Да скачаш и да ходиш по стени като едно време

| от Ема Иванова |

Наскоро със солети „Хрус-хрус“ ви запознахме с Room 66 – едно място, където човек може да се забавлява толкова качествено, че да огладнее. Мисията ни продължава, затова решихме да потърсим такова място, което, също като солетите „Хрус-хрус“, ни напомня за безгрижните детски години. А какво обичат да правят децата най-много? Да скачат. Защо не и да бягат по стени.

Бягането по стена не е специален ефект единствено от бойните филми, нито сън, в който носите черни очила и латекс, досущ като героите от „Матрицата“ или „Генезис“. Дори не е необходимо да сте тренирали спортна гимнастика, нито да владеете градската акробатика на паркура.

Бягането по стена е наелектризиращо и достъпно удоволствие, особено ако под краката ви има нещо меко – трамплин, с който да отскочите високо и да застанете хоризонтално на земната повърхност.

После ви остава да направите две-три крачки, противоестествени на гравитацията, и… готово!

Всъщност този трик е сред най-големите предизвикателства в единствения по рода си батут парк в България – AREA 52 в Sofia Ring Mall – дело на англичанин, живеещ в България, който намира вдъхновение за създаването на подобен център в своя син.

image_uploaded_from_ios_1024 (22)

На фона на ходенето по стена, всичко останало в AREA 52 изглежда като „детска игра“: загасяне на високо разположени светлини с отскок, гладиаторски битки с меки предмети, балансиране по опънато въже, придвижване по въжен мост (който се клати застрашително), катерене по тренировъчна мрежа, упражнения в безопасно падане в огромни въздушни възглавници.

В батут парка практически няма къде да се нараниш, колкото и да скачаш, защото почти цялата среда е добре омекотена. Все пак разгледайте инструкциите за безопасност преди влизане. Сред тях е правилото за един човек на трамплин, за да не се получава дисбаланс, който може да доведе до инцидент. Петима души следят за безопасността в парка, така че нямате никакви поводи за притеснения.

Преди да влезе в зоната за подскоци, всеки посетител получава предварително специални чорапи с грапава подметка против хлъзгане, които подобряват и обезопасяват движението.

Просто се отпуснете и предизвикайте гравитацията, както намерите за добре.

Pic2

Паркът наистина е огромен и разполага с 68 трамплина. Капацитетът на всички спортни забавления позволява безопасното присъствие на 118 души едновременно, като, разбира се, най-натоварено е през празничните и почивните дни.

От официалното откриване на 8 декември 2017 година досега, батут паркът вече е създал много верни клиенти, коментира Румен Дулендаров, един от главните мениджъри. Освен децата, които наистина са луди по отскоците нависоко, посетителите са хора на всякаква възраст и с всякакви занимания. AREA 52 успява да привлича и професионални спортисти, например, гимнастици, които идват да тренират или да разпуснат покрай важно състезание.

Докато отскачате от трамплина високо във въздуха, вие правите активни кардио тренировки, които са много полезни.

Може би и затова е добре от време на време, докато се правите на супергерои, да се спирате и да почивате в барчето, където може да презаредите батериите с нещо вкусно и полезно, което още повече да ви напомня за детството.

Любими в това отношение (и на децата, и на възрастните) са солети „Хрус-Хрус“, което надали изненадва някого – нискокалоричните хрупкави пръчици са идеален и много подходящ вариант за прихапване преди, по време на и след тренировки.

image_uploaded_from_ios_1024 (23)

Място за най-малките

Паркът е така организиран, че за най-малките има специален ъгъл. Там могат да играят от 2- до 5-годишни деца. Тук се организират и детски рождени дни, както и групови посещения, като най-голямото такова досега е от близо 90 деца. „Идват цели паралелки. Колкото до рождените дни, имаме два зали, като всяка от тях побира по максимум 50 деца. Имаме и различни пакети с напитки, пица и т.н.“, обяснява мениджърът.

Едночасово посещение струва 15 лева за възрастни и 10 лева за деца до 5 години. Ако отидете през седмицата до 17 часа, ще платите 12 лева за час. Трамплините на адреналиновото съоръжение работят от 10:00 до 22:00 часа всеки ден.

А колкото до ходенето по стена… Най-добре ще го овладеете, ако се запишете в Академията за паркур, която се провежда всяка сряда. Атрактивните трикове могат да се усвоят в рамките на цялостен курс, като пет посещения са на цена от 65 лева.

image_uploaded_from_ios_1024 (25)

 
 

5 трогателни филма за болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

На 21 септември СЗО отбелязва световния ден на болестта на Алцхаймер.

Вероятно първата ви асоциация с Алцхаймер са хора, които забравят всичко, в повечето случаи – възрастни. Ако сте по-запознати, може би знаете, че болестта на Алцхаймер е нелечимо, дегенеративно и терминално заболяване, описано за пръв път през 1906г. от германския психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер и наречено на негово име.

Болестта е най-разпространената форма на деменция и обикновено се диагностицира при хора на възраст над 65 години, макар че съществува и по-ранна форма на болестта, която може да възникне много по-рано. Случай, което ще видим в един от филмите-предложения в галерията.

Макар че протичането на болестта на Алцхаймер е индивидуално, съществуват и много общи симптоми. Първите наблюдаеми симптоми често погрешно се приемат за свързани с възрастта безпокойства или прояви на стрес. В ранните етапи най-честият симптом е неспособността за придобиване на нови спомени, наблюдавана като трудност при припомнянето на скорошни събития. При подозрения за Алцхаймер диагнозата обикновено се потвърждава с оценка на поведението и когнитивни тестове, често следвани от заснемане с мозъчен скенер, когато това е възможно.

С напредването на болестта се появяват и симптоми като объркване, раздразнимост и агресивност, промени в настроението, затруднения в говора, загуба на дълготрайна памет и цялостно затваряне на пациента, поради отслабване на сетивата му. Постепенно изчезват и други телесни функции, като в крайна сметка се достига до смърт.

Индивидуалното прогнозиране на протичането на болестта е трудно постижимо, тъй като нейната продължителност варира много при различните пациенти. Болестта на Алцхаймер се развива неопределено дълго, преди да се прояви, и може да напредва с години без да бъде диагностицирана. Средната продължителност на живота след диагностициране е около седем години. По-малко от 3% от болните живеят повече от 14 години след диагнозата.

Причините за развитието на болестта на Алцхаймер не са достатъчно добре изучени. Изследванията показват, че болестта е свързана с наличието на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък. Използваните лечения дават ограничени симптоматични подобрения, но не могат да забавят или спрат напредъка на болестта.

По случай деня на болестта от Алцхаймер (на който не честваме болестта, но отбелязваме, че знаем за нея и за болните от нея), сме подготвили няколко филма, които са посветени на темата. И човешки, на моменти брилянтно, описват какво се случва с болните и техните близки.

 
 

Скандално! Думите „майка“, „бебе“ и „кафе“ изчезват от речника*

| от chronicle.bg |

Учените от БАН обявиха нова шокова новина: ако една дума от речника не се използва от никой повече от две години, щяла да отпадне и да се счита за несъщестуваща.

Въпреки обичайните бунтове на обичайните инфлуенсъри в социалните мрежи, феодалните старци са категорични: „Езикът е жив орган. Неслучайно думата „език“ е една и съща за това, с което се целуваме и това, с което говорим. Ако една дума не може да се запази на търговски принцип, просто ще отпада от речника“.

Първата изгонена българска дума е злополучната „майка“, която по естествен път девалвира в „мама“. Народът обвини майчинските групи във Фейсбук, че са подменили хубавата „майка“ с не толкова тежката „мама“ с множествено число „мами“.

В резултат, мамите организират протест пред парламента, без да знаят точно защо. Ще носят обаче слингове и бебешки колички със слогана „Оставете ни да кърмим нашите деца“.

Друга дума, която изчезва от речника, е „бебе“, подменено от по-модерните умилителни „бебка“, „бепка“ и „беба“.

Третата дума, по която ще се жалваме носталгично, е доброто старо „кафе“. Новото официално название на ободряващата напитка ще бъде съвременното „кафенце“. Според запознати същата съдба очаква „пари“, които ще станат „парички“, „бира“, която ще се превърне в „биричка“ и „салата“, която ще се трансформира в
„салатка“.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация

 
 

Автомобили няма да бъдат допускани в центъра на София днес

| от chronicle.bg |

Центърът на София ще бъде затворен за влизане на автомобили в следобедните часове на събота, 22 септември.

Забраната важи от 11:00 до 17:00 ч. в обхвата на синята зона за паркиране и е във връзка с традиционната инициатива Ден без автомобили.

Гражданите и посетителите на столицата ще могат да разчитат на градския транспорт за стигане до центъра, а в периметъра между бул. “Княз Александър Дондуков”, бул. “Васил Левски”, бул. “Патриарх Евтимий”, бул. “Христо Ботев”, бул. “Александър Стамболийски” да се придвижват пеша, с колело, тротинетка или отново с градски транспорт.

 На картата горе са посочени улиците с ограничен автомобилен достъп.

От Столична община поясняват, че жителите и посетителите на София ще имат възможност да се разходят спокойно в центъра на града, да тестват електрически велосипеди или да се включат в някой от туровете, които разказват за историята на града, архитектурата и неговата природа.

618x747

Световният ден за автомобили започва да се организира официално в средата на ’90-те години в множество градове из планетата. Той промотира по-малкото използване на автомобили и обръщането към другите начини за придвижване – ходене, масов градски транспорт и колоездене.

Един от най-ярките примери е Париж, където всяка година през септември пешеходците превземат улиците на целия град. Само градският транспорт, колела и всякакви други видове безмоторни превозни средства се допускат за движение.

 
 

10 филма с Джеръми Айрънс, които да гледате по случай рождения му ден

| от chronicle.bg |

Той може да ви заведе навсякъде. В огромното имение на свой приятел, където приятелството приема най-различни форми. В Шекспировия свят на скъперничеството. При 12-годишната Лолита. Джеръми Айрънс е всепризнат гигант и можем само да се отдадем на влиянието на тъмния и поглъщащ поглед.

За дългата си кариера е спечелил почти всяка възможна награда – „Оскар“, „Златен глобус“, SAG, „Еми“, „Тони“, наградите на редица асоциации на филмови критици, и има и номинация за „Грами“. Играл е почти всичко – от злодей в екшън, гостуваща звезда в сериали, Шекспиров герой и роля, достойна за „Оскар“.

Като повечето велики актьори, Джеръми Айрънс започва кариерата си в театъра. Дебютира в Лондон в пиесата „Godspell“ (1973), а 11 години по-късно вече има награда „Тони“ за бродуейската постановка „The Real Thing„. Дебютът му в киното е във филма „Нижински“ (1980), а големият успех идва с две следващи заглавия – филмът „Жената на френския лейтенант“ и сериала „Завръщане в Брайдсхед„, по романа на Ивлин Уо. Оттам нататък той не спира да приема предизвикателства и да подбира ролите си. Затова и го обожаваме – защото в най-върховите си години прави най-малък брой филми и приема само прецизно избрани роли – винаги сме твърдели, че това е по силите само на наистина големите.

В чест на един от любимите ни мъже от екрана, който днес става на 70 години, подбрахме 10 прекрасни негови филма – вижте ги в галерията горе.