Campari: историята на една марка, превърнала се в култура

| от chronicle.bg |

Лятото е противоречив сезон. Нека не се залъгваме с непрестанните захаросани представи за безгрижие, непрестанни флиртове, жега, пясък и сол по тялото, че накрая и безпроблемна любов. Ако това се случи, прекрасно. Но в реалността зад идилично оформената картина винаги се крие частица от жанра, който киното нарича ноар. Това е забранен флирт под слънчевите лъчи, който рядко приключва добре. Или е самотно време, в което няма с кого да споделиш, а топлината прави тъгата още по-силна. То е среща с нов човек (като в роман на Франсоаз Саган), която завършва катастрофално. Ако го сравняваме с алкохол то горчи, класическо е, защото е желано от край време, не е за всеки и е пристрастяващо. Ако го сравняваме с алкохол, това лято е Campari.

„Добре дошли в столицата на аперитива“. Можете да срещнете рекламния слоугън на Campari навсякъде в Милано. В случая обаче изречението не е просто грандомански рекламен трик, а самата истина. Campari е символ на Италия и синоним на понятието „аперитив“. Аперитивът, алкохолно питие преди вечеря, придруженo от лека закуска, между 18 и 21 часа има за цел да стимулира небцето за предстоящата вечеря. Дори днес той продължава да бъде ритуал в Италия. А в последните 150 години предпочитаната марка на италианците е Campari.

Не можете да сбъркате загадъчния червен цвят, ароматните подправки и плодовете. А след това и вкуса. Различните хора го пият по различен начин. Новаците и любителите на леките варианти го предпочитат със сода или тоник, по-опитните го смесват с джин и вермут, за да се получи прочутото Negroni. Campari не е марка в класическия смисъл на думата. Това вече е култура неделима от италианската. Друг класически коктейл е „Американо“. За него се носят легенди, че дори певците в Ла Скала се събират в клуба на операта за един коктейл преди началото на представление.

Всичко започва през 1850-те години, когато Гаспаре Кампари пристига в Милано. Мъжът е роден в бедно семейство, току що е прекарал 10 години в Турин, изучавайки тънкостите на занаята по правене на ликьори и аперитиви. По това време градът е епицентър на алкохолната индустрия в Италия, приютил имена като братята Чинцано – създатели на известния вермут. Кампари знае как да управлява компаниите и да пленява важните личности на града.

Гаспаре пристига в Милано с малко пари и много амбиции. Създава кафе в галерията Виктор Емануил, което гледа към Миланската катедрала, и там започва да предлага всякакви напитки. Най-популярната е създадената от него алкохолна горчива смес с кървав цвят. Рецептата на Campari е толкова сложна и съдържа толкова много съставки, че и до днес остава неразгадана. Гаспаре Кампари умира през 1882 г. и оставя развиващия се бизнес на синовете си.

Campari Adv By Marcello Dudovich. '900
Реклама на Campari от 1900 г.; Снимка: Getty Images

Семейство Кампари знае как се прави. Стратегическото положение на кафето и развитието на градската култура са предпоставки в началото на новия век, Давиде Кампари да направи фабрика в близост до града. Поръчките за горчивата напитка стават колосални и не може да се смогне. На собствениците е ясно, че само добрият и софистициран маркетинг ще направи напитката синоним на италианската култура. Те работят с най-известните италиански архитекти (тогавашният еквивалент на графичните дизайнери), които правят рисунките за рекламните кампании.
Традицията на аперитива обаче се поява чак през 50-те години на ХХ век. Италия е загубила Втората световна война и е претърпяла огромни поражения. Но американските туристи са впечатлени от земите там и в страната се влива огромен туристически поток, който харчи неописуемо. Това повдига оптимизма на италианците. Постепенно се заражда La Dolce Vita (пр. „Сладък живот“). Американската култура включва каране на бързи коли и пиене на алкохол преди вечеря. Тогава аперитивът е популярен предимно сред висшата класа.

Нещата се променят през 1968 г., когато икономическото състояние на Милано се подобрява. Покупателната способност на италианеца расте, а с нея и желанието за живот. Милано вече е модна столица и известният Bar Basso става предпочитана дестинация за артистичния елит. И не само за него – всякакви хора започват да се отбиват там след работа, за да разпуснат.

И така до днес. Аперитивът вече е достъпен за всички, навсякъде по всяко време. А при Campari вече не говорим за реклама. Това е продукт, който се рекламира сам. Той вече е повече култ, отколкото бранд. Когато населението потребява нещо повече от 150 години, е неминуемо стоката да стане част от идентичността на страната.

Барманът и миксолог в бара на Ла Скала казва за Campari: “Това не е напитката на Италия, това е вкусът на Италия.“ To не обещава сладникаво лято под слънчевите лъчи под знака на почивката, а луда ваканция, пълна с опасности, нощни авантюри и среща с някоя femme fatale. Campari е приказка за лятото в стил ноар.

Как да сте сигурни в последното ли?

На 19 май на едно място ще се съберат две от нещата, които спокойно могат да са символи на la dolce vita – чаша Campari Tonic и бижута от новата колекция на Folli Follie, Riviera. Това и още много ще има на Riviera партито в магазина на марката в МОЛ Парадайз. Входът е свободен, а за тези, които харесат коктейла ще издадем половин тайна: винена чаша пълна с лед, 1 част Campari, 3 части тоник и резен лайм. Това е рецептата. Половин тайна, защото другото зависи от вас – за него трябва да пожелаете лято по италиански. И нека свободните часове на тихо място не ви заблуждават. Лятото по италиански винаги е лудо. То е филм ноар с много Campari в сценария.

 
 

Стан Лий: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

 

Да се пише за тази точно загуба, е нещо, което определено би се харесало на Стан Лий. Въпреки че феновете на комиксите трудно могат да повярват. „Стан Лий – мъртъв! Не! Не, не може да бъде“.

Човекът, който пръв разбира, че с голямата сила идва и голямата отговорност? Човекът, който заедно с другите величия в комиксите, Джак Кърби и Стив Дитко създава половината от най-популярните комиксови персонажи? Спайдърмен, Фантастичната четворка, Хълк, Железният човек, Черната пантера, Тор… списъкът може да продължи.

Истинското му име е Стенли Лийбър, син е на румънски емигранти от еврейски произход и мечтае да напише „Великият американски роман“. По-късно споделя, че приема псевдонимът Стан Лий от срам: „Хората не изпитваха никакво уважение към комиксите. Повечето родители не искаха децата им да ги четат.

След близо 80-годишна кариера, абсолютната икона и еталон в света на комиксите, Стан Лий почина вчера на 95-годишна възраст. В днешно време, когато 4 от 10 най-печеливши филма на всички времена, са базирани на комикси на „Марвъл“, е трудно да си представим каква е била сцената в началото – през 40-те. Идеята за нещо наречено „комикс“ е едва на една година, когато Лий започва първата си работа.

Spider-Man Movie Premiere In Westwood
Getty Images

Стан Лий започва да работи в комикс индустрията през 1939 г., когато е едва на 16 години. Присъединява се към компанията „Timely Comics“, нова поредица, която принадлежи на издателя Мартин Гудман. Първоначалните му задължения са да пълни мастилниците и да изпълнява поръчките за обед. Бързо усвоява уменията да коригира и редактира, а първата си история пише през 1941 г. в третия брой на „Captain America Comics“. Работи с легенди като Джо Саймън, Джак Кърби, Бил Евърет и Сид Шорс преди да постъпи в армията през 1942 г. След завръщането му „Timely Comics“ вече се казва „Атлас“ и супергероите вече не са на пода. Затова Лий чинно работи над популярните през 50-те жанрове – романтиката, уестърните, научната фантастика. Но скуката става нетърпима.

До края на 50-те вече конкурентите на Atlas, DC Comics, успешно възраждат някои от старите си герои, сред които Светкавицата и Лигата на справедливостта. Заинтригуван от успеха, Гудман дава задачата на Лий и Кърби да създадат свой собствен комикс. Тук версиите не са точни, тъй като самият Лий е казвал, че благодарение на жена си започва да пише комикси, тъй като тя го насърчава да създаде комикса, който би искал да прочете. Двамата заедно с Кърби създават Фантастичната четворка (квартетът от хора със свръхестествени сили) през 1961 г.

Четворката става сензация, заради новия облик на супергероите. До този момент те са представяни еднопланово – като служители на справедливостта, стожери на честта, служещи винаги и единствено на възвишени каузи. Фантастичната четворка обаче, е склонна към измами, преминава през любовни драми и всеки от тях има своите отрицателни черти.

Лий и Кърби работят заедно върху 102 истории за Четворката.  Освен това създават и други култови персонажи като Х-Мен, Хълк, Отмъстителите, Ник Фюри, Тор. В колаборация с наскоро починалия Стив Дитко пък, Лий създава другите любимци на публиката Спайдърмен и Доктор Стрейндж. С Дон Хек и Кърби създава Железния човек, а с Евърет – Деърдевил.

Stan Lee Portrait
Getty Images

Авторът разчита на техниката, която сам нарича „Методът Марвъл“. Той пише синопсиса на разказа, от там художникът рисува персонажите, след това се измислят ситуациите и накрая Лий пише диалозите.

Този метод води до редица конфликти между него и сътрудниците му. Въпреки че Кърби и Дитко също са заслужавали точно толкова заслуги за създаването на героите, колкото Лий, последният невинаги ги е давал. Точното му участие, в който и да било комикс на Marvel, не може да бъде определено с точност, но едно е сигурно – този автор има огромна роля в изграждането на комиксовия разказ такъв, какъвто го познаваме днес. Той акцентира както на действието, така и на изграждането на самия персонаж – фен е на дългите истории и обратите в сюжета и се опитва да постави героите си в злободневна ситуация, която би могла да се случи в момента на създаване на комикса.

През 1972 г. Лий спира да пише комикси и става издател на Marvel. Постепенно заема главна роля в компанията и все по-рядко се занимава с писане. Въпреки това приносът му към Marvel не намалява, а просто преминава под друга форма. През 2008 г., когато от компанията решават да поемат рисковия ход да създадат свой собствен сериал с Железния човек, Лий е този, който се появява като статист за кратко, напомняйки на публиката за себе си и миналото на Marvel.

Spider-Man 40th Birthday Celebration
Getty Images

Беше ме срам, защото бях просто автор на комикси, докато други хора строяха мостове и правеха кариери в медицината.“ казва по-късно Лий. „И постепенно осъзнах: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека. Без него той би ударил дъното. Мисля, че ако умееш да развличаш, значи правиш добро. Когато видя щастието на феновете при срещата с хората, които разказват истории, които ги рисуват,  и които се показват по телевизията, осъзнавам колко велико нещо е да развличаш хората.

 
 

Райън Рейнолдс озвучава най-обичания покемон в „Detective Pikachu“ (Трейлър)

| от chronicle.bg |

Райън Рейнолдс си взима почивка от супер успешния „Deadpool“, за да озвучава иконичния покемон Пикачу в предстоящия игрален филм „Detective Pikachu“ на Warner Bros.

В главната роля е Джъстис Смит от „Jurassic World: Fallen Kingdom“ като 21-годишния Тим Гудман, син на изчезнал детектив. Тим открива, че може да разбира Пикачу, така двамата стават екип и заедно разследват изчезването на баща му.

Според официалния синопсис „Докато следват уликите из неоново осветения Райм Сити – модерен метрополис, където хора и покемони живеят заедно в хипер реалистичен свят – те срещат различни покемони и откриват шокиращи неща, които могат съвсем лесно да разрушат не само този мирен град, но и цялата покемон вселена.“

Освен Пикачу, който разбира се е в прожекторите, трейлърът ни показва още и Мистър Майм, Чармандър, Бълбазор, Джиглипъф и Сайдък. 

Филмът е режисиран от Роб Летърман („Goosebumps“ и анимацията „Monsters vs. Aliens“). Warner Bros. посочва като дата на премиерата 10 май 2019 година. Ето и трейлъра:

 
 

Какво ни причинява скуката

| от chronicle.bg |

Защо въобще имаме такава привидно негативна и негативна емоция като скуката? Тя е втората най-потискана емоция след гнева.

Но скуката всъщност е много интересна.

Тя кара хората да да се занимават с неща, които наистина имат значение за тях, вместо с това, което е пред тях. Ако никога не изпитвахме скука, щяхме да сме постоянно изненадани – от дъжда, от вкуса на закуската ни, от всичко.

Санди Ман, авторка на книгата „The Upside of Downtime: Why Boredom Is Good“, прави експеримент като дава на група хора най-скучната задача, за която може да се сети – да преписват телефонни номера. След това ги кара да измислят възможно повече приложения на две хартиени чаши. Те се справят не особено оригинално – саксии и играчки. След това обаче тя ги кара не да преписват телефоните, а да ги прочитат на глас – задача, която е много по-трудно да вършиш механично. След това отново поставя хартиените чаши пред тях и този път резултатите им са изключително креативни – обеци, телефон, всякакви видове музикални инструменти…

Хората, на които им е скучно, мислят по-креативно.

Когато ни е скучно, търсим по-стимулиращи занимания. Затова умът ни започва да блуждае, което стимулира креативността. Когато оставим умът ни да се лута, излизаме от съзнателното и навлизаме в несъзнателното. Това позволява мозъкът ни да прави различни невронни връзки.

Скуката е великият начин, по който мозъкът кара сам себе си да създава нови връзки, с които да си помага в сложните моменти. 

В момента все повече и повече експерименти и изследвания се водят около скуката и бляновете, които предизвиква. С модерните технологии ще имаме изчерпателна картинка съвсем скоро.

За сега знаем, че когато мислим за нещо конкретно и когато сме в блян, използваме две различни части на мозъка ни и различни невронни мрежи. Когато сме в блян използваме т. нар. „мрежа по подразбиране“ – тогава мозъкът ни е „в почивка“, това съвсем не означава, че не работи.

Остава още много за изучаване, но едно е сигурно – когато ни е скучно, мозъкът ни съвсем не спира да работи.

Default_Mode_Network_Connectivity

 
 

14 кадъра на красивата Бехати Принслу

| от chronicle.bg |

Бехати Принслу е родена в Южна Африка, но когато е на 3 годинки, родителите й се местят Намибия. Баща й е проповедник, а майка й има малък хотел. Родният език на Бехати е африканс, но в училище се обучава на английски. Тя напуска, когато е 9 клас, за да се отдаде на моделство.

Кариерата й започва с Prada. Скоро след това обаче тя вече дефилира за най-големите: Louis Vuitton, Versace, Calvin Klein, Givenchy, Chanel, Christian Dior, Ralph Lauren, Yves Saint Laurent и още много.

Принслу се занимава и с благотворителност – тя събира дарения за Хаити след ужасното земетресение през 2010 година.

През май 2012 моделката започва да излиза с фронтменa на Maroon 5 Адам Лавин. 2 годни по-късно двамата се женят в Мексико, а през септември 2016 се ражда и първата им дъщеричка. В началото на тази година пък Бехати ражда и втората им дъщеря.