Darbi College – училище за лидери

| от Спонсорирано съдържание |

Darbi College е първото английско училище / http://darbicollege.com/bg/news/in-out-and-about / за средно образование в България, лицензирано от Cambridge Assessment International Education през 2007 г. Колежът приема ученици след 8, 9 и 10 клас, през месеците септември и януари в следните програми: подготвителна година (8. клас), IGCSE (9. и 10. клас) и A Level (11. И 12. клас).

Водени от модела на английската образователна система, която има вековни традиции в образованието, ние подхождаме към академичното и личностното развитие на нашите ученици като всяко от над 9000-те училища в повече от 160 държави по света, които работят с Cambridge Assessment International Education.

Строгите критерии на външното оценяване превръщат обучението в английски колеж в сериозна академична подготовка, която логично води до прием в желаната университетска специалност. По време на академичната си подготовка учениците в Darbi College / www.darbicollege.com / разбират, че материята в учебниците съвсем не е достатъчна за добро представяне на изпитите. Усвояването на теоретичните знания е само малка част от критериите за оценяване. Тежестта в нивата IGCSE и особено A Level пада върху приложение на знанията в контекст и анализ и оценка на задачите поставени в изпитните въпроси.

Академичната подготовка в никакъв случай не е изолирана в рамките на отделния учебен предмет. Учениците постоянно работят с личните си наставници и с консултанти за висше образование, от които получават кариерни съвети на базата на професионални тестове за определяне на възприятия, стилове на учене, подходящи професии и съотв. университетски специалности. Така например ученик, който има интереси в областта на медицината още от 9 клас бива въведен в природните науки и през следващите години от обучението си в IGCSE и A Level надгражда знанията си по химия, биология и математика.

За сравнение, в края на обучението си в Darbi College (втора година A Level) ученикът освен че има натрупани знания на ниво втори курс в български университет по съотв. предмет/специалност, той/тя има практически умения за провеждане на лабораторни експерименти и четири различни нива на изучаване на математика, които включват висша математика, статистика, механика и достигат до теоретична математика (общ хорариум от 960 уч. ч. за 4 години). Повече от ясно е, че подобен бъдещ лекар или инженер, например, е много по-конкурентоспособен от всеки друг кандидат.

Въпреки че акцентът в Darbi College е обучението на висок академичен стил, ние в никакъв случай не подценяваме и личностното развитие на учениците.

Гореспоменатите съвети за професионално развитие вървят ръка за ръка с ежеседмични срещи с личния наставник на всеки ученик, който от близо следи за неговото/нейното развитие в личен план. В началото на учебната година учениците правят професионален тест за определяне на възприятията и стиловете на учене, чийто резултати се обсъждат на среща с училищен психолог.

Профилът на всеки ученик се споделя със семейството, личния наставник и учителите, които му/й преподават. Така всички (включително и самите ученици) са сигурни, че чрез индивидуален подход полагат максимални усилия, за да постигнат оптимални резултати.

Darbi College разчита на симбиозата между академично и личностно развитие на учениците, за да създава лидерите на утрешния ден. Вижте на място каква е успешната формула. Заповядайте на ден на отворени врати в Darbi College на 18 ноември 2017 г., събота, 12:00-17:00 ч. За регистрация: +359 2 998 30 55 и www.darbicollege.com.

 
 

Кларксън, Хамънд и Мей с промо видео за „The Grand Tour“

| от chronicle.bg |

Джереми Кларксън, Ричард Хамънд и Джеймс Мей разбудиха апетита на феновете като пуснаха ново промо видео, в което да обнародват информация за предаването им „The Grand Tour“. 

Триото работи заедно от 2002 година, когато за първи път се събраха в този си състав, за да водят „Top Gear“. Изглежда, че наративът помежду им не се е променил дори в новото предаване. В клипа тримата седят на сив фон, почти не мърдат, освен когато говорят, и все пак са забавни.

Хамънд: Здравейте, ние сме водещите на „The Grand Tour“.

Мей: Да, и снимаме новите епизоди с пълна скорост.

Кларксън: Или поне щяхме, ако не бяхме тук да снимаме това глупаво, времеемко и безсмислено маркетингово съобщение…

Въпреки „проваления край“ на видеото, феновете са силно развълнувани от новината, че автомобилното предаване се завръща на 18 януари догодина. „Класически Кларксън. Нямаше как да стане друго…“, пише в един от много коментари. 

Тройката се премести от BBC в Amazon Prime след като Джереми удари с юмрук своя колега Ойсин Таймън на „Top Gear“, заради което беше уволнен като водещ и продуцент на предаването. Двамата му колеги напуснаха заедно с него като нба тяхно място бяха избрани нови водещи начело с Кристофър Евънс (не актьора), но рейтингът на предаването не успява да се възстанови.

Джереми, Ричард и Джеймс водят „The Grand Tour“ от 2015 година.

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.

 
 

Джеймс Бонд може да спре с мартинито

| от chronicle.bg |

Може да видим любимият ни агент 007 по-често да посяга към сокчетата, отколкото към драгоценното му, друсано, а не бъркано мартини. Джеймс Бонд всъщност може да има тежък проблем с алкохола след над 60 години употреба на любимото си питие. Ново изследване на Медицинския журнал на Австралия показва, че Бонд пие мартини общо 109 пъти за всички филми от 1962 до 2015. Това според журнала са много мартинита.

Главният автор на изследването Ник Уилсън казва в изявление: „Често агентът пие преди сбиване, шофиране (включително и преследване), хазарт, операция на сложни машини и устройства, контакт с опасни диви животни, тежки атлетични изпълнения и секс с врагове, докато в леглото има ножове и пистолети. Беше забавно да изследваме филмите – абсурдностите, които Бонд прави след като пие, ни дадоха и повод за смях.“

В изследването, озаглавено „Licence to Swill: James Bond’s Drinking Over Six Decades“, се отбелязва, че в „Quantum of Solace“ агентът пие не по-малко от 6 Веспъри – коктейл от джин, водка и няколко вина. Според учените това може да вдигне нивото на алкохол в кръвта му до около 036 грама на децилитър. Това е достатъчно да причини сърдечна недостатъчност, кома и дори смърт.

В книгите нещата не са по-различни. В един от романите Иън Флеминг и Антъни Хоровиц пишат, че Бонд изпива 50 единици алкохол за 1 ден. Това е количество, което би убило всеки.

Препоръчва се сценаристите да си вземат бележка от това и 007 да потърси помощ за консумацията си на алкохол.

 
 

Главната роля, която никой в Холивуд не иска

| от chronicle.bg, по The Hollywood Reporter |

Вече сме в най-интересния период от годината за всички киномани.  Почти няма да има седмица в следващите два месеца, в която да не се раздават награди, да не се обявяват номинации за награди, или изобщо да се говори за награди. Най-доброто, което видяхме през 2018 г. впряга всичките си усилия в добрата реклама и очаква с нетърпение кулминацията. 

Тази година тя ще се състои на 24 февруари, както повелява обичаят, в Долби тиътър в Лос Анджелис. Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 91-ви път след по-малко от три месеца. А кой ще ги води? Все още не е ясно. Кевин Харт се отказа. Академията, по думите на медиите, е в паника. Домакинът обикновено е ясен половин година по-рано, за да могат да започнат репетиции и подготовка на церемонията. В момента оттеглянето на Харт е поредният минус за и без това намаляващата популярност на „Оскарите“.

Най-престижните награди в киното се намират в период на криза, каквато не ги е сполетявала от десетилетия. И най-голямата криза към този момент е липсата на домакин, който да води церемонията. Заради намаляващия рейтинг на „Оскарите“, обществения натиск и още ред причини, на практика в момента това е главната роля, която никой в Холивуд не иска.

Защо?

Някои от нас все още помнят гафа на „Оскарите“ през 2017 г., когато погрешно беше обявено името на „La La Land“ за най-добър филм, а победителят беше „Moonlight“. Тогава домакинът на церемонията, популярният водещ Джими Кимъл каза: „Не знам какво стана. Обвинявам себе си за това. Знаех си, че ще прецакам шоуто и наистина го направих.“

Кимъл може и да се е шегувал. Въпреки това думите му породиха мисли, че дори опитен водещ на вечерно предаване като него, е застрашен от подобен безпрецедентен провал.

Ако се обърнем назад, страхът на Джими Кимъл далеч не е неоснователен. Достатъчно е да погледнем изпълнителите, нагърбвали се с най-трудната задача в Холивуд и ще разберем защо. Откакто легендарният Били Кристъл предаде щафетата през 2004 г. (и се завърна по изключение през 2012 г., когато не беше приет с големи овации), Американската академия за филмово изкуство и науки не спира да се опитва да намери своя домакин. Но никой не пожелава да поеме ролята повече от два пъти. Сред смелчагите, осмелили се да водят „Оскарите“ два пъти са Кимъл, Елън Дедженеръс, Хю Джакман, Крис Рок и Джон Стюарт – и повечето от тях казват, че никога не биха го направили втори път. Контрастът със славните дни на „Оскарите“  е очевиден. Наградите помнят няколко култови свои домакини сред които Джони Карсън (5 пъти), Били Кристъл (9 пъти) и рекордьорът Боб Хоуп със 19-те церемонии, които води. Последните трима поемат тази задача във време, когато има само три големи телевизии, конкуренцията е слаба и „Оскарите“ са задължителна част от програмата на повечето американски семейства.

Днес от домакинът се изискват редица неща. Да вдигне рейтинга на церемонията. Да е известен. Да е забавен без да обижда. Да е актуален, но не и провокативен. Да е политически коректен. Да е млад, но не прекалено, за да не „изплаши“ управителния съвет на Академията. И да е удобен както за президента на Академията, така и за телевизията, която излъчва „Оскарите“ – ABC.

Изискванията отказват дори най-добрите кандидати, които не желаят да рискуват седмици от живота си за ниски шестцифрени суми, след като накрая обикновено медиите ги критикуват, а самата дейност рядко вдига рейтинга им.

Едва ли някога ще видим отново Джеймс Франко и Ан Хатауей, които са домакини през 2011 г., както и Сет Макфарлън през 2013 г., който беше критикуван заради песента „We Saw Your Boobs“. Единствено Нийл Патрик Харис е казвал, че би го направил, но предвид слабото му изпълнение , това едва ли ще се случи.

Мнозина, които се идеални за тази работа, вече са я отхвърлили. Опра Уинфри. Джъстин Тимбърлейк. Джулия Луис Драйфус. Джери Зайнфийлд. Колкото са по-подходящи, толкова по вероятно е да откажат. Дори Тина Фей и Ейми Полър, който направиха фурор на церемониите по връчването на наградите „Златен глобус“ през 2013, 2014 и 2015 г. са отказали да водят „Оскарите“. Споменава с за имена като Стивън Колбърт и Джеймс Кордън, но ABC не биха позволили звезди от конкурентни телевизии да водят това шоу.

Всъщност кой е подходящ за ролята? Кой е подходящ да води церемонията във време, когато една погрешно казана дума може да струва рейтинг, репутация, пари?

В своята същина обаче, проблемът е естествено следствие от политиката на Академията от няколко години насам. Тя иска да играе на сигурно във време, което възнаграждава риска. Време, което признава тези, които приемат противоречията, а не си затварят очите за тях. Защото ако последните години ни научиха нещо, то е че колкото по-безличен е домакинът, толкова по-безлично е и шоуто. Затова Елън Дедженръс беше толкова добра и се шегуваше с възрастта, парите, произходът на хората. И вдигна летва, която изисква поемането на голям риск, за да бъде прескочена. Но пък ако някой се осмели да направи скока, „Оскарите“ могат да влязат в нов „златен период“.