Да скачаш и да ходиш по стени като едно време

| от Ема Иванова |

Наскоро със солети „Хрус-хрус“ ви запознахме с Room 66 – едно място, където човек може да се забавлява толкова качествено, че да огладнее. Мисията ни продължава, затова решихме да потърсим такова място, което, също като солетите „Хрус-хрус“, ни напомня за безгрижните детски години. А какво обичат да правят децата най-много? Да скачат. Защо не и да бягат по стени.

Бягането по стена не е специален ефект единствено от бойните филми, нито сън, в който носите черни очила и латекс, досущ като героите от „Матрицата“ или „Генезис“. Дори не е необходимо да сте тренирали спортна гимнастика, нито да владеете градската акробатика на паркура.

Бягането по стена е наелектризиращо и достъпно удоволствие, особено ако под краката ви има нещо меко – трамплин, с който да отскочите високо и да застанете хоризонтално на земната повърхност.

После ви остава да направите две-три крачки, противоестествени на гравитацията, и… готово!

Всъщност този трик е сред най-големите предизвикателства в единствения по рода си батут парк в България – AREA 52 в Sofia Ring Mall – дело на англичанин, живеещ в България, който намира вдъхновение за създаването на подобен център в своя син.

image_uploaded_from_ios_1024 (22)

На фона на ходенето по стена, всичко останало в AREA 52 изглежда като „детска игра“: загасяне на високо разположени светлини с отскок, гладиаторски битки с меки предмети, балансиране по опънато въже, придвижване по въжен мост (който се клати застрашително), катерене по тренировъчна мрежа, упражнения в безопасно падане в огромни въздушни възглавници.

В батут парка практически няма къде да се нараниш, колкото и да скачаш, защото почти цялата среда е добре омекотена. Все пак разгледайте инструкциите за безопасност преди влизане. Сред тях е правилото за един човек на трамплин, за да не се получава дисбаланс, който може да доведе до инцидент. Петима души следят за безопасността в парка, така че нямате никакви поводи за притеснения.

Преди да влезе в зоната за подскоци, всеки посетител получава предварително специални чорапи с грапава подметка против хлъзгане, които подобряват и обезопасяват движението.

Просто се отпуснете и предизвикайте гравитацията, както намерите за добре.

Pic2

Паркът наистина е огромен и разполага с 68 трамплина. Капацитетът на всички спортни забавления позволява безопасното присъствие на 118 души едновременно, като, разбира се, най-натоварено е през празничните и почивните дни.

От официалното откриване на 8 декември 2017 година досега, батут паркът вече е създал много верни клиенти, коментира Румен Дулендаров, един от главните мениджъри. Освен децата, които наистина са луди по отскоците нависоко, посетителите са хора на всякаква възраст и с всякакви занимания. AREA 52 успява да привлича и професионални спортисти, например, гимнастици, които идват да тренират или да разпуснат покрай важно състезание.

Докато отскачате от трамплина високо във въздуха, вие правите активни кардио тренировки, които са много полезни.

Може би и затова е добре от време на време, докато се правите на супергерои, да се спирате и да почивате в барчето, където може да презаредите батериите с нещо вкусно и полезно, което още повече да ви напомня за детството.

Любими в това отношение (и на децата, и на възрастните) са солети „Хрус-Хрус“, което надали изненадва някого – нискокалоричните хрупкави пръчици са идеален и много подходящ вариант за прихапване преди, по време на и след тренировки.

image_uploaded_from_ios_1024 (23)

Място за най-малките

Паркът е така организиран, че за най-малките има специален ъгъл. Там могат да играят от 2- до 5-годишни деца. Тук се организират и детски рождени дни, както и групови посещения, като най-голямото такова досега е от близо 90 деца. „Идват цели паралелки. Колкото до рождените дни, имаме два зали, като всяка от тях побира по максимум 50 деца. Имаме и различни пакети с напитки, пица и т.н.“, обяснява мениджърът.

Едночасово посещение струва 15 лева за възрастни и 10 лева за деца до 5 години. Ако отидете през седмицата до 17 часа, ще платите 12 лева за час. Трамплините на адреналиновото съоръжение работят от 10:00 до 22:00 часа всеки ден.

А колкото до ходенето по стена… Най-добре ще го овладеете, ако се запишете в Академията за паркур, която се провежда всяка сряда. Атрактивните трикове могат да се усвоят в рамките на цялостен курс, като пет посещения са на цена от 65 лева.

image_uploaded_from_ios_1024 (25)

 
 

Как да реагираме, когато други хора имат постижения или качества

| от Антония Антонова |

На никого не му е приятно, когато някой друг се изявява, прави готини неща или хване, че блесне с нещо. Какъв българин сте, ако в такива кофти ситуации не се опитате максимално много да омаловажите чуждия успех, докато бодете пресолен домат на пейката пред блока и коментирате международното положение с нормални хора като съседите? Така де – те пият ракия всяка вечер с вас, а не се правят на интересни да имат кариери, амбиции и постижения.

“ – Глей го па тоя, к’во като е учИл езици и к’во ходи да изхвърля разделно, все едно не знаеме откъде е.“

Ясно е, че няма как някой да е по-умен, по-хубав, по-кадърен и по-голям разбирач от вас. Освен това правенето на готини неща като това да имаш професионална реализация, образование, хоби, да се занимаваш с благотворителност, спорт и да общуваш с умни хора в същината си няма никакъв смисъл, ако човек не изкарва пари от тях и няма кола, и пари в сак в багажника на колата. То успехът се измерва в пари, не в някакви изгъзици.

Тоест, какво ще се прави толкова тоя на много отворен и интересен, като само се развива и усъвършенства? Ето как да реагираме, в случай че около нас хора вземат, че постигнат нещо в тоя живот или пък блеснат за момент:

Никак. Не реагираме никак. Все едно нищо не се е случило. Просто си пием мастиката и си качваме холестерола с бирени пръчки, както във всеки друг нормален ден. Това е най-доброто.

Ако все пак стане дума за постиженията им, защото някой е дръзнал да ги коментира, игнорираме чутото или рязко сменяме темата. Все едно не чуваме какво се говори, дори това да не изглежда логично и адекватно. К’во ти пука?

Опитваме се се да омаловажим фактите, колкото и трудно да е това. Обясняваме, например, че стипендията от „Харвард“ не е лошо нещо, но и лято на Слънчака, вместо учене и потене залудо, не е за изхвърляне и ние залагаме на второто. Защо да се мъчи човек, веднъж се живее? Иначе който, както си прецени, разбира се.

Заявяваме, че само арогантни и егоцентрични хора имат такива успехи, останалите нормални хора сме скромни и добри. Обясняваме им, че не може така да имат постижения, защото това наранява чувствата на околните, кара ги да изпитват негативни емоции. Все едно по този начин ги обиждат като правят някакви неща, които те не могат или не желаят да правят. Откъдя накъдя всички ще правят едно и също, а някой ще прави повече и ще се отличава? Откъдя накъдя?

Започваме с „А ПЪК АЗ, КОГАТО…” и разказваме история за себе си. В случай, че някой около нас е срещнал любовта на живота си, умира от щастие и ще се жени, например, обясняваме, че бракът е отживелица и е за хора, които си нямат доверие, след което разказваме история за себе си, без значение дали тя има някаква смислова връзка с контекста на разговора в момента или не.

Хвалим случаен човек или животно за нещо съвсем различно в присъствието на човека, който изпъква с разни неща. Изпробвана стотици пъти в човешкия опит дотук и доказано работеща тактика. Пример: Диди идва във компанията, облечена в невероятна и шармантна мега секси рокля на цветя, която събира всички мъжки погледи, женските също. Няколко хора ахват. Сега е перфектният момент да надигнем глас и да кажем: „Жоро, много ми допадат очилата ти, откъде си си взел, искам същите“. Така сменяме темата още преди да има тема. Висш пилотаж.

Държим се се сякаш сме лично обидени от случилото се. Нека осанката ни издава, че просто не е редно някакви хора около нас да са по-изявени от нас в който и да било отрязък от време, в каквато и да било област. Така не може.

Директно заявяваме, че това е тъпо. Ако ще да става въпрос за спасяване на деца от гладна смърт. Казваме, че това е супер тъпо и е по-яко това, което НИЕ правим в момента. И край. Или че самият човек е тъп и за нищо не става, и да не се прави на интересен. Почваме да го обиждаме за външния му вид, напомняме му, че и той ходи до тоалетната, казваме му, че каквото и да направи, за нищо не става и да не се прави.

За по-възвишено се подиграваме на човека, да не звучи като директно заяждане. Няма какво да го щадим и да се офлянкваме. Директно му се присмиваме, че се занимава с някакви неща и че изобщо е жив.

И така. Тъпаци, ще се различават те…

 
 

Трейлър на „Boy Erased“: добрите новини нямат край

| от chronicle.bg |

Добрите новини от киното пристигат всеки ден в последната седмица под формата на трейлъри, обещаващи продукции поне над средното ниво. Един такъв излезе в последните 24 часа. Става въпрос за базирания на реални събития филм „Boy Erased„, който е следващият филм на режисьора и актьор Джоел Еджъртън.

Този път той сменя психологическия трилър (какъвто беше „The Gift“) и се потапя в разказа за младо момче, което е изпратено от родителите си на терапия, която трябва да го излекува от „болестта“ … хомосексуализъм. В състава влизат Лукас Хеджис, Никол Кидман, Ръсъл Кроу и Ксавие Долан.

„Boy Erased“ разказва историята на 19-годишния Джаред (Лукас Хеджис) – син на баптистки пастор (Ръсел Кроу) в малко американско градче, който признава на родителите си (майката е Никол Кидман), че е гей. Следва ултиматум от тяхна страна – терапия или отвхвърляне от семейството, приятелите и най-вече, вярата.

Еджъртън участва във филма си като ръководителят на терапевтичната програма. А Хеджис отново блести в главната роля след участията си в „Манчестър край морето“, „Лейди Бърд“ и „Три билборда извън града“. Ролята му в „Манчестър край морето“ му донесе номинация за „Оскар“ за поддържаща роля. Филмът е базиран на едноименните мемоари на Гарард Конли от 2016 г., които са посрещнати с одоберние от критиците.

Премиерата на филма е планирана за 2 ноември. Ето и новия трейлър.

 
 

Напълнява се единствено от мазнините

| от |

Мазните храни в голямо количество са единствената причина за напълняване, а не прекаляването с въглехидрати и протеини, съобщи в. „Дейли мейл“.

Учени от университета на Абърдийн и Китайската академия на науките направиха откритието с мишки. Гризачите, получавали много мазнини, поглъщали най-много калории, защото мазнините стимулират центъра за възнаграждения в мозъка.

Основен недостатък на изследванията на ефекта на диетите с хора е, че повечето не продължават достатъчно дълго, за да бъдат изводите достоверни. Тестовете с генетично сходни животни, като мишките, могат да насочат към верните отговори.

Ръководителят на екипа проф. Джон Спикман каза, че резултатите дават „добра насока“ за ефекта на различния начин на хранене върху хората.

Учените са експериментирали с 30 различни диети, давани на мишките за период от три месеца, равни на девет човешки години. Всяка от тях била с различно съдържание на мазнини, въглехидрати и протеини.

„Резултатите са недвусмислени – мишките напълняваха единствено когато получаваха повече мазнини – каза проф. Спикман. – Единствено мазнините стимулираха центровете за възнаграждения в мозъка и повече ядене.“

Мишките, получавали много въглехидрати – до 30 процента от дневните калории, не напълнели значимо. Комбинирането на захар с мазнини също не се отразявало на теглото повече, отколкото само мазнините.

Изследването опроверга и популярното твърдение, че недостигът на протеини стимулира приемането на по-голямо количество храна.

 
 

Кой са най-високо платените звезди

| от chr.bg |

Американският боксьор Флойд Мейуедър оглави класацията на сп. „Форбс“ за най-високоплатените звезди на развлекателната индустрия в света, а Джордж Клуни зае второто място с най-големите годишни приходи в кариерата си, съобщи Ройтерс.

На трето място е 20-годишната риалити звезда Кайли Дженър, благодарение на процъфтяващата ѝ козметична линия заради която е на път да стане най-младата милиардерка в САЩ.

Класацията на сп. „Форбс“ е съставена на базата на приходите от юни 2017 г. до юни 2018 г., преди да бъдат обложени с данъци.

Флойд Мейуедър е спечелил около 285 милиона щатски долара за този период.

Джордж Клуни е спечелил 239 милиона долара, след като е продал компанията си за производство на текила „Касамигос“ миналата година.

Благодарение на тази сделка той е с най-високи годишни приходи за 35-годишната си кариера в киното и телевизията.

На пето място е Дуейн „Скалата“ Джонсън със 124 милиона долара. Неговите приходи са най-големите от актьорство, отчетени от „Форбс“ за 20 години.

В челната десетка са също U2, Coldplay, Ед Шийран.

Водачът в класацията от миналата година Шон Диди Кумс сега е на 32 място.