Големите тайни на малките процесори

| от Васил Шушков |

2019 е годината на Samsung. Една от най-влиятелните технологични компании в света празнува излизането на десетия модел от серията смартфони, донесъл десетки иновации, които днес смятаме за неизбежна част от ежедневието си – Galaxy S.

Вече си поговорихме за дисплеите и камерите, гарантирали безспорния успех на серията, която превърна Samsung в лидер на пазара на смартфони. Голяма част от безкрайните нови възможности на устройствата, с които не можем да се разделим обаче, нямаше да бъдат реалност без подобренията в процесорите.

Всички имаме обща представа какво представлява процесорът – комбинация от компоненти, наложени върху миниатюрна платка, която ни позволява да отворим по-бързо Instagram на телефона или да играем най-новата екшън игра. Това е така.

Процесорите обаче са и нещо много повече: те са основният двигател на иновациите при компютрите и мобилните устройства.

Формулата е проста: колкото повече изчислителна мощ притежаваме, толкова повече неща можем да правим ефективно.

Годините иновации преодоляха всички препятствия пред това да носим в джоба си свръхмощни машини, с които можем да правим какво ли не.

Рядко се замисляме за това, но модерните смартфони, като например Samsung Galaxy S10, са впечатляващи що се отнася до чиста мощ.

Новият чипсет, произведен от Samsung – Exynos 9820 – притежава 8-ядрен процесор, като само едното от тях е над 13 пъти по-мощно от процесо

ра в марсохода Curiosity.

Първият мобилен 1GHz процесор

Историята на процесорите Exynos започва през 2010 година. Първият от серията е избран за Samsung Galaxy S, с което южнокорейската компания се превръща в първия производител, който вгражда процесор с тактова честота от 1GHz в мобилен телефон.

Това открива редица нови възможности пред устройствата от този тип и отваря вратата за използването им за множество ежедневни задачи, за които досега сме разчитали на компютър.

Exynos, чието име идва от две гръцки думи (едната означава „умен“, а другата „зелен“), е разработка изцяло на Samsung, които решават, че няма да използват друга компания, която да произвежда този важен компонент, а ще вложат усилия в собствен продукт. Този подход позволява на южнокорейската компания да създаде процесор специално за своите нужди и така оптимизира скоростта и енергоефективността му – двете най-важни характеристики за процесора в един смартфон.

Тъй като технологията на процесорите създава ограничения относно неговия размер и използваната енергия, още в Samsung Galaxy SII компанията удвоява броя на ядрата вместо просто да направи самия процесор по-голям. Ако днес трудно ще намерим едноядрени процесори, то по онова време те са навсякъде, а двуядрените наистина са иновация в смартфоните.

Именно мощта на процесора задвижва и нововъведенията.

Смартфонът от 2011 г. вече снима видео с Full HD резолюция – нещо, което нямаше да е възможно без бързия процесор, който поддържа и резолюция на екрана от 1440х900.

Да лежи на стари лаври, не е в стила на Samsung и още през следващата година компанията застава сред първите редици и удвоява отново броя на ядрата – те вече са четири, което носи два пъти повече мощ, но и 20 процента по-висока енергоефективност. Така създават първия в историята четириядрен процесор, изработен по 32 nm технология и вложен в телефон. На него трябва да благодарим и за новите функции в камерата, като например заснемането на осем снимки една след друга.

Макар че процесорите, които Samsung влага във върховата си серия, вече спокойно могат да се съревновават с лаптопите, предназначени за средния потребител, производител на смартфони №1 работи усилено и още през следващата година записва името си в историята за четвърта поредна година. Samsung Galaxy S4 става първият смартфон в света с осемядрен 28 nm мобилен процесор по технологията, която остава стандарт и до днес – big.LITTLE. С две думи, южнокорейската компания влага процесор с осем ядра, които се отличават в зависимост от задачата, която трябва да изпълняват.

618x410

Половината от тях са с тактова честота 1,6 GHz и са предназначени да се справят и с най-тежката задача, с която може да ги натоварите. Останалите са по 1,2 GHz и работят, когато не изисквате твърде много от телефона и пестят живота на батерията. Тази изчислителна мощ позволява едновременно заснемане на Full HD видео снимка с пълна резолюция.

Без да жертва батерията, наследникът Galaxy S5 увеличава мощта си до 2,1 GHz и 1,4 GHz съответно, което носи на пазара 4K видеозапис и 60 кадъра в секунда при Full HD и 1080х1920 резолюция на екрана.

Добавена реалност, лицево разпознаване и тежки видеоигри – всичко това става възможно през 2015 година, когато на пазара се появява Samsung Galaxy S6 с най-новия Exynos 7420 – първият в индустрията мобилен процесор, изграден на технологията 14 nm FinFET. Зад името се крият 20% по-добра производителност и цели 35% по-малко използване на батерията.

Мощният 8-ядрен 64-битов процесор поддържа дисплей с резолюция 3840х2400 и Ultra HD (4k). Благодарение на него смартфонът заснема и 4K видео. „Като цяло, 14 nm Exynos 7420 се усеща като с около година пред конкурентите си“, пишат тогава колегите от GSMArena.

Наследникът му се появява с 30% по-добра производителност и 10% по-малко употреба на енергия.

Освен за камерата и дисплея, процесорът е от ключово значение за скоростта на интернета. Samsung Galaxy S7 и неговият Exynos 8890 позволяват скорост на сваляне на данни от 75 мегабайта в секунда – скорост, която и днес е предостатъчна. Трябва да отбележим, че процесорът впечатлява и конкурентен производител, който решава да го вгради и в своя флагман.

И ако тази скорост на сваляне на данни ви се струва недостатъчна, още следващият модел получава 125 мегабайта в секунда (1Gbps). Но процесорът в Galaxy S8 може да се похвали с още много. Той е произведен чрез 10 nm технология, което е значителна стъпка напред, като увеличава с 27% производителността и намалява с още 40% консумацията на енергия.

Именно мощният  Exynos 8895 е в основата и на далеч по-умната камера. Специално създадена технология, с която работи, подпомага по-бързите изчисления в области като изкуствен интелект и машинно самообучение. Така S8 заснема няколко снимки и сравнява един по един 12 милиона пиксела, за да създаде възможно най-добрата снимка.

Със своите 20 ядра графичният процесор кара и геймърите вече да не включват конзолата си, дори и да са вкъщи – просто смартфонът им вече позволява впечатляваща графика на игрите.

Всъщност със S8 може да оставите не само конзолата, но и компютъра.

Мощните 8 ядра (4 по 2,3 GHz и 4 по 1,7 GHz) са достатъчни като за компютър не само на хартия. С технологията си DeX Samsung позволява на професионалистите да оставят лаптопа вкъщи в редица ситуации. Имате нужда от по-голям екран или от хардуерна клавиатура?

Именно тази технология, задвижвана от достатъчно силния процесор, отговаря на тези нужди. Свързвайки S8 с екран, получавате истински компютър с офис пакет и всички приложения, които имате на телефона си. А когато сте готови, просто го прибирате в джоба си.

Значително подобрената изчислителна мощ и намалената в пъти консумация на енергия си пробива път и чрез въвеждането редица нови технологии. Exynos 9810 в Samsung Galaxy S9 се възползва максимално от машинното самообучение.

s9gaming2

Категоризацията на снимки и търсенето на предмет или човек в албумите ви вече е по-лесно отвсякога. Смартфонът сканира мигновено и лицето ви, като позволява сигурното заключване и отключване. Самите снимки от своя страна стават несравнимо по-добри благодарение на изкуствения интелект, бързите изчисления и алгоритми, които намаляват шума и подобряват останалите аспекти. Настройката на ефекта „боке“ вече се случва на живо – още преди да сме натиснали бутона. Видеото е с 4K UHD резолюция и до 120 кадъра в секунда.

Exynos 9810 е с до 40 процента по-бърз от предшественика си, а графичният процесор – с 20%. Нарасналата изчислителна мощ вече се грижи и за сигурността на данните ви чрез криптиране на паметта.

За да отбележи подобаващо рождения ден на флагманската си серия, Samsung прави голяма стъпка напред и с процесора в S10 минава на следващото ниво. Както отбелязахме със S4, стандартът при мобилните устройва е big.LITTLE. При последния си върхов модел обаче, Samsung прави една значима промяна – осемте ядра вече са разделени на три. Първите две (2,73GHz всяко) са предназначени за пълна мощ. Други две ядра на 2,31 GHz балансират между производителност и енергийна ефективност в зависимост от нуждите ви, а останалите четири по 1,95 GHz се грижат за ежедневните задачи с минимално използване на батерията.

Иновативната архитектура носи 15% повече производителност при 40% по-малко използвана енергия.

Exynos 9820 е решително по-добър и в още едно поле, което отдавна подобрява телефона, без да го забелязваме – изкуствения интелект.

Samsung S10 има отделен хардуерен акселератор, който изпълнява AI задачи 7 пъти по-бързо от предшественика си. Значителното подобрение идва от факта, че процесорът вече е толкова мощен, че може да ги изчисли сам – без да има нужда да ги изпраща до сървър.

exynos 9820

Големите и ярки дисплеи на Samsung ни изкушават и да гледаме филми на телефона, докато пътуваме например. Тук отново на помощ идва процесорът с няколко възможности, които ни дава.

Първата е осезаемо по-бързата скорост на сваляне на данни – вече до 2Gbps, ако операторът ви поддържа такава. Това означава, че филм с размер 3,7 GB може да бъде свален за около 15 секунди. Втората е да гледате и филми с още по-високо качество – до 8K резолюция. Самият той поддържа и заснемане на видео с такава резолюция. А третата е възможността да ги съхранявате.

Samsung S10+ е първият телефон в света, който има 1 TB памет (1024 GB), което позволява свалянето и запаметяването на огромен брой филми и цели сезони на сериали, както и прехвърлянето им с невиждани досега високи скорости от компютър на телефона.

Устройството е снабдено с керамичен гръб, което освен много красив, го прави и изключително издържлив на удари и надрасквания. А 12GB RAM помагат за светкавична скорост на изпълнение при многозадачност.

1170x924

Крайният резултат от 10 години иновации в линията Exynos и Galaxy S е следният: според класацията на Geekbench, следена зорко от всички в индустрията, която черпи данни от приложение, което потребителите си качват на телефона, трите варианта на Galaxy S10 (S10, S10+ и S10e) окупират първите три места.

Още не знаем какви подобрения ще донесе следващото поколение процесори, но вече знаем, че Samsung са уверени в способността си да произвеждат такива. И съвсем наскоро обявиха, че навлизат и на пазара на процесори за лаптопи, настолни компютри и сървъри. И конкуренцията определено трябва да се притеснява.

 
 
Коментарите са изключени

Политическата глупост, която предизвика пожар в АЕЦ

| от |

Сутринта в петък, 11 октомври 1957 г., работниците в ядрения реактор Уиндскейл Пайл 1 близо до Сийскейл, Къмбърланд, Англия, са изправени пред много неприятен избор: да оставят бушуващ пожар в реактора им да изгори, изпускайки опасно високи нива на йонизираща радиация в околна среда, или да се опитат да го изгасят с вода, което пък може да предизвика водородна експлозия, отново освобождавайки опасни нива на радиация, както и да взриви работниците. Ето историята на този инцидент:

HD.15.003 (11824034284) (right crop)

Уиндскейл Пайл, 1956

В Сийскейл в края на 40-те, началото на 50-те години на миналия век бяха набързо построени два реактора за производство на плутоний: Уиндскейл Пайл 1 и 2. И двата бяха по същество блокове от графит с облицовани с алуминий пръчки от уран. От едната страна голяма перка вкарва въздух над графита и пръчките, за да ги охлажда, докато горещият въздух се изтегля от другия край и се изпуска през комините. На комините са добавени и филтри в последната минути.

Windscale-reactor

Ядрено делене се случва в ядрото, когато неутроните се сблъскват с урана. При този процес допълнителна порция неутрони се удрят в графита и това взаимодействие преобразува кристалната му структура, карайки го да натрупва енергия до момента, в който може внезапно да я освободи под формата топлина. Точно тази крайна ситуация и се случва.

В годините след Втората световна война Великобритания отчаяно иска водородна бомба, за да бъде равнопоставена с американците. След години преговори за плановете на това оръжие, Харолд Макмилан най-накрая успява да се сдобие с тях. В края на октомври 1957 г. той трябваше да подпише декларация, с която САЩ ще споделят с Великобритания техните планове.

Докато се обсъжда договорът и подписването му, британските служители искаха да покажат на американците, че няма никакви недостатъци, проблеми или дефекти с реакторите им. Така че, вместо да ги реинструментират, за да ги направят безопасни, те често ги пускат на макс, до степени, които не са били проектирани да издържат.

Реакторът прегрява на 8 октомври 1957 г. след рутинна процедура, която работниците смятат, че минава успешно, както всички са очаквали. По средата на процеса работниците разбират, че желаното освобождаване на т. нар. енергия на Вигнер не се е случило напълно, и отново повишават топлината.

Много експерти смятат, че дори преди това второ загряване части от сърцевината са били далеч по-горещи от други, но работниците не са могли да знаят това, тъй като не са могли да го измерят. Във всеки случай консенсусът е, че все още горещите места на реактора, комбинирани с повторното затопляне причиняват пожара. И дори началото на пожара не се регистрира повишаване на температурата.

До 10 октомври 1957 г. вече работниците започват да се изнервят. Типичният спад на основната температура, който трябваше да последва освобождаването на енергията, все още не се наблюдава. Вместо това дори се регистрира постоянно повишаване. Без да осъзнават, че сърцевината е в огън, работниците увеличиха въздушния поток, за да забързат охлаждането. Това добавя кислород към огъня и изтласква радиоактивни частици нагоре през комина. Там са засечени от датчиците и в този момента работниците в централата разбират, че нещо не е наред.

Важно е да се знае, че в тази история ядрените работници са герои. Въпреки че може би е трябвало да се помислят малко преди да нагреят ядрото повторно на 8-и или да увеличат въздушния поток на 10-и, факторите, които наистина са предизвикали огъня в Уиндскейл, са политически, по нареждания от хора от много далечни високи позиции в държавата, които никак не разполагат с необходимите познания в областта.

Aerial view Sellafield, Cumbria - geograph.org.uk - 50827

И така, след като разбират, че нещо не е наред, на 10-и, работниците слагат предпазната екипировка и отиват да изследват горивото – едва тогава разбират, че гори вече почти два дни. Ръководителят на централата изследва цялата сграда на реактора и открива, че бушуващия ад влиза в контакт със защитният бетон. Той знае, че защитният бетон не е направен така, че да издържи на такъв тип пожар.

Те нямат особено много или пък особено добри варианти. До 11 октомври 1957 г. температурата в реактора е над 1260 градуса (лавата при изригване на вулкан обикновено е по-хладна). След като поставят метален стълб в огъня в неуспешен опит да го изгасят, когато той беше изваден, краят му беше втечнен.

При тази температура, когато водата (H2O) докосне разтопения метал (като този вътре в реактора), тя се окислява и водородът се отделя от кислорода. Служителите на централата се опасяват, че водородът може да се смеси с входящия въздух и да избухне, отваряйки дупка и излагайки населението на опасни нива на радиация и убивайки работниците.

Поради нелепата конструкция на реакторите опасни нива на радиация изтичаше с дни. Ако работниците решат просто да оставят огъня да изгори, дори ако защитният бетон не се разруши (а той почти сигурно щеше да се разруши), през това време радиацията щеше да продължи да изтича. И така, те изпробват единствения си друг вариант: да задушат огъня с течен въглероден диоксид. За съжаление обаче, те не можаха да приложат достатъчно. В крайна сметка огънят надделява и дори изяжда кислорода във въглероден диоксид.

Оставени без друг избор, те включиха маркучите, въпреки че все още се страхуваха да изключат охладителните и вентилационните системи. Водата не е причинила експлозия, но не е успяла и да потуши пламъците. В последен отчаян опит да се справят с пожара, всички са евакуирани от реакторът, с изключение на управителя на централата и началника на пожара. След това въздухът е спрян.

Управителят отново се качи на реактора, където вижда, че огънят създава мощен вакуум в неуспешен опит да се поддържа се нахрани с кислород. В крайна сметка, пламъците бавно започват да угасват, след това сиянието също намалява. В сърцевината на реактора продължава да се налива водата в продължение на още 24 часа, докато пожарът се загаси напълно.

Все още с желание да сложат ръка върху плановете на американската водородна бомба, британските лидери прикриват истинската причина за произшествието и обвиняват в работниците-герои от централата. Заблудата е успешна и САЩ споделя своите ядрените си тайни с британците. Последващи проучвания, извършени от Би Би Си и други медии, разкриват, че в крайна сметка е виновно правителството заради недостатъчно стриктните си политики за безопасност.

В здравословен план, нещата също са катастрофа. Въпреки че не е с мащабите на Чернобил, смята се, че отделянето на йод-131, цезий-137 и ксенон-133 е причинило поне 200 случая на рак; смята се също, че числата биха били много по-големи, ако не бяха добавени филтрите в последния момент.

За щастие, обаче, смелите работници, които се изправят срещу пожара, нямат завишен процент на рак или смъртност. Мениджърът на реактора, който многократно го обхожда, умира през 2008 г. на 90-годишна възраст.

След загасянето на пожара 15 тона уран биват запечатани в резервоара и по план реакторът трябва да бъде изведен от експлоатация до 2037 г.

 
 
Коментарите са изключени

Защо Pepsi спряха да предлагат изтребител за награда на своите клиенти

| от |

Някои хора не могат да приемат хумора в рекламите и много често попадат на доста грешни изживявания. През 1998 г. мъж се опитва да спечели билети за световното първенство, консумирайки възможно най-гадната бира (по неговите думи). И така започва безкрайното измъчване, но с тази подробност, че пие кенчета, вместо бутилки, където се крият магическите кодове зад етикета. Горкият харчи почти всичките си спестявания за бира, изсипва огромно количество в тоалетната, но така и не видял надпис, че печели на дъното на кенчето. Едва по-късно приятели му казали, че играе от самото начало грешно своята игра.

През 1995 г. Pepsi пускат специална промоция за своите клиенти. Събират се точки и определният им брой дава евентуална награда. Понякога може да става въпрос за тениска, друг път са очила, а онзи, който донесе 1450 точки ще получи кожено яке. Имайки предвид, че една точка е едно питие, всеки можел да се сдобие за едно лято с поне с тениска, която в този случай била 75 точки.

Рекламистите обаче решили, че това не е достатъчно, а и познавайки своите клиенти, предложили да поставят и онзи див фактор в рекламата. Ето защо всичко завършва с протагонист, който отива на училище с Harrier джет. За военният самолет били необходими 7 милиона Pepsi точки. Тактиката не е изненадваща за никого, сценаристите искали да хиперболизират рекламата. Кой би подозирал, че ще се открие луд човек, който да събере 7 милиона точки. Първо трябва да знаем, че един такъв боен самолет струва на американското правителство около 20 милиона долара.

Една точка на Pepsi струва около 10 цента през далечната 1995 година. Не е задължително да сте експерти в търсенето на техника втора употреба, била тя и военна, за да се досетите, че 700 000 долара изобщо не се доближават до заветните 20 милиона долара. Логично или не, Джон Ленърд искал да получи този самолет. И точно по правилника на компанията е събрал около 15 точки (минимумът) и ако избере например тениска, трябва да заплати разликата от точки в долари. С други думи, ако тениската струва 10 долара, той трябва да заплати още 8.5 долара, както и допълнителни 10 долара за транспортните разходи.

Ленърд направил всичко това. Първо си купил каталог, изпил 15 бутилки, събрал точките и след това потърсил адвокат, който да документира внасянето на сумата 700 008 долара и 50 цента. Както се досещате, той вече разполагал с парите и очевидно е мечтаел за Harrier. Може да си мислите, че става въпрос за разглезен богаташки син, който искал на всяка цена да получи наградата. Зад това име стои 21-годишен бизнес студент, който нямал повече от 5 долара в портфейла си. Парите за самолета стават с инвестицията на 5-ма души.

Подозираме, че в централата на фирмата всички са били в шок и най-вероятно са вярвали, че техният клиент няма никакво чувство за хумор. Същият ден се случват няколко телефонни обаждания, които обясняват причината за присъствието на самолета – създаването на хумористично съдържание, но Ленърд не искал да чуе. Той вече разполагал с цяла армия от адвокати. Джон Харис от Pepsi-Cola обяснил, че милиони американци вече са забелязали рекламата и са се забавлявали, докато самият Ленърд виждал бизнес възможност. Обществото също разглежда този феномен от забавната страна на ситуацията. Някои дори предлагат Pepsi да даде 20-те милиона за самолет или поне да осигури полет из цялата страна, като с това да гарантира следващата си добра реклама. Дори и след разумните обяснения, нито една от двете страни не отказвала да се пречупи. Pepsi дори изпратили няколко купона за награди, които да се вземат от всеки магазин и въпреки това нито една от изброените не била боен самолет. Адвокатът върнал друго писмо, което гласяло:

„Писмото от 7 май 1996 г. е повече от неприемливо. Прегледахме видео касетата с рекламата на Pepsi и там ясно се забелязва твърдението, че срещу 7 000 000 пепси точки участникът може да получи самолет. Клиентът ми е следвал всички правила стриктно. Изискванията на компанията Ви са изпълнени изцяло от нашата страна, следователно настояваме моментално да изпратите самолет на клиента ми. Ако в следващите 10 (десет) календарни дни не получим инструкция как да вземем наградата, завеждаме дело срещу поверената компания.“

Следователно спорът стигнал до ушите на съда и в следващите 3 години ще се разглежда под микроскоп. Pepsi имали своя позиция и обяснвявали, че от милионите зрители, само един е потърсил тази награда, което показва, че Ленърд не е глупав, а просто търси финансова изгода от целия процес. След 3-годишни спорове, съдът най-накрая се изморил от всичките действия и дела. Всички знаели, че Pepsi няма как да извадят боен самолет и по конституция никой няма право да притежавата такава бойна машина. Друга важна подробност е, че направените реклами никога не могат да се смятат за легитимен договор, който задължава една от двете страни да изпълни уговорката си – всичко се случва изцяло на добрата воля. В този случай Pepsi не само нямали доброто желание, но били готови да спорят до последно. Заключението е, че в нито един случай не е имало подписан договор за получаване на подобна награда. Освен това може да се говори за договор едва, когато компанията се съгласи да приеме заплащането. С други думи, ако човек изпрати пари за тениска с точките за Pepsi, той трябва да изчака одобрение. В случай, че не го получи поради простата причина, че няма тениски, той не може да заведе и иск.
Когато попитали за какво му е необходим боен самолет, Ленърд обяснил, че в миналото американската армия е продавала танкове за цивилни нужди, превръщайки ги в транспортьори и високо проходими машини.

Погледнато назад в историята, това не е единственият забавен случай на компанията. Знаете ли, че за известно време Pepsi се превръща в истинска морска сила и спокойно може да участва във война със собствена техника?

 
 
Коментарите са изключени

Как SnotBot събира жизнена информация за китовете

Изследването на китове не е особено лесно занимание. Животните отдавна са свикнали да бягат доста далече, когато видят лодки с изследователи, натоварени с цял арсенал епроветки, инжекции и друга лабораторна стъклария. Никой не обича да посещава доктора, но китовете в това отношение са готови да бягат много бързо.

Щом забележат приближаващите лодки, повечето от тях са готови да потеглят към по-сериозните морски дълбини. Изследователите пък имат нужда от необходимите данни. На база тях могат да разглеждат от какво страдат тези морски обитатели, и как се развива тяхната популация. След като животните обаче са значително по-срамежливи, модерната технология идва с много добър отговор. Вместо да преследват животните с лодки, учените са изобретили дрон. Технологията е значително по-тиха от традиционната лодка и носи името The Parley Snotbot. Въпросното устройство лети с видео камера над вълните и разполага с епроветки за събиране на течности и секрети от дихателната дупка на животното. Когато китът изплува, обикновено изпразва дробовете си и ги пълни отново за отрицателно време.

Имайки предвид, че по размер са с обема на средно голяма кола, налягането е впечатляващо. Въпросният дрон се спуска в ниското, когато се очаква от кита да издиша, събира всички необходимите данни и след това отлита. Дори и тук има определена технология и правилник за събирането на проби. Идеята е, че устройството се спуска от 12 метра височина до 4 метра над морското равнище. След като китът издиша, дронът минава през облака и след това се отдалечава на безопасно разстояние. Причината за тази операция е свързана с факта, че филтрите за улавяне са поставени върху горната част. Събраната информация позволява изследване на флората и фауната в организма на животното, сексуалната активност и нивото на стрес.

Това автоматично премахва и нуждата от обстрелване със стрели, от които по-късно да се набави необходимата проба. Освен това камерата заснема движенията на морският обитател и може да направи анализ на евентуални наранявания и прочие. Междувременно екипът използва тази техника много далеч и не причинява никакъв стрес на обитателите. Цената на тази техника също е особено добра – 4500 долара. Имайки предвид цената на по-модерните изследователски лодки, това спестява не само пари, но и дава достатъчно информация.

 
 
Коментарите са изключени

Правителствената програма, която начерта пътя на Джордж Форман

| от |

Кога тренираш, когато си постоянно беден, пиян и гладен? И що за тренировки биха били това? Джордж Форман се бие, за да живее, но една правителствена програма, Job Corps, ще му помогне да живее, за да се бие.

В САЩ в света на бокса възникна сеизмична промяна, която го изтръгва от втора „тъмна ера“, особено за бойци в тежка категория, и поставя основата за възобновен национален и глобален интерес към спорта, както и бизнес за милиони долари.

Форман е нает да мести мебели заедно с брат си, печелейки малко повече от долар на час. С това пътят му започва – той все още не бе излязъл от родното си Пето отделение в Хюстън, но поне можеше да си позволи собствено място, а може би и собствена кола. Засега той все още живееше в дома на майка си и все още се отдаваше на нощния живот, пиеше, биеше се и крадеше. Когато една нощ обаче спи по време на смяната си в Уолдс, моментално е уволнен.

FifthWardnewsign

Загубата на работата му само задълбочи тъмният затворен кръг от кражби на пари за купуване на евтин алкохол, който да му дава смелост да краде отново. Една нощ пиян пада и заспива в леглото си. На следващия ден се събуди с нищо по себе си, освен бельото му и бележка с надпис „Аз съм алкохолик“.

Но Форман удря дъното в точното време. Той влиза в една статистика, точно когато тази статистика има най-голямо значение за законодателната власт. Джордж е част от 75-те процента чернокожи, латиноамерикански и мексикански тексасци, които живееха в градове като Хюстън, и същевременно попадна в частта от населението, която живее под прага на бедността.

Незавършил училище, Форман  беше част и от друго мнозинство: 70% от афроамериканците в Тексас не са завършили гимназия, а над 90% никога не биха посещавали колеж. Следвоенните времена са упадъчни и бедни като все повече хора живеят все по-близо един до друг с все по-малко ресурси и още по-малко надежда за бъдещето. Но тази демографска промяна съвпадна с идеологическа промяна, която имаше дълбоки корени в Тексас.

„Законодателите, изправени пред проблема в Тексас, винаги попадаха в капана на генерализациите“, отбелязва Джон Стайнбек в началото на 60-те години. „Тексас е състояние на ума, Тексас е мания. Преди всичко Тексас е нация във всеки смисъл на думата“. На президентските избори няколко години по-късно Линдън Джонсън печели в почти всеки окръг в тази държава в държавата, въпреки че нови лица като него обикновено не се справят добре по тези земи. На същите избори друг либерален демократ, Ралф Ярброу, успява да запази решаващо за партията му място в Сената срещу политическия новак Джордж Х. Буш.

И в двата случая тексаският национализъм изглежда играе значителна роля. Джонсън го яхва, за да постигне победа, която никой демократ не постигa след раждането на съвременния консерватизъм. Междувременно Ярборо определи своя опонент като „подлога“ на нефтената индустрия на Хюстън. Оставаше несигурно обаче какво ще означава този внезапен прогресивен замах за хората от горепосочените статистики – камо ли за тези като Форман, които нямат право да гласуват.

George Foreman 2016

През 1964 г. президентът Джонсън обявява своя собствена програма за борба с бедността. Въпреки че идеите на Джонсън можеше и да не се усетят в дома на Джордж, назначеният от него „цар на бедността“ Робърт Шрайвър поясни, че в основата на амбициозния му списък от програми ще бъде субсидирането на работно обучение.

Дори едно 16-годишно момче от улицата, когато чу Робърт, можеше да направи връзката между по-добра работа, по-добро заплащане, по-добро жилище и по-добър живот. Така Форман влиза в местния център по заетостта, за да се запише на това безплатно обучение. Казват му обаче, че програмата приема само възрастни, въпреки че той физически e доста по-голям от повечето от тях. Но служителите му казват за друга инициатива, която приема млади хора: Job Corps.

Job Corps цели да изведе младите хора от гетата в града или изолацията в селските райони и да им предостави основно образование и професионално обучение в един от многото градски центрове или селски лагери в цялата страна. След като завършат, тези нови кадри могат да се върнат по родните си места с нови умения и възможности за добре платена работа, както и чек от държавата.

Повече тексасци се възползваха от Job Corps, отколкото младежи от всеки друг щат, а само Калифорния харчи повече за програмата. „Вкъщи в Хюстън пиех и се биех“, казwа Форман по-късно, но в Орегон, без достъп до алкохол „само се биех“.

Нуждата от Job Corps обаче се оспорва доста. Чернокожите активисти се притесняват, че мащабните правителствени програми ще поемат контрола върху и без това оскъдните ресурси. Латиноамериканското малцинство се притеснява, че ще се даде от непропорционален акцент върху гетата пред техните общности. Други, като г-жа С. О. Уейд, която пише и до Буш, и към Ярбороу, смятат, че „нито една от програмите на Джонсън за бедността… не включва помощ за белите хора в нужда“. Програмата е в бурни води.

Джордж Форман и неговият приятел Рой Харисън, кандидатстваха заедно в Job Corpsи след като са приети, но трябва да напуснат града.

George Foreman 2009

Подобни оплакванията заплашват да подкопаят Job Corps, затова неговият директор д-р Отис А. Сингълтейтър започва да събира демографски данни и въвежда тайна система от квоти. Оказва се, че в най-близкия център до Хюстън, в Сан Маркос, според него има твърде много чернокожи. Затова афроамериканските кандидати от района на Хюстън, включително Форман и Харисън, бяха стратегически разпределени в центрове, които изглеждаха по-расово балансирани или не им се обръща толкова внимание.

Форт Ваной, в югозападен Орегон, отговаря на двата критерия. Беше на 3 200 километра по-далеч, отколкото и двамата очакваха да пътуват. Форман си спомня как майка му плачеше, докато си тръгва, но не напълно от мъка.

Форт Ваной беше различен свят от родното място на Форман, но в него имаше нещо познато. Страниците на „Roads to Everywhere“ оживяха пред него. „Имаше реки!“ спомня си Форман. И по-важното беше, че имаше храна: „Всеки проблем, който някога съм имал, приключи. Имаше три хранения за един ден“. Лагерът обаче далеч не беше идеален, дори не беше завършен.

Форман, както почти всички останали във Форт Ваной, беше там, за да се обучава на дърводелство и зидарство, но скоро откри, че с момчетата просто ще дострояват лагера. Удобствата бяха малко – в лагера липсваха пространство за отдих и организирани занимания като в другите, по-големи, по-утвърдени обекти. Свободното време бе доста скучно.

„Вкъщи в Хюстън пих и се биех“, каза Форман по-късно, но в Орегон, без достъп до алкохол „само се биех“. Изправен пред нова непозната среда и идентичност, Форман се връща към това, което знаеше най-добре. Но не беше същото като в дома му, където се бие за самозащита или за пари. „Това беше най-малко заплашителното място, на което някога съм бил“, казва той. Но все пак не липсваха причини за бой.

Форман се биеше навсякъде – от бунгалата до столовата, понякога използвайки поднос за храна като оръжие, ако е решил да разнообрази от юмруците. Дори неговият приятел от родния му град се дистанцира от него като изглеждаше, че скоро изглеждаше, че ще го отстранят. Въпреки порицанията от персонала на Job Corps или ругатните от страна на работниците в кухнята, с които той стратегически се сприятелява, поведението му продължава. Както казва: „Не се биех, за да живея; аз живеех, за да се бия“.

 
 
Коментарите са изключени