър остава защитник на правата на войниците и продължава да изнася лекции срещу печалбарството от войната, споделяйки страха си, че фашизмът в САЩ нараства.

По-голямата част от основната версия на сюжета на заговора идва от показанията на генерал Бътлър пред Специалния комитет на Камарата (Комитета на Маккормак-Дикщайн). Той твърди, че през 1933 г. към него са се обърнали Дойл и Макгуайър под претекста, че искат да помогне за реформирането на Американския легион.

В началото на заговора Бътлър трябва да „постави“ 200-300 редовни легионери сред публиката на годишната конвенция, да ги накара да вдигнат шумотевица и след това да излязат и да изнесат реч, която ще е предварително написана от Дойл и Макгуайър. На въпроса откъде ще дойдат парите за транспортиране на войниците до Чикаго, Бътлър казва, че Макгуайър му е казал: „О, ние имаме приятели“, които включват Грейсън Мърфи.

Бътлър се измъква, но след това по-късно Робърт Кларк идва при него, наследник на компанията за шевни машини Singer, идва при него и му обяснява, че речта е важна за плана им да върнат златния стандарт в Америка:

Не искам да загубя [състоянието си]. Склонен съм да похарча половината… за да спася другата половина. Ако излезете и направите това изказване в Чикаго, сигурен съм, че те ще приемат резолюцията и това ще бъде една стъпка към връщането на стандарта.

Бътлър отново отказа да произнесе речта.

След конвенцията, през ноември 1933 г., Макгуайър се отново говори с Бътлър, този път да ръководи „много голяма супер организация за поддържане на демокрацията“, която той определи по-късно като „френска организация от супер войници“. Твърди се, че Макгуайър казва на Бътлър, че войниците ще „подкрепят президента… [като се уверят], че той няма да променя метода [на финансиране на правителството]“.

Заговорът, според Бътлър, включва и внедряването на „помощник-президент“, секретар по общите въпроси, за да помогне на преумореният Франклин, за когото „всеки може да каже, че здравето на президента отлсабва… и тъпият американски народ ще се хване на това след секунди“.

Бътлър никога не се присъединява към този заговор, но говори със своя приятел и репортера на Philadelphia Record, Пол Комли Френч за това. Френч разследва нещата през септември 1934 г. и свидетелства, че когато говорил с Макгуайър, той му казал, че:

Имаме нужда от фашистко правителство в тази страна… Единствените мъже, които имат патриотизма да го направят, са войниците, а Смедли Бътлър е идеалният водач. Той можеше да организира милион мъже за една нощ.

Френч потвърди останалата част от историята на Бътлър.

Никой никога обаче не е съден за този заговор.

 
 
Коментарите са изключени