Campari: историята на една марка, превърнала се в култура

| от chronicle.bg |

Лятото е противоречив сезон. Нека не се залъгваме с непрестанните захаросани представи за безгрижие, непрестанни флиртове, жега, пясък и сол по тялото, че накрая и безпроблемна любов. Ако това се случи, прекрасно. Но в реалността зад идилично оформената картина винаги се крие частица от жанра, който киното нарича ноар. Това е забранен флирт под слънчевите лъчи, който рядко приключва добре. Или е самотно време, в което няма с кого да споделиш, а топлината прави тъгата още по-силна. То е среща с нов човек (като в роман на Франсоаз Саган), която завършва катастрофално. Ако го сравняваме с алкохол то горчи, класическо е, защото е желано от край време, не е за всеки и е пристрастяващо. Ако го сравняваме с алкохол, това лято е Campari.

„Добре дошли в столицата на аперитива“. Можете да срещнете рекламния слоугън на Campari навсякъде в Милано. В случая обаче изречението не е просто грандомански рекламен трик, а самата истина. Campari е символ на Италия и синоним на понятието „аперитив“. Аперитивът, алкохолно питие преди вечеря, придруженo от лека закуска, между 18 и 21 часа има за цел да стимулира небцето за предстоящата вечеря. Дори днес той продължава да бъде ритуал в Италия. А в последните 150 години предпочитаната марка на италианците е Campari.

Не можете да сбъркате загадъчния червен цвят, ароматните подправки и плодовете. А след това и вкуса. Различните хора го пият по различен начин. Новаците и любителите на леките варианти го предпочитат със сода или тоник, по-опитните го смесват с джин и вермут, за да се получи прочутото Negroni. Campari не е марка в класическия смисъл на думата. Това вече е култура неделима от италианската. Друг класически коктейл е „Американо“. За него се носят легенди, че дори певците в Ла Скала се събират в клуба на операта за един коктейл преди началото на представление.

Всичко започва през 1850-те години, когато Гаспаре Кампари пристига в Милано. Мъжът е роден в бедно семейство, току що е прекарал 10 години в Турин, изучавайки тънкостите на занаята по правене на ликьори и аперитиви. По това време градът е епицентър на алкохолната индустрия в Италия, приютил имена като братята Чинцано – създатели на известния вермут. Кампари знае как да управлява компаниите и да пленява важните личности на града.

Гаспаре пристига в Милано с малко пари и много амбиции. Създава кафе в галерията Виктор Емануил, което гледа към Миланската катедрала, и там започва да предлага всякакви напитки. Най-популярната е създадената от него алкохолна горчива смес с кървав цвят. Рецептата на Campari е толкова сложна и съдържа толкова много съставки, че и до днес остава неразгадана. Гаспаре Кампари умира през 1882 г. и оставя развиващия се бизнес на синовете си.

Campari Adv By Marcello Dudovich. '900
Реклама на Campari от 1900 г.; Снимка: Getty Images

Семейство Кампари знае как се прави. Стратегическото положение на кафето и развитието на градската култура са предпоставки в началото на новия век, Давиде Кампари да направи фабрика в близост до града. Поръчките за горчивата напитка стават колосални и не може да се смогне. На собствениците е ясно, че само добрият и софистициран маркетинг ще направи напитката синоним на италианската култура. Те работят с най-известните италиански архитекти (тогавашният еквивалент на графичните дизайнери), които правят рисунките за рекламните кампании.
Традицията на аперитива обаче се поява чак през 50-те години на ХХ век. Италия е загубила Втората световна война и е претърпяла огромни поражения. Но американските туристи са впечатлени от земите там и в страната се влива огромен туристически поток, който харчи неописуемо. Това повдига оптимизма на италианците. Постепенно се заражда La Dolce Vita (пр. „Сладък живот“). Американската култура включва каране на бързи коли и пиене на алкохол преди вечеря. Тогава аперитивът е популярен предимно сред висшата класа.

Нещата се променят през 1968 г., когато икономическото състояние на Милано се подобрява. Покупателната способност на италианеца расте, а с нея и желанието за живот. Милано вече е модна столица и известният Bar Basso става предпочитана дестинация за артистичния елит. И не само за него – всякакви хора започват да се отбиват там след работа, за да разпуснат.

И така до днес. Аперитивът вече е достъпен за всички, навсякъде по всяко време. А при Campari вече не говорим за реклама. Това е продукт, който се рекламира сам. Той вече е повече култ, отколкото бранд. Когато населението потребява нещо повече от 150 години, е неминуемо стоката да стане част от идентичността на страната.

Барманът и миксолог в бара на Ла Скала казва за Campari: “Това не е напитката на Италия, това е вкусът на Италия.“ To не обещава сладникаво лято под слънчевите лъчи под знака на почивката, а луда ваканция, пълна с опасности, нощни авантюри и среща с някоя femme fatale. Campari е приказка за лятото в стил ноар.

Как да сте сигурни в последното ли?

На 19 май на едно място ще се съберат две от нещата, които спокойно могат да са символи на la dolce vita – чаша Campari Tonic и бижута от новата колекция на Folli Follie, Riviera. Това и още много ще има на Riviera партито в магазина на марката в МОЛ Парадайз. Входът е свободен, а за тези, които харесат коктейла ще издадем половин тайна: винена чаша пълна с лед, 1 част Campari, 3 части тоник и резен лайм. Това е рецептата. Половин тайна, защото другото зависи от вас – за него трябва да пожелаете лято по италиански. И нека свободните часове на тихо място не ви заблуждават. Лятото по италиански винаги е лудо. То е филм ноар с много Campari в сценария.

 
 

Почина модният дизайнер Карл Лагерфелд

| от chronicle.bg |

Карл Лагерфелд почина, предаде сайтът Le Figaro, последван от други френските медии. Според тях информацията идва от източници близки до модна къща Chanel.

Иконичният дизайнер, който е и една от най значимите, талантливи и популярни личности в модната индустрия, си  отиде на 85-годишна възраст.

Модни личности от цял свят изказаха съболезнования след печалната новина.

Лагерфелд изпълнява длъжността творчески директор на Chanel от 1983 година.

Според френското списание Closer, дизайнерът  е починал след кратко боледуване. Лагерфелд работи почти до края на живота си, като дори е дал инструкции на персонала си за предстоящата колекция есен/зима на Fendi, която трябва да бъде представена в Милано тази седмица.

Очаквайте подробности. 

 
 

Netflix спира „Jessica Jones“ и „The Punisher“

| от chronicle.bg |

Netflix спря „Jessica Jones“ и „The Punisher“, с което приключи всичките 5 сериала на Marvel. 

„The Punisher“ на Marvel няма да има трети сезон“, каза говорител на платформата пред The Verge. „В допълнение, разгледахме отново колаборациите си с Marvel и решихме, че третият сезон на „Jessica Jones“ ще бъде и последен. Прекарахме 5 успешни години на партньорство заедно и благодарим на феновете, които следяха съвместната ни работа.“

И двата сериала ще останат на платформата, въпреки че Disney вече е пред отваряне на свой собствена стрийминг сайт, Disney+, през есента. Netflix обаче споделя права за „Jessica Jones“, „Iron Fist“, „The Defenders“, „Daredevil“, „Luke Cage“ и „The Punisher“.

„Daredevil“ беше спрян през ноември 2018 година след три сезона, „Iron Fist“ – през октомври 2018 след два сезона, „Luke Cage“ – също през октомври след два сезона, a „The Defenders“ имаше само един сезон.

Изпълнителният директор на Marvel TV, Джеп Льоб, написа в писмо до феновете: „Партньорът ни реши да не показва вече историите на тези прекрасни герои… Но вие познавате Marvel. Както каза бащата на Матю Мърдок: „Величието на един човек не е в това как пада, а как се изправя след това.“

Има вероятност сериалите да се подновят по Hulu или Disney+, но с друг актьорски състав и друг сценарии.

 
 

Майк Тайсън предложил $10 000, за да набие горила

| от chronicle.bg |

Майк Тайсън е животно и тази история не е никак изненадваща. 

Бившият професионален боксьор разказа как е предложил $10 000 на служител в зоологическа градина, за да се бие с една от горилите. Причината била, че горилата тормозела другите себеподобни и Тайсън искал да я накаже. Служителят, разбира се, отказал офертата.

Майк Тайсън е известен, освен със спортните си постижения, и с любовта си към животните. Той дори снима предаване за Animal Planet, посветено на първата му любов. „Първото нещо, което някога съм обичал, е гълъбите. Те много приличат на хората.“ Затова и „иска да й разбие зурлата“.

Боксьорът е на романтична разходка в зоологическата градина с вече бившата му съпруга Робин Гивънс някъде в края на 80-те като парка отваря специално за него. „Платих на един от работниците да отвори парка само за мен и Робин“, казва шампионът пред The Sun.

„Когато стигнахме до клетката на горилите, имаше една горила, която биеше всички други. Те бяха толкова мощни, но очите им бяха невинни като на малки деца.“

 
 

Виржини Виард наследява Карл Лагерфелд като главен дизайнер на Chanel

| от chronicle.bg |

След смъртта на легендарния Карл Лагерфелд, дългогодишен креативен директор на Chanel, съдбата на бранда вече е в нови ръце. 

Виржини Виард от няколко десетилетия е директор на модния отдел и дясна ръка на Лагерфелд. По официална информация, публикувана в акаунта на компанията в Instagram, „Виржини Виард, директор на Fashion Creation Studio в Chanel и най-близкият човек до Лагерфелд в компанията за последните 30 години, получи доверие от Ален Вертеймер (собственик на Chanel заедно с брат му – бел. ред.) за позицията на Kарл, за да може делото на дизайнера да продължи.“

Лагерфелд има доживотен договор с компанията и от години витае въпросът кой би могъл да го замести. Обсъждани са възможности като Хайди Слиман (фотограф), Марк Якобс (дизайнер) и Хайдер Акерман (дизайнер), но Виард изглежда най-добрият избор заради миналото си в бранда и приятелството си с Лагерфелд, с когото се запознава още през 1987 година.

Виард започва в Chanel като стажант, но бързо е става мениджър бродерия и в крайна сметка се издига до директор на Fashion Creation Studio, където отговаря за 8 модни колекции на година. Единственият момент в кариерата й, в който не работи за Chanel, е през 1992 година, когато прекарва 5 години в Chloé след като Лагерфелд приема страничен проект там.

Тя има досег и с филмовата индустрия като прави костюмите за „Three Colors: Blue“ (1993) и „Three Colors: White“ (1994) на Кшищоф Киесловски.

Виржини казва пред Elle: „Гледам на себе си като човекът, който му помага да реализира идеите си“