Големите тайни на малките процесори

| от Васил Шушков |

2019 е годината на Samsung. Една от най-влиятелните технологични компании в света празнува излизането на десетия модел от серията смартфони, донесъл десетки иновации, които днес смятаме за неизбежна част от ежедневието си – Galaxy S.

Вече си поговорихме за дисплеите и камерите, гарантирали безспорния успех на серията, която превърна Samsung в лидер на пазара на смартфони. Голяма част от безкрайните нови възможности на устройствата, с които не можем да се разделим обаче, нямаше да бъдат реалност без подобренията в процесорите.

Всички имаме обща представа какво представлява процесорът – комбинация от компоненти, наложени върху миниатюрна платка, която ни позволява да отворим по-бързо Instagram на телефона или да играем най-новата екшън игра. Това е така.

Процесорите обаче са и нещо много повече: те са основният двигател на иновациите при компютрите и мобилните устройства.

Формулата е проста: колкото повече изчислителна мощ притежаваме, толкова повече неща можем да правим ефективно.

Годините иновации преодоляха всички препятствия пред това да носим в джоба си свръхмощни машини, с които можем да правим какво ли не.

Рядко се замисляме за това, но модерните смартфони, като например Samsung Galaxy S10, са впечатляващи що се отнася до чиста мощ.

Новият чипсет, произведен от Samsung – Exynos 9820 – притежава 8-ядрен процесор, като само едното от тях е над 13 пъти по-мощно от процесо

ра в марсохода Curiosity.

Първият мобилен 1GHz процесор

Историята на процесорите Exynos започва през 2010 година. Първият от серията е избран за Samsung Galaxy S, с което южнокорейската компания се превръща в първия производител, който вгражда процесор с тактова честота от 1GHz в мобилен телефон.

Това открива редица нови възможности пред устройствата от този тип и отваря вратата за използването им за множество ежедневни задачи, за които досега сме разчитали на компютър.

Exynos, чието име идва от две гръцки думи (едната означава „умен“, а другата „зелен“), е разработка изцяло на Samsung, които решават, че няма да използват друга компания, която да произвежда този важен компонент, а ще вложат усилия в собствен продукт. Този подход позволява на южнокорейската компания да създаде процесор специално за своите нужди и така оптимизира скоростта и енергоефективността му – двете най-важни характеристики за процесора в един смартфон.

Тъй като технологията на процесорите създава ограничения относно неговия размер и използваната енергия, още в Samsung Galaxy SII компанията удвоява броя на ядрата вместо просто да направи самия процесор по-голям. Ако днес трудно ще намерим едноядрени процесори, то по онова време те са навсякъде, а двуядрените наистина са иновация в смартфоните.

Именно мощта на процесора задвижва и нововъведенията.

Смартфонът от 2011 г. вече снима видео с Full HD резолюция – нещо, което нямаше да е възможно без бързия процесор, който поддържа и резолюция на екрана от 1440х900.

Да лежи на стари лаври, не е в стила на Samsung и още през следващата година компанията застава сред първите редици и удвоява отново броя на ядрата – те вече са четири, което носи два пъти повече мощ, но и 20 процента по-висока енергоефективност. Така създават първия в историята четириядрен процесор, изработен по 32 nm технология и вложен в телефон. На него трябва да благодарим и за новите функции в камерата, като например заснемането на осем снимки една след друга.

Макар че процесорите, които Samsung влага във върховата си серия, вече спокойно могат да се съревновават с лаптопите, предназначени за средния потребител, производител на смартфони №1 работи усилено и още през следващата година записва името си в историята за четвърта поредна година. Samsung Galaxy S4 става първият смартфон в света с осемядрен 28 nm мобилен процесор по технологията, която остава стандарт и до днес – big.LITTLE. С две думи, южнокорейската компания влага процесор с осем ядра, които се отличават в зависимост от задачата, която трябва да изпълняват.

618x410

Половината от тях са с тактова честота 1,6 GHz и са предназначени да се справят и с най-тежката задача, с която може да ги натоварите. Останалите са по 1,2 GHz и работят, когато не изисквате твърде много от телефона и пестят живота на батерията. Тази изчислителна мощ позволява едновременно заснемане на Full HD видео снимка с пълна резолюция.

Без да жертва батерията, наследникът Galaxy S5 увеличава мощта си до 2,1 GHz и 1,4 GHz съответно, което носи на пазара 4K видеозапис и 60 кадъра в секунда при Full HD и 1080х1920 резолюция на екрана.

Добавена реалност, лицево разпознаване и тежки видеоигри – всичко това става възможно през 2015 година, когато на пазара се появява Samsung Galaxy S6 с най-новия Exynos 7420 – първият в индустрията мобилен процесор, изграден на технологията 14 nm FinFET. Зад името се крият 20% по-добра производителност и цели 35% по-малко използване на батерията.

Мощният 8-ядрен 64-битов процесор поддържа дисплей с резолюция 3840х2400 и Ultra HD (4k). Благодарение на него смартфонът заснема и 4K видео. „Като цяло, 14 nm Exynos 7420 се усеща като с около година пред конкурентите си“, пишат тогава колегите от GSMArena.

Наследникът му се появява с 30% по-добра производителност и 10% по-малко употреба на енергия.

Освен за камерата и дисплея, процесорът е от ключово значение за скоростта на интернета. Samsung Galaxy S7 и неговият Exynos 8890 позволяват скорост на сваляне на данни от 75 мегабайта в секунда – скорост, която и днес е предостатъчна. Трябва да отбележим, че процесорът впечатлява и конкурентен производител, който решава да го вгради и в своя флагман.

И ако тази скорост на сваляне на данни ви се струва недостатъчна, още следващият модел получава 125 мегабайта в секунда (1Gbps). Но процесорът в Galaxy S8 може да се похвали с още много. Той е произведен чрез 10 nm технология, което е значителна стъпка напред, като увеличава с 27% производителността и намалява с още 40% консумацията на енергия.

Именно мощният  Exynos 8895 е в основата и на далеч по-умната камера. Специално създадена технология, с която работи, подпомага по-бързите изчисления в области като изкуствен интелект и машинно самообучение. Така S8 заснема няколко снимки и сравнява един по един 12 милиона пиксела, за да създаде възможно най-добрата снимка.

Със своите 20 ядра графичният процесор кара и геймърите вече да не включват конзолата си, дори и да са вкъщи – просто смартфонът им вече позволява впечатляваща графика на игрите.

Всъщност със S8 може да оставите не само конзолата, но и компютъра.

Мощните 8 ядра (4 по 2,3 GHz и 4 по 1,7 GHz) са достатъчни като за компютър не само на хартия. С технологията си DeX Samsung позволява на професионалистите да оставят лаптопа вкъщи в редица ситуации. Имате нужда от по-голям екран или от хардуерна клавиатура?

Именно тази технология, задвижвана от достатъчно силния процесор, отговаря на тези нужди. Свързвайки S8 с екран, получавате истински компютър с офис пакет и всички приложения, които имате на телефона си. А когато сте готови, просто го прибирате в джоба си.

Значително подобрената изчислителна мощ и намалената в пъти консумация на енергия си пробива път и чрез въвеждането редица нови технологии. Exynos 9810 в Samsung Galaxy S9 се възползва максимално от машинното самообучение.

s9gaming2

Категоризацията на снимки и търсенето на предмет или човек в албумите ви вече е по-лесно отвсякога. Смартфонът сканира мигновено и лицето ви, като позволява сигурното заключване и отключване. Самите снимки от своя страна стават несравнимо по-добри благодарение на изкуствения интелект, бързите изчисления и алгоритми, които намаляват шума и подобряват останалите аспекти. Настройката на ефекта „боке“ вече се случва на живо – още преди да сме натиснали бутона. Видеото е с 4K UHD резолюция и до 120 кадъра в секунда.

Exynos 9810 е с до 40 процента по-бърз от предшественика си, а графичният процесор – с 20%. Нарасналата изчислителна мощ вече се грижи и за сигурността на данните ви чрез криптиране на паметта.

За да отбележи подобаващо рождения ден на флагманската си серия, Samsung прави голяма стъпка напред и с процесора в S10 минава на следващото ниво. Както отбелязахме със S4, стандартът при мобилните устройва е big.LITTLE. При последния си върхов модел обаче, Samsung прави една значима промяна – осемте ядра вече са разделени на три. Първите две (2,73GHz всяко) са предназначени за пълна мощ. Други две ядра на 2,31 GHz балансират между производителност и енергийна ефективност в зависимост от нуждите ви, а останалите четири по 1,95 GHz се грижат за ежедневните задачи с минимално използване на батерията.

Иновативната архитектура носи 15% повече производителност при 40% по-малко използвана енергия.

Exynos 9820 е решително по-добър и в още едно поле, което отдавна подобрява телефона, без да го забелязваме – изкуствения интелект.

Samsung S10 има отделен хардуерен акселератор, който изпълнява AI задачи 7 пъти по-бързо от предшественика си. Значителното подобрение идва от факта, че процесорът вече е толкова мощен, че може да ги изчисли сам – без да има нужда да ги изпраща до сървър.

exynos 9820

Големите и ярки дисплеи на Samsung ни изкушават и да гледаме филми на телефона, докато пътуваме например. Тук отново на помощ идва процесорът с няколко възможности, които ни дава.

Първата е осезаемо по-бързата скорост на сваляне на данни – вече до 2Gbps, ако операторът ви поддържа такава. Това означава, че филм с размер 3,7 GB може да бъде свален за около 15 секунди. Втората е да гледате и филми с още по-високо качество – до 8K резолюция. Самият той поддържа и заснемане на видео с такава резолюция. А третата е възможността да ги съхранявате.

Samsung S10+ е първият телефон в света, който има 1 TB памет (1024 GB), което позволява свалянето и запаметяването на огромен брой филми и цели сезони на сериали, както и прехвърлянето им с невиждани досега високи скорости от компютър на телефона.

Устройството е снабдено с керамичен гръб, което освен много красив, го прави и изключително издържлив на удари и надрасквания. А 12GB RAM помагат за светкавична скорост на изпълнение при многозадачност.

1170x924

Крайният резултат от 10 години иновации в линията Exynos и Galaxy S е следният: според класацията на Geekbench, следена зорко от всички в индустрията, която черпи данни от приложение, което потребителите си качват на телефона, трите варианта на Galaxy S10 (S10, S10+ и S10e) окупират първите три места.

Още не знаем какви подобрения ще донесе следващото поколение процесори, но вече знаем, че Samsung са уверени в способността си да произвеждат такива. И съвсем наскоро обявиха, че навлизат и на пазара на процесори за лаптопи, настолни компютри и сървъри. И конкуренцията определено трябва да се притеснява.

 
 
Коментарите са изключени

Най-желаните коледни подаръци през годините: Кърпичка на Мики и Мини Маус (1930)

| от |

Всеки предмет с главата на любимия ни плъх Мики Маус се тиражира чудесно стига тя да е поставена върху предмета от Disney. Така е открай време, така е и днес.

Мики Маус е създаден, за да замести друг герой на Disney, Освалд късметлийския заек. Мишокът за първи път се появява в краткото филмче „Plane Crazy“, а дебютът му пред публика е в Steamboat Willie (1928) – една от първите анимации със звук. В последствие се появява е в над 130 филма като „The Band Concert“ (1935), „Brave Little Tailor“ (1938) и „Fantasia“ (1940). Общо 10 от филмите на Мики са номинирани за Оскар за най-добра кратка анимация, а „Lend a Paw“ печели статуетката през 1942. През 1978 Мики става първият анимационен герой със звезда на Холивудската алея на славата.

Trolley Troubles poster

Освалд късметлийският заек

От 1930 Мики си има и свой комикс, рисуван предимно от Флойд Готфредсън и издаван 45 години.

И с невероятната си популярност мишокът няма как да не направи, както казахме, всичко, върху което го има, изключително ценно. Затова и краси доста предмети – от тениски до кутии за храна. Още от ранните си години, Мики Маус се появява във формата на плюшени играчки и твърди фигурки. До голяма степен отговорен за мърча на Мики е Кей Кейман (1892 – 1949), когото мнозина наричат „еталон за качество“. Усилията на Кейман в очите на The Walt Disney Company има страхотен принос към главоломния успеха на анимационния герой и съответно мъжът е обявен за Легенда на Disney през 1998 година. През 2008 списание Time пише, че Мики Маус е един от най-разпознаваемите персонажи в света, дори в сравнение със Дядо Коледа. Около 98% от децата по света между 3 и 11-годишна възраст най-малкото знаят за съществуването му. В началото на кариерата си Кейман основава маркетингова агенция в Канзас, Мисури. Агенцията специализира в създаване на продукти, базирани на филми и има сключени договори за създаване на няколко различи фигурки по изтъкнати анимационни герои. Той обаче се свързва с Уолт и Рой Дисни чак през 1932 година, така че носните кърпички не са негово дело. И все пак историята му е доста интересна и заслужава няколко реда:

След като се обажда на братята те проявяват интерес и го канят на среща, за да изнесе презентация. Усещайки страхотна възможност, Кейман тегли всичките си спестявания от банката и ги зашива в палтото си, за да са на безопасно място по време на двудневното му пътуване от Канзас към Лос Анджелис. Той будува през целия път от страх някой да не му открадне палтото. Когато пристига в офиса на братята Дисни, вади всичките пари на бюрото и казва, че те плюс 50% от печалбите ще са техни, ако му дадат лиценз да прави мърчъндайза на Мики. Сделката е постигната.

До 1932 година Мики няма много мърч.

През есента на 1929 г., когато Уолт е на среща в Ню Йорк със своя тогавашен дистрибутор Пат Пауърс, с него многократно влиза в контакт мъж с необичайна молба. По думите на Уолт: „… един тип се мотаеше около хотела, където бях отседнал, размахваше 300 долара и ми каза, че иска да сложи Маус върху хартиените таблети, които децата използват за писане в училище. Както обикновено, Рой и аз имахме нужда от пари, така че взех 300-те долара.“ Въпреки че в архивите на The Walt Disney Company не може да бъдат намерени следи за тази транзакция, братът на Уолт, Рой, потвърждава историята точно преди Уолт да умре.

В книгата си „The Mickey Mouse Treasures“ Робърт Тийман заявява: „Тази сделка не само дава на братята Дисни малко бързи пари, но и им показва, че има още начини за използване и монетаризиране на имиджа на Мики. Така започна революция в търговията с мърч на анимационни герои.“

Освен това, след известни турболенции в компанията Уолт смята, че образът на Освалд късметлийския заек е откраднат от един от колегите му  при неговото напускане (съответно и нуждата от нов образ, Мики, който да го замени). Затова  той е решен да защити права си върху новия герой. „Разработихме мерчандайзинга по-скоро от гледна точка да защитим героите си, неосъзнавайки паричния потенциал зад него“, казва Рой Дисни в интервю през 1968 г.

През месец ноември 1929, когато официално се отбелязва рожденият ден на Мики Маус, фокусът на компанията пада създаването на най-разнообразни стоки, с които да се популяризира мишка през 30-те години.

Така идваме до носните кърпички с Мини и Мики. Ето съвсем кратък календар на административните събития пред следващата 1930 година, когато те стават най-популярния подарък за Коледа.

На 3 февруари 1930 Рой Дисни подписва с George Borgfeldt & Company от Ню Йорк договор за производство на играчки с облика на Мики и неговата любима Мини Маус. 

На 27 март George Borgfeldt & Company издават първия лиценз за мърчандайз на Disney на Walkburger, Tanner and Company от Сент Гал, Швейцария, за производство на носни кърпички с образа на Мики и Мини. 

 
 
Коментарите са изключени

Великите Военни Изцепки: Десантът В Галопили

| от Александър Стоянов |

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

През 1914 г., светът е хвърлен в най-голямата война в дотогавашната история на човечеството. Това става и името, с което този конфликт остава известен до 1939г. – Голямата война. В първоначалният етап от войната, Германия и Австро-Унгария от Централните сили се изправят срещу Съглашението на Великобритания, Русия и Франция. Първите няколко месеца стават свидетели на поредица от открити сражения, в които новите достижения на индустрията превръщат бойните полета в месомелачки. За да избегнат прекомерните загуби на хора, основните армии се окопават в дълги стотици километри окопни системи. Войната се превръща от мобилна в позиционна. Наличието на ресурси в огромни количества се превръща в ключов момент от способността на всяка една държава да издържи на колосалното напрежение.

Към късната есен на 1914г., всеки от двата съюза търси начин да добави допълнителни участници в своите редици, с цел да разтегли фронтовете и да потърси пробив във вражеските коалиции. Именно по тази линия, в края на октомври, Османската империя е привлечена в лагера на Централните сили. Портата атакува руските позиции в Кавказ, а по море, набег на два германски бойни кораба през Проливите нанася сериозни поражения на едно от ключовите руски пристанища в Черно море – Одеса.

Landing_French-Gallipoli

 

Френски войници на остров Лемнос

Снимка: By Ernest Brooks (1876–1957), official Admiralty photographer – This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11331955

Нещо повече, с влизането на Османската империя във войната, Русия остава напълно откъсната от своите съюзници, а жизнено необходимите й ресурси и индустриални стоки вече не могат да достигат ефективно до нейна територия. В тази критична ситуация, и след като е понесла огромни загуби в първите месеци на войната, Русия започва да изисква от своите съюзници действия за пробиване на блокадата. Вариантите са няколко – пробив във фронта в Източна Франция, който да доведе до изтегляне на германските сили; Пробив през Балтийско море; Пробив през османските позиции. Поради силите на германската армия по суша и на имперския флот по море, за Париж и Лондон става ясно, че единствения вариант за постигане на успех и подпомагане на Русия минава през победа над османците.

Първоначалният план, изготвен от Хорейшо Кичънър, предвиждал да бъде превзет град Александрета (дн. Искендерун)  – ключов морски и железопътен възел. Превземането на Александрета означавало да се прекъсне връзката между османските владения в Мала Азия и останалите им територии в Сирия, Ирак, Хиджаз и Палестина. На хартия всичко звучало добре, но оценките за необходимите ресурси се оказали неприемливи за Франция, която вече изразходвала значителна част от възможностите си за да задържа германските войски, нахлули на нейна територия. Освен това, оставал проблемът със снабдяване на Русия.

Единственият пряк път за осъществяване на тази задача оставали Проливите. Именно в тази посока бил приет планът на лордът на Адмиралтейството, Уинстън Чърчил, който предложил изпращане на компактен флот и експедиционен корпус, които да сринат отбраната на Дарданелите, да пробият през Проливите и да отворят достъпа до Черно море. Чърчил базирал плана си на два основни пункта. Първо, прихванати съобщения на германската военна мисия в Истанбул предполагали доста скромни по обем сили на османците в района на Проливите. Второ – Чърчил се надявал че едно решително действие на Антантата на Балканите ще провокира България и Гърция да нарушат неутралитета си и да се присъединят към Антантата. Това, на свой ред, би прекъснало връзките между Австро-Унгария и Германия от една страна и Османската империя от друга.

Türkei, Dardanellen, Schweres Geschütz

Немска артилерия на Дарданелите

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-R36225 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5368395

В средата на февруари, 1915 г., британците придвижили малка флотилия, подпомагана от няколко руски и френски съда към Дарданелите. Корабите на Антантата започнали да бомбардират укрепените османски позиции на входа на Проливите и да разминират околните води. Първият проблем, на който се натъква операцията е лошото време. То не позволява облитането на вражески позиции с аероплани за разузнаване. Османците получават глътка въздух и съумяват да разместят батареите си така, че да не попадат под директния огън на вражеската палубна артилерия.

На 18 март, 1915 г., англо-френски флот от 18 линейни кораба и ескорт крайцери и разрушители атакува основните османски фортове на входа на Дарданелите. Флотът открива убийствен огън по османските позиции, но неуспешните предварително бомбардировки не са ги отслабили достатъчно. Същевременно, миночистачите на Съглашението така и не успяват да разчистят добре водите около Дарданелите, а османците полагат допълнителни взривове непосредствено преди битката. В резултат, 6 от 18 линейни кораба са или потопени или тежко повредени от мини. Планът за форсиране на Проливите само с военноморски сили пропада напълно. Съюзниците се съсредоточават върху план Б – десант и сухопътна офанзива.

В края на месец март в Египет е концентриран експедиционен корпус в размер 78 000 войници. Той се състои от три основни сегмента – британският Средиземноморски експедиционен корпус (СЕК), френският Източен корпус (ИК) и австралийско-новозеландският корпус, популярен като АНЗАК. Начело на операцията е поставен сър Иън Хамилтън. Подготовката по предстоящата кампания закъснява цели 4 седмици заради неуредици в подбора и подреждането на транспортните съдове. Това време е успешно използвано от османците, които очакват вражеският десант и започват да укрепяват Дарданелите, разчитайки и на контингент германски военни инженери и съветници.

Landing_at_Gallipoli_(13901951593)

Акустирането на новозеландски войници

Снимка: By Archives New Zealand from New Zealand – Landing at Gallipoli, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47036764

Междувременно, очакванията за бърза победа доминират стратегията на Антантата. Османските сухопътни сили са смятани за  неадекватни и неспособни на решителни действия. Това се дължи най-вече на провалите в хода на Балканската война. От друга страна, сред Антантата липсва адекватно отчитане на причините за османския провал срещу Балканския съюз. Сред войниците в Египет се разпространяват брошури с обещание за бърз успех и изваждане на Болният човек от войната в рамките на дни. Част от информацията за османските сили е почерпена от туристически брошури, печатани в Египет в навечерието на Голямата война.

Османците, наставлявани от германски висши офицери, начело с генерал Ото фон Сандерс, използват забавянето на Антантата за да укрепят своите позиции и да концентрират свежи сили на Галиполския полуостров. Общо, Портата съсредоточава 6 дивизии, в размер до 62 000 души. По-голямата част от тези войници са извлечени или от резерва (редиф) или са новобранци, свикани за окомплектоване на армията в Тракия. За да подобрят качеството им, германците и османските офицери извършват постоянни учения и нощни маршове.

Същевременно се извършва усилена работа по миниране на плажовете, поставяне на бодлива тел и създаване на картечни гнезда и места за придвижване на мобилна артилерия. Начело на 19-та дивизия, която прикрива на-южната част на Дарданелите е поставен Мустафа Кемал бей, прочул се по време на войната в Либия и заключителните фази на Балканската война. Османците организират и малка разузнавателна ескадрила, която да наблюдава за придвижване на вражеските сили.

Десантът на Антантата е планиран за 23 парил, 1915 г., но е отложен с два дни заради лошото време. Новото забавяне дава възможност на османците да се прегрупират и да разположат по-добре силите си, използвайки прикритието на ноща и новата система от пътища, изградена по настояване на германските инженери. Призори на 25-ти, съюзническите части атакуват в две насоки – нос Хелес – най-южната част на Галиполския полуостров и района, станал в последствие известен като АНЗАК, разположен северно от Габа Тепе. Целта на австралийско-новозеландските сили е да прекъсне пътя за отстъпление на османските сили в южната част на полуострова, докато основните британски части напреднат от юг.

OttomanBatteryAtGallipoli

Османска батарея

Снимка: By Bain News Service – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID ggbain.20341.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3617123

Непредвидени течения и не добра рекогносцировка на терена водят до грешки в дебаркирането и силите на АНЗАК са стоварени по-на север с ок. 2 км от очакваната зона – достатъчно, за да обезсмисли топографските карти, с които разполагат. Въпреки това, силите на АНЗАКс е бият храбро и успяват да си подсигурят някакво предмостие до края на деня. Въпреки това, техните командири препоръчват частите им да бъдат изтеглени и изпратени за повторен десант. Молбата е отхвърлена. Междувременно, Мустафа Кемал успява да реорганизира частите си и да попречи на австралийско-новозеландските отряди да завземат основните височини в сектора. Османците не успяват да пробият вражеската отбрана, но запазват по-високата позиция, от която имат възможност да наложат ефективен обстрел на противника.

На нос Хелес, разделен на пет сектора –  Y, X, W, V и S, нещата не се развиват по-добре. Османските брегови отделения, макар и в крайна сметка разгромени, нанасят значителни загуби на десантните британски сили – някои полкове губят до 60% от числения си състав. В края на деня, британското настъпление е локализирано, а към 27 април, общия напредък на английските части се измерва на не повече от 4 километра. До края на месец април, двете страни организират поредица от кървави атаки и контра атаки, които не успяват да нарушат постигнатата патова ситуация.

Картината на полесражението се запазва без особени промени и през май. На 5ти и 19ти се водят две кървави операции. Първата е на силите на Антантата, които се опитват да пробият на север. Втората е на османските войски, които опитват да изтласкат опонентите си в морето. И двете страни изпитват остър недостиг на муниции. Загубите в хода на боевете са значителни, а напредък отново не е постигнат. Макар да не успяват да разбият врага, османските войски доказват своите качества и вече никой сред командирите на Антантата не смее да повтори оценките си от края на април.

Periscope_rifle_Gallipoli_1915

Австралийски снайперист на пост

Снимка: By Ernest Brooks – This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=541447

През юни следват нови кървави боеве, в които османците губят над 30 000 души, а съюзниците –  около 10 000. Резултатът от касапницата е още няколко стотин метра изнасяне напред на британско-австралийските позиции, но нищо повече. През август, Антантата се опитва да отвори нов пробив при Сулва, където са стоварени допълнителни части, но и тяхното настъпление е задържано, а периметърът им остава скромен и недостатъчен за предизвикване на сериозно османско отстъпление. Новите битки водят до нови катастрофални загуби, а резултатът и за двете страни остава патов.

Влизането на България в Голямата война през октомври, 1915 г. коренно изменя положението в Галиполи. Антантата трябва да изтегли три пълни дивизии и да ги пренасочи към Солун за да закрепи рухването на фронта в Македония. Междувременно, през България към Галиполи започват да пристигат редовни доставки на снаряди и муниции от Германия, а също и голямо калибрена артилерия. Положението на окопалите се по бреговете части става нетърпимо и през месец декември, 1915 г., Антантата евакуира своите позиции. В 4:00 сутринта на 8ми януари, 1916 г., последните британски войници напускат своя сектор на нос Хелес, с което се слага край на един от най-големите военни провали в дотогавашната история.

Недостатъчната подготовка, липсата на стратегическа и тактическа яснота и недостатъчната координация водят до тотален крах на плановете, начертани от Чърчил, който понася позора на основен виновник за провала. Общо, в хода на Галиполската операция, Великобритания, Франция и Русия губят над 350 000 убити и ранени войници, докато османските загуби се оценяват на около 250 000. Значителна част от тези цифри представлява броя на ранените войници, а почти толкова са и онези, станали жертва на болестите, поразили окопалите се армии – най-вече тиф и дизентерия. Всяка година, на 25ти април в Австралия и Нова Зеландия се чества денят на АНЗАК, смятан за най-тържествения и важен празник, свързан с почитане паметта на жертвите на войната.

 
 
Коментарите са изключени

Странните коледни обичаи: Коледно пържено пиле в Япония

| от |

Какво е Коледа без богата трапеза, няколко вида сармички, постна храна и когато дойде време се свалят онези по-свидни суджуци, защото времето на постите започва бавно и сигурно да отлита. И щом всички тези кулинарни изпълнения започнат да се поливат с качествено червено вино, празникът официално започва да носи онези правилни топли вълни и настроение.

Това обаче няма как да се случи в Япония. Островната държава не празнува Рождество Христово, не очаква белобрадия старец и рядко може да видите коледно дърво в дома.
Японските жители са имунизирани от тези традиции и обикновено изпадат в екстаз, когато започнат да пътуват и опозноват коледните традиции. Търговците пускат промоции и се опитват да наложат декемврийския празник, но за съжаление в страната на изгряващото слънце не се огъва толкова лесно!

Можете ли да познаете какво вечерят японците на 25 декември? Не правят някакво много специално суши, не се занимават изобщо с традиционната си кухня. На Коледа всички отиват в ресторанта на полковника от Кентъки. Според изчисленията на ресторанта, повече от 3.6 милиона японци уважават пърженото пиле точно в този календарен ден. Може да звучи странно, но всичко започва през 70-те години на миналия век. Когато първият ресторант отваря врати в Япония, Такеши Оковара започва да мисли рекламна кампания, която да спечели аудиторията.

KFC Menu Items and Restaurant

И точно тогава се ражда идеята за парти кофа с крила. Самият Накатани признава, че чул чужденци, които се жалвали, че много им липсвала коледната пуйка. Неговият основен фокус бил да привлече туристите, които все пак се възползвали от коледните празници. И така започнало предлагането на коледна кофа с пилешко, макар и разликата между двете птици да е феноменална.

Съответно през декември забелязал наистина, че туристите оценили идеята, но освен това се появявали и някои по-редовни клиенти. До 1974 година, японската дивизия на ресторанта започнала да предлага Курисумасу ни ва Кентакки – Кентъки за Коледа. Интересното е, че точно тази кампания допринася за идигането до изпълнителен директор. Според различни маркетолози, кампанията е успяла да запълни една дупка, която просто липсва в японския календар. Рекламата показва щастливо японско семейство с кофа пилешко, торта и вино.

Промоцията е достатъчно добра и коства на японското семейство около 32 долара. Според статистиката, това меню е отговорно за една трета от печалбата на веригата за цялата година. Другата положителна страна е, че белият полковник получавал своята коледна премяна и имайки предвид, че възрастните хора са изключително уважавани в Япония, жителите бързо избрали правилната посока. Навсякъде по света ще обидите всички на масата, ако този празник бъде посрещнат с подобно меню, но Япония е място, което няма нищо общо с всичко останало по света. Официално знаете какво слага японеца на коледната трапеза.

 
 
Коментарите са изключени

„Библиотека с неща“ е една прекрасна идея

| от |

Какво е „Библиотека с неща“? Веднага даваме пример: „Библиотеката“ в Сакраменто, Калифорния, дава назаем всякакви неща, от които хората биха имали нужда от време на време, но не притежават и няма смисъл да си купуват. Инициатива е на Публичната библиотека в Сакраменто и има за цел да разшири предлаганите от това романтично звено на държавата услуги. Сред въпросните „неща“ има всичко – машина за ламиниране, музикални инструменти, цифрови фотоапарати, шевни машини и всякакви други уреди, технологии, машини и предмети

„Рядко се случва държавно предприятие с много ясна насоченост – книги – да има шанс да експериментира с нещо подобно“, казва Лори Истървуд от Публична библиотека в Сакраменто

Още през 70-те години в Съединените щати започват да се появяват подобни библиотеки, но само за инструменти – на снимката горе можете да видите едно подобно място. Днес има 40 библиотеки в цялата страна. В Колумб, Охайо, библиотеката с инструменти на RTCO разполага с близо 5000 инструмента, които се дават на заем на физически лица и организации с нестопанска цел.

Има и много с инструменти за дърводелство, дървообработване, градинарство, водопровод, електротехнически работи и зидария. Финансирането идва от общините, държавата, организации с нестопанска цел и частни дарители.

Има и библиотеки за семена – те се разпространяват и извън САЩ. И тъй като връщането на семена е невъзможно, библиотеките приемат вместо това семена от растения, които са поникнали от вече взетите семена.

Подобно на така наречените банки или трезори за семена, тези библиотеки служат и за съхранение на различни сортове растения през времето, както и за поддържане на биоразнообразие. Много от библиотеките имат редки семена на местни растения.

Освен инструменти и семена, самите библиотеки също са ценен ресурс за обществото. Те служат не само за складове на прашни стари аналогови книги. Изследователските библиотекари, например, могат да помогнат на посетителите да намерят редки книги, да оценяват достоверността на източници и да осигурят достъп до специализирани бази данни.

В същото време много библиотеки и ръководителите им намират нови полезни услуги, които да вършат, и така да развиват дейността си. Бъдещето на библиотеката като институция е малко неясно, но пък пълно с потенциал.

 
 
Коментарите са изключени