Електротехник грабна 100 000 лева от билет „Златните сейфове“ на Лотария България

| от |

За един българин Коледа дойде неочаквано рано! На 13 ноември, понеделник, въпреки фаталната дата, Тодор Чолаков от град Пирдоп спечели 100 000 лева от билет „Златните сейфове“ на Лотария България.

27-годишният мъж се отбива в пункта на „Евробет“ на ул. „Панагюрско шосе“ № 16 в град Пирдоп, където решава да си пробва късмета. Избира си билет „Златните сейфове и след секунди изненадата не закъснява – пред него се разкрива разкошната шестцифрената сума!

„Трудно мога да опиша емоциите, които изпитах, когато системата в пункта потвърди печалбата от 100 000 лева. Беше като сън, започнах да скачам и да се радвам от вълнение!“, разказва Тодор.

Щастливецът, който работи като електротехник, планира първо да зарадва семейството си с подаръци, след което ще си купи нов автомобил.

В билет „Златните сейфове“ се крият печалби за внушителните над 56 000 000 лева!

 
 

Енио Мориконе: Тарантино е кретен, а филмите му са боклук

| от chronicle.bg |

Енио Мориконе поддържа смесените си чувства към Куентин Тарантино, с когото работиха заедно по „The Hateful Eight“ – и дори спечелиха награда на Академията. В интервю за немския Playboy известният композитор нарича режисьора „кретен“, а филмите му „боклук“.

„Човекът е кретен“, казва Мориконе. „Той просто краде от другите и накрая само сглабя всичко. Не прави нищо оригинално. И не е и режисьор. Така че не може да се сравнява с Джон Хюстън, Алфред Хичкок или Били Уайлдър. Те бяха велики. Тарантино просто претопля стари неща.“ Той признава, че не е фен на филмите на Тарантино и ги нарича „боклук“. Тарантино присъства на церемонията, когато Морикона получава звезда на алеята на славата през февруари 2016.

Част от проблемът се корени в работните им отношения: „Обажда ти се отникъде и иска музиката за филма да е готово за няколко дни, което е невъзможно. Това ме влудява!“, продължава Мориконе. „Защото това просто не е възможно. Затова не се занимавам повече. Така му казах и последния път. Следващия път обаче ще съм твърд. Може да ми помаха за чао.“

Едни от най-популярните парчета на италианския композитор са към филмите „The Good, the Bad and the Ugly“, „Days of Heaven“ и „Once Upon a Time in the West“, както и много други. Вчера той стана на 90 години.

 
 

Гледахте ли третия сезон на The Man in the High Castle?

| от Радослав Тодоров |

Сериалът „The Man in the High Castle“ се превърна в най-нашумялата продукция на Амазон напоследък. Преди няколко седмици излезе третият сезон на сериала и вече очакваме следващия, който ще бъде при нас догодина.

Ето за какво става въпрос.

Той е трилър-дистопия по едноименния роман на Филип Дик, чието действие се развива в алтернативна реалност. И по-точно в алтернативната история всъщност, защото годината там е 1962.

Немците обаче първи са открили атомната бомба и силите на Оста са успяли да спечелят Втората световна война. Света е поделен между Третия райх и Японската империя. Съответно САЩ е окупиран и разделен на две части – Greater Nazi Reich в по-голямата източна област и Japanese Pacific States в западната, между които е обособена ивица от неутрална зона обхващаща Скалистите планини.

The-Man-in-the-High-Castle-2

Американците живеят под два деспотични и репресивни режима. Отряди на Гестапо и Кемпейтай върлуват навсякъде и екзекутират всички заподозрени в участие в зародилата се съпротива.

В завръзката главните персонажи откриват серия от тайнствени пропагандни филми, в чиито записи с учудване виждат заснети самите себе си, но съдбите им, както и съдбата на целия свят, там се развиват по коренно различен начин.

Оказва се впоследствие, че това са реални кадри обаче от друг паралелен свят, който всъщност е нашият. Този, в който ние зрителите, живеем и в който съюзниците са победили райха.

Също така наяве започват да излизат ред изумителни открития, някои от героите умират в единия свят, но в другия са живи. Същевременно успяват да установят и че съществуват начини за прескачане от едната реалност в другата.

В такъв един вълнуващ и непредвидим водовъртеж от апокалиптични събития ни заварва края на втория и целия трети сезон. Това което ни очаква в новия сезон е нова върволица от невероятни обстоятелства свързана с това, че нацистите разбират за съществуването на другата (нашата) реалност и се устремяват към установяване на власт и над нея.

 
 

Досиетата CHR: 100 години от края на Първата световна война

| от Радослав Тодоров |

Този месец се навършват 100 години от края на Първата световна война, с капитулацията на Германия на 11 ноември 1918 г., а последни подписват капитулацията унгарците на 13 ноември.

Тенденциозно тази война е по-малко популярна и позната на съвременния читател, отколкото, например, Втората световна война. Това се дължи най-вече на факта, че втората е значително по-мащабна във всички отношения от предходната. По-скорошна хронологически, а вероятно и по-интересна с идеологическите си сблъсъци и по-развитите технологии, които се използват в нея. Но пък и покрай Първата световна война има ред любопитни обстоятелства, повечето от които са малко известни на широката общественост.

първа световна война

Ето някои от тях:

Поводът за избухването на войната е един малшанс, който е можело и да се размине, но съдбата сякаш тласка събитията към конфликт. Когато австро-унгарският престолонаследник, ерцхерцог Франц Фердинанд е на посещение в Сараево, в наскоро анексираната Босна, тайните националистически организации „Млада Босна” и „Черната ръка”, без знанието или одобрението на Белград, решават да го убият. Първоначално опитът за покушението пропада. Вместо принца, бомбата им ранява шофьора на автомобила му. Повечето от заговорниците са заловени или пребити от тълпата. Един от тях, студентът ултранационалист Гаврило Принцип, успява обаче да избяга, след което отива в първата кръчма да утешава мъката от провала си с алкохол. Ерцхерцога вдига луд скандал на австрийските наместници задето са допуснали атентата, след което се отправя към болницата на посещение при ранения си шофьор. Новият му и неопитен шофьор обаче обърква пътя и давайки на заден ход по една от уличките спира точно пред кафенето, в което Принцип вече се пропива, буквално пред масата му. При този невероятен втори шанс, подхвърлен му от съдбата, Гаврило Принцип съобразява бързо, вади пистолета и този път не пропуска.

първа световна война

- При влизането си във войната България обхваща територия от 114 хиляди квадратни километра (малко повече отколкото е сега) и население от 4.9 милиона души. Въпреки наскоро преживяната национална катастрофа от 1913 г., икономиката на страната успява да се възстанови напълно до нивото от преди Балканските войни за по-малко от година.Към средата на 1915 г. износът на стоки превишава с 1/3 размера на вноса, като в днешно време е точно обратното – разчитаме на вноса. Макар и тогава да сме без Добруджа, обемът на производството в селскостопанския сектор позволява изхранването на до половинмилионна армия без това да задъхва икономиката. Мирновременната армия в началото на войната е 90 000 души, като до края й нараства до над 800 000 души, което е най-високото мобилизационно напрежение в света по това време – близо 21% от цялото население, или буквално всеки здрав мъж в активна възраст е на фронта.

Въпреки че Втората световна война е известна като Войната на танковете, те всъщност са изобретени през Първата и още тогава масово навлизат в действие. През този период те все още са доста големи и тромави, като първоначалната им концепция е била просто да закарат пехотата невредима до вражеските окопи.

Срещу българите съюзниците не използват танкове през войната, като изключим няколко британски бронирани коли, които се появяват в руската армия на Добруджанския фронт.

първа световна война

Самолетът се превръща в боец малко преди началото на войната. Италианците (в Итало-турската война, 1911 г.) и българите (в Балканската, 1912 г.) вече хвърлят гранати от самолет, но първите истински бойни самолети (изтребители и бомбардировачи), конструирани точно и само за това, се появяват през Първата световна война. Поради все още ниското техническо ниво, късия обхват на действие и множеството технически повреди, маневрените боеве между изтребителите (тогава моторни биплани и триплани) се водят непосредствено над линията на фронта и пред очите на пехотата. Поради което имат и голямо психологическо значение за общия боен дух.

Тогава за пръв път се появяват бойните отровни газове (химически оръжия за масово поразяване) и съответно противогазите към екипировката. Такива масово са използвани срещу българите на Солунския фронт.

Изключително много нараства и силата на артилерията през тази война, реално тя прибира над 80% от всички жертви паднали по бойните полета. Немците конструират така нареченото „Парижко оръдие”, с което обстрелват Париж директно от фронта, намиращ се тогава на 160 км от града. Първият 120-килограмов снаряд (с калибър 211 мм) изстрелян от това оръдие е и първият предмет създаден от човека, който напуска атмосферата на планетата и достига стратосферата преди да падне в Париж с огромна парабола.

първа световна война

Противно на схващанията, че тогава сме преживели национална катастрофа и сме дали много тежки жертви в борбата за национално обединение, загубите ни всъщност не са толкова големи колкото на останалите участници. Всички жертви, които даваме през Първата световна война (загинали в бой, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести) са около 180 000 души и представляват само около 3% от населението на страната.
За сравнение съюзниците ни от Германия дават 2 800 000 жертви (4.3% от населението й), Австро-Унгария – 2 млн (4% от населението), Османската империя – близо 3 млн (15%).

Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 милион жертви всяка.

От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас – около 160 000 жертви (3.5%), при положение обаче, че нейното участие във войната е съвсем кратко, но въпреки това като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават цели 600 000 жертви (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават близо 1 200 000 (27%), или почти седем пъти повече от нас.

 
 

Актьорът Езра Милър знае как да привлече вниманието

| от chronicle.bg |

„Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ имаше своята световна премиера преди дни и критиците не останаха въодушевени от втората част от поредицата. Не така обаче стоят нещата с тоалета, с който актьорът Езра Милър се появи на червения килим по време на премиерата в Париж.

Той се е появил на червения килим в дълга до земята черна рокля, наподобяваща шушляково яке и в този му тоалет, единственото, по което можеше да бъде разпознат, са изпъкналите му скули. Роклята е дело на творческия директор на Valentino, Пиерпаоло Пичоли, предава IndieWire.

Милър, който се определя като открит queer,  се е превърнал  в един от най-шармантните актьори, заради своята провокативност. Визията на актьора получи повече от добри отзиви в социалните мрежи.

„Голям актьор се появи на премиерата на голям блокбъстър, облечен така. Това е ГОЛЯМА работа“, казва Найджъл Смит от списание People. И докато Милър спечели сърцата на феновете, това не може да се каже за самия филм. Въпреки че първият филм беше абсолютен хит, вторият получи негативни отзиви.