Honda PCX125 идва сериозно променен

| от Honda |

Един от най-популярните скутери на Honda – PCX125, ни изненада със сериозен фейслифт за 2018 г. Впечаталяващ дизайн и високи технологии. Освен това новият PCX има нова тръбна стоманена дуплексна рама, нови джанти и гуми, както и подобрено задно окачване, спирачките вече са с ABS, а двигателят предоставя повече максимална мощност и се отличава с изключителна горивна ефективност.

PCX125 е един от скутерите с най-успешна история в двуколесната линия на Honda. От лансирането му през 2010 г. до момента само в Европа са продадени над 140 000 бройки от него. Успехът му се дължи на изпитаната формула Honda – неговият стилен, модерен дизайн позволява да се впише елегантно в градския начин на живот, а компактните му размери гарантират, че ще улесни вашето пътуването през натоварения трафик и търсенето на паркомясто.

Удобната седалка и изправената позиция на водача, мястото за фулфейс каска под седалката, както и цялостната изработка на екстериора осигуряват висша степен (ниво „X“) на личния комфорт, откъдето идва и името на модела: PCX като Personal Comfort X. И най-важното: скутерът не е скъп, и е лесен за обслужване, което допълнително стимулира популярността на PCX.

През 2010 г. PCX е първото двуколесно превозно средство в Европа, което разполага с технологията Idling Stop (Старт-Стоп). Две години по-късно става първият скутер в Европа с ултраефективния подобрен двигател на Honda (eSP). През 2016 г. машината отговаря на стандата EURO4 и сега, за да се задържи на един изключително конкурентен пазар, за 2018 г., PCX125 идва с основна актуализация на дизайна, напълно ново шаси и повече мощност на двигателя. У нас, в дилърствата на Honda скутерът PCX 125/WW125 ABS ще се появи през май на цена от 7499 лв. с ДДС.

Дизайнът винаги е бил от ключово значение за PCX125. Неговото надграждане е видимо в модела за 2018 г., като естествените контури дават още по-силно съдържание на стила. Скутерът е по-функционален, като ездачът разполага с повече свобода на движение, увеличен е багажният обем под седалката, променен е LCD инструментариумът, който е в унисон с LED светлините отпред и отзад. Новата тръбна стоманена двойна рама увеличава здравината и подобрява управлението в града; преработеният дизайн на джантите намалява масата, независимо че гумите са по-големи. Амортисьорите разполагат с променящи се на три положения пружини и увеличен ход.

У нас скутерът ще се появи през май на цена от 7499 лв. с ДДС.

Като запазва изключителната си икономия на гориво, двигателят постига по-голяма мощност, благодарение на преработената въздушна кутия, входа и отработените газове, без да се жертва въртящият момент в диапазона на ниските ниските обороти.

Силуетът на PCX125 прави силно визуално впечатление с естествените си контури и играта на светлина по извивките му. Гладките големи площи са боядисани в основния цвят, без да има прекъсване между предната и задната линия.

Редизайн са претърпели капакът на двигателя и входът на въздушната кутия, които са оформени като едно цяло – първият е с метално-сребрист цвят, а входът за въздух се намира на черния капак над него.

Дизайнът на предната част на новия PCX125 също така налага стилна и неповторима идентичност. LED светлините и LED мигачите оформят новото лице на скутера. Същото може да се каже и за задната светлина, която е все още двустепенна, но с по-големи размери за по-голяма видимост.

Изгледът на мотоциклета е подобрен – използването на черно върху хром около кормилото добавя премиум усещане, както и хромираните заострени краища на ръкохватките. Големият джоб отляво може да събере бутилка за вода или напитки и сега има по-широк капак, който улеснява достъпа на ездача до съдържанието. Освен това има и адаптор от 12V прав ток.

Височината на седалката е увеличена с 4 мм до 764 мм, и е по-удобна от стария вариант благодарение на увеличената до 540 мм широчина на корпуса. Новата рама позволява на основата за краката да бъде изнесена напред, като така има повече пространство. Както седалката, така и капакът на горивото се отварят с помощта на бутоните с едно натискане. Обемът на багажното под седалката е увеличено с 1 л – до 28 л и събира лесно фулфейс шлем. Новият дизайн на централната конзола представя цялата информация, която е лесна за разчитане. LCD дисплеят показва скоростта, а и изминатото разстояние, горивото в резервоара, средната консумация на гориво и спирането на празен ход.
2018 PCX125 ще се предлага в четири цветови варианта: Pearl Cool White, Pearl Nightstar Black, Matt Carbonium Grey Metallic, Pearl Splendor Red.

PCX125 за 2018 г. има ново шаси. Тръбният стоманен „опорен“ дизайн на предишния модел е заменен със стоманена дуплексна рама. Това подобрява способността за управление и усещане на машината, без да се губи от маневреността в града, с която PCX е известен от създаването си. Към това трябва да добавим удобната позиция за езда. За пръв път в скутер на Honda пластмасовият основен обтекател заема мястото на стоманената конструкция, използвана преди. Редизайнът на рамата е редуцирал с 2,4 кг масата.

Междуосието е с 2 мм по-късо при 1313 мм, а геометрията на кормилното управление остава същата, с 27 градуса и 86 мм ход. Общото тегло на борда е 130 кг. Колелата са по-леки, с по-тънки джанти, с нов дизайн и с 8 спици, а не с 5 както бе при предишното поколение на модела.

Предницата тежи 7% по-малко (0,2 кг), а задната част спестява 11% (0,5 кг). Размерите на гумите също е увеличен до 100/80-14 за предните и до 120/70-14 за задните и в комбинация с новите колела не само осигуряват по-леко натоварване, но и допринасят за икономията на гориво благодарение на намалената деформация на гумата.

Предната вилка е непроменена – 31 мм с 89 мм ход, но задните амортисьори са изнесени към двигателя. Тристепенно регулируемата пружина на задния амортисьор допринася за по-комфортно пътуване независимо от терена.

Спирачките са с двубутални апарати и 220 мм предна дискова и 130 мм задна барабанна. Едноканалният ABS работи на предната спирачка.

Двигателят е SOHC с течно охлаждане, два клапана на цилиндъра и с обем 125 куб. см. Агрегатът на PCX125 е усъвършенстван Smart Power (eSP), който захранва PCX125, е компактен, с отлично представяне, тиха, гладка работа и намалени емисии на CO2. Двигателят осигурява повече мощност при високи обороти, без спад на въртящия момент. Това е била и целта на инженерите – да се подобри производителността при по-високи скорости. Върховата мощност сега е с 3 кВт по-голяма до 8,99 кВт @ 8500 об / мин, с въртящ момент от 11,8 Нм при 5000 об / мин.

За по-голям ефект обемът на кутията на въздушния филтър е увеличен с един литър. Входът е разположен отляво, а местоположението и профилът на вътрешните части са преработени, за да се даде възможност за най-плавно преминаване на въздушния поток. С 2 мм по-голям диаметър (до 26 мм) e дроселната клапа, която взима повече въздух, а вътрешните части на отработените газове са оптимизирани за подобряване на потока и имат по-голям трипътен катализатор.

Компактният радиатор е интегриран в екстериора отдясно и използва нов дизайн на капака с по-голям обем на двата изпускателни отвора, за да се подобри предаването на горещ въздух. Това подобрение означава по-малък вентилатор със 7 мм – 125 мм. Така е постигнато по-ефективно охлаждане, без да е необходимо по-голям радиатор да се справи с допълнителната топлина, генерирана от увеличената мощност.
Също така е преработена скоростната кутия V-Matic, като сега е с разширен диапазонът на предавателните отношения. Тази промяна поддържа ускорение в нискоскоростния диапазон е намалява триенето на ремъка. Така се постига изключителна горивна ефективност, като с 1 литър бензин, скутерът изминава 47,6 км . така с един резервоар от 8 л могат да се изминат над 400 км. Старт-стоп системата автоматично гаси двигателя след три секундиработа на празен ход, и го стартира незабавно веднага след като се подаде газ с ръкохватката.

За икономията на гориво спомагат и технологиите, разработени в следствие на изследванията за намаляване на триенето. Компактната горивна камера и оптимизираното време за запалване се комбинират с ефективното охлаждане на горивната камера. Диаметърът и ходът на буталото са 52,4 x 57,9 мм, при степен на сгъстяване 11,0: 1.

 
 

Netflix спира „Jessica Jones“ и „The Punisher“

| от chronicle.bg |

Netflix спря „Jessica Jones“ и „The Punisher“, с което приключи всичките 5 сериала на Marvel. 

„The Punisher“ на Marvel няма да има трети сезон“, каза говорител на платформата пред The Verge. „В допълнение, разгледахме отново колаборациите си с Marvel и решихме, че третият сезон на „Jessica Jones“ ще бъде и последен. Прекарахме 5 успешни години на партньорство заедно и благодарим на феновете, които следяха съвместната ни работа.“

И двата сериала ще останат на платформата, въпреки че Disney вече е пред отваряне на свой собствена стрийминг сайт, Disney+, през есента. Netflix обаче споделя права за „Jessica Jones“, „Iron Fist“, „The Defenders“, „Daredevil“, „Luke Cage“ и „The Punisher“.

„Daredevil“ беше спрян през ноември 2018 година след три сезона, „Iron Fist“ – през октомври 2018 след два сезона, „Luke Cage“ – също през октомври след два сезона, a „The Defenders“ имаше само един сезон.

Изпълнителният директор на Marvel TV, Джеп Льоб, написа в писмо до феновете: „Партньорът ни реши да не показва вече историите на тези прекрасни герои… Но вие познавате Marvel. Както каза бащата на Матю Мърдок: „Величието на един човек не е в това как пада, а как се изправя след това.“

Има вероятност сериалите да се подновят по Hulu или Disney+, но с друг актьорски състав и друг сценарии.

 
 

„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай“ по рецепта на Никос Казандзакис

| от chronicle.bg |

Никос Казандзакис е гръцки писател, чието творчество включва романи, есета, поеми, трагедии, пътеводители и не на последно място преводи на произведения като Дантевия „Ад“ и „Фауст“ на Гьоте. Смятан е за един от най-знаковите гръцки писатели и философи на ХХ век.

Роден на днешната дата през 1883 г. в териториите на тогавашната Османска империя, Казандзакис прекарва по-голямата част от живота си извън родната Гръция, с изключение на годините на Втората световна война.

Някои от романите му се занимават с историята и културата на собствената му страна и връзката между човека и Бога. Двете пъти е номиниран за Нобелова награда за литература, а през 1975 г. за един глас не успява да спечели и наградата е връчена на френския писател Албер Камю.

По случай рождената дата на автора на романи като „Алексис Зорбас“, „Капитан Михалис“ и „Последното изкушение“ събираме тук малка част от необятното му творчество. 

nikos-kazantzakis

„Почувствах още веднъж колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

„Истинските учители са тези, които използват себе си като мостове и канят учениците им да минат по тях.“

„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай.“

„Идеалният пътешественик винаги си създава идеална страна, към която да пътува.“

„Единственият начин да служиш на себе си е да служиш на другите. Или да се опитваш да ги спасиш – това е достатъчно.“

„Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека. Но съм сърце и затова обичам.“

kazantzakis-thumb-large

„Само една жена съществува в този живот – една жена с безброй лица.“

„Идваме от тъмната бездна и свършваме в тъмната бездна. Краткият период, в който има светлина, наричаме живот.“

„Човек има нужда от малко лудост, в противен случай никога няма да се осмели да среже въжето и да бъде свободен.“

„Красотата е безмилостна. Ти не я гледаш. Тя гледа в теб и не прощава.“

„Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека – самотата.“

„Тъй като нямам договор с определен срок с живота си, отпускам спирачката, когато стигна при най-опасната стръмнина. Животът на всеки човек е една железопътна линия, с нагорнища и надолнища, и всеки разумен човек пътува по нея със спирачка.“

Kazantzakis-Tribute-1140X530_show_inner

„Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце.“

„На врата на глухия можеш да чукаш цяла вечност.“

„Бог сменя образа си всеки миг. Благословен е човекът, който може да го познае във всичките му образи.“

„Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души – един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама – този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно…“

 
 

„Денят на бащата“: няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“

| от Цветелина Вътева |

Ако заглавието „Сцени от един семеен живот“ не беше вече взето от филма на Ингмар Бергман, щеше да стои съвършено на новия сериал на БНТ „Денят на бащата“.

Вече гледахме два от шестта епизода, които ще разкажат на зрителите тъжната история на разпада на едно семейство. История, в която, за жалост, почти всеки ще види нещо от и нещо за себе си.

Ако трябва да започнем позитивно, сме длъжни да кажем, че още от първия епизод стана ясно, че това е един емоционално инвестиран сериал: както от страна на създателите, така и от страна на актьорите. Лайтмотивът за гнилостта на човешките отношения, която постепенно ги изяжда, е актуален откакто съществуват киното и телевизията, а естествено и отпреди това.

Още трейлърът на сериала ни подготви за един невесел сюжет, а песента на Стефан Вълдобрев „Тази песен не е за любов“ потвърди очакваното: ще бъде тежко.

Историята на Димо и Калина е дълбоко реалистична. Бракът им се е скапал невидимо от тях и когато циреят избива, вече е късно за животоспасяваща операция. Отдолу има прекалено много болка, а инфекцията на отегчението и липсата на говорене, се е разпростряла в тъканите на брака им.

Както често се случва, изневярата, която се явява спусъкът на раздялата, е само върхът на айсберга. Преди да се стигне дотам, двойката е затънала в дълбоко неразбиране, а партньорите са се превърнали само в родители.

Онова, което тепърва ще гледаме, вероятно е процесът на един развод с всичките съпътстващи го емоционални травми, които дават своя неизбежен отзвук не само върху двамата съпрузи, а и върху техните родители, приятели и, най-вече, дете.

Именно детето е и в центъра на конфликта: малкият Боби (в ролята Патрик Шон Хесън) много добре представя детската драма на един развод дори само в сцената с дървото, в която детето няколко пъти повтаря на родителите си „Къде да стъпя?“.

original

Къде да стъпи едно хлапе в ситуация на развод е въпрос, с който вече се занимават доста организации, включително в България, и това е много важно, тъй като докато възрастните често имат някакъв ресурс за справяне с житейските драми, децата все още не са изградили механизми за справяне със събитие с подобен травматичен заряд. А според Европейската комисия, на всеки два брака в Европа се случва един развод: плашеща статистика, която може да демотивира всеки вярващ в идеята, че бракът е логичното продължение на любовта и неин гарант за сигурност и дълъг живот.

захари бахаров

Прави впечатление, че мъжките образи са по някакъв начин по-положителни от женските. Докато Александър Сано и Захари Бахаров категорично печелят симпатиите на зрителите си със своята мъжка откровеност към случващото се, героините на Весела Бабинова и Глория Петкова са чиста проба неприятни, макар и не лишени от реалистичност.

Калина е загубила своята идентичност някъде в брака си и сега, изправена пред загубата, губи почва под краката си и превръща детето си в оръжие в битката с бъдещия си бивш съпруг. Достатъчно тъжно е, че една сутрин човек се събужда и разбира, че онзи, който е приемал за даденост, е врагът в леглото му. А още по-тъжно е, когато дойде сблъскът с категоричността на партньора, който просто не иска повече да изпълнява тази роля.

весела бабинова

Дали това оправдава отвратителното „Ако беше мъж…“ и „Ти не си мъж на място“, манипулативното „Тати вече не ни обича“ или натоварването на детето с житейската паника на майката, е въпрос на свободна интерпретация.

„Не мога да дишам, като че ли е умрял някой“, казва Калина на майка си, с която я свързва едно и също родово „проклятие“ – това на развода. Всеки, който е преживявал тежка раздяла, знае, че в такъв момент наистина не може да се диша. Болката е физическа, усещането за загуба е всепоглъщащо и фрагментиращо личността, а мракът се материализира до степен да може да бъде докоснат.

александър сано

Връзката на приятелската двойка Кико и Милена, от които тръгва разпадът, е не по-малко интересна. Там виждаме ревнива жена и спокоен и зрял мъж, чиито отношения се озовават в рискова позиция малко „от нищото“. Поне ако приемем, че параноята на жената, че мъжът й ще последва примера на най-добрия си приятел, е „нищото“.

глория петкова

Образът на Милена ни припомня и още нещо. Момчета, няма правилен отговор на въпроса „Изневерявал ли си ми?“. Подобно на „Дебела ли съм?“, до това питане просто не трябва да се стига.

Двете връзки представят двете може би най-чести причини за разрухата на един брак: ревността в комбинация с неувереността на единия партньор, и изчерпването в съчетание с умората от Другия. Валери Петров е написал „Неделята е тъжен ден за хора, усещащи един от друг умора“. Когато не е само неделя, краят е дошъл.

Още един елемент, който допринася за тягосния реализъм на сериала, са онези жалки женски хитринки, които излизат на повърхността при всяко земетресение в една връзка. „Да го накарам да ревнува“, „Да го вържа с още едно дете“, „Да го накарам да се върне като му покажа какво губи“ пр. никога неработещи женски прийоми за задържане на мъжа, който през това време пие в бара и се оглежда за някоя мацка, правят жената да изглежда по-слабия пол.

Нещо, което обаче често се променя качествено с хода на времето. Месеци след раздяла мъжете, които непосредствено след нея са се гмурнали в партита, безразборен секс и изобщо всичко онова, което се разбира под „свобода“ във възрастта след 30г., често се оказват самотни и депресирани. Докато жените, които са реагирали бурно емоционално в първия момент и веднага са се потопили в необходимия траур след края на една връзка, преживяват раздялата по-пълноценно и излизат от нея наистина освободени.

Дали ще видим подобно развитие в „Денят на бащата“, предстои да разберем.

След излъчването на първия епизод, хорът, който след всеки български филм или сериал започва да пее как българските актьори театралничат и не стават, отново запя същата песен. Но ако трябва да сме честни, Захари Бахаров и Александър Сано, които отдавна са се доказали като отлични актьори, са много педантични, естествени и добри в ролите си. Актрисите сякаш са едно ниво надолу в тон с образите си, но предстоят още четири епизода, които могат да изравнят „резултата“.

Всъщност диалозите не кънтят на кухо, а като изключим някои моменти на предобряне, актьорската игра не е трън в очите на заинтересуваните от сюжета зрители.

Освен Захари Бахаров, Весела Бабинова, Александър Сано и Глория Петкова, видяхме и/или ще видим на екран Малин Кръстев, Петя Силянова, Явор Гърдев, Иван Налбантов, Лидия Инджова, Йоана Буковска-Давидова, Станка Калчева, Свежен Младенов, Ванина Кондова. Режисьор е Павел Веснаков, а оператор е Александър Станишев, известен с работата си в киното, както и с участието си в създаването на „Стъклен дом“, „Под Прикритие, „Връзки“ и др.

Сценарият е дело на Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова („Стъклен дом“, „Дъвка за балончета“, „Под прикритие“, „Революция Z“).

Епизодите се излъчват от 22.00ч, понеделник и вторник, три поредни седмици, едновременно по БНТ 1 и БНТ 4.

 
 

Майк Тайсън предложил $10 000, за да набие горила

| от chronicle.bg |

Майк Тайсън е животно и тази история не е никак изненадваща. 

Бившият професионален боксьор разказа как е предложил $10 000 на служител в зоологическа градина, за да се бие с една от горилите. Причината била, че горилата тормозела другите себеподобни и Тайсън искал да я накаже. Служителят, разбира се, отказал офертата.

Майк Тайсън е известен, освен със спортните си постижения, и с любовта си към животните. Той дори снима предаване за Animal Planet, посветено на първата му любов. „Първото нещо, което някога съм обичал, е гълъбите. Те много приличат на хората.“ Затова и „иска да й разбие зурлата“.

Боксьорът е на романтична разходка в зоологическата градина с вече бившата му съпруга Робин Гивънс някъде в края на 80-те като парка отваря специално за него. „Платих на един от работниците да отвори парка само за мен и Робин“, казва шампионът пред The Sun.

„Когато стигнахме до клетката на горилите, имаше една горила, която биеше всички други. Те бяха толкова мощни, но очите им бяха невинни като на малки деца.“